Решение по дело №2749/2019 на Административен съд - Варна

      Р Е Ш Е Н И Е

 

   №……../……..2019 г.

 

Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ:           ЕВЕЛИНА ПОПОВА     

МАРИЯНА БАХЧЕВАН  

 

При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2749 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, предявена чрез процесуалния й представител ст. ю. к. Николов, срещу решение № 58/14.06.2019 г. по н.а.х.д. № 57/2019 г. на Районен съд - Каварна, с което е отменено НП № 08-000495/317 от 16.11.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 КТ на ЗП Т.В.Т. в качеството му на работодател е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка със Заповед № РД-01-681/12.10.2016 г. на МТСП за определяне на коефициент на трудов травматизъм през 2017 година. По съображения за противоречие на решението със закона се иска отмяната му от касационната инстанция и постановяването на ново, с което да се потвърди оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление. Конкретно се твърди, че не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, предвид факта, че не е настъпила промяна в чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ. Касаторът счита, че заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефицента на трудов травматизъм няма характер на „по-благоприятен закон“.

В с. з. на 14.11.2019 г. касаторът и ответникът, редовно призовани, не се представляват. Ответникът в писмена молба от 12.11.2019 г. оспорва чрез пълномощника си адвокат Д. касационната жалба като се придържа към подаденото си преди това писмено становище от 06.08.2019 г.  с. д. № щиередпо подробно изложени доводи в писмено становище. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.  

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК – съобщението за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 21.06.2019 г. /л. 41 от н.а.х.д. 57/2019 г. на КРС/, а касационната жалба е изпратена по пощата в рамките на четиринадесетдневния преклузивен срок за оспорване на датата 04.07.2019 г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е получена в Районен съд – Добрич /л. 6 от к.н.а.х.д. № 521/19 г./. Първоначално със спора е сезиран Административен съд-Добрич, който с определение № 338/09.09.2019г. е прекратил производството по к.а.н.х.д. № 521/2019г. поради невъзможност за формиране на състав, който да не е участвал в първоначалното разглеждане на делото и е изпратил делото на ВАС РБ с искане за определяне на друг административен съд, който да го разгледа. С постановено по адм. дело № 10635/2019 г. определение № 12718/30.09.2019 г. ВАС РБ е изпратил на основание чл. 133, ал. 6 АПК делото за разглеждане и решаване от Административен съд-Варна. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

По основателността на касационната жалба съставът на Административен съд Варна намира следното:

При потвърждаване на наказателното постановление районният съд, възприемайки изцяло изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, е приел, че АНО правилно е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма, квалифицирайки деянието като нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ във връзка със Заповед № РД-01-681/12.10.2016г. на МТСП за определяне на коефициента на трудов травматизъм през 2017 г. Според чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Въззивният съд правилно е преценил, че такъв акт на Министерския съвет е Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", приета с ПМС 24 от 06.02.2006 г. /обн. ДВ бр. 15 от 2006 г./, която в чл. 2, ал. 1 предвижда, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната или спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Тази норма по своята същност е бланкетна като коефициентът на трудов травматизъм по икономически дейности и средният такъв за страната за 2017 г. е определен с цитираната от АНО и посочена и от съда Заповед № РД-01-681/12.10.2016 г. на МТСП. Съгласно нея средният Ктт за страната за 2017 г. е 0, 67, а Ктт за Икономическа дейност „Растениевъдство“ с код 01 е 0, 71, т. е. над средния за страната, поради което е правилен изводът на въззивния съд, че работещите в предприятието на жалбоподателя, което е с предмет на икономическа дейност с код по КИД 2008-01.13 „Отглеждане на зеленчуци, дини, пъпеши, кореноплодни и грудкови“, са подлежали през 2017 г. на задължително застраховане за сметка на работодателя.

Въпреки горния извод, при позоваване на последващо издадената от МТСП Заповед № РД-01-879/22.10.2018 г.  въззивният съд е приел, че е налице по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба, предвид отпадналото с тази заповед изискване за работодателите, извършващи икономическа дейност „растениевъдство“, да застраховат работниците си за риск „Трудова злополука”. С цитираната от съда Заповед № РД-01-879/22.10.2018 г. министърът на труда и социалната политика е определил коефициента на трудов травматизъм по икономически дейности и средния такъв за страната за 2019 г. като растениевъдството е отпаднало от списъка на дейностите с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, който за 2019 г. е определен на 0, 65.

Неправилно съдът е квалифицирал Заповед № РД-01-879/22.10.2018 г. на МТСП като по-благоприятен в случая закон за нарушителя и оттук неправилно е приложил привилегированата разпоредба на чл. 3 ал. 2 ЗАНН. Въведеното с чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ изискване работещите, извършващи работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, да се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя, е в сила и понастоящем, както е в сила и разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука“ /наричана по-долу наредбата/, според която на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, извършващи работа в основната или спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Дали за съответната година коефициентът на трудов травматизъм за дадена икономическа дейност ще бъде равен или по-висок от средния за страната, от което ще следва и приложимостта на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ и на чл. 2 ал. 1 от наредбата, ще определи именно действащата за годината заповед на МТСП, издадена на основание чл. 276, ал. 1 КТ във връзка с § единствен от ЗР на Постановление № 24 от 2006 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. При преценка на релевантните за определянето на коефициента на трудовия травматизъм по отделни икономически дейности фактори министърът на труда и социалната политика е издал за 2017 г. процесната заповед № РД-01-681/12.10.2016 г., която единствено е от значение дали за 2017 г. извършваната от наказаното лице икономическа дейност е с рисков профил що се отнася до риска „трудова злополука“. Ето защо като е отменил наместо да потвърди наказателното постановление районният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено от касационната инстанция като наместо него следва да се постанови друго по съществото на правния спор, с което НП да се потвърди.

Воден от изложеното, съдът

 

     Р  Е Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 58/14.06.2019 г. по н.а.х.д. № 57/2019 г. на Районен съд - Каварна, с което е отменено наказателно постановление № 08-000495/317 от 16.11.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 КТ на ЗП Т.В.Т. в качеството на работодател е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка със Заповед № РД-01-681/12.10.2016 г. на МТСП за определяне на коефициент на трудов травматизъм през 2017 година, като НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-000495/317 от 16.11.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Добрич, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415в, ал. 1 КТ на ЗП Т.В.Т. в качеството на работодател е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка със Заповед № РД-01-681/12.10.2016 г. на МТСП за определяне на коефициент на трудов травматизъм през 2017 година.        

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1/                     2/