№ 805
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Частно наказателно
дело № 20215330207631 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от К.П.Б., ЕГН **********
против Постановление за прекратяване на наказателното производство от
03.11.2021г. на РП – Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 408/2018г. по описа на Отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по
чл.209 ал.1 от НК. По изложени в жалбата съображения се иска обжалваното
постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и
несправедливо.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото материали, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и при
наличие на правен интерес. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Досъдебно производство № 408/2018г. по описа на Отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив е образувано с
Постановление за образуване на досъдебно производство от 28.11.2018г. на
РП – Пловдив за това, че в периода от 11.06.2015г. до 16.04.2018г. в гр.
Пловдив с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага е
било възбудено и поддържано заблуждение у К. П. Б., ЕГН ********** и с
това му е причинена имотна вреда в размер на 15 000 евро – престъпление по
чл.209 ал.1 от НК.
С обжалваното постановление прокурорът е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Св. Б. притежавал недвижим имот – апартамент, находящ се в ***. Тъй
като свидетелят смятал, че жилището е доста голямо за него, решил да го
продаде, за да си закупи по-малко жилище, а с останалите пари да поеме
всекидневните си разходи. Св. Б. живеел сам, не работел. Имал сестра, с която
обаче не били в добри отношения. За продажбата на жилището и за
1
закупуването на ново такова, свидетелят се обърнал за помощ към своята
съседка – св. О.Х., която заедно със съпруга си – св. И.Н. често помагали на
св. Б. – давали му храна, дрехи, обувки. Тъй като св. Х. виждала, че св. Б. е
наивен и се притеснявала някой да не злоупотреби с неговото доверие, се
съгласила да му помогне за снабдяване с необходимите документи за
продажба на апартамента. Така на 11.06.2015г. с нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 41, том II, рег. № 1598, дело № 238 от 2015г. на
нотариус с рег. № *** Н.Д. в регистъра на НК с район на действие РС -
Пловдив, св. Б. продал притежавания от него недвижим имот, находящ се в
***. Св. Х. помогнала на св. Б. на негово име да бъде открита банкова сметка,
по която да бъдат преведени парите от извършената продажба. Също така му
съдействала да закупи по-малък апартамент и режийните разходи за ток,
вода, телевизия да бъдат погасявани направо през банката.
На ... св. Б. закупил друго жилище, находящо се в ....... С остатъка от
парите от продажбата на жилището в *** свидетелят закупил обзавеждане за
жилището на ...., отново с помощта на св. Х.. С времето парите по сметката
на св. Б. намалели и той решил да продаде и това жилище, да закупи по-малко
и с остатъка от парите да преживява.
През м. април 2018г. св. Б. се запознал със свидетелите С.Б. и И.С.. На
03.04.2018г. св. Б. упълномощил св. Б. да продаде от негово име и за негова
сметка собствения му недвижим имот, находящ се в ....... На пълномощното
била извършена нотариална заверка на подпис и съдържание от нотариус рег.
№ *** Т.Б.-Д. от регистъра на НК с район на действие РС – Пловдив. Св. Б.
носел със себе си нотариален акт за недвижимия имот, който искал да
прехвърли. Св. Б.Д. извършила справка в базата данни на МВР за валидност
на представените лични документи, а също така в служба ГРАО дали св. Б. не
е поставен под запрещение. Св. Б.Д. попитала св. Б. кой желае да получи
парите от сделката, като последният казал, че желае сумата да бъде преведена
по банкова сметка на негово име. След съставяне на пълномощното, св. Б.Д.
прочела на св. Б. текста и го попитала дали това е наистина неговата воля,
като свидетелят потвърдил.
На 16.04.2018г. с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11,
том I, рег. № 1604, дело № 108 от 2018г., св. Б., в качеството на пълномощик
на св. Б., продал жилището на последния на св. Г.А.. В нотариалния акт било
посочено, че продажната цена в размер на 15 000 евро ще бъде преведена чрез
отпуснат кредит от кредитна институция „К.а. Б.“ ООД, директно на
продавача – св. Б.. На същата дата св. Б. посетил „БАКБ“ АД, офис Пловдив-
2, находящ се в гр. Пловдив, партерен етаж на бизнес център „Л.“,
придружаван от неустановен по-млад мъж, и изтеглил сумата от 29 330 лв.
С твърдения, че св. Х. е злоупотребила с паричните му средства и че не
е подписвал никакви документи относно продажбата на недвижимия имот в
......, св. Б. сезирал РП – Пловдив, в резултат на което е било образувано
настоящето досъдебно производство.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова
експертиза на представени от св. Б. нареждания/разписки, подписите за
2
„Получих сумата“ и за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“,
положени от името на К. П. Б. в представените за изследване документи –
нареждане/разписка от ... за сумата от 4 700 лв., нареждания/разписки от ... за
сумата от 3 000 лв. - 3 бр. с № на документа № ******** и № ***,
нареждане/разписка от ... за сумата от 3 000 лв., нареждане/разписка от ... за
сумата от 2000 лв., нареждане/разписка от ... за сумата от 100 лв.,
нареждане/разписка от .... за сумата от 700 лв., както и подписът срещу
ръкописния текст „Съгласен съм с стурниране“ в двете еднакви копия от един
и същи оригинален документ № *** от .... са изпълнени от К. П. Б..
Ръкописните текстове „К. П. Б.“ в нарежданията/разписки от ..., № **** от ....
от ... и от ...., както и ръкописният текст „Съгласен съм с стурниране“ в двете
еднакви нареждания/разписки № *** от ... са изпълнени от К. П. Б..
Ръкописните текстове „К. П. Б.“ в нарежданията/разписки № *** от .... от ... и
от ..., са изпълнени от О.С. Х.. Останалите ръкописни текстове в
представените за изследване документи не са изпълнени от К. П. Б.. За да се
отговори на въпроса дали тези ръкописни текстове са изпълнени от О.С. Х. е
необходим допълнителен и достатъчно количество сравнителен материал,
съдържащ цифри и латински букви, освен обикновен текст.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа
експертиза, К. П. Б. не се води на психиатричен отчет, но има данни като
потребител на психиатрична помощ с диагноза „лека умствена изостаналост“.
Към момента на освидетелстването е спокоен, с подредено поведение,
апсихотичен. Може правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни показания за тях, в качеството на свидетел и
пострадал. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на заключението
не се установяват данни за възприятно представни нарушения, не са налице
психотични симптоми – халюцинации и налудности, налице е лек
интелектуален дефицит. Освидетелстваният към момента на извършване на
деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка в резултат на
проведеното разследване и извършване на необходимите и възможни
процесуално-следствени действия, прокурорът е извел тезата за
несъставомерност от обективна и субективна страна на извършено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Този си извод е мотивирал, на първо
място, с липсата на категорични доказателства, които да подкрепят
твърденията на св. Б., че св. Х. е изхарчила неговите средства и е извършвала
тегления от банковата му сметка, доколкото видно от показанията на св. Д.Д.,
кредитирани като непротиворечиви и дадени от странично, незаинтересовано
от изхода на делото лице, св. Х. е помогнала на св. Б. да обзаведе жилището
си в гр. П., на ...., а от приложените разпечатки на извършените банкови
преводи от сметката на св. Б. се потвърждават превежданите суми за
разходите за потребена електроенергия, вода и др. Наред с горното
представителят на държавното обвинение се е позовал и на заключението на
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, кредитирано като
3
обективно и компетентно изготвено, съгласно което подписите в
представените от св. Б. нареждания/разписки са положени именно от него. На
следващо място, прокурорът е приел, че в хода на досъдебното производство
не са събрани категорични доказателства свидетелите Б. и С. да са
предприели действия с цел да набавят за себе си имотна облага, доколкото не
се установява да са имали поведение, което да е целяло създаване на
погрешна представа у св. Б., което включително се подкрепя и от показанията
на св. Б.Д., от които се установява, че тя е прочела пълномощното на св. Б. и
го е попитала дали това е неговата воля, а съгласно заключението на
изготвената по отношение на свидетеля комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологическа експертиза към момента на деянието същият е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Предвид изложеното прокурорът е приел, че не са събрани
безспорни доказателства, че свидетелите Б. и С. са предприели действия, с
които да са създали погрешна представа относно определени обстоятелства,
които да са породили у св. Б. решение да продаде апартамента в ......,
доколкото и последният е заявил, че желае да продаде този свой недвижим
имот.
Съдът, след като се запозна с обжалваното постановление, с доводите в
жалбата и събраните по делото доказателства, с оглед правомощията си по
чл.243 ал.5 от НПК да провери изцяло прокурорския акт, намира, че същият
като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
Изпълнителното деяние на измамата може да бъде осъществено чрез
две форми – възбуждане и поддържане на заблуждение. И за двете форми на
изпълнителното деяние е характерно това, че се въздейства върху съзнанието
на измаменото лице, в резултат на което у него се създава невярна, погрешна
представа за определени факти и обстоятелства. Мотивирано от невярната
или погрешна представа, формирана или поддържана от дееца, измаменото
лице извършва акт на имуществено разпореждане и по този начин се
причинява престъпният резултат – имотната вреда. Разпореждането с
имуществения предмет може да бъде юридическо или фактическо. Важното е
поведението на измаменото лице да е вредоносно за дадено имущество, т. е.
да е такова, което да е от естество да причини имотна вреда.
Както правилно е посочил прокурорът в обжалваното постановление, от
събраните по делото доказателства не се установява у св. Б. с користна цел –
за набавяне на имотна облага да е била възбудена или поддържана погрешна
представа относно определени факти и обстоятелства, вследствие на което да
е извършено имуществено разпореждане и причинена имотна вреда на
свидетеля. Св. Б. твърди, че след продажбата на апартамента в ***, за
снабдяването с документи за продажбата на който му помогнала св. Х., тя му
съдействала и за откриване на банкова сметка на негово име в ОББ, именно по
която била преведена сумата, представляваща продажната цена на жилището,
за което на свидетеля била издадена и дебитна карта. Св. Б. твърди, че св. Х.
му е предложила дебитната карта да остане в нея, като всеки месец тя щяла да
тегли сумата от 300 лв. и да я дава на свидетеля за покриване на ежедневните
4
му нужди, както и да плаща по банков път консумативите и осигуровките му.
Свидетелят се съгласил с направеното от св. Х. предложение, тъй като й имал
доверие. Отрича да е ходил със свидетелката в ОББ за теглене на пари в брой,
да е подписвал документи в тази връзка и да я е придружавал до банкомат за
теглене на суми от картата му. Св. Б. твърди, че когато през м. октомври
2018г. отишъл при св. Х., за да получи сумата за ежедневните си разходи, тя
му казала, че парите в картата са свършили и му я върнала, от което той се
почувствал измамен.
Що се отнася до св. Х., същата потвърждава, че е помогнала на св. Б. за
това да бъде открита на негово име банкова сметка в ОББ, по която да бъдат
преведени парите от извършената продажба, включително и дадената като
капаро сума от купувачите, както и за това режийните разходи на свидетеля
да бъдат погасявани директно по банков път. Наред с горното свидетелката
помогнала, придружавайки св. Б., при закупуването на обзавеждане на новото
му жилище, като вещите последният купувал и плащал в брой с изтеглени
преди това лично от него от банковата му сметка суми. В тази връзка св. Х.
посочва, че е възможно в тези случаи да е придружавала св. Б. до банката,
както и да му е помагала с попълването на необходимите документи, тъй като
свидетелят изпитвал известни затруднения. Св. Х. категорично отрича да е
знаела ПИН-кода на дебитната карта на св. Б., издадена му от ОББ, същата да
е била в нея и да е извършвала тегления от картата, включително и в
присъствието на последния, както и между двамата да е имало уговорка
ежемесечно да дава на свидетеля сумата от 300 лв. за ежедневни нужди, да
плаща осигуровките му и консумативите му, извършвайки съответните
банкови тегления и плащания. Св. Х. заявява, че се е случвало да придружава
св. Б. до банкомат, за да изтегли той пари от картата си, но това са били
инцидентни случаи, а не практика. Във връзка с наличието на съществени
противоречия между показанията на св. Б. и св. Х. двамата са поставени в
очна ставка, в хода на която всеки е поддържал дадените преди това от него
показания.
Както св. Б., така и св. Х., са заинтересовани от изхода на делото лица.
Твърденията обаче на св. Б. относно това, че свидетелката е изхарчила
средствата му, теглейки пари от неговата сметка чрез намиращата се в нейно
владение ПИН-карта, не се установяват от доказателствата по делото. В
подкрепа на тези твърдения са единствено показанията на свидетелите Ц.А. –
сестра на св. Б. и тези на св. Д.Д.. Показанията на двете свидетелки, обаче, са
производни такива, като както св. А., така и св. Д., са разбрали от св. Б. за
това, че дебитната му карта се е намирала в св. Х. и именно тя е оперирала с
нея. Действително не съществува пречка тези показания да бъдат използвани
като средство за проверка на първични доказателства. Доколкото обаче те
възпроизвеждат изложени от св. Б. факти и доколкото не само, че не се
подкрепят, но и се опровергават от останалите, и то първични доказателства,
не следва да бъдат кредитирани. Както едната, така и другата свидетелка
твърдят, че не знаят в действителност как точно са стоели нещата и какви са
били отношенията между св. Б. и св. Х.. В подкрепа на показанията на св. Х.
са тези на св. Н.в, живущ на семейни начала със свидетелката, който
5
категорично отрича дебитната карта на св. Б. да е стояла в св. Х., както и
между нея и св. Б. да е имало уговорка тя да извършва съответните тегления и
плащания. Именно в подкрепа на показанията на св. Х. е и заключението на
съдебно-почерковата експертиза, което следва да се кредитира като
обективно и компетентно изготвено с нужните знания и опит в съответната
област и от което се установява, че подписите за „Получих сумата“ и за
„подпис на лицата, които могат да се разпореждат“, положени от името на К.
П. Б. в представените от самия него за изследване документи –
нареждане/разписка от ... за сумата от 4 700 лв., нареждания/разписки от ... за
сумата от 3 000 лв. - 3 бр. с № на документа № ******** и № ***,
нареждане/разписка от ... за сумата от 3 000 лв., нареждане/разписка от ... за
сумата от 2000 лв., нареждане/разписка от ... за сумата от 100 лв.,
нареждане/разписка от *** за сумата от 700 лв., както и подписът срещу
ръкописния текст „Съгласен съм с стурниране“ в двете еднакви копия от един
и същи оригинален документ № *** от .... са изпълнени от К. П. Б..
Действително установява се, че ръкописните текстове в част от представените
за изследване нареждания/разписки са изпълнени от св. Х., като наред с това
вещото лице е посочило, че за да се отговори на въпроса дали останалите
ръкописни текстове са изпълнени от последната, е необходим допълнителен и
достатъчно количество сравнителен материал, съдържащ цифри и латински
букви, освен обикновен текст, но това в случая е без значение дотолкова,
доколкото се установява, че подписите в тези документи са изпълнени
именно от св. Б.. В тази връзка са и твърденията на св. Х., че се е случвало да
придружава св. Б. при тегленето на пари в брой от банковата му сметка за
закупуването на обзавеждане на новото му жилище в ......, при което му е
помагала с попълването на необходимите за това документи. В крайна сметка
и от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-
психологическа експертиза, се установява, че макар и св. Б. да е потребител
на психиатрична помощ с диагноза „лека умствена изостаналост“, не се води
на психиатричен отчет, не се установяват данни за възприятно представни
нарушения, не са налице психотични симптоми – халюцинации и налудности,
налице е лек интелектуален дефицит, поради което и същият към момента на
извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Предвид горното и доколкото по делото
не са събрани категорични доказателства, подкрепящи твърденията на св. Б.,
че е бил измамен от св. Х. и с оглед изчерпване на необходимите и възможни
процесуално-следствените действия, които да могат да бъдат извършени,
следва да се приеме за правилен направеният от прокурора извод за
несъставомерност от обективна и субективна страна на състав на
престъпление по чл.209 ал.1 от НК, извършено от св. Х., доколкото не се
установява тя да е създала погрешна представа у св. Б., мотивиран от която
той да е бил измамен.
На следващо място, от доказателствата по делото не се установява
свидетелите С. и Б. да са предприели действия с цел да набавят за себе си
имотна облага, като създавайки погрешна представа у св. Б., той да е
извършил имуществено разпореждане и да му е била причинена имотна вреда.
6
От показанията на св. Б. се установява, че той действително е имал намерение
да продаде жилището си, находящо се в ......, именно във връзка с което и
посещавайки Агенция за недвижими имоти „Ф.“ се запознал със свидетелите
С. и Б., които разбрали за тези негови намерения. Няколко дни по-късно св. Б.
и св. Б. посетили нотариус, където първият се подписал на документ, който и
самият той признава, че му е бил даден и съдържанието му е било прочетено
от нотариуса и въпреки че не разбрал, че става въпрос за продажба на
жилището му, все пак му станало ясно, че документът касае неговия имот.
Наред с горното св. Б. твърди, че заедно със св. С. е ходил в Бизнес център
„Л.“, където в банков офис подписал документи, които не могъл да прочете,
като единствено разбрал, че става въпрос за сумата от около 32 000 лв., която
след изтеглянето й на каса в брой останала у св. С. и относно която сума
впоследствие св. Б. разбрал, че е от продажба на жилището му на ...., което
било продадено без неговото знание и съгласие, като по този начин той бил
измамен.
Свидетелите С. и Б. не отричат, че са познавали св. Б.. Св. Б.
потвърждава обстоятелството, че е бил упълномощен от св. Б. да продаде от
негово име и за негова сметка имотът му в ......, за което бил помолен от св. Б.,
тъй като той нямало да може да се справи сам, както и това, че в крайна
сметка е продал същия този имот на св. А., след което уведомил св. Б., че
купувачът е превел продажната цена по банковата му сметка, като отрича да е
придружавал последния до банка във връзка с тегленето на сумата. Св. С. от
своя страна също отрича да е посещавал заедно със св. Б. банков офис и да е
присъствал на тегленето на сумата от 32 000 лв.
Както е посочено в обжалваното постановление това, че не се
установява свидетелите С. и Б. да са имали поведение, което да е целяло
създаване на погрешна представа у св. Б., на първо място се подкрепя от
показанията на св. Б.Д., която в качеството й на нотариус е извършила
нотариална заверка на подпис и съдържание на пълномощното, с което св. Б.
упълномощил сл. Б. да продаде от негово име и за негова сметка имота в .......
От показанията на св. Б.Д. се установява, че изискала документите за
самоличност както на св. Б., така и на лицето, което е следвало да бъде
упълномощено, направила е справка в служба ГРАО, откъдето е установила,
че свидетелят не е поставен под запрещение, което представлявало индиция,
че той може да се разпорежда с имотите си. След това св. Б.Д. извършила
справка в базата на МВР за валидност на личната карта на упълномощителя и
на базата на представения от св. Б. нотариален акт за имота, който той искал
да прехвърли, св. Б.Д. изготвила текста на пълномощното, с което свидетелят
упълномощил придружаващото го лице, а именно св. Б. да продаде
собствения му недвижим имот на ..... Наред с горното св. Б.Д. попитала св. Б.
кой желае да получи парите от сделката, като му обяснила, че следва или да
има на негово име открита банкова сметка, или пък сумата да бъде преведена
по сметка на упълномощеното лице. Св. Б. заявил, че желае сумата да бъде
преведена по банкова сметка на негово име, което изрично било отразено в
текста на пълномощното. След съставяне на пълномощното св. Б.Д. го
прочела на св. Б. и го попитала дали това наистина е неговата воля, като
7
свидетелят потвърдил и се разписал в графата за упълномощител. Св. Б.
подписал и декларация за липса на публични задължения по чл.264 ал.1 от
ДОПК, а така също и такава за семейно положение и гражданство. При това
положение не могат да бъдат споделени направените от св. Б. възражения, че
не му е станало ясно, че става въпрос за продажба на жилището. Още повече,
че и самият той, както беше посочено по-горе, признава, че е бил запознат със
съдържанието на изготвеното от нотариуса пълномощно, което подписал,
както и че все пак му е станало ясно, че същото касае неговия имот.
Неоснователни са направените в тази връзка възражения в жалбата, че св. Б.
нямал правна култура, поради което и не е могъл да си обясни съдържащата
се в прочетеното му от нотариуса пълномощно правна терминология, в
резултат на което бил подведен и заблуден. В крайна сметка същият е могъл,
в случай, че е имал нужда от правна помощ, да си упълномощи лице, което да
го представлява. След като не го е направил и доколкото се установява, че е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, не могат да бъдат споделени възраженията му, че е бил
подведен и заблуден, в резултат на което претърпял имуществени вреди.
По делото като свидетели са разпитани и служителите на БАКБ АД в
офис Пловдив-2 – М. А. и Д.Т.. Така от показанията на първата от тях се
установява, че е обслужвала св. Б., който е заявил искане за теглене в брой на
каса на сумата от около 30 000 лв. Св. А. посочва, че в случая е процедирала
така, както обикновено, като е изискала личната карта на клиента, сверила е
самоличността, направила е справка за наличност по сметка, обяснила е какъв
ще е размерът на таксата, попълнила е нареждане/разписка, която е била
подписана от клиента, както и декларация за произход на средствата. Св.
Тодорова от своя страна също посочва, че е извършила проверка на
необходимите документи и след като е установила, че те отговарят на
изискванията, е изплатила наредената сума. Действително и двете свидетелки
твърдят, че св. Б. е бил придружен от по-млад от него мъж, относно когото
заявяват, че не могат да разпознаят. Дори обаче това да е бил св. Б., в крайна
сметка по делото не са налице доказателства, от които да се установява, че
същият с цел да набави за себе си имотна облага е създал у св. Б. погрешна
представа, в резултат на което последният е извършил акт на имуществено
разпореждане и е претърпял вреди.
Твърденията на св. Б., че продажната цена на апартамента не е била
преведена по банковата му сметка, се опровергават от доказателствата по
делото. В този смисъл са както показанията на св. Б., така и тези на св. А.,
който именно е закупил апартамента и от показанията на когото се
установява, че продажната му цена е била заплатена чрез отпуснатия
ипотечен кредит, като сумата е била преведена директно по банковата сметка
на продавача. Това се потвърждава и от показанията на св. К. А., която в
качеството й на нотариус е изготвила нотариалния акт за продажба на имота
на в ......, в който изрично е било вписано обстоятелството, че продажната
цена ще бъде преведена чрез отпуснат кредит от Кредитна институция „К.а.
Б.“ ООД по сметка директно на продавача и собственик на имота. В крайна
сметка и в изготвеното нотариално заверено пълномощно, с което св. Б. е
8
упълномощил св. Б. да продаде имота му, изрично е било посочено, че сумата
от продажбата на същия следва да бъде преведена по банкова сметка на
продавача.
Предвид всичко изложено и доколкото в хода на досъдебното
производство в резултат на извършените необходими и възможни
процесуално-следствени действия не са събрани доказателства, касаещи
осъществен състав на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, обжалваното
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,
поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 03.11.2021г. на РП – Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 408/2018г. по
описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, водено за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на РП – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест пред ОС – Пловдив в
7-дневен срок от съобщаването му на РП – Пловдив, К.П.Б. и адв. Д.А..
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9