№ 105
гр. Сливен, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20212230201390 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Н. ЕВГ. П. с ЕГН
********** от гр. София, подадена чрез процесуален представител против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 4886145 на ОД на МВР – Сливен, с
който е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателката редовно призована, не се явява и не се представлява
в с.з. По делото по електронната поща е постъпила молба от процесуален
представител, с която моли да бъде отменен обжалвания електронен фиш въз
основа на основанията подробно изложени в жалбата. Претендират се
направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което
се изразява становището по съществото на делото, моли издадения електронен
фиш да бъде потвърден и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РП – Сливен надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.05.2021 год. в 10,41 часа в гр. Сливен по бул. „Банско шосе” до входа
на „Светлина“ при общо ограничение 50 км./ч. за населено място въведено с
пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от – 3 км./ч., с АТСС ARH CAM S1 №
11743сс, разположено към гр. Нова Загора, било заснето движение на лек
автомобил „ОПЕЛ АДАМ ”, с рег. № *****, със скорост от 68 км./ч. – над
разрешената скорост от 50 км./ч.
След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на
МВР – Сливен установили чия собственост е автомобила, а именно лицето Н.
ЕВГ. П. от гр. София.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К № 4886145, в който като нарушител била вписана Н. ЕВГ. П. от
гр. София. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за
констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателката на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
В жалбата процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че
издаденият електронен фиш е неправилен, незаконосъобразен и съставен при
съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (посл. изм. ДВ, бр. 54/2017
год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е
предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за
2
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.), издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП,
е определен реда и начина за ползването им.
В настоящия случай видно от представените по делото писмени
доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно:
било е използвано автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743сс,
одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния
ред (л. 7 - 8 от административнонаказателната преписка) и е бил попълнен
протокол за използването на мобилно АТСС за контрол (л. 6 от
административнонаказателната преписка). От приложената към преписката
снимка към електронния фиш, безспорно се установява, че автомобилът е
управляван с по - висока скорост от разрешената, а именно 71 км./ч., като с
електронния фиш е приспаднат толеранс от 3 км./ч. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба, съгласно която мястото за контрол с
мобилни автоматизирани технически средства и системи трябва да е обозначено с
пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и документирано със снимка, е
отменена с ДВ, бр. 6/2018 год., в сила от 16.01.2018 год. Поради което към датата
на извършване на нарушението – 25.05.2021 год., разпоредбата на чл. 7 от
цитираната Наредба не е приложима. Освен това с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 год. е
отменена й разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
МВР работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. С
оглед на което съдът намира, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, поради което същата следва да понесе предвидената
административнонаказателна отговорност.
3
Възражението в жалбата на процесуалния представител на
жалбоподателката, че не е спазено изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
е неоснователно. Съгласно разпоредба на чл. 10, ал. 3 от Наредбата при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Това изискване на
наредбата е спазено видно от попълнения протокол за използването на мобилно
АТСС за контрол и приложената снимка на разположението на уреда (л. 6 от
административнонаказателната преписка).
Възражението в жалбата на процесуалния представител на
жалбоподателката, че не са спазени изискванията за попълване на Протокол за
използването на мобилно АТСС за контрол също са неоснователни. От
приложения по делото Протокол за използването на мобилно АТСС за контрол се
установява, че мястото за контрол е от общинска пътна мрежа и е въведено общо
ограничение за скоростта 50 км./ч. Ето защо не е било необходимо попълването на
графите „Пътен знак за ограничение” и „Разстояние от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС в метри”, тъй като същите касаят случаите, когато има
допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак, а в настоящия
случай се касае за предвидено в ЗДвП ограничение за населено място от 50 км./ч..
Възражението в жалбата на процесуалния представител на
жалбоподателката, че не е установена годността на използваното АТСС е
неоснователно. Видно от приложените по делото заверени копия от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от
проверка № 69-С-ИСИС/01.10.2020 год., използваното автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 № 11743сс е одобрено по реда на Закона за
измерванията и преминало проверка по надлежния ред.
Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, който съдържа всички необходими реквизити
по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в това число и данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл възражението
в жалбата на процесуалния представител на жалбоподателката, че в издадения
електронен фиш липсва конкретен издател е неоснователно. Съгласно цитираната
разпоредба на ЗДвП в електронния фиш изрично е посочена териториалната
4
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, а именно ОД на
МВР - Сливен.
Размерът на наложеното на жалбоподателката административно наказание е
в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на
допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди
атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, като законосъобразен.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна
за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите
следва да се възложат в тежест на жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно
разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва
да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
4886145 на ОД на МВР – Сливен, с който на Н. ЕВГ. П. с ЕГН ********** от гр.
София, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Н. ЕВГ. П. с ЕГН ********** от гр. София, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6