РЕШЕНИЕ
№ 7763
гр. С., 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110166007 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД
срещу П. В. Д., М. В. Д., П. Г. Д. и А. Г. Д., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с
което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите
както следва: 2897,14 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 511,14 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
08.11.2023 г.; 50,38 лева, стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 12,28 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
П. В. Д. – ¼ или сумата от 724,28 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г.,
М. В. Д. – ¼ или сумата 724,28 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г.,
П. Г. Д. – ¼ или сумата 724,28 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г.,
А. Г. Д. – ¼ или сумата 724,28 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент,
находящ се в гр. С., ул. „С." № **, вх. *, ап. **, имат качеството потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в
сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Б.“ ООД,
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
А. Г. Д. чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва да е
собственик или ползвател на имота. Сочи, че липсват доказателства относно
приемането на наследството на В. Д. Д.. Оспорва наличието на договорни
отношения между ищеца и „Б. Б.“ ЕООД. Оспорва като нищожни клаузите на
2
ОУ. Излага, че липсва доставена ТЕ, както и че липсва разрешение за ползване
на абонатната станция. Подробно аргументира, че измервателният уред въз
основа на който са начислявани количествата ТЕ, не е годно средство за
измерването й. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от останалите ответници.
По делото е постъпила молба с вх. № 185179/06.06.2024 г. от
ответницата М. В. Д., в която е изложено, че претендираните суми са
заплатени и е направено искане за прекратяване на делото.
Със становище с вх. № 195760/14.06.2024 г. ищецът е посочил, че е
извършено плащане в общ размер на 4 278,37 лв.
С друго становище с вх. № 206624/24.06.2024 г. е посочил, че с
постъпилата сума са погасени съдебни разноски, мораторни лихви и
главници, ведно с начислените законни лихви. Ищецът изрично е заявил, че
поддържа исковете. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с постъпилата молба от ответницата М. В. Д., в която е
изложено, че претендираните суми са заплатени, съдът е указал на останалите
ответници да вземат становище, като посочат дали поддържат изложеното в
молбата и дали признават исковете срещу тях.
С оглед дадените указания, ответникът П. В. Д. е депозирал молба с вх.
№ 239930/23.07.2024 г., в която е изложил, че признава предявените искове
срещу него. Ответницата А. Г. Д. чрез назначения от съда особен представител
с молба с вх. № 268074/21.08.2024 г. е заявила, че извършеното плащане от
страна на М. В. Д. е в интерес на ответниците и е посочила, че го потвърждава.
Ответникът П. Г. Д. не е взел становище.
В проведено на 07.04.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца признава извършените плащания и излага, че
поддържа единствено претенция за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Д." ООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в
твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност,
изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните
предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да
докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и
3
количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване
наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на
топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за
задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна
енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Предвидена е
писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от
правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна
енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е
необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на
законовата презумпция на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в
приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/ потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че
ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то
достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ ползвател на недвижим
имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е
изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е
4
изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са
мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на
ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът
приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието
на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между
страните по делото.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между в отношенията между ищеца
и ответниците са отделени следните обстоятелства: че между страните е
сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди; че
сградата в която се намира топлоснабденият имот е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран;
че за процесния период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна
енергия в количеството, с качество и на стойност посочени в исковата молба;
че е извършена услуга дялово разпределение на претендираната от ищеца
стойност; че ответниците са в забава досежно процесните суми; че размерът
на мораторната лихва върху двете главници възлиза на претендираните от
ищеца суми; че процесните задължения са изцяло заплатени.
С оглед наведените доводи от ответниците за извършено плащане в хода
на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички
правопораждащи факти от описания фактически състав.
Изявлението на ответниците за заплащане в хода на производството на
претендираните суми е подкрепено от представените по делото от ответната
страна писмени доказателства за заплащане в полза на ищеца на процесните
суми, като същото следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт.
Плащането е безспорно и се признава и от ищеца.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на процесните искове
следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в хода на
процеса, респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при
което същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва
да се присъдят в полза на ищеца. Същият претендира единствено такива за
юрисконсултско възнаграждение, доколкото сочи, че останалите разноски са
погасени с извършените плащания, като следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
5
помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж. к. „К. с.“, ул. „Я." № ***, срещу П. В. Д., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 724,28 лв. – стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г., които задължения се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „С.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № *****, като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж. к. „К. с.“, ул. „Я." № ***, срещу М. В. Д., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 724,28 лв. – стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г., които задължения се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „С.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № *****, като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж. к. „К. с.“, ул. „Я." № ***, срещу П. Г. Д., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 724,28 лв. – стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г., които задължения се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „С.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № *****, като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж. к. „К. с.“, ул. „Я." № ***, срещу А. Г. Д., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 724,28 лв. – стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 127,78 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 08.11.2023 г.; 12,59 лева, стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 01.12.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,07 лв. – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. –
08.11.2023 г., които задължения се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „С.“ № **, вх. *, ап. **, аб. № *****, като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. Д., ЕГН **********, М.
В. Д., ЕГН **********, П. Г. Д., ЕГН **********, А. Г. Д., ЕГН **********, да
заплатят (в условията на разделност) на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „К. с.“, ул. „Я." № ***, сумата от
по 25 лева, дължима поотделно от всеки от ответниците – юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на "Д." ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7