№ 1050
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110114398 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ищеца „В.И."ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр.*****, представлявано от В.В.М. ЕГН ********** чрез адв. Б. Д.
срещу ответника И. К. И. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, иск с правно основание
чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1000/хиляда/
евро, явяваща се неустойка, на основание чл.5 от сключения между страните договор от
16.09.2022г.
В условията на евентуалност, в случай, че се прецени, че претендираното плащане не
представлява неустойка, то се моли за осъждане на ответника И. К. И. ЕГН **********,
с адрес: гр.*****, да заплати на ищеца „В.И."ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, обезщетение за неизпълнение, в размер на 1000/хиляда/ евро.
Според изнесеното, претенцията произтича от следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между страните е сключен
договор на 16.09.2022г., по силата на който, е бил блокиран от продажба от страна на
ответника, негов собствен недвижим имот: апартамент № Б4 ,със статут на тавански склад,
находящ се в гр.*****, с идентификатор *****, с площ от 92,26 кв.м., състоющ се от 4
/четири/ помещения, санитарен възел, мокро помещение и тераса, собственост на ответника,
до изготвяне на необходимите документи за продажба и организиране на среща пред
нотариус между продавач и купувач-трето лице за договора, осигурен чрез
посредничеството на ищцовото дружество, за сключване на окончателен договор. Страните
1
са договорили прехвърлянето на собствеността да се извърши не по-късно от
10.10.2022г./съгласно чл.7 от договора/. При сключването на договора, ищецът е внесъл при
ответника 1000.00/хиляда/ евро, като гаранция за закупуването на имота, като е уговорено
тази сума да се приспадне от продажната цена при сключването на окончателен договор.
Уговорено е било също да се заплати комисионно възнаграждение от 3% в полза на ищеца,
при сключването на окончателен договор/чл.З от договора/, както и че в случай, че
продавачът се откаже едностранно от изпълнението на договора, преди срещата с купувача,
той да дължи връщане на внесената сума от 1000/хиляда лева, ведно с неустойка от
1000/хиляда/ лева /чл.5 от договора/.
Сочи се, че на 03.10.2022г., в 10,30ч., половин час преди уговорения час за сделка,
ответникът, заедно със съпругата си дъщеря си, се е явил в офиса на ищеца и е заявил, че се
отказва от сключването на окончателен договор, като поискал цена с 10 000.00/десет хиляди/
евро no-висока от уговорената в размер на 60 000.00шестдесет хиляди/ евро, при която е
следвало да се сключи окончателния договор или сума от 70 000.00/седемдесет хиляди/ евро.
Ответникът е върнал на ищеца получената сума от хиляда евро, заплатил е сторените
разходи от 138,67лв., но е отказал заплащането на договорената неустойка от
1000.00/хиляда/ евро.
С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция
От ответника И. К. И. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, в срока по чл.131 от ГПК, е
депозиран отговор, чрез процесуален представител адв.Т. Т., с който се изразява
становище , че искът е допустим, но неоснователен. Оспорват се с отговора
обстоятелствата и фактите, на които се основава претенцията на ищцовото дружество,
визирана в исковата молба. Сочи се, че депозитното споразумение се подписва с цел
гарантиране намерението на кандидат - купувача да купи даден имот при конкретни
условия. Гаранцията за намерението на купувача, е парична сума под формата на депозит,
която се оставя на отговорно пазене в агенцията или се превежда по нейна банкова сметка.
Ако предлаганите от купувача цена и условия на сделка отговарят на оферираните,
депозитното споразумение се сключва, за да бъде преустановено предлагането на имота на
пазара. В този случай, агенцията уведомява собственика, че условията за продажба са
приети от кандидат - купувача и че е подплатил своите намерения с оставен депозит в
агенцията. Следващата стъпка е подписване на предварителен договор, след като
документите, удостоверяващи правото на собственост са били представени на кандидат -
купувача и той се е уверил в тяхната изрядност. При отказ на продавача да сключи
предварителен договор, се настоява, че не съществува правен механизъм последният да бъде
санкциониран, като оставеният депозит се връща своевременно в пълен размер на кандидат-
купувача. В настоящия случай, се сочи, че ответникът е поел задължението по договора за
блокиране на продажбата на недвижимия имот, възложено му от брокера да преустанови по‐
нататъшното предлагане на имота на други клиенти и агенции до срещата му с купувача,
като и договорът между страните е сключен със срок до 10.10.2022г. Липсват твърдения от
ищцовото дружество ответникът да не е изпълнил това задължение, като ответника сочи, че
2
той не е предлагал за продажба имота до 10.10.2022г. Т.е. от изложеното е видно, че
ответникът е изпълнил договора, поради което и не подлежи на санкциониране с
уговорената неустоечна клауза, както и същият своевременно е върнал полученият депозит
в размер на 1000.00 евро. От друга страна, се настоява, че в случай, че не се постигне
съгласие между собственика и кандидат -купувача, депозитът се връща на кандидат -
купувача без санкция.
С оглед изложеното, ответната страна счита иска за неоснователен. Настоява, че от анализа
на сключения процесен договор, може да се изведе извод, че е сключен между страни, които
нямат качеството на продавач и кандидат - купувач, които да са уредили основни въпроси в
отношенията помежду си по повод сключване на сделка за покупко-продажба на описания
имот, поради което и уговорената неустойка в чл.5 от договора, е нищожна, тъй като няма
правен механизъм да бъде санкциониран продавача затова. Освен това, сочи се, че страните
не са сключвали договор за посредничество при продажба на имота, като и в сключения на
16.09.2022г. договор между страните липсват уговорки за посредничество при продажба на
имота от страна на ищцовото дружество, независимо че има уговорки за прехвърляне на
собствеността пред нотариус и краен срок за това. Така формулираната неустойка в
сключения между страните договор, ответната страна счита, че не изпълнява нито
обезщетителна, нито обезпечителна, нито санкционна функция, поради което е и нищожна,
съгласно TP № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д.№ 1/2009г. на ОСТК. В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че автономията на волята на страните да определят
съдържанието на договора, в частност да уговорят неустойка е ограничено от разпоредбата
на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В такъв смисъл
ограничението се отнася както за граждански, така и за търговски сделки. В случая, според
ответника, неустойката е извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна, и санкционни
функции, тъй като не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води до
неоснователно обогатяване на дружеството - ищец, след като последното е уговорило в
договора и дължимо възнаграждение по сделката в размер на 3% от продажната цена.
Доколкото един от принципите в правото е недопускане на неоснователно обогатяване, то
тази неустоечна клауза се сочи, че накърнява добрите нрави и поради това е недействителна.
Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, така уговорената
неустойка, според ответната страна, позволява на ищцовото дружество да реализира
значителен приход, без да полага каквито и да е усилия за изпълнение на насрещно
задължение, поради което искът е неоснователен и на това основание.
С оглед изложеното, ответника прави възражение за нищожно уговорена неустоечна клауза
между страните по договора. Твърди , че имотът, предмет на сключения между страните
договор, е придобит от него по време на брака му, в режим на СИО, която не е прекратена
към момента на сключване на договора и понастоящем. Твърди, че съпругата му, явяваща се
съсобственик по отношение на този имот, не е дала съгласие за сключване на сделката при
оферираните от съпруга-ответник по делото цена и условия. Цитира се в тазци връзка
3
разпоредбата на чл.24, ал.1 от СК, която изрично посочва, че съпрузите имат равни права по
отношение на общото имущество, и докато трае бракът, никой от тях няма право да се
разпорежда с дела, който би получил, ако имуществената общност е прекратена. А според
Семейния кодекс, разпореждането с общо имущество, може да се извършва съвместно и от
двамата съпрузи. Сочи се, че правото на собственост върху имота преминава от
патримониума на продавача в патримониума на купувача едва при сключването на
окончателен договор, респективно от момента на влизане в сила на решението, с който
предварителния договор бива обявен за окончателен. От този момент настъпва
транслативния ефект на разпоредителната сделка, т.е. осъществява се разпореждането с вещ
СИО, по смисъла на чл.24, ал.4 от СК. По отношение на предварителния договор,
съгласието на другия съпруг представлява задължително условие за сключване на
окончателен договор, по същия ред, като следва да бъде дадено изрично в изискуемата
форма за действителност, предвидена в самия предварителен договор / в този смисъл
Решение на ВКС по допуснато касационно обжалване по реда на чл.290 от ГПК,
постановено по гр.д.№ 4040/2019г. - Решение №91/15.09.2020г. на ВКС - IV го/.
Според изнесеното в отговора, ответника се е отказал да сключи сделка при нотариус,
поради отказ на съпругата му - съсобственик да се разпореди с имота, предмет на сделката,
представляващ СИО. Пореди това и с оглед изложеното по-горе относно разпоредбите на
закона за разпореждането с имот - семейна общност, и спазвайки тези разпоредби,
ответникът сочи, че е бил в обективна невъзможност да изпълни договора, като обещател,
съответно и да сключи окончателен договор при нотариус, поради което и няма вина за
неизпълнението на договора за уговорката за това, поради което и не дължи уговорената в
договора неустойка, претендирана от ищцовото дружество, и това е защото при невинна
невъзможност, без вина, няма отговорност, от което следва, че при невинна невъзможност
последиците нямат санкционен характер /чл.81, ал.1 от ЗЗД, съгасно който лъжникът не
отговаря по причина, която не може да му се вмени във вина/.
С оглед изложеното се настоява от ответникът, че няма вина за неизпълнение на договора, за
което е уговорена и претендираната от ищцовото дружество неустойка, поради което и не
отговаря по причина, която може да му се вмени във вина, на основание чл.81, ал. 1 от ЗЗД.
Прави възражение за развален по право сключения между страните договор, преди
изтичането му, поради погасяване на задължението на ответника да изпълни договора,
поради невъзможност за изпълнение, на основание чл.89 от ЗЗД.
При изнесеното, се настоява, че претенцията на ищцовото дружество, е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, като се претендират от ответника сторените разноски
по делото, включително за заплатен адвокатски хонорар.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представен договор за блокиране на продажба на недвижим имот, от дата 16.09.2022г./л.16/
4
удостоверява, че агенция „В.И."ООД, ЕИК *****, е възложила на продавача И. К. И.,
ответник по настоящото дело блокиране на продажбата на имот на стойност 60 000.00евро,
представляващ апартамент №Б4,със статут на тавански склад, находящ се в гр.*****, с
идентификатор *****, с площ от 92,26 кв.м., състоющ се от 4 /четири/ помещения,
санитарен възел, мокро помещение и тераса, собственост на ответника, до изготвяне на
необходимите документи за продажба и организиране на среща пред нотариус между
продавач и купувач-трето лице за договора, осигурен чрез посредничеството на ищцовото
дружество, за сключване на окончателен договор.
Доколкото договора е подписан и от двете страни, като подписите на същите не са оспорени
в производството, то съда приема, че на основание на този договор между тях е възникнала
валидна облигационна обвързаност.
Видно от договореното в чл.2 от Договора, страните са декларирали, че окончателното
прехвърляне на собствеността по нотариален ред, ще се извърши не по-късно от 10.10.2022г.
Съгласно чл.4 от Договора, продавача е поел задължение да преустанови по-нататъшно
предлагане на посочения в т.1 от този договор имот, на други клиенти и агенции, до срещата
му с купувача.
В чл.5 на Договора, е уговорено, че ако продавачът се откаже едностранно от изпълнение на
договора преди срещата с купувача, то той дължи неустойка 1000.00 евро.
В чл.7 от Договора е посочено, че той се сключва за срок до 10.10.2022г.
В разглеждания случай, ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, както следва: че с ответника са се намирали във валидни облигационни
правоотношения, по силата на посочения договор с визираните параметри, че е изправна
страна по него; че по договора се дължи неустойка за твърдяното неизпълнение, че това
неизпълнение е налице, и да докаже размера на уговорената неустойка, а в тежест на
ответната страна, при установяване посочените факти на доказване от ищцовата страна, е да
докаже обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които
основава възраженията си.
Договора за блокиране продажбата на недвижим имот, наричан в практиката „Стоп капаро"
или „Спиране на предлагане", не е уредено от законодателя изрично в ЗЗД съглашение,
поради което попада в категорията на т.нар. "ненаименуваните договори". Обикновено
депозитното споразумение се сключва между продавач и кандидат - купувач, за да уреди
преддоговорните отношения между страните и условията за сключване на предварителен
договор за покупко-продажба. Депозитното споразумение може да се сключи и между
агенция за недвижими имоти / брокер/, представляваща продавача и кандидат - купувача,
като за да бъде страна по такъв договор, брокерът трябва да е подписал посреднически
договор със своя клиент - продавач, в който това право да му е изрично делегирано. Това
депозитно споразумение се подписва с цел гарантиране намерението на кандидат - купувача
да купи даден имот при конкретни условия. Гаранцията за намерението на купувача е
парична сума под формата на депозит, която се оставя на отговорно пазене в агенцията или
5
се превежда по нейна банкова сметка. Ако предлаганите от купувача цена и условия на
сделка отговарят на оферираните, депозитното споразумение се сключва, за да бъде
преустановено предлагането на имота на пазара. В този случай агенцията уведомява
собственика, че условията за продажба са приети от кандидат - купувача и че е подплатил
своите намерения с оставен депозит в агенцията. Следващата стъпка е подписване на
предварителен договор, след като документите, удостоверяващи правото на собственост са
били представени на кандидат - купувача и той се е уверил в тяхната изрядност. В случая,
страните не са сключвали договор за посредничество при продажба на имота ,съответно в
сключения на 16.09.2022г. договор между страните за блокиране на продажбата, липсват
уговорки за посредничество при продажба на имота от страна на ищцовото дружество,
независимо че има уговорки за прехвърляне на собствеността пред нотариус и краен срок за
това.
Св.Д. К.а, дъщеря на ответника, чиито показания съда цени като достоверни при условията
на чл.172 ГПК, и съответно кредитира, предвид факта, че твърденията й, че единствена се е
занимавала с предлагането на имота и с комуникацията с ищцовото дружество, не са
отречени от последното, сочи че процесния договор за блокиране на продажбата на имота, е
подписан между баща й и дружеството-ищец, като по силата на същия нейния баща се е
ангажирал да не предлага имота в други агенции, а само в тази, съответно е и спазил това в
срока на договора - 10.10.2022г.
В настоящия случай, очевидно е и от съдържанието на самия договор, че ответникът, като
бъдещ продавач, е поел задължението по договора за блокиране на продажбата на
недвижимия имот, възложено му от брокера, да преустанови по-нататъшното предлагане на
имота на други клиенти и агенции, до срещата му с купувача, като изрично в чл.7 от
Договора е посочено, че този договор е сключен с краен срок до 10.10.2022г. Липсват
твърдения от ищцовото дружество, ответникът да не е изпълнил това си задължение.
Напротив, установява се, че същият не е предлагал за продажба имота до 10.10.2022г. Само
това обстоятелство е достатъчно да се заключи, че ответникът е изпълнил договорното си
задължение за блокиране на продажбата до крайния срок на договора - 10.10.2022г., както и
същевременно е и поетото от него задължение по чл.4 от Договора - да преустанови по-
нататъшно предлагане на посочения в т.1 имот на други клиенти и агенции, до срещата му
с купувача, поради което няма основание ответника да подлежи на санкциониране с
уговорената в чл.5 от Договора неустоечна клауза. Установява се, че ответника
своевременно е върнал и полученият депозит в размер на 1000.00 евро, за което съда се
базира на събраните свидетелски показания по делото.
Отделно от изложеното, следва да се има предвид, че при отказ на продавача да сключи
предварителен и/или окончателен договор, не съществува правен механизъм последният да
бъде санкциониран, като оставеният депозит се връща своевременно в пълен размер на
кандидат-купувача. Да се настоява, че може изобщо без ограничение във времето, да се
забрани на собственика-продавач, да се разпорежда по свое усмотрение със собствеността
си, противоречи на добрите нрави и добросъвестността, поради което подобна неустоечна
6
клауза, би била нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД само на това основание. Действително,
законът предвижда свобода на договаряне съдържанието на договора /чл.9 от ЗЗД/, но
автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните
свободно да определят съдържанието на договора, като се съобразяват с повелителните
разпоредби на закона и добрите нрави. В случая, чл.5 от Договора, предвижда заплащане от
продавача на неустойка в размер на 1000.00евро, ако се откаже от изпълнение на договора
преди срещата с купувача. Но съгласно чл.1 от този Договор, предмета на същия е
блокиране на продажбата на процесния имот, до изготвяне на необходимата документация
за сделката и организиране срещу между продавача и купувача, за сключване на договор
пред нотариус. Тълкувайки посочените разпоредби, ведно с тази по чл.7 от Договора,
съгласно която същия се сключва за срок до 10.10.2022г., съобразявайки волята на страните,
съдът намира, че продавача-ответник е изпълнил изцяло задължението си, поето в чл.1 и
чл.4 от Договора, като до изготвяне на необходимата документация за сделката и до срещата
му с купувача, съответно до крайния срок на договора/10.10.2022г./, е преустановил
предлагането на имота в други агенции и на други клиенти, извън сочените украинци,
явяващи се кандидат-купувачи за имота, съгласно показанията на разпитаната по делото
свидетелка Десислава Дим.Мандова-коцева, водено от ищцовата страна. При изложеното,
след като от страна на ответника-продавач, не е налице неизпълнение на договорно
задължение, то той нама как да дължи предвидената в чл.5 от Договора неустойка.
Отделно от горното, съдът намира, че предвидената в чл.5 от Договора клауза за
задължаване на продавача да плати неустойка в размер на 1000.00евро, ако се откаже от
изпълнение на договора преди срещата с купувача, противоречи сама по себе си на добрите
нрави, предвид факта, че нарушава индивидуалния интерес на продавача, като конкретен
правен субект, неговата свобода на договаряне условията на бъдещ договор за продажба, в
съотвествие с личните негови финансови и законни интереси. Тази неустойка, нарушава
принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обедняване на
продавача, доколкото както сочи разпитаната св.Д. И. К.а, а и както е ноторно известно на
съда, цената, на която е следвало да бъде продаден имота, спрямо останалите имоти на
пазара при площ на процесния имот от 92,26кв.м., се явява твърде занижена, с оглед
променените от есента на 2022г. и до настоящия момент икономически условия в страната в
условията на непрекъснато растяща инфлация, констатирана официално от НСИ.
В случая, съдът споделя изцяло и доводите на процесуалния представител на ответната
страна, че предвидената неустойка е нищожна и на още едно основание, доколкото същата
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, тъй като
не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води до неоснователно
обогатяване на дружеството - ищец, след като последното е уговорило в договора и
дължимо възнаграждение по сделката в размер на 3% от продажната цена. Споделя се и
съображението, че съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение,
така уговорената неустойка, позволява на ищцовото дружество да реализира значителен
приход, без да полага каквито и да е усилия за изпълнение на насрещно задължение, поради
7
което и на това основание тази неустойка, се явява недействителна.
Следва да се има предвид, че с процесния договор, ответника се е задължил, съгласно
предмета на договора в чл.1, да блокира продажбата на имота до среща с купувача, но
съобразно крайния срок на договора - да блокира това предлагане само до 10.10.2022г.
Никъде в договора, ответникът не е поемал задължение за сключване на окончателен
договор на посочената в чл.1 цена от 60 000.00евро, а и посочено задължение, дори и да
беше поето от него, би било в противоречие с правилата на добросъвестността и добрите
нрави, предвид че недопустимо би лишило продавача, като собственик, сам и по своя
преценка да решава дали, как и кога да се разпорежда със собствеността си, което е негово
неоспоримо по закон право.
След като ответникът, не е поемал задължение да сключи окончателен договор пред
нотариус, то той няма и основание да дължи уговорената в чл.5 от договора неустойка,
претендирана от ищцовото дружество.
При изложеното, исковата претенция с правно основание чл.92 от ЗЗД, подлежи на
отхвърляне.
На отхвърляне подлежи и предявения в условията на евентуалност иск по чл.79 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 1000.00евро, не като
неустойка, а като обезщетение за неизпълнение на поето договорно задължение. Както бе
отбелязано по-горе от настоящия съдебен състав, ответника не се констатира да не е
изпълнил поето с процесния договор свое задължение, поради което не е налице основание
да дължи обезщетение в сочения размер за неизпълнение на такова задължение, доколкото
единствено поетото от ответника задължение по договора е да преустанови по-нататъшното
предлагане на имота на други клиенти и агенции, до срещата му с купувача, съответно до
крайния срок на самия договор - до 10.10.2022г., което е изпълнено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора в настоящото исково производство, както и с оглед направеното
пред съда искане от ответната страна, разноски се следват на същата, съгласно чл.78, ал.3
ГПК, в размер на 500.00лв. за адв.възнаграждение, посочено в списък по чл.80 ГПК на л.75
от делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.92 от ЗЗД, предявена от
ищеца „В.И."ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
представлявано от В.В.М. ЕГН ********** срещу ответника И. К. И. ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1000.00
евро/хиляда евро/, явяваща се неустойка, на основание чл.5 от сключения между страните
договор за блокиране на продажба на недвижим имот, от дата 16.09.2022г
8
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.79 от ЗЗД, предявена в
условията на евентуалност, от ищеца „В.И."ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, представлявано от В.В.М. ЕГН **********, срещу ответника И. К.
И. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сумата от 1000.00 евро/хиляда евро/, претендирана като обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение по сключен между страните договор за блокиране на продажба на
недвижим имот, от дата 16.09.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „В.И."ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, представлявано от В.В.М. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА И. К. И. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, , сумата в размер на 500,00лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатено по делото от ответника
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9