№ 5304
гр. София, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110210578 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
012021 от 30.06.2022г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Б. Н. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179,
ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и 2.). административно наказание парична
глоба в размер на 100.00 лева и наложено наказание лишаване от право за
управление на МПС за срок от 1 (един) месец за извършено административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се инвокират
подробни съображения против атакуваният санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се
подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
моли обжалваното НП да не му се налага наказание лишаване от право да
управлява МПС. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не
се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
1
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Н. Б. Н. е правоспособен водач на МПС. Наказван е за
различни административни нарушения по ЗДвП с 14 на брой ЕФ и 5 броя
влезли в сила наказателни постановления или общо 19 пъти за периода
17.08.2009 г. до 09.09.2010 г. Същият управлявал на 04.08.2021 г., около 11.50
часа лек автомобил „ХХХХХХХ“ с рег. ХХХХХХХХХХ. Движел се с
посоченото МПС в гр.София на бул. „ХХХХХХХХ“ преди улица „И.“ с
посока на движение бул. „С.“. Жалбоподателят Н. се движел в дясна лента на
пътното платно на бул. „ХХХХХХХХ“ преди улица „И.“, в гр.София. Лекият
автомобил „С.Л.“ с рег. № ЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ, управляван от свидетеля Б. В. С.,
се движел със скорост в порядъка от около 50.00 км/ч в лява лента от пътното
платно на бул. „ХХХХХХХХ“ преди улица „И.“, в гр.София. Двата
автомобила се движили в двете ленти, съседни една на друга, почти
паралелно един до друг. Пред автомобила на жалбоподателя Н. се намирал
движещ се тежкотоварен камион, който преминал в лявата лента пред МПС
на свидетеля С.. В същият момент жалбоподателят Н. извършил с
управляваният от него автомобил маневра, при която се отклонил в ляво, за
да се включи в пространството между камиона и автомобила на свидетеля С.,
но реализирал ПТП в предната дясна част на лекия автомобил „С.Л.“ с рег. №
ЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ, намиращ се в ляво от него, управляван от свидетеля Б. В. С..
Жалбоподателят Н. възприел ПТП. Не спрял. Продължил напред. Свидетелят
С. последвал автомобила на жалбоподателя Н.. Жалбоподателя Н. напуснал
местопроизшествието с автомобила си „ХХХХХХХ“ с рег. ХХХХХХХХХХ
без да уведоми контролните органи на КАТ и не останал на място до идването
на служителите от СДВР-ОПП. Свидетелят С. сигнализирал на телефон 112 за
случая. На място пристигнал екип на СДВР-ОПП. В писмена декларация от
04.08.2021 г. свидетелят С. посочил, че водача на лекия автомобил
„ХХХХХХХ“ с рег. ХХХХХХХХХХ се движел в дясно от него в съседна
пътна лента, като бил последвал опит на водача на лекия автомобил
„ХХХХХХХ“ с рег. ХХХХХХХХХХ да мине в лявата лента пред автомобила
на свидетеля С. – между него и преминаващия тежкотоварен камион, при
което последвал удар с автомобила на свидетеля С. в дясната му предна част.
Свидетелят С. състави скица в декларацията си. Била съставена и отделна
скица на местопроизшествието от свидетеля П. К., в която бил описан
механизма на ПТП. В писмена декларация от 15.06.2022 г. жалбоподателят Н.
2
заявил, че е бил заплашен и ударен от свидетеля С. в деня на събитието след
ПТП. В същата декларация жалбоподателят Н. посочва, че управлявал на
инкриминираното място в лява лента своя автомобил, а пред него бил по-
бавно движещ се тежкотоварен камион. Жалбоподателят Георгиев изчаквал
известно време камионът да се отмести, но поради неосъщестяването му,
решил да премине му в дясна лента с неговото МПС, като подал десен мигач,
за да продължи в дясната лента. Жалбоподателят Н. заявил в декларацията за
ПТП, че преминал в дясната лента, при което бил застигнат от водача С. и
водача С. с лек автомобил „С.Л.“ с рег. № ЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ го е бил ударил в
задната част на неговото МПС. Според жалбоподателя Н. възникнала опасна
ситуация с цел изблъскването му от пътя от свидетеля С.. Жалбоподателят Н.
описва, че продължил да изпреварва камиона, като водача Стойкив с неговия
автомобил се вклинил между камиона и лекия автомобил на жалбоподателя
по средата на пътната платно. Жалбоподателят Н. продължил да шофира в
средната лента до следващия светофар, като свидетелят С. го следвал с
автомобила си. В движение през отворен прозорец на автомобила свидетелят
С. бил заплашвал жалбоподателя Н. и ударил с дланта на ръката си последния.
Жалбоподателят Н. искал да спре, но продължил да шофира автомобила си в
друга посока.
Въз основа на АУАН № серия АД № 143813/15.06.2022 г. срещу
жалбоподателя Н. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-012021 от 30.06.2022г. издадено
Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Н. Б. Н. с ЕГН:********** са му наложени 1.). административно наказание
парична глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП
и 2.). административно наказание парична глоба в размер на 100.00 лева и
наложено наказание лишаване от право за управление на МПС за срок от 1
(един) месец за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите от А. С. С., И. Д. И. и П. Т. К. –
мл.автоконтрольори от СДВР-ОПП, от показанията на пострадалия
свидетел Б. В. С. и от данните на предявените от съда на страните
аудиозапис от телефон 112, въз основа на които е издадено обжалваното НП,
които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел да
описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
3
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори,
основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани
със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества
като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната
действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при
тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно
събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния
свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с
тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. №
2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.П., според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. В. С., като
обективни, безпристрастни, логични, достоверни, добросъвестни, точни,
последователни, непротиворечиви и най-вече кореспондиращи на данните от
аудиозаписа от телефон 112, от скицата на местопроизшествието, съставена
от свидетеля К., от попълнетата декларация за ПТП на свидетеля С.. Съдът
кредитира тези доказателства и доказателствени средства. Същите си
корелират помежду си, взаимодопълват се и опровергават защитната теза на
жалбоподателя С. от неговата декларация за ПТП от 15.06.2022 г. Съдът
приема, че жалбоподателят Н. неправилно при избиране на скоростта на
движение и намиращите покрай него и до него превозни средства, сред които
били процесния тежкотоварен камион и автомобила на свидетеля С. е
извършил опасна маневра. При тази маневра с извършване на преминаване в
лява лента в пространството, закллючено между автомобила на свидетеля С. и
тежкотоварния камион, последвало ПТП в предната дясна част на МПС
„С.Л.“ с рег. № ЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ. Жалбоподателят Н. при извършването на
тази маневра засегнал предната дясна част на автомобила на свидетеля С. и
създал реална опасност за него като участник в движението по ЗДвП.
Жалбоподателят Н. възприел ПТП, но продължил да шофира напред, като не
спирал на указанията на свидетеля С.. Жалбоподателят Н. заявява в
декларацията, че се страхувал от саморазправа, поради което избягал от
местопроизшествието. Същият не останал на място, за да установи
последиците от ПТП, в което е участвал. Не е уведомявал органите на реда,
контролната служба на КАТ при СДВР-ОПП. Не е подал сигнал до телефон
112. Не е попълнил декларация за ПТП на място с оставането си до появата на
служителите на СДВР-ОПП. Тези изисквания са спазени от свидетеля С..
Същият е възприел ПТП. Не се установява от доказателствата виновно
поведение от страна на водача С.. Подал е сигнал до телефон 112. Уведомил е
органите на МВР и СДВР-ОПП. Изчакал е появата им. Останал е на
4
местопроизшествието. Попълнил е декларация със скица за ПТП. Установил е
материалните щети по автомобила си. Била съставена скица за ПТП от
свидетеля К.. В тази процедура жалбоподателят Н. не е участвал, нито е
показал желание, че иска да участва. Същият заявява, че се уплашил. Това
обстоятелство не го освобождава от задълженията му по ЗДвП да остане на
място при ПТП до появата на контролните органи, да установи последиците
от ПТП. Същият е правоспособен водач на МПС и изискванията на ЗДвП
важат, както за жалбоподателя Н., така и за свидетеля С., така и всеки
участник в движението. Изискванията на ЗДвП са спазени от свидетеля С..
Това сочи, е показанията му са добросъвестни, точни, чистосърдечни, ясни,
логични, незаинтересовани, обективни. Съдът не установява преиначаване на
факти, прикриване на факти, придаване на смисъл на факти, какъвто те не
притежават в показанията на свидетеля С.. Показанията му се подкрепят от
писмените доказателства по делото и от показанията на свидетелите С., К. и
И., които не са възприели ПТП, но пресъздават, доколкото си спомнят
събитието така, както се е случило според свидетеля С.. Показанията на
свидетелите С., К. и И. са производни, те подкрепят показанията на свидетеля
С., които от своя страна се подкрепят и от данните от аудиозаписа от телефон
112 и писмените доказателства в тяхната съвкупност.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от
ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираните нарушения
са изчерпателно описани в акта за установяване на административно
нарушение, по идентичен начин – описани и в наказателното постановление,
подведени са правилно под съответните норми на материалния закон,
надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
След изслушване на аудиозаписа от телефон 112 и в съответствие с
показанията на разпитаните свидетели съдът установи, че жалбоподателя Н.
на инкриминираната дата и място неправилно при избиране на скоростта на
движение и намиращите покрай него и до него превозни средства, сред които
били процесния тежкотоварен камион и автомобила на свидетеля С. „С.Л.“ с
рег. № ЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ, е извършил опасна маневра с преминаване в лява
лента в пространството, закллючено между автомобила на свидетеля С. и
тежкотоварния камион, в резултат на което е последвало ПТП в предната
дясна част на МПС „С.Л.“ с рег. № ЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ. Жалбоподателят Н. при
извършването на тази маневра с лекия си автомобил „ХХХХХХХ“ с рег.
5
ХХХХХХХХХХ засегнал предната дясна част на автомобила на свидетеля С..
Доказа се по делото, че жалбоподателят Н. е възприел ПТП, но продължил да
шофира напред, като не спирал на указанията на свидетеля С., след което
жалбоподателят Н. е избягал от местопроизшествието. Ако жалбоподателя Н.
се е движел на безопасна дистанция или след като изчака автомобила на
свидетеля С. да продължи напред, без да изпреварва същия и тежкотоварния
камион, ПТП е нямало да настъпи. Свидетелят С. и с оглед самото поведение
на жалбоподателя Н. с напускане на местопроизшествието са дали
доказателства, че са имали разногласия за ПТП и неговия механизъм, дали
следва да спрат на място, което свидетелят С. е сторил и следва ли да се
попълва двустранен констативен протокол, респективно следва ли да се
изчакат органите на СДВР-ОПП. Причините за напускането на
местопроизшествието от страна на жалбоподателя Н. не го извиняват. Нито го
оправдават. Нито обуславят основания да не бъде наказан. Напротив. Налице
е извършено и друго нарушение от жалбоподателя Н., който след ПТП не
останал на място и напуснал местопроизшествието, без да уведоми службите
на МВР и контролните органи по ЗДвП, въпреки разногласията си с водача С.
като водачи на МПС и участници в движението на инкриминираните ден и
място. Нарушенията по съставите на чл.25, ал.1 вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ вр чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
доказани по безспорен и несъмнен начин. При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че по делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение
по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Посоченият законов текст предвижда задължение за
всеки участник в движението по пътищата при предприемане на каквато и да
е маневра, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, преди
това да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В случая на посочените в акта и НП дата и час, жалбоподателят Н.
без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, които са се движили преди него, покрай него и до него в
гр.София на бул. „ХХХХХХХХ“ преди улица „И.“ с посока на движение бул.
„С.“ при навлизане с лекия си автомобил „ХХХХХХХ“ с рег.
ХХХХХХХХХХ в лява лента в пространството, закллючено между
автомобила на свидетеля С. и тежкотоварния камион, последвало ПТП в
предната дясна част на МПС „С.Л.“ с рег. № ЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ. Установен е
механизма на настъпване на ПТП и вредите за пострадалия С. по неговия
автомобил. Във връзка с горното, доколкото в случая се установява, че с
поведението си жалбоподателят, като участник в движението по пътищата,
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е причинил леко
ПТП, то следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. В случая правилно АНО е приложил относимата санкционна
норма, като на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложил на нарушителя наказание „глоба“ в предвидения в закона фиксиран
размер от 200 лева, като съдът не следва да обсъжда въпроса за ревизиране
6
размера на наложената глоба, поради което и наказателното постановление в
тази част следва да бъде потвърдено.
Според чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Т.е.
цитираната разпоредба предвижда задължение за водач на МПС, който е
участник в ПТП, когато са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Това означава, че няма
значение дали някой е предупредил другия водач, че ще подаде сигнал за
ПТП, всеки участник е длъжен без да напускат местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието и да изпълнява дадените указания. Без правно
значение за изпълнение на това задължение е дали двамата водача са имали
или не протоколи, които да съставят. Без правно значение е също така, че
жалбоподателят Н. се е страхувал от саморазправа и е избягал от
местопроизшествието. Установеното нарушение правилно е обвързано със
санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, която предвижда глоба от
50.00 до 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6
месеца за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. В случая и двете кумулативни наказания,
наложени на жалбоподателят Н. са съответни на материалния закон,
обществената опасност на нарушението и високата степен на обществена
опасност на извършителя на същото, поради което при отчитане на целите на
административното наказание по чл.12 от ЗАНН и в тази част като правилно
и законосъобразно, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Наказанията са справедливи, пропорционални, адекватни и законосъобразни.
Същите следва да въздействат в наложените размери на жалбоподателя Н. да
спазва законите в страната, да изпълнява задълженията си като водач на МПС
и винаги при ПТП с разногласия за причините му за настъпването му да не
напуска местопроизшествието до появата на контролните органи на ОПП към
МВР. Наказанията по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП санкционират изцяло
поведението на жалбоподателя Н. отговарят и на обществената опасност на
личността, която е сравнително завишена. Жалбоподателят Н. следва да има
респект към закона и правилата на ЗДвП. Същият не може да търси
оневиняване, оправдаване и избягване на отговорност в каквато насока са
възприятията на прекия свидетел очевидец С.. Жалбоподателят Никлолов
следва да се научи да носи отговорност за последиците от действията и
бездействията си, включително когато същите прерастват в административни
нарушения и простъпки на правилата на ЗДвП. Наказанията му по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени в балансиран размер и съответстват на фактите
по делото, материалния закон и събраната доказателствена съвкупност. Не са
7
налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушенията не се
отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Те са типични за своя вид и
не са извършени при смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът
намира, че санкционната норма е определена правилно от АНО, като са
определи наказания към средния размер.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
От страните разноски не се претендирани и такива не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-012021 от
30.06.2022г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Н. Б. Н. с ЕГН:********** са му наложени 1.).
административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179,
ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и 2.). административно наказание парична
глоба в размер на 100.00 лева и наложено наказание лишаване от право за
управление на МПС за срок от 1 (един) месец за извършено административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП вр. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8