Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на
секретаря Т.АСЕНОВА и прокурора Пл.РАЙНОВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА
в.н.о.х. дело №2340 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 25.11.2019г.,
постановена по НОХД №21866/2018г., СРС, НО, 134-ти състав, е признал
подсъдимия И.М.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 13.11.2017 г., в 20. 21 ч. в гр.
София, ж. к. „ Студентски град”, ул. „ *********, в интернет клуб „ Мания”, от
бюро между компютър № 13 и № 14 е отнел чужди /собственост на А.М.Р.С.Б./
движими вещи - мобилен телефон марка „Айфон 6 Ес” с ИМЕЙ 355770072912321 на
стойност 700, 00 лв. и силиконов калъф на стойност 18, 00 лева, общо на
стойност 718, 00 лева, от владението на А.М.Р.С.Б., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен
случай и е извършено в условията на повторност, след като И.М.Д. е осъждан с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с Определение на
СРС, НО, 108 състав, с което е одобрено споразумение по НОХД № 1281/2017г., в
сила от 24. 01. 2017 г. за престъпление по чл. 194 НК, с което му е наложено наказание
„Пробация” със следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от ТРИ години, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ТРИ години за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7,
вр.чл.194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т. 2 б.“б“ от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание „Пробация”, като на
основание чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, е определил следните пробационни
мерки:
Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 3 /три / години, като на основание чл. 42б от НК се определя периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2
/два /пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 3 три/ години;
Срещу
тази присъда е подаден протест от прокурор при СРП, заедно с допълнение към
него, в които се навежда, че атакуваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, доколкото за престъплението по чл.195, ал.1, т.7 от НК, за
което е признат за виновен подсъдимият Д., е предвиден долен минимум на
наказанието „лишаване от свобода“, поради което разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК, при приложението на която е индивидуализирано наказанието на
подсъдимия, е неприложима за това престъпление. Изтъква се още, че при
разглеждане на делото в първата инстанция е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е ограничило правото на защита на подсъдимия, като съдебното
следствие е приключено без на същия да е предоставена възможност да даде
обяснения. В допълнението към протеста се застъпва, че е налице противоречие
между диспозитива на присъдата и мотивите към нея, тъй като с диспозитива И.Д.
е признат за виновен в извършване на кражба при условията на повторност по
чл.195, ал.1, т.7 от НК, а в мотивите е прието, че по делото не е налице
квалифициращия признак „повторност“ и същият е извършил престъпление по
основния състав по чл.194, ал.1 от НК. Иска се отмяна на присъдата, постановена
от районни съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В
разпоредително заседание от 08.07.2020г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
Пред
въззивния съд, представителят на
Софийска градска прокуратура, заявява, че поддържа подадения от прокурор при
СРП протест на основанията , посочени в него
като няма какво повече да добави. Моли въззивният съд да вземе предвид
изложеното в протеста.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Р., моли протеста да бъде отхвърлен, като посочва, че в
конкретния случай съдът е проявил милост спрямо подсъдимия и това е добре за
самия съд с оглед младата възраст на подсъдимия и наркотичната му зависимост,
от която последният продължава да се лекува. Счита, че самият процес не е
толкова съществен, не са съществени и мотивите към присъдата. Моли за
потвърждаване на атакуваната присъда.
Подсъдимият И.М.Д. в правото му на лична
защита, няма какво да добави към заявеното от защитника му, в правото си на
последна дума, моли присъдата на районния съд да бъде оставена в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че
са налице основания за нейното отменяване и за връщане на делото на СРС за ново
разглеждане от друг състав на съда, като съображенията за това са следните:
Налице е
противоречие в диспозитива на присъдата относно правната квалификация на
деянието, за което подсъдимият е признат за виновен и наложеното на същия
наказание. Налице е и противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите
към нея, като всичко това препятства възможността да бъде разбрана
действителната воля на съда, постановил атакуваната присъда. Такова
противоречие винаги представлява съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.
В
диспозитива на присъдата е посочено, че подсъдимият И.М.Д. е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 13.11.2017 г., в 20. 21 ч. в гр. София, ж. к. „
Студентски град”, ул. „ *********, в интернет клуб „ Мания”, от бюро между
компютър № 13 и № 14 е отнел чужди /собственост на А.М.Р.С.Б./ движими вещи -
мобилен телефон марка „Айфон 6 Ес” с ИМЕЙ 355770072912321 на стойност 700, 00
лв. и силиконов калъф на стойност 18, 00 лева, общо на стойност 718, 00 лева,
от владението на А.М.Р.С.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието представлява
немаловажен случай и е извършено в условията на повторност, след като И.М.Д.
е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с
Определение на СРС, НО, 108 състав, с което е одобрено споразумение по НОХД №
1281/2017г., в сила от 24. 01. 2017 г. за престъпление по чл. 194 НК, с което
му е наложено наказание „Пробация” със следните пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от ТРИ години, два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с
пробационен служител за срок от ТРИ години за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр. чл.
55, ал.1, т. 2 б.“б“ от НК, съдът е наложил на подсъдимия наказание „Пробация”, като на
основание чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, е определил следните пробационни
мерки:
Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 3 /три / години, като на основание чл. 42б от НК се определя периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2
/два /пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 3 три/ години.
С диспозитива на
присъдата подсъдимият Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194,
ал. 1, вр. чл. 28, ал.1 от НК – кражба, извършена в условията на повторност,
след като вече е бил осъждан за друго такова престъпление, като същевременно му е наложено наказание, което би могло да се определи само, ако същият бъде признат за виновен в извършването на деяние,
квалифицирано по основния състав по чл.194, ал.1 от НК, който не предвижда
долен минимум на наказанието „лишаване от свобода“, за разлика от
квалифицирания състав по чл.195, ал.1, т.7 НК, в който е предвидена долна
граница на наказанието „лишаване от свобода“, поради което няма законова
възможност при наличие на многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, това наказание да бъде заменено с наказанието „пробация“ в съответствие с предвиденото в чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК, а само да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ под
минималната граница, предвидена в разпоредбата на чл.195, ал.1 НК и при
приложение на нормата на чл.55, ал.1, т.1 НК. Както цифровото, така и словесното съдържание на диспозитива на присъдата
са еднопосочни относно правната квалификация на деянието, за което подсъдимият
е признат за виновен, а именно за
кражба, извършена повторно и в немаловажни случаи. Единствено наложеното
наказание навежда на мисълта, че може би съдебният състав е признал подсъдимия
за виновен в извършването на кражба по основния състав, предвиден в чл.194,
ал.1 от НК, което пък от своя страна води до противоречие в диспозитива на
присъдата, тъй като словесното и цифровото съдържание на диспозитива сочат, че
подсъдимият е признат за виновен в извършването на кражба, квалифицирана по
чл.195, ал.1, т.7 НК – извършена повторно и в немаловажни случаи, а е наложено
наказание в съответствие с чл.194, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК. Нещо
повече, ако подсъдимият бе признат за виновен по основния състав на
престъплението „кражба“, то безусловно е необходимо присъдата да съдържа и
оправдателен диспозитив по първоначално повдигнатото обвинение кражбата да е
извършена в условията на повторност и по квалификацията по чл.195, ал.1, т.7 от НК. Такъв диспозитив в присъдата обаче липсва. Видно от словесното и цифрово
изражение на присъдата, подсъдимият е признат за виновен в извършването на квалифицирана
кражба по чл.195, ал.1, т.7 НК. Същевременно в мотивите към присъдата, в частта
относно установеното от правна страна, е изложено, че съдебният състав е
намерил, че деянието, осъществено от подсъдимия, субсумира признаците на такова
по основния състав по чл.194, ал.1 от НК и не е налице квалифициращият признак
„повторност“, тъй като инкриминираното деяние с оглед стойността на отнетата вещ /под две минимални работни
заплати/, младата възраст на дееца, зависимостта му към ПАВ, предприетото от
него лечение на зависимостта, правят случая маловажен, а за да е налице
повторност е необходимо не само деецът да е извършил кражбата повторно, но и
случаят да е немаловажен. Така изложените съображения от правна страна в
мотивите към атакуваната присъда са в противоречие с нейния диспозитив, с който
Д. е признат за виновен именно в това, че е извършил инкриминираното деяние
повторно – след като вече е бил осъден за друго такова престъпление и случаят е
немаловажен. Това противоречие между диспозитив и мотиви представлява
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивния
съд, а налага делото да бъде върнато в предходната инстанция за разглеждането
му от друг състав на районния съд.
Въпреки
констатираното съществено процесуално нарушение, предопределящо изхода от
делото, необходимо е да бъде отговорено на възраженията, направени от страните.
Не може да се сподели заявеното от
защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения пред въззивния съд, че
не
са съществени мотивите към присъдата. Присъдата представлява единство от
диспозитив и мотиви и по тази причина, за да
бъде ясна волята на решаващия съд, от значение е както диспозитива на
присъдата, така и мотивите към нея. Това са две части на едно цяло, като именно
в тази връзка е посочено в Р. 21-1900-І на ВКС: „мотивите в
съдебната присъда трябва да бъдат такива по своето юридическо
естество-процесуално и материално правно, щото диспозитивът на присъдата да се
явява като тяхно необходимо логическо последствие”. Именно поради това
противоречието между мотивите и диспозитива на присъдата съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като изключва възможността да се
установи действителната воля на решаващия орган. Не на последно място трябва да
се упомене, че изискването за мотивиране на съдебните актове е конституционно
установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Р България. Мотивирането на
вътрешното съдийско убеждение е важна гаранция и за правото на справедлив
процес по чл. 6 ЕКПЧОС. От друга страна, недостатъчните, непълните и неясните
мотиви на първоинстанционния съд пречат на въззивния съд да изпълни своята
контролна функция. Ето защо необосновано се явява възражението на защитата за
несъщественост на мотивите към присъдата.
По възражението, направено с протеста, че при разглеждане на делото в първата
инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило
правото на защита на подсъдимия, като съдебното следствие е приключено без на
същия да е предоставена възможност да даде обяснения, е необходимо да се каже, че
това нарушение дори и да е допуснато, може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, като бъде дадена възможност на подсъдимия да даде обяснения пред
въззивния съд, който също е инстанция по фактите. По тази причина такова
процесуално нарушение не води до отмяна на присъдата, тъй като може да бъде
санирано в хода на въззивното съдебно следствие.
По възражението,
че наложеното от първия съд наказание е незаконосъобразно, тъй като подсъдимият
е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.195, ал.1, т.7 НК, а му е наложено наказание при приложение на чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК, който е неприложим в този случай, тъй като нормата на
чл.195, ал.1 предвижда минимум на наказанието „лишаване от свобода“, отговор бе
даден по-горе във връзка с допуснатото съществено процесуално нарушение,
налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Поради всичко
изложено, делото трябва да започне отначало в първоинстанционния съд от стадия
на разпоредителното заседание, при което да се вземе становище от страните по въпросите,
визирани в чл.248 от НПК.
Водим от
всичко изложено и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА присъдата от 25.11.2019г., постановена по НОХД №21866/2018г., СРС,
НО, 134-ти състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав
на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.