РЕШЕНИЕ
№
309
гр. Враца, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 02.09.2020 г. /втори септември две
хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 258 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А.Г.Ц.,
депозирана чрез пълномощника му * С.Г. ***, против Заповед № 369з-883/15.05.2020
г. на Директора на ОДМВР - Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта
– 19.05.2020 г.
В жалбата се сочи, че издадената
заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и противоречие с материалния закон при издаването
ѝ. Релевирани са доводи, че оспореният акт на съдържа посочените в нормата
на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити и в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР
наказващият орган не е оценил всички събрани в хода на дисциплинарното
производство доказателства. Изложени са твърдения, че в резултат на неправилно
възприетата фактическа обстановка, АНО неправилно е квалифицирал деянието, като
нарушение на служебната дисциплина, в резултат на което е наложил наказание за
дисциплинарно нарушение, което не е извършено от жалбоподателя, с което е
налице и нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание и допълнително
представени по делото писмени бележки, поддържа изложеното в жалбата и отправя
искане заповедта за дисциплинарно наказание, да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването - Директора на ОДМВР - Враца, чрез
процесуалния си представител ** Д.П.,
оспорва жалбата и заявява, че при
провеждане на дисциплинарното производство е спазена процедурата, описана в
ЗМВР и инструкцията към същия. Поддържа, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, правилно е
квалифицирано нарушението, като в същата са изложени мотиви, които произтичат
от събраните в справката доказателства, не са нарушени правата на наказания
служител и моли съда с решението си да я потвърди. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената с дисциплинарната
преписка Кадрова справка рег. № 369р-8184/13.04.2020 г. л. 43 от делото, към
момента на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят заема изпълнителска
длъжност, *** към РУ – *** при ОДМВР – Враца. Със Заповед рег. №369з-395/26.02.2020
г., Директора на ОДМВР – Враца е разпоредил да се извърши проверка срещу * А.Ц.,
въз основа на постъпили данни в Писмо рег. № 248р-3094/18.02.2020г. по описа РУ
– Бяла Слатина към ОДМВР - Враца, относно извършено от него дисциплинарно
нарушение. В писмото н-к Участък *** – П.И. и ** В.П. описват случай, **************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
За изясняване на обстоятелствата по
случая с цитираната по-горе заповед за образуване на проверка е определен
персонален състав на дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от председател
и един член, посочени са задачите – да се извърши проверка по отношение на
изнесеното в писмото, като н-к РУ – *** да оказва съдействие на проверяващите
при осъществяване на правомощията им и е указан срок, в който председателят на
комисията в писмена справка следва да докладва резултата от проверката – 17.03.2020
г.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 05.03.2020 г., което е видно от отбелязването върху нея и
положения от него подпис.
Разследващата комисия е направила
предложение с рег. № 369р-5211/16.03.2020 г. до Директора на ОДМВР – Враца,
срокът на проверката да бъде удължен до 17.04.2020 г., с цел да бъдат снети
допълнителни сведения от служители в РУ
– ***, за изясняване в пълнота на фактите и обстоятелствата, обект на
проверката. Върху Предложението е
поставена резолюция „Съгласен“ с дата 17.03.2020г. и подпис на Директора на
ОДМВР – Враца.
Комисията е извършила възложената
проверка като е обективирала констатациите и заключенията си от нея в изготвен
и подписан от членовете ѝ Доклад рег. № 369р-6821/15.04.2020 г. В доклада
в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства, които са
установени, както и действията, които са предприети по изясняване на случая. В
хода на проверката са снети сведения от 12 служители на РУ – ***, включително
от началника на РУ – *** и е направена съпоставка на изнесените в сигнала данни
с установените такива от разследващата комисия и направените констатации. ***********************************************************************************************,
комисията е приела, че не е налице дисциплинарно нарушение. Установено е, че
жалбоподателят на никого не е предлагал да извършва каквито и да е
противоправни действия против личността на Й., а обратно било му е предложено
от други хора по тяхна инициатива и след като разбрал за тези намерения Ц. ги
спрял да не правят нищо. От друга страна изказванията му пред служители на РУ –
***, че началника на същото полицейско управление ** Й. го тормози, като му
дава много работа, с която да не се справя, за да могат да го наказват, са
обидили Началника на РУ – ***, тъй като не се уважавало достойнството и правата
му като ръководител. Комисията е направила извод, че оспорващият нарушава
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ№
8121з-348/25.07.2014 г., а именно т. 56 „Държавният служител зачита
достойнството и правата на ръководителите и спазва необходимата субординация,
както в служебни помещения, така и извън тях“. Прието е, че действията на Ц.
представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се налага дисциплинарно
наказание порицание. Предложено е на жалбоподателя да бъде наложено именно
такова наказание за минимално предвидения в закона срок от 6 /шест/ месеца.
Директорът на ОДМВР – Враца е запознат
с доклада от проверката на 16.04.2020 г., видно от резолюцията „Съгласен“ с
подпис върху нея.
Жалбоподателят Ц. се е запознал с констатациите от
проверката, обективирани в изготвения от комисията Доклад на 24.04.2020 г., видно
от отбелязването върху същия, като е заявил, че няма да дава допълнителни
обяснения по случая. В преписката липсват данни връчвана ли е покана на
оспорващия, но от даденото от него обяснение рег. № 369р-7169/24.04.2020 г. /л.
42/ се установява, че след покана от председателя на комисията, лично се е
запознал със справката и всички материали от проверката, като отново заявил, че
няма какво да добави към вече снетите две сведения от служителите извършили
проверката.
Директорът на ОДМВР – Враца, в
качеството си на ДНО е приел, че установеното в доклада от проверката
дисциплинарно нарушение е доказано и на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл.
197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3, при спазване на процедурата
по чл. 206, ал. 1, 2 и 4 ЗМВР и в срока по чл. 195, ал. 1 от същия закон е
издал оспорената в настоящото производство заповед, с която на * А.Ц. е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а от ЗМВР Инструкция №8121з-470
от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на
вътрешните работи, обн. ДВ. бр.34 от 12
май 2015 г.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, какъвто е
издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага наказания от
вида на процесното. Спазена е изискуемата писмена форма, като актът съдържа
всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Относно процедурата, уредена в ЗМВР и
в Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015 г. настоящият съдебен състав намира,
че дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения
срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, която норма постановява, че
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От своя страна,
разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР повелява, че дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, а разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от закона определя,
че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В случая, материалите от дисциплинарното производство са станали
известни на ответника с постъпването на изготвения Доклад - 16.04.2020 г.,
видно от резолюцията върху него. Следователно издадената на 15.05.2020 г.
заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, относно неизяснена конкретна дата на твърдяното нарушение в хода
на дисциплинарното производство. За разлика от ЗАНН, където сред задължителните
реквизити на АУАН и НП е посочването на точната дата на извършеното адм.
нарушение, реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален
административен акт от този вид, са изрично посочени в разпоредбата чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които
са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта, които в акта са налице. Действително
в оспорената заповед е посочена дата 17.02.2020 г., в Докладната на Началник РУ
– *** – 18.02.2020 г., а в Доклада на комисията – средата на м. февруари, но в конкретния
случай посочването на времеви рамки е достатъчно да удовлетвори изискванията на
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и разликата от няколко дни не е повлияла на сроковете по
чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност, доколкото
заповедта е издадена на 15.05.2020 г.
Спазени са изискванията на чл.
207, ал. 8 от ЗМВР, служителят е запознат с доклада с резултатите от
проверката и му е предоставена възможност да представи възражение.
Въпреки изложеното, обаче настоящият
съдебен състав счита, че в хода на дисциплинарното производство има допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до неправилно
приложение на действащите материални разпоредби на закона, които по отделно и
съвкупно представляват основание за отмяна на наложеното наказание.
Основателно е възражението на
оспорващия, че само по себе си налагането на дисциплинарно наказание за
нарушение, което не е било предмет на дисциплинарно производство, е нарушение
на процедурните правила за провеждане на дисциплинарно производство и е
самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В
заповедта за проверка, с която жалбоподателят е запознат на 05.03.2020 г. ясно
и конкретно е поставена задачата на назначената комисия – да се извърши
проверка по отношение на изнесеното в писмо рег. № 248р-3094/18.02.2020 г., а
не установяването на каквото и да е дисциплинарно нарушение. В доклада на
комисията е посочено, че описаните в писмото изказвания на Ц. за противоправни
действия против личността на Й., не могат да се квалифицират като дисциплинарно
нарушение. Разбира се неустановяването на подобен тип поведение не изключва
автоматично възможността * Ц. да е извършил друго нарушение, за което се реализира
дисциплинарна отговорност, но отклоняването от поставената задача и липсата на
мотиви за това, представлява нарушение на производствените правила, което пречи
да се разбере действителната воля на издателя на заповедта и възпрепятства
както провеждането на защитата, така и съдебния контрол
Преди да наложи дисциплинарното
наказание, дисциплинарнонаказващият орган е следвало да обсъди и прецизира
всички събрани по случая доказателства, и съобразно законовите изисквания на чл.
206, ал. 3 и ал.
4 от ЗМВР, да изясни в пълен обем фактическите обстоятелства. Това обаче не
е сторено, като дисциплинарното наказание е наложено противно на правилата на
административното производство. В тази връзка в доклада на разследващата
комисия и в най-малка степен не са обсъдени дадените от жалбоподателя в хода на
проверката две Сведения с рег. № 369р-4445/05.03.2020 г. /л. 26/ и рег. № 369р-6474/08.04.2020
г. /л. 37/. От друга страна въпреки предоставената възможност на наказаното
лице да представи писмени обяснения след запознаването му с резултатите от
проверката, в оспорената заповед същите не са обсъдени от
дисциплинарнонаказващият орган нито отделно, нито в съвкупност с останалите
доказателства по административната преписка, с което е нарушено правото на
защита на служителя, предвидено в чл. 206, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР. Този извод се
подкрепя и от обстоятелството, че след запознаването с доклада на комисията на
16.04.2020 г., ДНО е поставил резолюция „Съгласен“, т.е. изразил е съгласие
както с изведените констатации от проверката, така и с направеното предложение
за наказание, с което е формирал намерение да наложи процесното наказание преди
да е приел и обсъдил писменото обяснение на жалбоподателя от 24.04.2020 г.
/л.42/.
Дисциплинарнонаказващият орган има
задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина и
относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни.
Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост,
като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго твърдение
е необосновано и дава превес на обратното. Съдът намира, че в конкретния случай
такава преценка не е извършвана. Представената с дисциплинарната преписка
кадрова справка на наказаното лице изобщо не е обсъдена, нито в доклада на
разследващата комисия, нито в оспорената в настоящото производство заповед за
дисциплинарно наказание. Съдържащата се в заповедта формулировка ".....
като взех предвид тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършеното, цялостното поведение на
служителя по време на службата и приех писмените обяснения.... " съставлява
възпроизвеждане на текста на закона, но не и неговото конкретно изпълнение по
смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Императивното изискване на закона за
точно и конкретно обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично,
доколкото налагането на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на
юридическа отговорност по отношение на конкретен правен субект, като
неблагоприятните последици, които същият следва да претърпи, очевидно във
всички случаи засягат в твърде съществена степен неговата правна сфера.
Налагането на дисциплинарно наказание за минимално установения в закона срок,
само по себе си не освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението
да направи конкретна преценка и изложи съответни съображения относно вида и
размера на санкцията.
След като ДНО не е предприел
необходимите действия по отстраняване на противоречията, изясняване на
действителната фактическа обстановка и установяване на обективната истина, не
може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно вмененото на
жалбоподателя нарушение – незачитане на достойнството и правата на
ръководителите си и неспазване на субординацията на длъжностите в МВР, в
резултат на което неправилно е наказан на посоченото в заповедта правно
основание.
Предвид всичко изложено по-горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Затова обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, жалбоподателят има право на разноски. От
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е
договорил и заплатил в брой при сключване на договора сумата от 500 лв. за
процесуално представителство по делото. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, поради което същото следва да бъде определено в
минимално предвидения размер в чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004г. от за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
400 лева.
Предвид изложеното
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 410 лева, от които 400 лева за адвокатско
възнаграждение и 10 лева държавна такса за завеждане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 3 и т. 4
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 369з-883/15.05.2020
г. на Директора на ОДМВР-Враца.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Враца да
заплати на А.Г.Ц. *** разноски по делото в размер на 410 /четиристотин и десет/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
АДМ. СЪДИЯ: