№ 750
гр. София, 31.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
С протоколно определение от 19.07.2022 г. Елинпелинският районен
съд е прекратил производството по гр. д. № 106 / 2022 г. на основание чл. 129,
ал. 4 вр. ал. 3 ГПК.
Определението се обжалва от ищеца със съображения за неправилност.
Ответниците оспорват жалбата.
Частната жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е приел, че ищецът не е изпълнил в срок указанията за
отстраняване на нередовности на исковата молба относно
индивидуализацията на спорното право и внасянето на държавна такса. Този
извод обаче е неправилен.
С разпореждане от 21.02.2022 г. съдът е указал на ищеца да отстрани в
едноседмичен срок нередовности на исковата молба, сред които
индивидуализация на процесния имот и представяне на доказателства за
внесена държавна такса по сметка на Агенцията по вписванията за вписване
на искова молба. Съдът е указал да се представи и актуална данъчна оценка
за имота, но указания за внасяне на държавна такса по предявения иск не са
били давани нито с разпореждането от 21.02.2022 г., нито в последващ
момент. Не са били дадени и указания за вписване на исковата молба.
Ищецът е изпълнил в срок всички законосъобразни указания. С молба
от 08.03.2022 г. той е индивидуализирал достатъчно пълно и ясно процесния
имот в съответствие с указанията. С последваща молба от 02.06.2022 г.
1
ищецът е индивидуализирал отново спорното право не само словесно, но и по
скица във връзка с извършено геодезическо заснемане. Тази втора молба не
може да се тълкува като изпълнение на указанията след срока по
разпореждането от 21.02.2022 г., защото указанията вече са били изпълнени.
Молбата от 02.06.2022 г. следва да бъде ценена единствено в светлината на
чл. 143, ал. 2 ГПК предвид предоставената от закона възможност ищецът да
поясни и допълни исковата си молба в открито съдебно заседание. В
съдебната практика няма спор, че едно вещно право може да бъде
индивидуализирано най-пълно и точно по скица дори след изготвянето на
експертиза, ако за това са необходими специални знания.
В определението си по чл. 140 ГПК за насрочване на делото районният
съд е приел, че исковата молба е редовна и отговаря на изискванията по чл.
127 и чл. 128 ГПК. По този начин съдът кратко и съдържателно е дал отговор
на доводите на ответниците, съдържащи се в отговора по чл. 131 ГПК, за
нередовност на исковата молба с твърдения, че нищо не им било ясно. Тези
доводи се поддържат и в съдебно заседание, като дори ескалират в указания
до съда какво е бил длъжен да направи. При една фактически редовна като
съдържание искова молба и при заявени от ответниците твърдения за
неразбиране съдът е следвало единствено да им укаже отново, че могат да
ползват правна помощ при необходимост и право за това. Той не е имал
никакво основание да санкционира добросъвестното и процесуално
дисциплинирано поведение на ищеца чрез прекратяване на делото с цел
удовлетворяване незаконосъобразните процесуални претенции на
ответниците.
С молба от 16.03.2022 г., тоест след изтичането на първоначалния срок
съгласно разпореждането от 21.02.2022 г., ищецът е представил доказателства
за внесена държавна такса от 10 лв. по сметка на Агенцията по вписванията.
Съдът обаче не е имал никакво основание да прекрати производството за
допуснатото закъснение, защото самото указание е неправилно. За да е
редовна една искова молба, ищецът следва да внесе държавна такса по
предявения иск – чл. 128, т. 2 вр. чл. 71 и сл. ГПК. Съдът няма правомощия да
контролира внасянето на държавна такса по сметка на Агенцията по
вписванията за вписването на исковата молба.
С молбата си от 08.03.2022 г. ищецът е поискал продължаване на срока
за вписване. Както беше посочено, до този момент такова указание не е било
давано. Съдът не се е произнесъл по молбата за продължаване на срока, а е
дал указанието си за вписване с разпореждане от 17.03.2022 г., без да бъде
определен срок за изпълнение. Съобщение за постановеното разпореждане
изобщо не е било връчвано на ищеца, но въпреки това той е вписал исковата
молба на 22.03.2022 г.
Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че обжалваното
прекратително определение следва да бъде отменено. Делото следва да бъде
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
2
съдопроизводствените действия с указания за внасяне на дължимата
държавна такса от 50 лв. по предявения установителен иск за собственост.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.07.2022 г. по гр. д. № 106 /
2022 г. на Елинпелинския районен съд за прекратяване на производството.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждането на предявения установителен иск за собственост.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3