Р Е Ш Е Н И Е
№797/16.10.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в
открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретар Янка Вукева
и с участието на прокурор Стефан Янев,
като разгледа докладваното от съдия Шотева касационно административно
дело № 566 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.285 и чл.284,ал.1 от ЗИНЗС и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция
„Изпълнени на наказанията“- София и Г.А.М., чрез адв.С. срещу неблагоприятните за
всеки от касационните жалбоподатели части от
решение № 89/18.02.2020г., постановено по адм. дело № 1173/19г. по описа
на Административен съд Пазарджик.
Касаторът
ГД“Изпълнение на наказанията“ – София
иска да се постанови решение, с което да се отмени Решение №89 от 18.02.2020г.
на Пазарджишки административен съд в осъдителната му част като неправилно и
незаконосъобразно, респективно да се постанови ново решение, с което да се
отхвърли претенцията в цялост на ищцовата страна или да се отмени решението в
частта с която ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да плати обезщетение за
сумата над 500лв. до присъдения размер от 1000лв.
Касаторът
–Г.М., чрез адв.С., иска да се отмени процесното решение в отхвърлителната му
част с молба да бъде уважен изцяло предявения иск. Според касатора оспорваното
решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените
касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се потвърди.
Съдът
намира следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което и двете
касационни жалби са процесуално
допустими.
Производството пред
Административен съд Пазарджик се е развило по искова претенция на Г.А.М. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30 000 лева за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.08.2019 г. до крайното изплащане
на сумата.
В
исковата молба се твърди, че при престоя му в Централен Софийски затвор, както и
в Затвора гр. Пазарджик, ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение,
държан е в пренаселени килии, където са разполагали с под 3 кв. м. чиста жилищна
площ на човек, не му е осигурен санитарен възел и течаща топла и студена вода, килиите
са мръсни, с дървеници, гризачи и хлебарки в тях. С горното са му причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически
дискомфорт и т.н. Тези вреди са оценени на сумата от 30 000 лева.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото Административният
съд е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на Г.А.М. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.Отхвърлил е иска на Г.А.М. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата
част за сумата над 1000 /хиляда/ лева до предявения размер от 30 000 /тридесет хиляди/
лева.За да постанови този резултат, съдът е приел, че :
Съгласно представена по делото
справка от Затвора гр. Пазарджик с вх. № 6157 от 25.10.2019 г. лишеният от свобода
Г.М. е постъпил в Затвора гр. София на 11.07.2014 г. като екстрадиран от Република
Австрия за изтърпяване на наказание определено с Определение № 3131/14.10.2014 г.
по НЧД № 3218/2014 г. на Софийски градски съд. Преведен е от Затвора гр. София в
Затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване на наказанието на 05.12.2014 г. В
приетата по делото справка е посочено, че
не могат да представят исканата информация в кои килии е пребивавал Г.М.,
с колко човека е бил и т.н. тъй като срокът, определен в Номенклатурата на делата
на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ за съхранение на сведенията за вечерна
проверка е тригодишен и архивът не е наличен.
За престоя в Затвора гр. Пазарджик
в периода 2016 г. – 22.10.2019 г. Г.М. е настаняван в следните спални помещения:
В 4-мо отделение е настанен в
спално помещение 402 с площ 28.3 кв.м. в периода от 01.01.2016 г. – 15.06.2016 г.,
като е пребивавал с 14-17 други лишени от свобода, като през целия период от 5 месеца
и 15 дни е пребивавал на площ под 4 кв.м.
В 7-мо отделение е настанен в
спално помещение 706 с площ – 37,17 кв.м. в периода от 16.06.2016 г. до
17.09.2016 г., като е пребивавал със 6 до 12 други лишени от свобода, като два месеца
от посочения период е пребивавал с повече от 10 лишени от свобода на площ под 4
кв.м.
На 17.09.2016 г. е преведен в
Затвора гр. Враца за продължаване на образованието му в по-горна степен – в 5-ти
клас. На 22.02.2017 г. е върнат обратно в Затвора гр. Пазарджик, тъй като е отказал
да продължи образованието си. След извежданото му от приемното отделение е настанен
в 5-мо отделение. Настанен е в спално помещение 506 с площ - 20,04 кв. м. на
22.02.2017 г. заедно с 7 други лишени от свобода, а от 23.02.2017 г. до
28.02.2017 г. с 5 други лишени от свобода, като седем дни от посочения период е
пребивавал на площ от 2.50 кв.м. до 3.34 кв.м.
Преместен е в спално помещение
503 с площ – 19,45 кв. м. където пребивава от 01.03.2017 г. до 01.08.2017 г. заедно
с 1 до 5 други лишени от свобода, като само 43 дни от посочения период е пребивавал
на площ под 4 кв.м. В периода 02.08.2017 г. - 09.08.2017 г. е бил в наказателна
килия.
В периода 01.09.2017 г. –
20.12.2018 г. е пребивавал в спално помещение 113, намиращо се в зона за повишена
сигурност, с площ – 7,45 кв. м., като от 01.09.2017 г. до 22.02.2018 г. е бил с
един друг лишен от свобода, а от 23.02.2018 г. до 20.12.2018 г. е бил сам. След
това е преместен в спално помещение 705 с площ – 37, 94 кв. м. в периода
20.12.2018 г. – 09.01.2019 г., като е пребивавал с 13-14 други лишени от свобода
като през целия период от 20 дни е пребивавал на площ под 4 кв.м.
На 10.01.2019 г. започва основния
ремонт на останалата част от затвора и са затворени трите неремонтирани отделения,
включително и 7-мо отделение. Всички лишени от свобода са преразпределени в останалите
три отделения.
Г.М. е настанен в 6-то отделение.
Там пребивава в спално помещение 607 с площ – 50, 7 кв. м. в периода 10.01.2019
г. – 24.01.2019 г. заедно с 19 други лишени от свобода. На 25.01.2019 г. е назначен
на работа и преместен в 5-то отделение. Преместен е в спално помещение 508 с площ
– 20,85 кв. м. в периода от 25.01.2019 г. – 11.03.2019 г. заедно с 6 други лишени
от свобода. На 26.03.2019 г. е спрян от работа по негово желание и е преместен в
6-то отделение. Там пребивава в спално помещение 607 с площ - 50,7 кв. м. в периода
12.03.2019 г. до 22.10.2019 г. заедно с
14 до 18 други лишени от свобода, като през целия посочен по-горе период от 9 месеца
и 10 дни е пребивавал на площ под 4 кв.м.
Изброените спални помещения се
намират в пет отделения, всяко от които има и общ санитарен възел с течаща студена
и топла вода, която лишените от свобода могат да ползват във времето от 06.00 ч.
до 20.30 ч., а в почивни и празнични дни от 6.30 до 20.30 ч. Всички осъдени настанени
в неремонтираното 6-то отделение посещават затворническата баня два пъти в седмицата.
Имат право на собствени бързовар и кофи, могат да си затоплят вода за поддържане
на елементарна лична хигиена извън графика за баня.
Всички спални помещения в затвора
имат достъп до чист въздух и естествена светлина през светлата част на деня, а в
тъмната изкуствено осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения.
На всеки лишен от свобода е подсигурено легло от двуетажна вишка и половин шкафче.
Във визирания период на лишавания
от свобода Г.М. са налагани общо 3 наказания „Изолиране в наказателна килия“ –
2 за упражнено физическо насилие над друг лишен от свобода и едно за притежание
за неразрешена вещ – мобилен телефон. Изтърпял е наказанията както следва:
За периода от 02.08.2017 г. до
09.08.2017 г. е изтърпял 7 денонощия изолиране в НК. Настанен е в 103 наказателна
килия, която е с размери 3.62 х 1.85 – 6,7 кв. м., без тоалетна и течаща вода. През
този период в бил сам в НК. Достъпът до чист въздух и светлина в наказателните килии
се осъществява чрез прозорци. Лишените от свобода ежедневно провеждат престой на
открито с времетраене 1 час и 10 мин.
За изтърпяващите дисциплинарното
наказание „изолиране в наказателна килия“ няма изготвен график за ползване на течащата
вода и санитарен възел. Преди закуска, обяд и вечеря се осигурява време за личен
тоалет в рамките на 30 минути. Посещават затворническата баня два пъти седмично,
като през останалото време достъпът до общия санитарен възел се осигурява от постовите
полицаи при изявено желание от осъдените – 24 часа в денонощието.
За периода от 06.10.2019 г. до
13.10.2019 г. е изтърпял 7 денонощия изолиране в НК. Настанен е в 202 НК, която
е с размери 20.7 кв.м. и тоалетна с размери 1.9 кв. м. С течаща студена вода и душ
с топла вода по график, където ежедневно лишените от свобода могат да се къпят.
Помещението има три прозореца и достатъчно достъп до естествена дневна светлина.
Оборудвано е с 4 легла, 2 шкафчета, 1 маса. Провежда се ежедневно престой на открито
1 час и 10 минути. Това е отделението, в което е извършен основен ремонт и условията
са добри. От 07.10.2019 г. до 07.10.2019 г. в наказателната килия са били настанени
4 лишени от свобода, включително М.. На 08.10.2019 г. са били общо 3-ма лишени от
свобода и в останалия период до 13.10.2019 г. – общо 4-ма.
Г.М. е изтърпявал още едно наказание
„Изолиране в НК“ в посочения срок – м. декември 2015 г., но се заявява, че не може
да се дадена повече информация, тъй като архива не е наличен съгласно срока на Номенклатурата.
От постъпването му в Затвора
гр. Пазарджик до момента на подаване на исковата молба ищецът не е поставял в писмен
вид или устно пред администрацията на затвора оплаквания относно лоши битови условия,
липса на тоалетна и течаща вода в наказателна килия, нито че е имал спънки да ги
посещава от страна на постовите полицаи. Приложено е и копие от медицинския му картон.
По делото е приложена и
приета справка за Г.М. от Затвора гр. София с вх. № 6326/01.11.2019 г., от която
е видно, че ищецът е постъпил в приемно отделение на 8-ма група в Затвора гр. София
на 11.07.2014 г., разпределен и настанен е в 11-та група на 25.07.2014 г. и отново
на 26.08.2014 г. след престоя в наказателна килия на територията на 1-ва група от
12.08.2014 г. до 26.08.2014 г. Пребивавал е в ЗО Кремиковци към Затвора гр. София
от 21.11.2014 г. до превода му в Затвора гр. Пазарджик на 05.12.2014 г. В справката
се съдържат и данни за килиите, в които е бил наставен лишеният от свобода, квадратура,
хигиенно-битови условия, но информацията е ирелевантна за предмета на делото, тъй
като касае период предхождащ периода, за който се твърди, че са настъпили вредите.
По делото е бил разпитан като свидетел
Йосиф Анков Ангелов, чийто показания съдът е възприел като последователни,
достоверни и непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства.
Според него условията в килиите са много мизерни, има плъхове и хлебарки.
Тоалетните са много мръсни и не са разполагали с нужните почистващи препарати. Правен
е ремонт, но същият бил некачествен.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че множеството посочени фактори: значително нарушение на стандартите за жилищна
площ, наличието на вредители в килиите, липсата на тоалетна в килията, несъмено сочат, че ищецът е бил подложен на кумулативното
влияние на посочените неблагоприятни обстоятелства, които несъмнено в своята
съвкупност преминават прага на допустимите ограничения на лишените от свобода и
представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от ЗИНЗС
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко и нечовешко отношение. За такова се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия,които могат да причинят увреждане на здравето.
Първоинстанционният съд, позовавайки
се на събраните писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел,
че няма нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално
изискуемите количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отоплението и проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за
извършен услуги Административния съд е установил,че затворническата
администрация , чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация
на затворническите помещения. Също така е била създадена организация за
почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на
самите лишени от свобода.
Първоинстанционният съд е взел предвид и
Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел, и правилно стига до извода, че
лишеният от свобода през целия период е живеел в условията на пренаселеност.
Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от
минимално допустимата в размер на 4 кв.м. Така например в килия № 402 лишеният от
свобода е пребивавал на около 1.88 кв.м. за период от близо шест месеца, в килия №
505 – около 3.60 кв.м. за пет месеца, в килия № 607 при площ от около
3,40 кв.м. е пребивавал седем месеца.Този факт, сам по себе си е бил достатъчен
за първоинстанционният съд да направи извод, че ответникът, чрез неговите
служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на ищеца минимална
свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни нужди. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Неоснователни са възраженията,на другия
касатор – ГД“Изпълнение на наказанията“, че по делото не са били доказани
реално претърпените вреди, които да са били
в резултат на бездействията на ГД „ Изпълнение на наказанията“ и в
частност Затвора гр. Пазарджик, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик, където е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“. Тези условия са несъответни на минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения
за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и бездействия на
служители на другия касатор не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия, изключителна
пренаселеност, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната жалба – и на
двамата касатори за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е
определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди
и е осъдена ГД“Изпълнение на наказанията „ да го заплати. От установеното по
делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които
пребивава в Затвора- Пазарджик. Правилно и законосъобразно съдът е
уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София за сума в размер на 1000 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 100 000 като неоснователен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му в цялост. Решението на
Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила , а двете
касационни жалби оставени без уважение като неоснователни.
Водим от изложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик,
X – състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №89/18.02.2020г. постановено по адм.д. № 1173/19г.
по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/