Определение по дело №692/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 682
Дата: 5 април 2019 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20195300500692
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 682

05.04.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФКА  МИХОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:   БОРИС  ИЛИЕВ

                                                           ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №692 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  М.  Т.  И.,  ЕГН  **********,  против  Определение  №1074  от  25.01.2019г., постановено по  гр. д. №18587/2018г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIV  гр.с., с което е  върната  като  недопустима  подадената  от нея искова  молба вх.№70394/22.11.2018г.  и  е  прекратено  производството  по  делото.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска отмяната  му.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  неоснователна.

За да  върне  исковата  молба  и  прекрати  производството  по делото,  първоинстанционният  съд  е  приел,  че  е налице  противоречие  между  изложените  от ищцата  фактически  обстоятелства, че  е собственик  на  2/3  идеални части  от спорните  имоти,  и  отправеното  към съда  искане  да се  обяви  за нищожен констативния  нотариален  акт,   с който  ответниците  се  легитимират като  собственици  на  1/3  идеална част от същите.  Изложени  са съображения,  че  в  исковата  и  уточнителните  молби  не се  твърдят  обстоятелства  за  нищожност  нотариалния  акт, а  въпреки  дадените  й  указания  ищцата не  прави  искане за  установяване   или отричане на  права.  При изложените от  нея  фактически  обстоятелства  за  ищцата  липсва правен  интерес  от  предявяване  на иск за  установяване  на  притежаваните  от  нея  2/3  идеални части  от  имотите, тъй  като  същите  не  се  засягат  от  констативния  нотариален  акт  на ответниците  за  1/3  идеална  част  от  същите  и  не  се  твърди  да  се оспорват по друг начин.  Съдът  е  приел,  че  не  се  обосновава  правен  интерес  и  от предявяване  на  отрицателен  установителен  иск,  тъй като  ищцата не  отрича изцяло правата  на  ответниците,  а  само техния  обем от общо  1/3  идеална  част, който обаче  не засяга  по никакъв  начин  притежаваните  от  нея  2/3  идеални  части от  имотите.   

Така  постановеното  определение  е  правилно. 

Доколкото  става  ясно  от  ръкописно  и  нечетливо написаните  искова  и уточнителни  молби,  със  същите  ищцата твърди,  че  е  собственик  на  2/3  идеални  части  от  общо три  поземлени имота-  земеделски земи,  находящи  се  в землището  на  с. Черноземен,  за 1/3  идеална  част  от  които  ответниците  са  се  снабдили  с  констативен  нотариален  акт  за  собственост.  Ищцата твърди,  че  ответниците  притежават  общо не  1/3,  а  4/24  от  същите  имоти,  и  иска  обявяване  на констативния  им  нотариален  акт  за нищожен.  Исковата  молба  е  оставяна  три пъти без движение  от първоинстанционния  съд,  който  е  указвал на  ищцата да  посочи  с какво  констативния нотариален  акт  на  ответниците  засяга нейните права  и  какво  е  искането  й  до  съда.  Въпреки  предоставената  й  възможност  от страна на  ищцата не  са  изложени  твърдения  за  правния  й  интерес от  предявяване  на  иск  за  обявяване  за нищожен  на  нотариалния  акт  на  ответниците,  нито  е  формулирано друго допустимо  искане  до съда- за  установяване  или  отричане  на права.  При това  положение  исковата молба  е недопустима  и  следва  да бъде върната.  В същата  не са изложени  фактически  обстоятелства,  съответстващи  на направеното  искане  до съда  за  обявяване  на  нотариалния  акт  на ответниците за нищожен.  С  оглед изложените  от  ищцата твърдения  за нея  липсва  правен  интерес  от  предявяване  на  положителен  установителен  иск  за  собственост,  тъй  като  със снабдяването  си  с  констативен  нотариален  акт  за собственост  на  1/3  идеална част  от имотите  ответниците  не  засягат  по никакъв начин правата  й,  които  според  нея са в  размер на  2/3  идеални  части.  Не се  излагат твърдения и  за наличие  на  правен  интерес  от  предявяване на отрицателен  установителен  иск.  Съгласно  задължителните  указания, дадени  в  Тълкувателно  решение  №8/2012г.  на  ОСГТК  на  ВКС  правен  интерес  от предявяване  на отрицателен   установителен  иск  за собственост  е  налице,  когато  ищецът притежава  самостоятелно право,  което се  оспорва,  позовава  се  на  фактическо  състояние  или  има  възможност да придобие права,  ако  отрече правата  на ответника.  В случая с оглед  изложените  от  ищцата твърдения  в  исковата  молба  не  е налице  никоя  от посочените  хипотези,  тъй като  тя не  твърди  правата  й върху имота  да  се  оспорват  от ответниците,  нито  че  би  имала  възможност  да придобие  някакви  права,  отричайки  тези  на  ответниците.   

Предвид  горното  съдът  намира,  че  обжалваното  определение  следва  да  бъде  потвърдено.                

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение  №1074  от  25.01.2019г., постановено по  гр. д. №18587/2018г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХIV  гр.с., с което е  върната  като  недопустима  подадената  от М.  Т.  И.  искова  молба вх.№70394/22.11.2018г.  и  е  прекратено  производството  по  делото. 

Определението подлежи  на  обжалване с  частна жалба  пред  Върховния  касационен  съд  при условията  на  чл.274, ал.3  от ГПК  в  1- седмичен срок  от  връчването  му  на  жалбоподателя. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: