Решение по дело №14418/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2424
Дата: 23 май 2023 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20221110214418
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2424
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110214418 по описа за 2022
година
РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 14418 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. Х. срещу Наказателно постановление /НП/ №
42-0003124 от 04.10.2022 г., издадено от директор на РД „Автомобилна
администрация”- гр. С, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредба №33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
1

Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно
поради допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуалния и на материалния закон, с оглед на което моли НП да бъде
отменено. В жалбата се излагат твърдения за непосочване на мястото на извършване на
нарушението, за несъответствие между словесното описание на нарушението и
дадената от наказващия орган правна квалификация, както и за липсата на мотиви
относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН. В изложението си жалбоподателят се
позовава на европейското законодателство и на практиката на съда на Европейския
съюз /СЕС/.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален
представител моли НП да бъде отменено. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание
и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 01.08.2022 г. свидетелят Г. Н. - инспектор при РД „Автомобилна
администрация” - гр. С е съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение на
Наредбата № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България в присъствие на един свидетел. Нарушителят
подписал съставения против него АУАН като впоследствие, в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН, от същия не постъпили писмени възражения.
Въз основа на АУАН на 04.10.2022 г. Чавдар Караджов - директор на РД
„Автомобилна администрация”, гр. С издал НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на горепосоченото правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност
съобразно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвПр и представените по делото
заповеди и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП обаче
не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, и в двата акта отсъства един от
съществените реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 5 и съответно по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН
не е посочена по ясен начин нарушената правна разпоредба и по-конкретно е налице
несъответствие между описаното в обстоятелствената част на НП нарушение и
посочената като нарушена материалноправна норма. Твърдяното нарушение на водача,
очертано словесно, се изразява в извършване на обществен превоз на товари на
територията на Република България без удостоверение за психологическа годност.
Същевременно в АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 18 от
Наредба № 33 от 03.11.1999, която урежда изискванията, на които следва да отговаря
водачът на автомобил за обществен превоз на пътници. Така дадената правна
квалификация е противоречива, неясна и несъответна на описаните в АУАН и в НП
2
фактически твърдения, относно това какъв точно превоз е извършвал нарушителят.
Следва да се посочи, че съгласно ТР № 8 от 2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСС, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, но това се случва при установено неправилно приложение на
материалния закон, след проведено съдебно следствие (т.1.1 от мотивната част на ТР),
а не когато поначало в разрез с процесуалните изисквания на ЗАНН е посочена като
нарушена правна разпоредба, нямаща отношение към описаното поведение на
нарушителя. Административнонаказателна отговорност не може да се обосновава по
тълкувателен път. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото
ограничава възможността на жалбоподателя да разбере в какво се изразява вмененото
му за противоправно поведение и да организира адекватно защитата си по правото. По
гореизложените съображения обсъденото процесуално нарушение е съществено и е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че остава недоказано и
словесно очертаното в НП поведение на жалбоподателя, а именно –липса на издадено
удостоверение за психологическа годност.
От приетите по делото писмени доказателства и от показанията на св. Н. се
установява единствено, че на процесната дата жалбоподателят е извършвал превоз на
товари в гр. С, като при извършената му проверка не е представил удостоверение за
психологическа годност по ЗДвП. Само въз основа на това, без да е извършвана
справка в Автомобилна администрация /АА/, актосъставителят и АНО са стигнали до
извода, че не е издавано удостоверение за психологическа годност на жалбоподателя.
Обстоятелството, че по време на проверка водач на МПС не носи със себе си определен
документ и съответно не го представя, не се приравнява от законодателя на липса на
този документ, видно от съпоставката на разпоредбите на чл. 93, ал.1 и ал.2 на ЗАвПр.
Тежестта да докаже обвинението в извършено административно нарушение, се носи от
административно наказващия орган. За да се наложи административно наказание
следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил всички елементи на
вмененото му административно нарушение, изложената в НП фактическа обстановка
не може да се основава на вероятности и предположения, като в процесния случай
остава недоказано описаното в НП деяние.

По така изложените съображения жалбата се явява основателна и НП следва да
бъде отменено, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и с оглед
своевременно направеното искане за присъждането им, на основание чл.18, ал.2, вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът присъжда такива в размер на 400 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд:


РЕШИ:

3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003124 от 04.10.2022 г.,
издадено от директор на РД „Автомобилна администрация”- гр. С, с което на И. Г. Х.
на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18, т. 3
от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН РД „Автомобилна администрация” -
гр. С да заплати на И. Г. Х., ЕГН:**********, сумата от 400 лева – адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4