РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 13.03.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 17363 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И. АД, с която
срещу Е.Л.Л. и К.А. К. са предявени обективно кумулативно съединение искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.415 и чл. 422 ГПК, вр. с чл. 535
и чл.483 ТЗ.
Поддържа твърдения, че със запис на заповед от 30.01.2008 г. Е.Л.Л. и К.А. К.,
като поръчители се задължили безусловно и неотменяемо срещу представяне на
Записа на заповед да заплатят на “И.”АД сумата 1 500 000 евро, ведно с годишна
лихва върху същата сума в размер на тримесечен EURIBOR плюс 5.129 пункта надбавка, но не по-малка от 10% годишно, изчислени от
датата на издаване на записа на заповед /30.01.2008 г./ до крайния срок за
предявяване му, който следвало да бъде 26.02.2013 г. Записът на заповед от
30.01.2008 г. бил предявен на авалиста Е.Л.Л. на 19.10.2010 г. и на авалиста К.А.К.
на 15.10.2010 г.
По ч.гр.д.№ 36226/2011 г. по описа на СРС, II ГО, 56 състав била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
20.09.2011 г. в полза на „И.”АД срещу солидарните длъжници Е.Л.Л. и К.А. К. за сумата
38 000 евро, частично дължима по запис на заповед от 30.01.2008 г.
Твърди, че вземането на банката произтича от договор за кредитна линия във
валута № 32 КК-В/2007 от 06.12.2007 г. и анекси към него-анекс № 1 от
30.01.2008 г., анекс № 2 от 30.10.2008 г., анекс № 3 от 25.11.2009 г., сключени
между “И.”АД като кредитор и “К.Х.”ООД /с променено наименование „К.Д.” ЕООД/
като кредитополучател, по силата на който договор и анекси кредиторът предоставил
на кредитополучателя кредит в размер на 5 000 000 евро. Според условията на
договора, кредитът следвало да бъде предоставен по кредитна сметка, открита на
името на кредитополучателя при “И.”АД, ***-Кракра” при договорен краен срок на
издължаване - 26.12.2010 г. съобразно погасителен план, описан подробно в
чл.22, ал.2 от договора за кредитна линия.
С договореното в чл.15, кредитополучателят се задължил да заплаща на
кредитора лихва върху размера на кредита, която се начислявала и следвало да
бъде заплащана ежемесечно на 26-то число. Съгласно Анекс № 2 от 03.10.2008 г.
лихвеният процент по редовна главница бил определен на тримесечния EURIBOR плюс надбавка 6 пункта, но не
по-малко от 10 %. В чл.17 от договора страните предвидили, че при нарушаване
сроковете за издължаване на главницата, кредитополучателят дължи наказателна
надбавка върху договорения лихвен процент за редовна главница в размер на 10
пункта, а при допуснато просрочие по лихвите, кредитополучателят дължи
наказателна надбавка 0.05% на ден върху просрочената сума. За обезпечаване
вземанията на банката по кредита, и като условие за усвояването на сумите по
него, страните договорили учредяването на договорни ипотеки върху недвижими
имоти, включително и върху имоти, собственост на трети лица, както и издаване
на запис на заповед, авалирани от физическите лица Е.Л.Л. и К.А. К.. Съобразно
това, със запис на заповед от 30.01.2008 г. кредитополучателят по договора се задължил
безусловно и неотменяемо срещу представяне на записа на заповед при
предявяването му да заплати на “И.”АД сумата 1 500 000 евро, ведно с годишна
лихва върху същата сума в размер на тримесечен EURIBOR плюс 5.129 пункта надбавка, но не по-малка от 10% годишно, изчислени от
датата на издаване на записа на заповед-30.01.2008 г. до крайния срок за
предявяване му, който следвало да бъде 26.02.2013 г. За това задължение се
задължили като авалисти Е.Л.Л. и К.А. К..
Поддържа твърдения, че целият размер на отпуснатия кредит бил усвоен от
кредитополучателя. Последният обаче не извършил договорените плащания по
главницата и лихвите, съгласно определените в договора за кредит и анексите към
него срокове. Поради това, с нотариална покана № 333/15.10.2010 г. банката обявила
кредита за предсрочно изискуем. Към датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК от 23.08.2011 г. задълженията на „К.Д.Т” ООД към “И.”АД, произтичащи от
договора за кредитна линия били в размер на: главница в размер на 4947071 евро
и лихва в размер на 615 724.20 евро или общо 5 562 795.20 евро.
Претендира признаване съществуване на вземане по издадената заповед за сумата
38 000 евро, представляваща частично дължима сума по запис на заповед от
30.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 23.08.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока за
писмен отговор, ответниците са изразили следното становище: Оспорват исковете,
като неоснователни. Твърдят, че с решение № 157/22.10.2010 г. на АС В. по
в.т.д.№ 477/2010 г. е била обявена неплатежоспособността на „К.Д.”ЕООД с
начална дата 27.07.2010 г. От представения списък на предявени и приети
вземания от синдика в производството по несъстоятелност се установявало, че вземането
на банката по договор за банков кредит от 06.12.2007 г. било предявено и
прието. Поради това, и с оглед непредявяване на вземанията на банката по
издадените записи на заповед, които обезпечават така посоченото главно вземане,
заявяват че същите не съществуват. Заявяват, че вземанията по менителничните
ефекти съществуват само доколкото съществува главния дълг. Не спорят по
задълженията на длъжника по главното задълженията. По отношение остатъкът от
последното заявяват, че същият дълг е приет в производството по
несъстоятелност. Признаване на вземанията и по издадените записи на заповед,
според ответниците, би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Не
оспорват, че записът на заповед е бил издаден на 30.01.2008 г., определен е
падеж – на предявяване в срок до 26.02.2013 г., като междувременно по отношение
на главния длъжник е било открито производство по несъстоятелност, като банката
не е предявила вземането си в образуваното производство. Последното, според
изложените от ответниците правни и фактически доводи води до погасяване на вземането
срещу основния длъжник. Към момента на авалиране на записа на заповед
ответниците били и съдружници и управителите в дружеството – основен длъжник по
записа на заповед. Доколкото менителничното задължение било функция на
обезпеченото задължение, считат че не съществува и вземането към тях като
авалисти. Оспорват валидността на записа на заповед, поради това че падежът е
определен по начин извън строго и формално уредения от закона. Оспорват
валидността на записа на заповед с възражения, че е налице накърняване на
добрите нрави, чрез прекомерност на търговското обезпечение предвид
ограничената отговорност на съдружниците. Оспорват надлежно предявяване за
плащане на записа на заповед с излагане на правни и фактически доводи. Правят
възражение за погасяване по давност на вземанията. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение било депозирано в съда на 23.08.2011 г., като заповед и
изпълнителен лист били издадени на 03.10.2011 г. Едва през 2014 г. било
образувано изпълнително дело, като покани за доброволно изпълнение били връчени
на ответниците на 08.09.2014 г. на Л. и на 27.08.2014 г. – на К.. Поради това,
давността за вземанията била погасена съответно на 21.10.2013 г. по отношение
на Л. и на 18.10.2013 г. за К..
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Страните не
спорят, че на 06.12.2007 г. бил сключен договор за кредитна линия във валута №
32 КК-В/2007 между ТБ И. АД, като кредитодател и “К.Х.” ООД /сегашно
наименование „К.Д.” ЕООД - в несъстоятелност/, като кредитополучател по силата
на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5 000
000 евро. Не е спорно, че на 31.01.2008 г. бил сключен анекс № 1 между
страните, на 03.10.2008 г. – анекс № 2 и на 25.11.2009 г. – анекс № 3, с които
страните договорили изменение в първоначално договореното и съответно
постигнали съгласие за обезпечаване вземанията на банката с договорна ипотека и
особен залог.
Според
уговореното, кредитът следвало да бъде предоставен по кредитна сметка, открита
на името на кредитополучателя при “И.”АД, ***-Кракра”, а крайният срок на издължаване
бил определен на 26.12.2010 г. при спазването на погасителен план, подробно
описан в чл.22, ал.2 от Договор за кредитна линия във валута № 32 КК-В/2007 от
06.12.2007 г. Според чл.15 от договора за банков кредит, кредитополучателят се
задължил да заплаща на кредитора лихва върху размера на кредита, която се
начислявала и заплащала ежемесечно на 26-то число. Съгласно Анекс № 2 от
03.10.2008 г. лихвеният процент по
редовна главница била определена на тримесечния EURIBOR плюс надбавка 6 пункта,
но не по-малко от 10 %. Страните договорили в чл.17 от договора, че при
нарушаване сроковете за издължаване на главницата, кредитополучателят дължи
наказателна надбавка върху договорения лихвен процент за редовна главница в
размер на 10 пункта, а при допуснато просрочие по лихвите, кредитополучателят
дължи наказателна надбавка 0.05% на ден върху просрочената сума.
Страните не
спорят, че за обезпечаване вземанията на банката по кредита, и като условие за
усвояването на суми от него, договорили
издаване и на запис на заповед. В изпълнение, на 30.01.2008 г.
кредитополучателят по Договор за кредитна линия във валута от 06.12.2007 г. се задължил
безусловно и неотменяемо срещу представяне на записа на заповед при
предявяването му, да заплати на “И.”АД сумата 1500 000 евро, ведно с годишна
лихва върху същата сума в размер на тримесечен EURIBOR плюс 5.129 пункта
надбавка, но не по-малка от 10% годишно, изчислени от датата на издаване на записа
на заповед -30.01.2008 г. до крайния срок за предявяване му, който следвало да
бъде до 26.02.2013 г. Това задължение по издадения запис на заповед било
авалирано от Е.Л.Л. и К.А. К..
С нотариална
покана рег.№ 12717/15.10.2010 г. на нотариус В.И. с рег.№ 271 на НК на „К.Д.” ЕООД
била обявена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по договора за
кредит.
Не е спорно
и се установява от приложените документи и извършената справка в ТР, че с
решение № 393/19.08.2010 г. по т.д.№ 1314/2010 г. на ОС В., ТО била обявена неплатежоспособността
на „К.Д.” ЕООД с начална дата – 27.07.2010 г. /решение № 157/22.10.2010 г. по
в.т.д.№ 477/2010 г. на АС В./; с решение № 94/01.02.2011 г. по т.д.№ 1314/2010
г. на ОС В. дружеството било обявено в несъстоятелност; в одобрения списък на
предявени и съответно приети вземания по пункт № 7 било включено вземането на
банката – ищец по договор за банков кредит от 06.12.2007 г. в размер на
9675629.87 лв.-главница, ведно със законна лихва от 19.08.2010 г. и 1204251.86
лв.-лихва.
Чрез
приложените заверени преписи на нотариални покани рег.№ 12713 и 12714 от
15.10.2010 г. на нотариус В.И. с рег.№ 271 на НК се установява, че издадения
запис на заповед на 30.01.2008 г. бил предявен за плащане на авалиста Е.Л.Л. на
19.10.2010 г. и на авалиста К.А.К. – на 15.10.2010 г.
Страните не
спорят и се установява от приложеното заповедно производство – ч.гр.д.№
36226/19.08.2011 г. по описа на СРС, 56 с-в, че “И.”АД е подала заявление за
издаване на заповед по чл.417, т.9 ГПК на посочената дата, по което с
разпореждане от 20.09.2011 г. била издадена заповед и изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници Е.Л.Л. и К.А.К. за сумата 38 000 евро, представляваща
частично дължима сума по запис на заповед от 30.01.2008 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 38 000 евро, считано от 23.08.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 1486.43 лв.-съдебни разноски.
В срока по
чл.414 ГПК длъжниците подали възражение срещу издадената заповед и съдът дал
указания по реда на чл.415 ГПК за предявяване на иск за признаване съществуване
на вземанията по издадената заповед.
Установява
се, че по образуваното изпълнително дело № 1290/2014 г. на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808
на КЧСИ, покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника Е.Л.Л. на
08.09.2014 г., а на длъжника К.А.К.- на 27.08.2014 г.
Чрез
констатациите на ССчЕ от 14.09.2015 г. /л.96/ се установява, че по договора за
кредитна линия във валута № 32 КК-В/2007 год., сключен между „И.” АД - кредитор,
„К.Х.” ООД - кредитополучател и „К.К. 1” ЕООД – солидарен длъжник и Анексите
към него: Анекс № 1/30.01.2008 год., Анекс № 2/30.10.2008 год. и Анекс №
3/25.11.2009 год., е бил предоставен кредит в общ размер на 5000000.00 евро, усвоен
в размер на 5266665,77 евро от кредитополучателя. Неизплатената главница по договор
за кредитна линия във валута и анексите към него възлиза на 4947071,00 евро. Неизплатената
възнаградителна лихва по договора за кредитна линия във валута възлиза на 615 724,20 евро.
В
допълнително заключение от 15.06.2016 г. /л.132/ е направена констатация, че
към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК задължението по договора и
анексите към него възлиза на сумата 4701841.51 евро, с левова равностойност
9054648.39 лв. след приспадане на изплатената сума пред ЧСИ. По образуваното
пред ЧСИ М.Б. изп.д. № 20118380407820 срещу „К.К.И. ООД по искане на К.Ш. АД
по изпълнителен лист от 25.10.2011 г., издаден от СРС, 43 с-в по гр.д.№
44100/2011 г. След извършена публична продан на имоти собственост на К. К.Г.
ООД /„К.Д.”ЕООД/ е присъединен като взискател и “И.” АД. На последния е бил
извършен превод от ЧСИ, както следва: на 11.08.2015 г. – сумата 1826719.77 лв.
и сумата 179555.50 лв.
Чрез
допълнителна ССчЕ от 28.11.2016 г. се установява, че “И.” АД не е получила суми от продажба на движимо имущество на „К.Д.”ЕООД-
в несъстоятелност.
Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните
искания и възражения, настоящият състав намира следното от правна страна:
В съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 17
на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със
заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си,
основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите,
на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно
несъществуването на вземането по записа на заповед. В съобразителната част към
решението /т. 17/ е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен
ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен
да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно
каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения
запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение,
като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При възникнал между
страните спор относно конкретно каузално правоотношение и връзката му с
издадената ценна книга и твърдени от страните различни каузални правоотношения,
по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът е длъжен да
изследва въпроса за съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и
връзката му с менителничния ефект. Доказването на каузално правоотношение като
причина за издаване на записа на заповед е необходимо в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения,
относими към погасяването на записа на заповед. Допустими са и възражения от
издателя за подписване на записа на заповед с оглед преддоговорни отношения. В
посочените случаи всяка от страните съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си.
С оглед така дадените разяснения,
съдът намира, че в настоящето производство между страните бе въведено като
предмет на спора и каузалното правоотношение, във връзка с което е бил издаден
записа на заповед.
В случая, съдът намира че в
производството се установи съществуване на вземане в полза на ищеца срещу
ответниците по издадения запис на заповед от 30.01.2008 г. Установи се, че
последният е редовен от
външна страна, съдържа необходимите реквизити по чл.535 ТЗ, поради
което е валиден и съдържа изискуемо вземане в полза на банката – ремитент срещу
авалистите – ответници в производството. За обосноваване на сочения извод,
съдът счете абсолютните възражения на авалистите /ответници в производството/
досежно формата, а именно възраженията им, че записа на заповед не притежава
всички реквизити указани в чл.535 вр. чл.486 ТЗ за неоснователни. Според
императивната норма на чл.486 ТЗ падежът
може да бъде на предявяване, на
определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на
определен ден. Съгласно чл.487, ал.1 от ТЗ менителницата, респективно записът
на заповед, трябва да се предяви за плащане в срок до една година от
издаването. Предвидена е възможност издателят да определи по- къс или по дълъг
срок. Посоченият в запис на заповед от 30.01.2008г. падеж, че той трябва да се предяви за плащане
в срок до 26.02.2013г. е с определен падеж съгласно чл.486, ал.1 от ТЗ и това е
на предявяване. Срокът до 26.02.2013г. се отнася до предявяване на
записа на заповед за плащане. В случая се установи, чрез представените преписи
на нотариални покани на нотариус В.И. с рег.№ 271 на НК, че записа на заповед
от 30.01.2008 г. е бил предявен за плащане на поръчителя К.А.К. на 15.10.2010
г. и на поръчителя Е.Л.Л. на 19.10.2010 г. Поради това записът на заповед не е
нищожен. /В този смисъл са и постановените определение № 776/05.11.2010г. по
ч.т.д. № 733/2010г., ІІ т.о. на ВКС, определение
№ 755/10.10.2013г. по т.д. № 1480/13т., І т.о. на ВКС, определение № 702/20.11.2009г. по ч.т.д. №
783/09г., ІІ т.о. на ВКС, определение № 108/16.02.2012г. по ч.т.д. № 70/12г. ІІ
т.о. на ВКС, определение №
813/30.12.2009г. ч.т.д. № 868/09г., І т.о. на ВКС, определение № 861/03.12.2010г. по ч.т.д. №
899/10г., ІІ т.о. на ВКС, определение № 859/03.12.2010г. по ч.т.д.
911/10г., ІІ т.о. на ВКС/.
Представеният по делото запис на
заповед отговаря на императивната норма на чл. 535 от ТЗ относно съществените
елементи на съдържанието му. Поради това, следва да се приеме, че той е
действителен и пораждаща солидарно задължение за ответниците – поръчители по
записа на заповед към ищеца - приносител за плащане на сумата 38000.00 евро,
предмет на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.
417, т.9 ГПК.
С оглед така установеното, съдът
намира че формалната редовност на записа на заповед и отсъствието на ангажирани
от длъжниците доказателства за погасяване на менителничния дълг са достатъчни
за признаване на отразеното в заповедта парично вземане за съществуващо.
Възраженията за погасяване по
давност на вземането по ценната книга поради изтекла тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, съдът намира за неоснователно. Същевременно, съдът отчете, че ответниците не са направили възражение за погасяване по давност на притезанието
по заемното правоотношение. Предмет на делото са вземанията по менителничния
ефект, независимо въведените от страните твърдения / възражения, основани на каузалното
правоотношение по повод
или във връзка с които е издадена ценната книга/ доколкото правото на иск обхваща вземанията по
абстрактната сделка /запис на заповед и авал/. В случая, погасяването
на исковете по давност се регулира от специалната норма на чл. 531, ал. 1 ЗЗД,
изключваща приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Тригодишният давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ тече от датата на падежа на
записа на заповед, уговорен, както бе посочено на предявяване. С оглед датата, на
която записът на заповед е бил предявен за плащане на авалистите: 15.10.2010 г.
и 19.10.2010 г., погасителната давност изтича съответно на 15.10.2013 г. и на 19.10.2013 г. Към датата на предявяване на установителните искове за съществуване на вземанията,
предмет на заповедта за изпълнение, които, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, се
считат заведени от момента на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК – 19.08.2013 г. тригодишния погасителен срок не е бил изтекъл.
С оглед отправените лични
възражения от ответниците произтичащи от каузалното правоотношение, съдът
намира че следва да добави и следното:
В производството се установи, че предмет на каузалното правоотношение,
обезпечено, чрез издадения на 30.01.2008 г. запис на заповед е сключения по
реда на чл.430 ТЗ между “И.” АД, като кредитодател и “К.Х.”ООД /сегашно
наименование „К.Д.”ЕООД/ като кредитополучател, договор за кредитна линия
във валута № 32 КК-В/2007 от 06.12.2007 г. и анекси към него-анекс № 1 от
30.01.2008 г.,анекс № 2 от 30.10.2008 г.,анекс № 3 от 25.11.2009 г., по силата
на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5 000
000 евро. В производството се установи, че кредитополучателя е усвоил по
договора сумата 5 266 665,77 евро. Установи се и че към датата на подаване на заявлението - 19.08.2011 г. дължимата сума по
договора за кредит е 4701841.51 евро, с левова равностойност 9054648.39 лв. след
приспадане на сума, получена от публична продажба на имоти собственост на К. К.Г. ООД /„К.Д.”ЕООД/ извършена от
ЧСИ по изп.д.№ изп.д. № 20118380407820 образувано срещу „К.К.И. ООД по искане на К.Ш. АД по изпълнителен лист от 25.10.2011 г.,
издаден от СРС, 43 с-в по гр.д.№ 44100/2011 г.
При липса на твърдения и съответно ангажиране на
доказателства за погасяване на задълженията по договора за кредит, съдът намира
че исковете основани на абстрактната сделка следва да бъдат уважени.
В
производството се установи, че ответниците не са страни по каузалното
правоотношение. С оглед последното и предвид правната характеристика на авала като едностранна
абстрактна и неакцесорна към главното задължение правна сделка, съдът намира личните възражения
на авалистите, основани на каузално правоотношение между приносителя и хонората
за недопустими, доколкото същите не се основават на твърдения, за това че приносителят
е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на
лични възражения по каузалното правоотношение с хонората. В този смисъл е
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 102/23.07.2014 г. по т.д. № 2680/2013 г., ВКС, ТК, І т.о и Решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т. о.
Изразеното становище в посочената задължителна практика е, че авалистът, който
не е страна по каузалното правоотношение не може да противопоставя на
приносителя на менителничния ефект възражения, които би могъл да му предостави
самият хонорат /издател на записа на заповед/ - както абсолютни възражения за
недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така
и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя и
хонората. Това становище е основано на правната характеристика на менителничното
поръчителство /авал/, което има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо
главното задължение, което обезпечава. Задълженията на издателя на менителничния ефект и на авалиста произтичат от
самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им характер обстоятелствата
относно каузалното правоотношение, което записът на заповед евентуално
обезпечава, са предмет на изследване само в случай при релевирано възражение за
погасяването на вземането по записа на заповед. Посоченото изключение се свързва с недобросъвестност или
злоупотреба с право на приносителя - изведено от систематичното тълкуване на
чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ. Изискването
за добросъвестност при упражняване на правата по абсолютните търговски сделки,
каквато е авала - арг. чл. 1, ал. 1, т. 8 вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ, поставя пряка
корелативна връзка между наличието му и възможностите на авалиста за защита
срещу иска на приносителя.
Въпреки така формираните изводи,
в производството бяха събрани доказателства за това дали в провежданото срещу хонората /„К.Д.”ЕООД/ производството по несъстоятелност по предприетите
правни действия за събиране на вземанията на
банката /приносител по записа на заповед/ по договора за кредит е налице
използване възможност кредитора да събере едно
и също вземане два пъти по принудителен път. Така, чрез приетата в
производството ССчЕ не се установи погасяване на вземания по договора за кредит
в производството по несъстоятелност. Не се установи недобросъвестност в
поведението на кредитора при предприемането на правни действия в провежданото
производство. Като недобросъвестно поведение не може да бъде квалифицирано търсенето на изпълнително основание с абсолютен
характер т.е. произтичащо от влязло в сила съдебно решение, постановено в исков
процес. Недобросъвестност
или злоупотреба с право, практиката възприема, че е налице при знание на
хонората за наличието на лични / относителни / възражения на длъжника по
каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което същият е
кредитор / така реш. № 2 по т.д. № 984/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, реш. № 40 по
т.д. № 148/2011 г. на І т.о. на ВКС, реш. № 230 по т.д. № 383/2012 г. на ІІ
т.о. на ВКС и др./. Визираните в практиката хипотези, обаче, не могат да бъдат
приравнени на хипотезата на обявяване в несъстоятелност и изгубена
правосубектност на издателя на ефекта - длъжник по каузалното правоотношение,
каквато е именно причината за погасяване на вземанията, на основание чл. 739,
ал. 2 ТЗ. В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 103 от 04.08.2016 г. по
т.д. № 1588/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е застъпено становището, че „кредитор
по каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, издадена от
длъжника по каузалното правоотношение, съответно и поемател по менителничния
ефект, не губи правото за удовлетворяване вземането си от авалиста по ефекта, в
случай на обявяване в несъстоятелност и прекратяване правосубектността на
длъжника, със заличаването му като търговец. Предявяването на иск срещу
авалиста, на основание записа на заповед, при знание на поемателя - кредитор за
заличаването на длъжника, издател на ефекта, не съставлява
"недобросъвестност" или " злоупотреба с право ", по смисъла
на чл. 465 ТЗ, предоставяща на авалиста право да противопостави валидно
възражение срещу хонората, основано на последиците за вземането му, като
кредитор по обезпеченото с ефекта каузално правоотношение, на основание чл.
739, ал. 2 ТЗ“. Съдът напълно възприема така формираните правни изводи,
приложими и към настоящия спор с оглед релевираните в същия смисъл възражения
от авалистите по менителничния ефект.
С оглед изложеното, исковете по чл.422 ГПК следва да бъдат уважени за сумата 38000.00 евро
предмет на издадената заповед по чл.417 ГПК.
Съобразно изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се следва сумата 2286.43 лв.-сторени
разноски в настоящето производство.
Съгласно т.12 от ТР 4/2013
на ОСГТК на ВКС, съдът, пред който се развива производството по иска по чл. 422
от ГПК следва да разпредели отговорността за разноски и в исковото производство
и в заповедното. В случая, в полза на заявителя следва да бъде присъдена и
сумата 1486.43 лв.-сторени разноски за държавна такса по ч.гр.дело № 36226/2011
г. по описа на СРС, 56 с-в.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Л.Л., ЕГН ********** с адрес *** и К.А.К., ЕГН **********
с адрес ***, че Е.Л.Л. и К.А.К., като авалисти дължат солидарно на И. АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** с адрес за кореспонденция гр.В., ул.Р.Д.,
7, на основание чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ сумата 38000.00 евро по запис
на заповед, издаден на 30.01.2008 г. от „К.Д.” ЕООД и авалиран от Е.Л.Л. и К.А.К.,
предявен за плащане на 19.10.2010 г. на Е.Л.Л. и на 15.10.2010 г. на К.А.К.,
който запис на заповед е издаден като обезпечение по договор за кредитна линия във
валута № 32 КК-В/2007 от 06.12.2007 г. и анекси към него-анекс № 1 от
30.01.2008 г., анекс № 2 от 30.10.2008 г., анекс № 3 от 25.11.2009 г., сключени
между “И.”АД като кредитор и “К.Х.”ООД /с променено наименование „К.Д.” ЕООД/
като кредитополучател, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 36226/2011 г. по описа на СРС, 56 с-в – 23.08.2011 г. до окончателно погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА Е.Л.Л.,
ЕГН ********** с адрес *** и К.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплатят на
И. АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** с адрес за
кореспонденция гр.В., ул.Р.Д., 7, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2286.43 лв.-разноски
за тази инстанция.
ОСЪЖДА Е.Л.Л., ЕГН ********** с адрес *** и К.А.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплатят на И. АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:*** с адрес за кореспонденция гр.В., ул.Р.Д., 7, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1486.43
лв.-сторени разноски за държавна такса по ч.гр.дело № 36226/2011 г. по описа на
СРС, 56 с-в съобразно дадените разяснения с т.12 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: