Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на пети юни, през
две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ПОПОВА
при секретаря Р.
Димитрова…..………….………………… и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 2893 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК .
В подадената искова молба от „Обединена българска банка“
АД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Теодор Валентинов Маринов и Светла Атанасова
Георгиева, чрез пълномощника им Н.И. – юрисконсулт, съдебен адрес:*** срещу С.Х.С., ЕГН **********,
адрес: *** се излагат обстоятелства, че с Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 19.04.2010 г. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД е предоставила на С.Х.С.,
банков кредит в размер на 3650,00 лева, като кредита бил изцяло усвоен по
следната банкова сметка *** ***. Сочи се, че съгласно чл. 10 от договора
крайният срок за издължаване на дълга по кредита бил 01.04.2020 г.Съгласно
договора кредитополучателят се е задължил да издължава отпуснатия кредит в
срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на раздел III от договора за
банков кредит.Твърди се , че на основание
чл.19 от Договора за кредит, при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Сочи се, че поради неплащане
на две месечни погасителни вноски за периода от юни 2012 г. до юли 2012,
посочени в извлечението от счетоводните книги на Банката приложено към
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем.
Твърди се , че в съответствие
с т.18 от Тълкувателно решение №4/201Зг. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г.,
Банката е изпратила до длъжника нотариална покана, per. № 638, том 1, № 16 чрез
нотариус Х. П., с която е уведомила длъжника, че целият кредит е обявен за
предсрочно изискуем, както и че при липса на доброволно заплащане от страна на
длъжника на дължимите суми ще предприеме действие за принудителното им
събиране. Недвусмислено волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до знанието на
ответника-длъжник и са налице обективните предпоставки за настъпване
предсрочната изискуемост на кредита.
Твърди се, че след като „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД е обявила кредита за предсрочно изискуем и уведомила
длъжника, той не погасил задълженията си към банката. Поради това на 13.03.2015
г. „ОББ'' АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 417 от ГПК, с което сезира Районен съд Пазарджик с искане за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника С.Х.С.. По подаденото заявление било образувано ч. гр. д. № 643/2015
г. по описа на Районен съд - Пазарджик, по което съдът издава заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, като е осъден да
заплати на банката следните суми: 3 075, 48 лева - представляваща просрочена
главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
19.04.2010 г.; 680, 90 лева - наказателна лихва за периода от 01.06.2012 г. до
11.03.2015 г.; 67.20 лева - разноски за връчване на нотариална покана; законна
лихва върху просрочената главница от 13.03,2015 г. до изплащане на вземането;
508.89лева, разноски по делото.
След получаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, образували срещу горепосочения длъжник,
изпълнително дело № 20158880400141 г. по описа на ЧСИ Г. З., рег.№ 888 в КЧСИ с
район на действие - Окръжен съд Пазарджик, срещу заповедта за изпълнение по ч.
гр. д. № 643/2015 г. на Районен съд Пазарджик, длъжникът е подал възражение и
молба за спиране на принудителното изпълнението по реда на чл. 420 от ГПК.Сочи
се, че по горецитираната молба съдът се е произнесъл с определение от
13.06.2018 г., с което искането на С.С. за спиране на принудителното изпълнение
е оставено без уважение.
Във връзка с изложените обстоятелства, се
моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че: С.Х.С., ЕГН **********, адрес: *** на основание
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.04.2010
г. дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД следните суми: 3 075, 48 лева -
представляваща просрочена главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 19.04.2010 г.; 680, 90 лева - наказателна лихва за
периода от 01.06.2012 г. до 11.03.2015 г.; 67.20лева - разноски за връчване на нотариална покана, законна лихва върху
просрочената главница от 13.03.2015 г. до изплащане на вземането; 508.89лева,
разноски по делото, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 18.03.2015 г„
постановена по ч.гр. д. № 643/2015 г. на Районен съд Пазарджик.Направено е
искане за присъждане на разноските по настоящото дело - 76,48 лв. държавна
такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК
адвокат П.П. - процесуален представител
на ответника С.Х.С. е депозиран
отговор в следния смисъл: По допустимостта на исковата молба, заявява, че
същата е допустима.
По основателността: Счита, че предявените искове по реда на
чл. 422 от ГПК са неоснователни , тъй като ищцовото дружество не било изпълнило
задължението си по чл.60, ал. 2 от ЗКИ - т.е.
ответникът С.Х.С. не бил информиран за намерението на банката да направи
кредита предсрочно изискуем.
Сочи се, че действително, към заявлението по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. № 643/2015г. било представено съобщение /отправено чрез Нотариус/, в
което било посочено, че длъжника е уведомен за намерението на банката по чл.60,
ал. 2 от ЗКИ, както и, че това съобщение на 04.03.2015г., е връчено лично на
длъжника С.Х.С. срещу разписка № 16. Това твърдение не било вярно, тъй като към
04.03.2015г. длъжника е имал постоянно местопребиваване в Република Германия —
гр. Хамбург и на тази дата същият не се е намирал в пределите на Република
България. Счита, че в случая не са изпълнени дадените в т.18 от ТР № 4/201Зг.,
задължителни указания, предвид и което вземането на банката към момента на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК не е съществувало, поне в заявения
размер.Моли съда, да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани.Направено е искане за присъждане на сторените от ответника разноски.
Оспорва се представеното съобщение /Нотариална покана/, отправено чрез
нотариус, в частта му в която е направено отбелязване, че съобщението е
„връчено на адресата: С.Х.С., ЕГН ********** на 04.03.2015г„ срещу разписка № 16“.Представени
са писмени доказателства.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 643/2015 г.
по описа на ПзРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът С.Х.С., ЕГН**********
*** да заплати на "ОББ"АД, гр.София,
ул."Света София"№5, представляван от
С. П. В., ЕГН********** и Р. И.Т., ЕГН********** сумата от 3075,48лв главница,
680,90лв наказателна лихва, 67,20лв разноски, ведно със законната лихва,
считано от 13.03.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 508,89 лв разноски по делото. В издадената заповед е
посочено, че основанието , от което произтичат вземанията на банката е договор
за кредит от 19.04.2010 г. Длъжникът в това производство е подал възражение по
чл. 414 ГПК и съдът е указал на заявителя
да предяви иск по чл. 422 ГПК . Искът е предявен в срока по чл. 415 ал.4 ГПК и е
процесуално допустим.
По
същество. От представените по делото писмени доказателства се установява , че
по договор за предоставяне на кредит без обезпечение от 19.04.2010 г. , сключен
между ищцовата банка и ответника С.Х.С.
е предоставен на кредитополучателя кредит в размер на 3650,00 лв., като не
се оспорва и от заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа
експертиза се установява , че кредитът е изцяло усвоен на 20.04.2010 г. Съгласно договора кредитополучателят се е
задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите
на чл. 9, 10 , 11 , 12 и 13 от Договора
за банков кредит.
На осн.чл. 18
от Договора за кредит банката има право
едностранно без да дължи уведомление до длъжника да обяви кредита за предсрочно
изискуем – при пълно или частично неплащане
на две погасителни вноски.
От
заключението на вещото лице по делото се установява, че последната вноска по
дълга е направена на 31.08.2012 г. и е в
размер на 160,00 лв. , като към 13.05.2015 г. задълженията по кредита са били :
3075,48 лв. главница, 680,90 лв. наказателна лихва за периода 01.09.2012 г. до
12.03.2015 г. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след превода от
31.08.2012 г. са постъпили от длъжника още четири превода , последният от които
на 08.05.2014 г. за сумата в размер на 69,65 лв.
Видно от
представената по делото нотариална покана поради неплащане на погасителни
вноски за периода 01.06.2012 г. до 13.01.2015 г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
на 23.01.2015 год.
Ищцовата
банка е изпратила на кредитополучателя уведомително писмо с посочената по –горе
нот. покана рег. № 638/05.02.2015 г. на
нотариус Х. П. , като на 04.03.2015 г., върху нотариалната покана е извършено
отбелязване за връчването на тази покана на адресата на 04.03.2015 г. срещу
разписка № 16 .
Същото
писмено доказателства е било оспорено от
ответната страна по отношение на удостовереното връчване на адресата и отразеното съдържание на това нотариално
удостоверяване.
В тази
връзка по делото са събрани писмени доказателства – документи на чужд език
придружени с превод на български – потвърждение на адресна регистрация , трудов
договор, удостоверение от здравна каса , фактура за работно облекло, банков
превод , банково извлечение за периода 19.03.2015 г. до 02.04.2015 г. , според
което ответникът е с настояща адресна регистрация в гр. Хамбург – Р Германия от
16.09.2012 г. и работи по трудов договор от 01.01.2015 г.,
като е с регистрация в здравна каса от м. март 2015 г., както е че на дата
19.03.2015 г. по неговото банкова сметка ***перации.
На основание
чл. 192 ГПК по делото са изискани и представени документите приложени по
нотариалното дело образувано във връзка с процесното връчване. Представени са
два документа – наименовани „ разписка рег. № 638, том І № 16 от м. февруари 2015 г. , като в двете
разписки – първата подписана от връчител – длъжностно лице при нотариус П. – Б.
М. , а втората – от нотариус по заместване в същата кантора – М. П.– се
удостоверяват едни и същи обстоятелства – а именно , че на 12.02.2015 г.,
служител в нотариалната кантора е посетил адреса на ответника С.С. *** , но не е открил никой в апартамента
на този адрес. Лице живущо в същия блок го уведомило , че ответникът С. се
намира в Германия, поради което връчителят залепил номера на нотариалната
кантора на врата на апартамента. Удостоверено е, че на 16.02.2015 г. на този
телефон в кантората на нотариуса се обадило лице , което се легитимирало като
баща на ответника , който дал същите сведения за неговото местопребиваване и изразил желание да получи поканата , но
връчителят преценил, че бащата не живее на същия адрес и не може да получи
редовно поканата поради което на
16.02.2015 г. около 14 ч. залепил уведомление съгласно чл. 47 ал.1 ГПК на входната врата на апартамента , на
входната врата на жилищния блок и пуснал уведомление в пощенската кутия. В
съдебно заседание от защитата на ищеца е представен заверен препис от още една
разписка с рег. № 638 , том. І № 16 от
м. февруари 2015 г., носеща подписа на връчителя Бончо Мануилов , както и
подпис на бащата на ответника Христо Чергаров – за извършено връчване на
нотариалната покана. Липсва удостоверена
дата и място на това връчване.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество :
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ
по чл. 417 т.2 ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването
му. Ищецът се позовава на обявяване на предсрочна изискуемост
на договор за потребителски кредит без обезпечение сключен на 19.04.2010
г.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР
№4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск
по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до заповедния съд.
Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката може да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК,
когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или
повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: 1/обективния факт на неплащането и 2/упражнено от кредитора право
за обяви кредита за предсрочно изискуем.
Извлечението от счетоводните книги на
банката по чл. 417 т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ,
че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. С подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасено вземане, но волеизявлението, че счита кредита да предсрочно
изискуем, дори да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на
длъжника, тъй като препис от него не се връчва / в този смисъл Решение № 161 /
08.02.2016 г. по т.д. № 1153/ 2014 г. на ВКС ТК ІІ т.о. /
Исковата молба
може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Но ако относимите към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито
да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът в настоящото производство чрез своят процесуален
представител е направил възражение за ненастъпила предсрочна
изискуемост на процесните вземания, тъй като волеизявлението на кредитора, че
обявява кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до адресата, а именно:
представената по делото нотариална покана не е била връчена надлежно на длъжника
, понеже адресатът на тази покана в момента на удостовереното й
връчване се е намирал извън пределите на страната.
Съдът намира за основателно
възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането на кредитора, поради
нередовното връчване на нотариалната
покана до длъжника, по следните съображения:
В случая според представените писмени
доказателства нотариалната покана до длъжника е била връчена първоначално на
работното място на бащата на ответника – срещу негов подпис – без удостоверена
дата на връчването. Установява се от другите представени по делото
доказателства, че за съобщаване на
нотариалната покана са предприети действия за връчване по реда на чл. 47 ГПК /
в редакцията към този момент редакция
ДВ бр. 47 / 23.06.2009 г. с
Решение на КС № 4 / 2009 г. / , която разпоредба е била приложима и в
нотариалните производства при връчване на нотариални покани / в този смисъл е
решение № 217 от 12.05.2015г по т.д. №62/2014г на І т.о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/ .
Нотариусът връчва документи и книжа по
реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД. В ГПК няма особени правила за връчване на
нотариалните покани и доколкото нотариалното производство е вид охранително
производство, съгласно чл. 540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и правилата на исковото производство.
В определение № 47/17.01.2011г по
ч.т.д. № 719/2010г на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК, е разгледан въпроса за редовността
на връчване по реда на чл. 47 ал.1 ГПК.
В определението е прието, че съгласно
чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице на този адрес ,
съгласно да получи съобщението. В същото
определение е прието, че доколкото прилагането на този начин на връчване е
допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за да бъде
извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да
са посочени конкретно обстоятелствата,
които са обусловили прилагането на такова връчване. В настоящия случай, това изискване е изпълнено, но не е изпълнено друго
съществено изискване на нормата на чл. 47 ал.3 ГПК / пак в горната
редакция действаща преди изменението на нормата с ДВ бр. 86 / 2017 г. /, а
именно, когато след залепването на уведомлението на посочения по делото адрес / в случая това
е адреса посочен в банковия договор и адрес на който е извършено връчването на
нотариалната покана – гр. Пазарджик, ул. „ Т. „ № * , ап.19/ длъжникът не се е
явил да получи книжата , същият да се
потърси на неговия постоянен адрес според справка за адресна регистрация. По
делото не се твърди и не се установява , нотариалната покана да е връчвана на
друг адрес освен на посочения в договора , като горното обстоятелство би било
без съществено значение, ако в настоящото производство не се установява
безспорно , че както към настоящия момент така и към момента на връчването на
нотариалната покана, ответникът е имал друг постоянен и настоящ адрес ***. / считано от 2001 г. респективно 1994 г. / .
Данни за изпращане на съобщения или залепване на уведомление на този адрес –
липсват.
Затова съдът намира, че не е извършено надлежно връчване на нотариалната
покана на длъжника – т.е волеизявлението на банката ,че счита кредита
за предсрочно изискуем не е достигнало редовно
своя адресат.
Съгласно т.18 от ТР 4/18.06.2014г на ВКС по
тълк.дело №4/2013г на ОСГТК, фактите,
относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост трябва да са се осъществили преди подаване на
заявлението на издаване на заповедта за изпълнение. Тогава вземането ще е
изискуемо в заявения размер и на предявеното основание. Затова и предявения
установетелен иск в настоящото производство се явява недоказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските . На основание чл. 78 ал.3 ГПК ответникът ще има правото
на разноски , които са в размер на 580,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение – в какъвто смисъл са представените по делото писмени
доказателства. Неоснователно е възражението на ищцовата страна за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като минималният размер според
чл. 7 ал.2 т.2 НМРАВ в случая следва да
бъде 497,61 лв. , а присъденото в настоящото производство е изцяло съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, вида и сложността на извършените от
защитата на ответника процесуални действия.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните
директори Теодор Валентинов Маринов и Светла Атанасова Георгиева, чрез
пълномощника им Н.И. – юрисконсулт, съдебен адрес:*** срещу С.Х.С., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК за признаване съществуването на вземания на
банката към този ответник за следните
суми: 3 075, 48 лева - представляваща просрочена главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.04.2010 г.; 680, 90
лева - наказателна лихва за периода от 01.06.2012 г. до 11.03.2015 г.; 67.20
лева - разноски за връчване на нотариална покана; законна лихва върху
просрочената главница от 13.03,2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Теодор Валентинов Маринов и Светла Атанасова
Георгиева, чрез пълномощника им Н.И. – юрисконсулт, съдебен адрес:*** да заплати на С.Х.С.,
ЕГН **********, адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 580,00 лв.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: