№ 921
гр. Б., 22.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200500763 по описа за 2024 година
Проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 11856/22.05.2024 г., подадена от С. Д.
Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ № 22, срещу решение № 268 от
12.04.2024 г. по гр. д. № 1489/2023 г. на Районен съд Б..
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Препис от решението е
връчен на жалбоподателя на 14.05.2024 г. Жалбата е подадена на 22.05.2024 г.
Жалбата отговаря на изискванията по чл. 260 ГПК.
Подадена е лично от жалбоподателя.
Връчени са преписи от жалбата по чл. 261, т. 1 ГПК.
Не е постъпил отговор на въззивна жалба от „Т.“ ЕАД, ЕИК *** (ищец в
първоинстанционното производство).
Не е постъпил отговор на въззивна жалба от „Т.“ ЕООД, ЕИК ***
(третото лице помагач на страната на ищеца).
При проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба,
съдът констатира, че тя е нередовна по смисъла на чл. 261, т. 4 ГПК, тъй
като не е внесена изцяло държавната такса за въззивно обжалване
съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
1
410 от ГПК срещу Е. М. Ц. и С. Д. Ц.. По ч.гр.д. № 720/2023г. на РС Б. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено двамата солидарно да заплатят на заявителя следните
суми: 455,29 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но неизплатена от длъжниците топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението –
09.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; 82,30 лв. – мораторна
лихва върху главницата за доставената и ползваната топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 29.08.2022 г.; 31,66 лв. – представляваща сума за
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението – 09.09.2022г., до окончателното изплащане на
вземането; 6,21 лв. – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 29.08.2022 г.; 25 лв. – платена
държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
След подадени възражения по чл. 414 ГПК, заявителят е предявил пред
РС Б. искове по чл. 422 ГПК за сумите по процесната заповед за изпълнение.
Според т. 18 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, държавната такса в хипотезата на обективно
кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се
дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени
в чл. 1 от ТДТГПК, като от общия сбор се приспада вече платената сума в
заповедното производство (в този смисъл – определение № 469 от 28.02.2024
г. по т. д. № 248/2024 г., Т. К., І т. о. на ВКС). В случая са предявени четири
обективно кумулативно съединени иска – два за главници (за доставена и
ползвана, но неизплатена топлинна енергия, както и за дялово разпределение)
и два за мораторна лихва върху всяка главница. Съгласно чл. 1 от Тарифата за
всеки иск се дължи държавна такса в размер на 4 на сто върху цената на иска,
но не по-малко от 50 лв. С оглед на цената на предявените искове за всеки от
тях се дължи по 50 лв. държавна такса, т.е. таксата, дължима за
първоинстанционното производство, е общо 200 лв.
В заповедното производство е внесена държавна такса в размер на 25 лв.,
видно от платежен документ, находящ се на л.10 от гр.д. № 49215/2022 г. на
СРС. При предявяването на исковата молба по чл. 422 ГПК към нея е бил
приложен препис от същия платежен документ (л.13 от гр.д. № 1489/2023 г.).
2
Съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК при предявяването на иска по чл. 422 ГПК
заявителят довнася дължимата държавна такса. Затова и с разпореждане №
155 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 1489/2023 г. на РС Б. исковата молба е била
оставена без движение и е било указано на ищеца да внесе държавна такса в
размер на 175 лв. В мотивите на разпореждането е посочено, че при защита на
различни интереси, като се събира минимална такса за всички интереси (чл.
72, ал. 2 ГПК), поради което дължимата такса за исковото производство е в
размер на 200 лв. Ищецът е представил платежен документ от 10.08.2023 г. за
довнасянето на държавна такса в размер на 175 лв.
За въззивната жалба е представен платежен документ от 31.05.2024 г.
за заплатена държавна такса в размер на 75 лв. Съгласно определение №
153 от 28.03.2016 г. по ч. т. д. № 322/2016 г., Т. К., І т. о. на ВКС дължимата по
чл. 18 ТДТГПК държавна такса по въззивна жалба срещу решение по иск с
правно осн. чл. 422 ГПК е в размер на 50% от дължимата за
първоинстанционното производство / т.е. тази по чл. 1 ТДТГПК, а не само
довнесената по чл. 415, ал. 1 ГПК/ върху обжалваемия интерес. В същият
смисъл е и определение № 126 от 20.02.2018 г. по ч. т. д. № 149/2018 г., Т. К., ІІ
т. о. на ВКС. В определение № 3471 от 18.10.2016 г. по ч. гр. д. № 4615/2016 г.
на Апелативен съд – София е посочено, че съгласно чл. 18, ал. 1 вр. чл. 1 от
Тарифата държавната такса е 50 на сто от таксата, дължима за
първоинстанционното производство, а не само от довнесената държавна такса
по исковете.
В случая таксата, която е била дължима за първоинстанционното
производство, е била в размер на 200 лв. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ТДТГПК за
обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от
таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия
интерес. Това означава, че за въззивната жалба се дължи държавна такса в
размер на 100 лв. Жалбоподателят е внесъл 75 лв., поради което той следва да
довнесе още 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Съгласно чл. 261 ГПК към жалбата се прилага документ за внесена такса.
Според чл. 267, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК ако жалбата не отговаря на
изискванията на чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен
срок допуснатите нередовности. Затова на осн. чл. 262, ал. 1 ГПК въззивната
жалба следва да се остави без движение и да се укаже на жалбоподателя да
3
довнесе още 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване, като в същия срок
той следва и да представи по делото платежния документ.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба, подадена от С. Д. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ № 22, срещу решение № 268 от 12.04.2024
г. по гр. д. № 1489/2023 г. на Районен съд Б..
УКАЗВА на жалбоподателя С. Д. Ц., ЕГН **********, в едноседмичен
срок, считано от връчване на препис от настоящето определение, да отстрани
констатираната нередовност като довнесе по сметка на Окръжен съд Б. още 25
лв. държавна такса за въззивно обжалване и представи по делото платежния
документ.
При неизпълнение на указанията в горепосочения срок въззивната жалба
ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4