Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         №             /11.03.2020г.                                                                         гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                           първи състав

 

На петнадесети февруари                                                                   2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

МИЛЕН СТОЙЧЕВ

Секретар: Анатолия Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Т.Петков в.гр.д.№ 350 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                             Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на адв. И.И. *** като пълномощник на „АНТАР“ ООД с ЕИК ********* град Търговище, ул. „Сердика“ 4, ет.1, ап.1 представлявано от Шенер Сендов Назифов ПРОТИВ Решение № 628/29.10.2019 година на Районен съд Търговище, постановено по гр.д. № 1113/2019 г. на Търговищкия районен съд,В ЧАСТТА МУ в която, съдът ОСЪЖДА „АНТАР“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Шенер Назифов, да заплати на И.Й.И. с ЕГН ********** *** сумата от 18000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 29.06.2019 г., ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; ОСЪЖДА „АНТАР“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Шенер Назифов, да заплати на И.Й.И. с ЕГН ********** *** обезщетение за забава върху главницата от 18000 лв., в размер на 5470.01 лв. за периода от 29.06.2016 г. до 29.06.2019 г., както и В ЧАСТТА относно разноските.

Считат решението на съда, с което се уважава иска за неиму-ществени вреди и обезщетението за забава върху тях за неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Молят съда, да отмени решението в атакуваната част и постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове за обезщетяване на неимуществените вреди и обезщетението за забава за тяхното изплащане, алтернативно да ги намали до справедлив размер и прието съпричиняване в размер на 90% от страна на ищеца.

След образуване на делото е постъпил отговор, с който адв. А.Д. *** като пълномощник на И.Й.И., считат жалбата за неоснователна, поради което молят съда да потвърди постановеното решение. Не са съгласни с оспорването на размера на обезщетението. Считат, че правилно и обосновано съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца в размер на 40% и съпричиняване от страна на водача на другия автомобил, с който е настъпил сблъсъка.

С протоколно определение от 17.02.2020г. на ОС - Търговище, постановено по в.гр.д. № 350/2019г. производството по делото бе спряно до приключване на спора по т.д. № 21/2020г. по описа на същия съд, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Ищецът И. *** е предявил иск по чл.432, ал. 1 от КЗ срещу Застрахо-вателно акционерно дружество“Алианц България“ АД, ЕИК *********, седалище гр. София / застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”/, за сумата 50 000 лв., като частичен от 70 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 29.06.2016 г. на територията на община Омуртаг, на път II-48 – Котел – Омуртаг, за което ищецът е признат за виновен с присъда по НОХД № 205/ 2017 г. на РС-Омуртаг, но за причиняване на вредите вина има и другият водач С. И., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10. 2018 г. до окончателното изплащане.

След влизане в законна сила на Решение №15/13.04.2020 г. по т.д.21/2020 г.  по описа на ОС – Търговище, потвърдено с решение по в.т.д.№305/2020 год. на ВАпСъд,  производството по настоящето дело бе възобновено.  

 

 В съдебно заседание за въззивника-ответник се явява адв. И.И. ***. Поддържа подадената жалба. Представя списък за разноски в размер на 1 380 лв. адв. възн. и 82,40 лв. д.т.

В представената писмена защита счита, че Решението на съда, с което уважава иска за неимуществени вреди и обезщетението за забава върху тях е неправилно, поради нарушение на съдопроизвод-ствените правила и противоречие с материалния закон.

Съдът неправилно е определил размера на обезщетението, което се дължи на ответника. Ако приемем, че определеното обезщетение като цяло е справедливо като размер, то неправилно е определен размерът, с който следва да се намали на основание чл. 201, ал. 2 от КТ. Съпричиняването не е елемент от състава на престъплението и съдът неправилно е приел съпричиняване от страна на третото лице само въз основа на мотивите на решението на въззивната инстанция по наказателното дело водено срещу ищеца, в нарушение на чл.300 от ГПК.

Присъдено обезщетение в размер на 7 350 лева, с влязлото в сила решение на Търговищки окръжен съд по т.д. № 21/2020 година при отчитане на съпричиняване от негова страна, което  обезщетява, макар и на друго основание същите вреди, то неговият размер следва да се намали от търсеното обезщетение по настоящото дело. Така че, според нас искът следва да се отхвърли изцяло. Лихвите се дължат, доколкото се дължи главницата и при това положение и искът за лихви също е неоснователен.

Като излагам горното, Ви моля, да отмените решението в атакуваната част и постановите ново, с което отхвърлите изцяло предявените искове за обезщетяване на неимуществените вреди и обезщетението за забава за тяхното изплащане.

Моля да присъдите на доверителите ми направените от тях разноски, съгласно представения списък на разноските за тази инстанция, като съобразно изхода на делото това бъде направено и за разноските в първата инстанция.

 

В съдебно заседание за въззиваемия-ищец се явява адв. А.Д. ***, моли съда да потвърди постановеното решение.

В представените писмени бележки счита обжалваното решение № 628 от 29.10.2017г. по гражданско дело № 1113 на Районен съд Търговище за правилно и обосновано. Същото е допустимо да бъде коригирано само предвид осъждането на застрахователя Алианц и гаранционно обезпечителната отговорност на въззивника - работодател.  Представеното пред настоящата инстанция ТЕЛК Решение № 3266 от 172/ 27.11.2020 г. издадено от комисия при МБАЛ Търговище АД доказва настъпила трайна нетрудоспособност от 50 % на доверителя ми поради „тежка степен на двигателен дефицит с ограничение на ставата 50%”. В този документ е посочена и причината – процесният случай на ПТП.  За случилото се с Разпореждане № 11/28.07.2016г., издадено от ТП НОИ Търговище процесното ПТП е признато за трудова злополука. Същото не е обжалвано.

Правилно първоинстанционния съд е определил общ размер на претърпените от доверителя ми неимуществени вреди в размер на общо 30 000 лева, като обезщетение за една тежка телесна повреда и за други две средни телесни повреди. Считам, справедливо първоинстанционния съд определи и процента на съпричиняване от страна на доверителя в размер на 40%, тъй като е признато от наказателния съд съпричиняване за всяка една от щетите в процесното ПТП от страна на водача на насрещнодвижещия се лекотоварен автомобил Форд Рейнджър.

За определяне на степента на отговорност на съпричиняването от значение са всички относими обстоятелства по наличното тогава трудово правоотношение, като: В деня (и не само) на злополуката не е бил проведен задължителния инструктаж; Доверителят ми изобщо не е бил назначен на длъжност „шофьр”, но под давление на работодателя е изпълнявал такава дейност; Доверителят ми е бил доставчик на мебели, като е бил изпращан сам, т.е. без помощник второ лице за носенето на мебели в различни населени места; За деня работодателят не е предал на доверителя ми пътен лист за превоза, но реално го е изпратил на път.

Моли въззивният съд да вземе правилно, обосновано и справедливо решение по делото.

 

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:

 

Въззивната жалба е допустима, частично основателна.

Предявените искове с правно основание чл. 200,ал.3 вр. ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД са обусловени от обстоятелството, че на 29.06.2016г., при изпълнение на трудовите си функции ищецът при управление на товарен автомобил на ответното дружество, с който изпълнявал служебна поръчка за доставка на мебели е предизвикал и претърпял ПТП, като е претърпял имуществени и неимуществени вреди- за сумата от 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава в размер на 6 077лв. за периода от 29.06.2016г. до 27.06.2019г.; както и за сумата от 545лв. обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за неработоспособност, претендира закон-ната лихва  и разноските по делото.

Ответникът в едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, окръжният съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, очертаващи фактическата обстановка по делото, които се възприемат от настоящия състав, поради което съдът извършва препращане към мотивите на Търговищкия районен съд, на основание чл. 272 от ГПК.

Безспорно е по делото, че ищецът че на 29.06.2016г., при изпълнение на трудовите си функции, а именно-при управление на товарен автомобил на ответното дружество, с който изпълнявал служебна поръчка за доставка на мебели, около 13,20ч. на второкласен път II-48 гр.Омуртаг-гр.Котел, при километър 8+584, на кръстовището за с.Веренци, общ.Омуртаг, ищецът причинил ПТП, за което с Присъда по НОХД № 205/2017г. по описа на РС Омуртаг(приложено по настоящото дело) бил признат за виновен в това, че нарушил правилата за движение, визирани в чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП , предприел завиване на ляво без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. № ***, управляван от С. Д. И. от гр.Варна, собственост на „Мото Пфое Викинг Инс“ ООД, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. № ***, собственост на „Мото Пфое Викинг Инс“ ООД, вследствие на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на пътуващите в лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. .№ *** , поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а„, във вр. с ал. 1, б. „б„, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и чл. 54 от НК, съдът му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66,ал.1 от НК  за срок от три години. Присъдата е обжалвана, като с Решение № 52/18.06.2018г. постановено по ВНОХД № 93/2018г. по описа на ОС Търговище, въззивният съд е изменил Присъда № 35/15.03.2018г. по НОХД № 205/2017г. по описа на РС Омуртаг в частта, с която на подсъдимия И.Й.И. с ЕГН **********, на осн. чл. 343,,ал.3,б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 342,ал.1 от НК във вр. с чл. 37,ал.1,изр. първо от ЗДвП във вр. с чл. 54 от НК е наложено наказание една година лишаване от свобода, като на осн. чл. 55,ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. За да измени присъдата на ОРС, въззивният съд е приел за установено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия участник в ПТП С. Д. И. от гр.Варна, което е преценено от въззивния съд като изключително смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, обуславящо приложението на разпоредбата на чл. 55,ал.1 от НК.

От Протокол № 5103-25-2/22.07.2016г. за резултатите от извършено разследване на злополуката от 29.06.2016г. на комисия от ТП НОИ Търговище и Разпореждане № 11/28.07.2016г., издадено от ТП НОИ Търговище се установява, че на осн. чл. 60,ал.1 от КСО, декларираната злополука, която е претърпял ищецът при ПТП на 29.06.2016г. се приема за трудова злополука, на осн. чл. 55,ал.1 от КСО, като разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

От приетото заключение по назначената Съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните е установено, че при процесната трудова злополука ищецът е получил травматично разкъсване на слезката с масивен излив на кръв в коремната кухина, от разкъсаната слезка, довело до постхеморагичен шок, както и счупване на дясната бедрена кост в горната й трета под трохантерите, които увреждания са довели до силни и мъчителни болки и страдания за продължителен период от време. Установява се още, че отстраняването на слезката е било задължително, предвид разкъсването й, като това води до загуби за организма на многобройни и важни функции, свързани с еритропоезата, растежа на организма, регулацията на водно-солевия баланс, обмяната на желязото, тя е и кръвното депо в организма, при което загубата й води до силно намалена работоспособност за по-тежък физически труд, като в съдебно заседание вещото лице посочва, че конкретното увреждане е от средна степен н рамките на подобни тежки телесни повреди.Масивният вътрекоремен кръвоизлив от разкъсаната слезка, довел до постхеморагичен шок е обусловил разстройство за здравето, временно опасно за живота, като оперативното отстраняване на слезката е предотвратило настъпване на фатален изход, а в съдебно заседание вещото лице посочва, че този кръвоизлив, който има характер на средна телесна повреда, е от по-тежките по степен в рамките на тези  средни телесни повреди. Счупването на дясната бедрена кост в горната й трета под трохантерите предизвиква силни и мъчителни болки и страдания, като и след възстановяване на това счупване могат да останат за продължителен период от време болки в областта на счупването при влажно и студено време.В случая е приложено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза, като след образуването на калус е извършено оперативното отстраняване на остеосинтезиращите връзки, като в съдебно заседание вещото лице посочва, че посочената средна телесна повреда е от по-тежките в рамките на такива увреждания.

От представеното пред настоящата инстанция ТЕЛК Решение № 3266 от 172/ 27.11.2020 г. издадено от комисия при МБАЛ Търговище АД  е видно, че е настъпила трайна нетрудоспособност от 50 % на ищеца поради „тежка степен на двигателен дефицит с ограничение на ставата 50%”.

 

С оглед разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят носи имуществена безвиновна отговорност за вреди от трудова злополука, довела до временна неработоспособност на работника, които предпоставки в случая са налице и следва да се прецени на каква стойност следва да бъдат оценени претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на телесните увреждания.

За определяне на размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД  следва да се вземе изживяното по време и след произшествието, както и негативното му отражение във физически, психологически и емоционален план, периода на лечение, времето през което е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, да се движи нормално, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на увреждането болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че пет години след произшествието ищецът все още търпи последиците на причинените увреждания, призната му е 50% намалена трудоспособност, то дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 75 000 лева.  

Ищецът е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП, за което и е бил признат за виновен и осъден. „Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ“ / Решение № 18 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева/.

Настоящият състав на съда счита, че приносът на ищеца за причиняване на вредите е в съотношение 2/3 към 1/3 за работодателя.

Ето защо сумата от 18 000 лв./ обжалвания интерес/ следва да се заплати от работодателя, като се съобрази, че с решение №15/13.04.2020 г. по т.д.21/2020 г.  по описа на ОС – Търговище, съдът е осъдил Застрахователно акционерно дружество“Алианц България“ АД, ЕИК *********, седалище ***, представлявано от изп. директори Орлин Пенев и Андрей Александров, да заплати на И.Й.И. ***, ЕГН **********,***, сумата от 7350 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 29.06. 2016 г. на територията на община Омуртаг, на път II-48 – Котел – Омуртаг, за което ищецът е признат за виновен с присъда по НОХД № 205/ 2017 г. на РС-Омуртаг, но за причиняване на вредите вина има и другият водач С. И., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10. 2018 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния размер на иска/предявен като частичен за 50 000 лв. от 70 000 лв./, до пълния размер от 50 000 лв., отхвърля същия като неоснователен. Решението е влязло в законна сила.

Доколкото прекият причинител, работодателят и застрахо-вателят отговарят на различни основания, но за едни и същи вреди, увреденият разполага с правото да предяви по свой избор иск срещу всеки един от тях, но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях погасява задълженията на другите. Разпоредбите на чл.200 ал.3 и ал.4 КТ не изключват възможността заплатеното от застрахователя на деликвента или от самия деликвент обезщетение да бъдат съобразени при определяне отговорността на работодателя /в т.см. решение по гр.д. № 1865/2018г. на ВКС, ІІІ г.о./. Ето защо сумата от 7 350 лв. следва да се приспадне от определения размер на обезщетението или дължимата сума е 10 650 лв.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено, в частта в която е осъдено дружеството за размера на неимуществените вреди за размера над 10 650 лв. до размер на 18 000 лв., както и в частта за присъдените лихви за сумата над 3 236.41 лв./ изтекли лихви върху сумата10 650 лв. за периода от 29.06.2016 г. до 29.06.2019 г./.

В останалата му, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

 

По разноските:

Въззинвикът е направил разноски в размер на 1 462.40 лв.

Въззиваемият не е представил списък на разноски.

 С оглед изхода на делото, въззиваемия следва да бъде осъден да зааплати на въззивника разноски в размер на 597 лв. / петстотин деветдесет и седем лева/, представляваща разноски по делото за въззивната инстанция на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ТРСъд е осъдил „АНТАР” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Шенер Назифов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса върху уважените искове в размер на 988,80лв. с оглед частичното отхвърляне на исковете в настоящата инстанция, таксата следва да бъде намалена със сумата 383.36 лв.

 

                   Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 628/29.10.2019 година на Районен съд Търговище, постановено по гр.д. № 1113/2019 г. на Търговищкия районен съд, САМО В ЧАСТТА МУ в която, съдът ОСЪЖДА „АНТАР“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Шенер Назифов, да заплати на И.Й.И. с ЕГН ********** *** сумата 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 29.06.2019 г., ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението САМО ЗА РАЗМЕРА НАД 10 650 лв./ десет хиляди шестотин и петдесет лв. /до размер на 18 000 лв., както и

 В ЧАСТТА МУ, в която е присъдено обезщетение за забава върху главницата от 18 000лв. в размер на 5 470,01лв., за периода от 29.06.2016 г. до 29.06.2019 г. САМО ЗА РАЗМЕРА НАД  3 236.41 лв./ изтекли лихви върху сумата 10 650 лв./ , на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОТМЕНЯ Решение № 628/29.10.2019 година на Районен съд Търговище, постановено по гр.д. № 1113/2019 г. на Търговищкия районен съд, В ЧАСТТА МУ в която, съдът ОСЪЖДА „АНТАР” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Шенер Назифов, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса върху уважените искове в размер на 988,80лв., за размера над 605.44 лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

 

В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част решението е влязло в законна сила.

 

ОСЪЖДА      И.Й.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АНТАР“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Шенер Назифов сумата от 597 лв. /петстотин деветдесет и седем лева/, представляваща разноски по делото за въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.З от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                   

 

                                                                                          1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                                

                                                                                                                                                                                                                

                                                                                           2.