РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Монтана, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова
Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500224 по описа за 2021 година
Производството по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Т. В. от село
*против решение на РС Монтана от 23.04.2021г. по гр.д. № 1611/2020г., с което съдът е
отхвърлил иска му срещу К. А. за прогласяване за нищожно нотариалното удостоверяване
и за прогласяване за нищожен поради липса на форма и съгласие на договор за покупко-
продажба на недвижими имот, материализиран в нотариален акт № */19.12.2012г. , том *,
рег. № *,дело № */2012г. на нотариус А.П. като недоказан и неоснователен и е осъден за
разноски.
Поддържа се в жалбата , че обжалваният съдебен акт е неправилен - постановен в
нарушение на процесуалните правила / неправилно и неконкретизирано правно основание/ ,
както и в нарушение на материалния закон , както и е необоснован –не кореспондира с
установените по делото фактически обстоятелства с подробно изложени в тази насока
доводи . Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с което се
уважи предявения иск или делото се върне за ново разглеждане .
Въззиваемия К. А. , чрез пълномощник адвокат В. Д. с подаден в срок писмен
отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност
на обжалваното решение .
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване от надлежна страна с правен
интерес от обжалване на решението, отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК , поради
1
което е допустима за разглеждане .
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид правомощията си по чл. 269 от ГПК ,
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от РС Монтана решение от
23.04.2021г. по гр.дело № 1611/2020г. , с което е отхвърлен предявения от Т. В. срещу
К. А. иск за прогласяване нищожност , поради нищожно нотариално удостоверяване ,
изразяващо се в нарушение на чл. 580,т.1 вр. с чл. 573,ал. 2 от ГПК , както и поради липса на
форма и съгласие на договор за покупко-продажба на недвижими имот, материализиран в
нотариален акт № */19.12.2012г. , том *, рег. № *,дело № */2012г. на нотариус А.П. като
недоказан и неоснователен и в тежест на Т.В. са възложени разноски в размер на 500 лева.
Така постановенoто решение е валидно .
По отношение допустимостта на решението, въззивният съд приема следното :
С подадената от Т.В. искова молба са изложени твърдения, че на 19.12.2012г.
ответникът въз основа на пълномощно е сключил договор за продажба в нотариална форма .
Изложени са твърдения, че нотариалния акт не съдържа задължителни реквизити – място на
издаването му, както и часа на издаването му , с което са нарушени изискванията на закона
за форма , поради което е налице нищожно нотариално удостоверяване . Изтъкнат е и довод
за положен от пълномощника на продавачите само един подпис, поради което и не е ясно
кои от всички продавачи са одобрили съдържанието му и изразили съгласие за сключването
му , поради което е налице липса на съгласие . Твърди се също така, че ответникът е
действал като пълномощник на наследодателя му Н.В.а , като представеното пълномощно е
без валидна заверка на съдържание , тъй като от същото не се установява лицата, посочени
да са извършили нотариалното удостоверяване на съдържанието да са от органите ,
предвидени в закона да осъществяват такава дейност. При тези фактически твърдения се
иска от съда да прогласи за нищожен сключения на 19.12.2012г. договор за покупко-
продажба , поради нищожно нотариално удостоверяване изразяващо се в нарушение на чл.
580,т.1 вр. с чл. 573,л. 2 от ГПК , както и поради липса на форма и съгласие .
При така поддържаните в исковата молба основания следва, че са предявени
обективно съединени установителни искове за прогласяване договора за нищожен на две
основание – липса на форма – чл. 26,ал. 2,пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 576 от ГПК и липса
на съгласие – чл. 26,ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 37 от ЗЗД .
Първостепенният съд с доклада по делото е посочил , че е предявен един иск с правно
основание чл. 26,ал. 1 от ЗЗД, което очевидно е неправилно с оглед твърдените в исковата
молба обстоятелства . Независимо от неправилно посоченото правно основание в доклада по
чл. 146,ал. 1 от ГПК съдът е посочил твърдените от страна на ищеца от фактическа страна
пороци на сделката със съответното разпределение на доказателствената тежест , като с
решението си се е произнесъл по фактите, така както са наведени от ищеца с исковата
2
молба, правилно подведени под приложимата материалноправна норма , поради което и
решението е постановено по предявените искове . Неправилната правна квалификация не
води до недопустимост на решението , а е относима към правилността му .
Макар и постановено по предявените искове обжалваното решение е недопустимо в
частта относно исковете на ищеца за прогласяване нищожност на процесната сделка,
сключена от продавачите Р.Ш., Ц.И. , И.Т. и А. Т. . Несъмнено предявените искове за
нищожност на договора за установителни , поради което и абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта им е наличие на правен интерес от исканото установяване .
Ищецът обосновава такъв единствено по отношение продавача Н.В.а, починала на
01.03.2019г. , като неин законен наследник, а по отношение останалите продавачи не е
установено по делото наличие на правен интерес от исканото установяване. Налице и
забраната , предвидена в чл. 26,ал. 2 от ГПК за предявяване на чужди права пред съд ,
поради което и исковите претенции , заявени от Т.В. са прогласяване недействителността на
договора от 19.12.2021г. са допустими за разглеждане единствено по отношение сделката, с
която наследодателят му Н.В.а се е разпоредила с притежаваните от нея идеални части от
имотите, предмет на продажбата . В останалата част на договора , обективиращ прехвърляне
на права исковете са недопустими поради липса на правен интерес от исканото установяване
и императивната разпоредба на чл. 26,ал. 2 от ГПК , поради което и обжалваното решение в
тези части, като постановено по недопустими искове следва да се обезсили със съответно
прекратяване на производството .
По правилността на обжалваното решение въззивният съдът следното :
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводите , съдържащи се мотивите , изцяло се споделят от въззивния съд, към които
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Оспорения договор за продажба е извършен в нотариална форма, видно от
приложения по делото нотариален акт № */19.12.2012г. , том *, рег. № *,дело № */2012г. на
нотариус А. П. , като нотариалният акт има необходимото с оглед чл. 580 от ГПК
съдържание, включително е посочено мястото на издаването му – кантората на нотариуса в
гр. *, ул. * № *,ет.* , с което е спазено изискването на чл. 573, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл.
179, ал.1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му
по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за
извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 579
ГПК, представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено
длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона
ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК досежно
извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в
него време и място, че са представени описаните в акта документи, че пред него са се явили
3
посочените лица . Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да
бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство,
т.е. по реда на чл. 193 ГПК. Изрично оспорване истинността на нотариалния акт от страна на
ищеца не е направено, съответно не се е развило производство по чл. 193 от ГПК , като от
страна на ищеца не е оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт в
частта относно времето и мястото на съставянето му . Посочване на часа на издаване не е
задължителен реквизит на нотариалния акт за сделка съгласно чл. 580,т.1 от ГПК , като по
делото не е установено да е била налице необходимост от посочване часа на издаване. От
обстоятелството, че нотариалният акт е представен за вписване в службата по вписвания на
следващия работен ден не може да се направи извод, че сделката е изповядана извън
работното време на нотариалната кантора. Извън това разпоредбата на чл. 576 от ГПК
изрично посочва при какви нарушения на закона нотариалното удостоверяване е нищожно,
като разпоредбата на чл. 573,ал. 2 от ГПК не е сред посочените такива .
По отношение доводите за нищожност на упълномощителната сделка ,
легитимираща ответника като пълномощник на Н.В.а по делото е установено, че при
сключване на договора пълномощникът се е легитимирал с пълномощно със заверка на
подпис и съдържание рег. № *и рег. № *, том *, акт * от 18.12.2012 г., заверено от Е. Г.-
Кмет на село *, изрично отбелязано като приложение в нотариалния акт . От приложеното
по делото в заверен от ищеца препис на пълномощно /л. 58 / е видно, че на една и съща дата
кметът на село *е удостоверил подписа на Н. В.а и съдържанието на пълномощното , като
двете заверки са с последователни рег. номера- *и *от 18.12.2012г. с посочване имената на
длъжностното лице , извършило заверката. Преписът е представен от ищеца след
снабдяването му с него от Кметството в село *, видно от отбелязването вярно с оригинала
подпис и печат на Кметство село *върху пълномощното , което сочи , че екземпляр от
пълномощното се съхранява в кметството, съответно са спазени изискванията на чл. 590,ал.
4 от ГПК , според които при едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на
документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от
документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3 и след удостоверяването на
подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се
предават на молителя. Изискване за представяне екземпляр за подреждане в специална
книга не съществува при заверка само на подпис. По какъв начин заверката на
съдържанието с рег. № *в общи регистър на Кметство село *е отбелязана, съответно дали са
попълнени всички графи на този регистър е без значение за валидността на извършеното
удостоверяване на съдържание . Несъмнено е установено, че под номер *в този регистър на
18.12.2012г. е заверено съдържание на документ , а вида на заверения документ се
установява от представения екземпляр от същия, съхраняван в кметството .
Удостоверяването на подпис и съдържание е извършено на една и съща дата от
длъжностното лице Е. Г. в качеството й на кмет на село *с подпис на длъжностното лице и
печат на кметството при спазване изискванията на чл. 590,ал. 4 от ГПК , надлежно отразени
действията във водения общ регистър , като екземпляр от документа със заверено
съдържание се съхранява в кметството, поради което и доводите за липса на надлежна
4
заверка на съдържанието на пълномощното са неоснователни .
Упълномощаването е извършено в предвидена от закона-чл. 37 от ЗЗД –форма за
действителност , поради което и ответникът при изповядване на оспорената сделка е
разполагал с валидно учредена представителна власт за сключването й, поради което и не е
налице липса на съгласие като основание за нищожността й.
Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна , а обжалваното решение на
РС Монтана правилно , поради което и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззиваемия се следват разноските , направени в
настоящето производство, установени в размер на 500 лева платено адвокатско
възнаграждение , видно от приложения договор за правна помощ от 08.10.2021г. .
С оглед цената на исковете с предмет недействителност на договор за продажба на
недвижими имоти, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 69, ал. 1 т.4 от
ГПК от данъчната оценка на имотите , която е в размер на 2247.11 лева , то настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд - Монтана
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на Районен съд Монтана от 23.04.2021г. постановено от по
гр. дело № 1611/2020г. В ЧАСТТА, с която съдът се е произнесъл по предявения от Т. В.
иск за прогласяване нищожност , поради нищожно нотариално удостоверяване ,
изразяващо се в нарушение на чл. 580,т.1 вр. с чл. 573,ал. 2 от ГПК , както и поради липса на
форма и съгласие на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, материализиран в
нотариален акт № */19.12.2012г. , том *, рег. № *,дело № */2012г. на нотариус А. П. ,
сключен между Р. Ш., Ц . И. , И. Т.и А.Т. като продавачи от една страна и К. А. като
купувач , като НЕДОПУСТИМО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Т. В. срещу К. А. искове за
прогласяване нищожност , поради нищожно нотариално удостоверяване, изразяващо се в
нарушение на чл. 580,т.1 вр. с чл. 573,ал. 2 от ГПК , както и поради липса на форма и
съгласие на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, материализиран в
нотариален акт № */19.12.2012г. , том *, рег. № *,дело № */2012г. на нотариус А.П. ,
сключен между Р. Ш., Ц.И. , И.Т. и А. Т. като продавачи от една страна и К. А. като купувач
, като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Монтана от 23.04.2021г. постановено
от по гр. дело № 1611/2020г. В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил като неоснователен
предявения от Т. В. иск за прогласяване нищожност , поради нищожно нотариално
удостоверяване , изразяващо се в нарушение на чл. 580,т.1 вр. с чл. 573,ал. 2 от ГПК , както
и поради липса на форма и съгласие на договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
5
материализиран в нотариален акт № */19.12.2012г. , том *, рег. № *,дело № */2012г. на
нотариус А.П. , сключен между Н. В.а като продавач от една страна и К. А като купувач и в
тежест на Т. В. са възложени за плащане разноски , КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Т. В. от село *да заплати на К. А. от гр. *сумата 500 лева въззивни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6