Р Е Ш Е Н И Е
№ 56, 09.04.2019 г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив
втори граждански състав
На единадесети март две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав
Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар : Анна
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 585 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивни жалби на В.Н.Д. и „Г.“ ООД против Решение № 46/09.02.2018, пост. по гр.д.№964/2015,
ПзОС, в частта в която С.В.Р. и „Г."
ООД солидарно са осъдени да заплатят на В.Н.Д.
обезщетение за неимуществени вреди за претърпян инцидент на 13.11.2014 г.
в 14:55 часа в асансьор в хотел „Р“ гр.В./собственост на „Г.“ ООД/ сумата в размер
на 37 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 4231.26лв. , обезщетение за забава за периода 13.11.2014г.- 28.12.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до претендирания размер от 100 000лв., за главницата и от 11
268.81лв., за мораторна лихва, като са присъдени и разноски; - в частта, в
която е отхвърлен искът на В.Н.Д. срещу С.В.Р. и „Г." ООД, за солидарното
им осъждане да заплатят на ищеца В.Н.Д. обезщетение в размер на 300 лв. на месец,
представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
състоящо се от 5 процедури на месец текар терапия и 5 процедури на месец кинезитерапия,
за период от 24 месеца, считано от депозиране на исковата молба - 28.12.2015 г.;
- в частта в която е отхвърлен предявеният
от „Г.“ ООД против З. „У.“ АД иск за заплащане на сумата от 1250лв. / предявен като
частичен от 11 268,81лв./, която сума съставлява мораторна лихва върху главницата
от 10 000лв. за периода 13.11.2014г.-28.12.2015г.
Подадени са и
частни жалби от В.Н.Д. и „Г.“ ООД против Определение № 279/28.05.2018, пост. по
гр.д.№ 964/2015, ПзОС, с което е изменено постановеното решение в частта, в която
С.В.Р. и „Г.“ ООД са осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д. сумата от 6537лв.,
разноски съобразно уважената част от исковете, като размерът е намален на
3237,41лв.
Жалбоподателят
ищец В.Н.Д. е останал недоволен от отхвърлителната част на решението, като
поддържа, че същото е неправилно поради противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила , свързани с оценка на
доказателствата и е необосновано. По отношение отхърлителната част на
претенцията за неимуществени вреди поддържа, че съдът не е взел предвид всички
относими обстоятелства и не отчел интензитета им на въздействие при определяне
на дължимото обезщетение, т.е. че неправилно е приложил критерия
„справедливост“, не е отчел броя и степента на уврежданията и начина на
въздействието им върху здравето му, както и пълната промяна на начина на живот,
пълната му десоциализация. Поддържа, че в ежедневието си е станал напълно
зависим от близките си, докато преди това той се е грижил за тях. Счита, че
съдът не е отчел правилно периодът на възстановяване, болковият синдром и
прогнозата за задълбочаване на състоянието му, засегнатите функции на тазовите
резервоари и смущения в половите функции, като всичко това следва да намери
адекватно отражение при отчитане на справедливия размер на обезщетение.
Поддържа, че решението е необосновано, т.к. от една страна съдът приема, че не
е налице съпричиняване, а от друга – определя минимален размер на
обезщетение. Счита, че щом в писмената
защита на ответника „Г.“ ООД се съдържа признание за размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 50 000лв., то съдът е следвало да присъди поне
толкова. По отношение определяне на размера на неимуществените вреди счита, че
съдът е следвало да отчете стандарта на живот в страната и съдебната практика
при аналогични случаи. По иска за присъждане на имуществени вреди – за
рехабилитация, сочи, че НЗОК не покрива всички по брой и вид рехабилитационни
процедури, а за поддържане на здравословното му състояние е жизнено важно
провеждането на рехабилитация. Моли съда
да отмени решението в частта, в която се отхвърлят исковете му и е осъден за
разноски, като вместо това претендира
постановяване на решение, с което се уважат в пълен размер предявените
от него искове.
Подал е
отговор на въззивната жалба на „Г.“ ООД, в който оспорва същата.
Жалбоподателят
-ответник „Г.“ ООД оспорва решението в частта, в която са уважени исковете
срещу дружеството, както и в частта в която
е отхвърлен обратния му иск против З. „У.“ АД за законни лихви от датата
на увредата. Сочи, че решението е неправилно, т.к. не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността му, т.к. не това дружество е възлагало работата
на лицето, причинило вредите – С.Р.. Счита, че не може да носи отговорност на
работата на работници на друг търговец. Сочи, че дружеството е възложило на ЕТ
„С.Р.-Е.“ поддръжката на съображението, а не на С.Р., поради което и не може да
носи отговорност за действията на последното физическо лице. Счита, че дори и
да се приеме, че може да се търси отговорност на дружеството като възложител /
макар и да няма основания за това/, то такава не би могла да се ангажира, ако вредоносния резултат настъпи поради друга
деятелност на изпълнителя, която няма връзка с възложената работа, а в случая
са налице точно такива действия от изпълнителя на работата, както и при
съществено отклонение от възложените му задължения. Счита, че доколкото съоръжението е източник на
повишена опасност и държавата е въвела специален режим на поддръжката и експлоатационната
му годност, включително и чрез въвеждане на лицензионен режим за лицата,
оторизирани да извършват такава, то собственикът на вещта не може да носи
отговорност за избора си на подобно лице, респ. за лошата му работа. На
следващо място счита, че съдът неправилно не е отчел съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, като поддържа, че последният е боравил
неправилно с вещта, като е препречил с крак затварящите се врати, за да влезе в
него. Счита ,че след като това съоръжение е ползвано над 10 г. интензивно, без
да са възниквали други инциденти, то този факт е показателен, че сама по себе
си вещта не е опасна и не е причина за инцидента. По отношение размера на
неимуществените вреди счита, че съдът не е отчел възрастта на пострадалия, че няколко месеца след инцидента вече е бил в
състояние да се придвижва самостоятелно, периодът на възстановяване е приключил
и не са налице остатъчни увреждания, както и че травмите не са се отразили
трайно на начина на живот на пострадалия. Счита, че съдът следва да има предвид
само и единствено уврежданията и последиците , посочени в исковата молба. С
оглед на изложеното намира, че справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди може да е максимално определен на 20 000лв., от които
да се приспадне съответния процент съпричиняване. По обратния иск счита, че се доказва
дължимостта на лихва от момента на увреждането, т.к. „Г.“ ООД е уведомил
застрахователя ЗК“У.“в едноседмичен срок от датата на събитието. Моли съда да
отмени решението в обжалваните части, като вместо това постанови ново такова, с
което отхвърли предявените против „Г.“ ООД искове, евентуално, ако намери
исковете за основателни против дружеството, да присъди обезщетение при отчитане
съществен принос на пострадалия, като в този случай уважи изцяло и обратния
иск. Претендира разноски.
Оспорва
въззивната жалба на В.Д. като счита, че в тази част решението е правилно и
законосъобразно.
Подадени са
и частни жалби от В.Д. и от „Г.“ ООД против определение №279/28.05.2018г., в
производство по реда на чл.248 от ГПК, с което е изменено решението в частта за
разноските и присъдените такива в полза на В.Д.
са намалени. Жалбоподателят „Г.“ ООД излага съображения за намаляване на
така определените до размер на 1357лв. и 300лв., адвокатски хонорар за
процесуално представителство в исковото производство и в частните производства.
В.Д. излага съображения за недопустимост
на производството по отношение на ответника Р., за преклудиране на възражението
за прекомерност на ответното дружество, за това, че съдът неправилно е оценил
фактическата и правна сложност на делото. Д. претендира обезсилване по
отношение на Р. на обжалваното определение и отмяна по отношение на „Г.“ ООД.
Всяка от страните е подала отговор на частната жалба на другата страна, в който
жалбата се оспорва.
Въззиваемата
страна С.В.Р. не е подала отговор и не
взима становище.
Третото
лице-помагач на страната на ответника З.
„У.“ АД не е подало отговор и не взима становище.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от
легитимирани лица – страни в производството, останали недоволни от различни
части на обжалвания съдебен акт, откъм съдържание са редовни, поради което и се
явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само
по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Съдът е сезиран с обективно
и субективно съединени искове от В.Д. против С.Р. и „Г.“ ООД с пр. осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД – за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане,
които се търсят солидарно от прекия причинител и лицето, възложило работата,
както и с евентуални искове по чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за същите вреди и от същите лица, но в качеството им на лице,
отговарящо за надзора на вещта и собственикът на същата. Предявен е и обратен
иск от „Г.“ ООД против третото лице-помагач З. „ У.“ АД за заплащане на обезщетение по договор за
застраховка за злополука. Предявеният обратен иск срещу застрахователя е
с пр. основание чл.223 от КЗ /отм./ за ангажиране на отговорността му за вреди
причинени от застрахованото дружество на трето лице. Съгл. чл.223, ал.2 от КЗ/отм./ застрахователят дължи обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които са пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, както и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, но считано от датата
на съобщаването по чл. 224, ал. 1. Така в
тежест на ищеца по този иск е да докаже настъпване на застрахователното
събитие, уведомяване на застрахователя за това в 7 дневен срок, за да
претендира и лихвите, които самият той дължи от деня на увреждането, както и
размера на дължимото обезщетение.
По отношение на главните
искове с правна квалификация чл.49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД и по чл.45 от ЗЗД
За уважаване на исковата претенция
е необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав на посочените
норми: виновно противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението й. Отговорността за
възложителя не се презумира, а възниква само
когато изпълнителят на възложената работа причини вреда, като резултат на виновно
и противоправно поведение. По отношение на прекия извършител е необходимо
установяване само на елементите на хипотезиса на чл.45 от ЗЗД. При разпределяне
на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на тези елементи от фактическия състав, а ответникът
следва да обори презумпцията за вина и респ. докаже възраженията си .
В обжалваното решение съдът
е приел, че В.Д. е претърпял сочените в исковата молба травми - полифрагментно счупване
на първи лумбален гръбначен прешлен; счупване на десния страничен израстък на Л1;
сътресение на мозъка; контузия и охлузване в лявата теменна област на главата; закрито
счупване на бедрената кост в областта на пертрохантерния масив; три разкъсноконтузни
рани на дясната подбедрица; абрис (откършек)
на дясната навикуларна (ладиевидна)
кост; долна парапареза (непълна парализа на долните крайници), като в резултат
на тях изпаднал в безсъзнание, бил приет в болница П. в критично състояние,
извършени са му две операции с поставяне на стабилизиращи пособия, провеждал е
продължителна рехабилитация, но въпреки това здравословното му състояние не е
възстановено, като към момента има трайни затруднения при ходене поради дегенеративни
промени в сетивността на долните крайници, има нарушени функции на тазовите
резервоари. Приел е, че това състояние е резултат от претърпян инцидент на
13.11.2014г. след повличане от асансъор
и падане в асансьорната шахта в хотел Р., гр. В.. Приел е, че причина за
инцидента е неизправност на асансьора, а тази техническа неизправност е
допусната от ответника С.Р., който е техникът, ангажиран с поддържаката на това
съоръжение. Установил е че „Г.“ ООД е собственик на сградата на хотела, поради което
следва да се ангажира отговорността му, като възложител на работата по
поддържаката на асансьора. При тези
съображения е намерил предявеният иск за репариране на неимуществени вреди, произтекли от неизправността
на съоръжението, за което е отговарял Р. и е собственост на „Г.“ ООД, за
основателен и е определил размер по справедливост. По отношение на иска за имуществени вреди за
провеждане на рехабилитация в бъдещ период е приел, че такива не се установяват
за дължими, предвид установеното от СМЕ, че необходимата рехабилитация се поема
от Здравната каса и лицето, като здравно осигурено, няма да дължи заплащане на
лечението.
Преди всичко следва да се
отговори на възражението в жалбата на „Г.“ ООД, че приетите от съда травматични
увреждания са именно твърдените в исковата молба на В.Д. такива и съдът не се е
произнасял по нови, непретендирани от ищеца увреждания на здравето, респ. че се
е произнасял свръх петитум.
От фактическа страда по
делото се установява от Акт за разследване на злополука със съоръжение с
повишена опасност от 13-15.11.2014г. на РО-ИДТН-Южна България, че асансьор
рег.№.., зав.№0135, находящ се в х-л Р., собственост на „Г.“ ООД е предизвикал
злополука на 13.11.2014г, в 14,55ч.. Причина за злополуката е движение на
кабината при отворена шахтна врата, неправилно функциониращ контакт за
безопасност на вътрешната кабинна врата, неправилно функциониращо устройство за
заключване на шахтна врата на първа спирка, както и неправилно функциониращ контакт
натиск. Освен това в акта за установени и други неправилно функциониращи
елементи от системата – на втора и
четвърта спирка. Представените доказателства относно техническата
изправност на асансьорната уредба – акт за първоначален технически преглед, паспорт
и др, не следва да се обсъждат допълнително, т.к. от значение е състоянието на
съоръжението към момента за злополуката и това се установява от акт за
разследване. Не следва да се обсъжда и като събрано не по надлежния ред , заключението
от досъдебното производство относно механизма на станалата авария.
Със Заповед
№А-О-009/04.01.2015 на ДАМТН ЕТ „С.Р.-Е.“
е заличен от регистъра на лицата, извършващи дейност по поддръжка, ремонт и
преустройсване на съоръжения с повишена опасност поради това, че не разполага с
нает по трудово правоотношение персонал, с необходимите условия и процедури за
извършване на работата и осигуряване на материално-технически условия за
извършване на дейността. Приложена е и заповед за лишаване от правоспособност
на техника С.Р..
Приложено е нохд№434/2015,
РС, Велинград, по което е постановена Присъда 6/2402.2016, потвърдена с Решение
№ 98/28.06.2016, ПзОС, с която С.Р. е признат за виновен в това, че на
13.11.2014г. в гр. В., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник
на повишена опасност е допуснал използване на неизправно съоръжение –
пътнически асансьор рег.№.., зав.№0135, монтиран в х-л Р., гр. В.., след като е увеличил контрол натиска на
вратата на втора спирка и е шунтирал контакта за безопасност, което е довело до
отворена шахтна врата и кабина , намираща се извън зоната на спирката и
движение на кабината при отворена врата/ нарушение на чл.10,ал.1, т.1, 3,7НБЕТН/,
с което е причинил на В.Н.Д. многостепенна телесна повреда : полифрагментно счупване
на Л1 гръбначен прешлен; счупване на десния страничен израстък на Л1; постравматична
долна парапареза / непълна парализа на долни крайници/, закрито счупване на дясна бедрената кост в областта
на пертрохантерния масив.
По делото е приета СТЕ , изготвена от в.л. Бл. К., според която при
констатираните повреди на асансьора, същият може да работи, но не е безопасен
за използване дори ползвателите да спазват изискванията за безопасност. Непосредствените
причини за аварията, според вещото лице са установени в Акта за разследване на
злополуката – движение на кабината при отворена шахтна врата; -неправилно
функционираш контакт за безопасност на вътрешна кабинна врата; - неправилно
функциониращо устройство за заключване на шахтна врата на първа спирка; -
неправилно функциониращ контакт натиск. Според експертизата при спазване
правилата за безопасно боравене с асансьора – да не прави опит да спира
затварящите се врати, не би се стигнало до злополуката. В същото време отчита,
че при технически изправно съоръжение , дари и посоченото правило за
безопасност да не се спази, не би се
стигнало до злополуката, т.к. вратата не би се затворила, от една страна поради
отчитането на фотодатчика, а след това поради отчитането на натиск върху
вратите.
Нотариалните актове за собственост /л.57-67/,
както и справка от АВп легитимират „Г.“ ООД като собственик на сградата,
построена в УПИ .., ресторант, магазин и басейн, кв.1981 по плана на гр. В..
Съгласно Договор от
13.03.2013г. „Г.“ ООД е възложил на ЕТ „С.Р.-Е.“ абонаментно обслужване на два
асансьора и други съоръжения, находящи се в х-л Р., гр. В.., като срокът на
договора е една година, а с Анекс от 10.03.2014г. срокът е продължен с още една
година. Изпълнителят по договора се е
задължил да извършва техническото обслужване на асансьорите, ремонта им и
профилактиката, а възложителят има право да извършва проверки относно
качеството на извършената работа.
По делото е приета и СТЕ с
в.л. К. на записите от охранителната
камера за деня на инцидента, като задачата на експертизата е да се установи
положението на пострадалия и положението на вратите на асансьора в часовия
интервал 14:55:39-14:55:54ч.. Ситуацията относно инцидента се описва по следния
начин от заснетото от видеоматериала : вратите на асансьора се отварят и от
него слизат две лица, които продължават да вървят по пътеката и излизат от
лявата страна на кадъра. След това от същата лява страна на кадъра влиза лице,
което върви към асансьора, който стои на етажа с отворени врати. След
изминаване на шест крачки лицето се скрива зад колона, която пречи на
заснемането, а вратите на асансьора продължават да са отворени. Лицето се
появява в дясно от колоната, продължавайки хода си и асансьорната врата
продължава да стои отворена /14:55:43ч./. Лицето прави крачка с десен крак за
стъпване в асансьора и вратите започват да се затварят /14:55:44ч./. Вратите се
затварят непълно, затискайки крака на лицето в областта над коляното.
Асансьорът потегля в посока нагоре, увличайки крака на лицето /14:55:48ч./.
Лицето е във въздуха, без да докосва пода с тялото надолу е разперени ръце
/14:55:51ч./. Асансьорът продължава да се изкачва и започва да отваря вратата
си / 14:55:52/. Лицето пада, удря се в
пода, на ръба на отворената асансьорна шахта и пада в нея /14:55:52-53/.
Асансьорът затваря вратите си /14:55:54ч./. В съдебното заседание на
06.06.2017г. вещото лице твърди, че движението на крака и затварянето на
вратите се е случило синхронно, в един и същи момент.
По делото е изготвена и
приета повторна СТЕ с в.л. К.., която също изследва видеозаписите от камерата
на хотела, записала инцидента. Описва се същия механизъм на движение, като
според този експерт в 14:55:43,84-92ч. започва да се забелязва начално движение
на дясна врата на асансьора. В този момент гостът е стъпил на левия си крак,
поставен извън асансьора. Десният крак е махов и се намира зад левия.В
14:55:44,20-28 тялото на госта е в най-високата си точка, поради което се прави
извод, че в този момент десния крак минава покрай левия. Във времевия интервал
14:55:44,28-36 обувката на десния крак преминава в асансьора. В 14:55:44,40
дясното стъпало изцяло е в асансьора. Десния махов крак навлиза изцяло в
асансьора в 14:55:44,60, а дясната врата доближава бедрото на госта на хотела.
В 14:55:44,84ч. гостът се опитва с ръце да противодейства на вратите.
Последващите действия са описани аналогично на първата експертиза.
Видно от представената епикриза на В.Д. от
клиника по неврохирургия ЕМБАЛСМ П., същият е пролежал от 13 до 19.11.2014г.,
транспортиран от БМП от гр. В. след падане в асансьорна шахта. При приема бил
неадекватен, по данни на СМП бил в безсъзнание неизвестно време, с охлузвание
теменно на главата и с болка в областта на гърба. Извършена е операция с
поставяне на метални стабилизиращи 8 винта. Поставена е окончателна диагноза за
множество фрактури и комоцио. Изписан е с долна парапареза. Следващата епикриза
е от травматологията на същата болница за пролежаване от 20 до 26.11.2018г. за
извършена оперативна процедура с голям и много голям обем и сложност на таза и
долен крайник, като са поставени бедрен пирон и три винта. Окончателната
епикриза от болницата е за проведена рехабилитация до 04.12.2014г., проведена
за увеличаване функционалния капацитет и обучение за придвижване с помощни
средства.
Представена е епикриза
МБДПЛР С. за проведено рехабилитационно лечение от 05. до 12.12.2014г., последваща от същата болница за лечение от 13
до 20.01.2015г. Представени са и данни от БМД К. за п. р..
Представени са и документи
за проведено санаториално лечение, допълнителни медицински изследвания,
епикризи от последващи болнични лечения, всички обсъдени от приетите по делото
СМЕ.
По делото е изготвена и
приета комплексна СМЕ, с в.л. д-р М., д-р П. и д-р П., която е работила върху
представената медицинска документация и след личен преглед на пострадалото
лице. Заключението на медицинските специалисти е, че при приемане на В. Д. в
УМБАЛСМ“П.“ АД са поставени следните диагнози : Полифрагментно счупване на първи
поясен гръбначен прешлен. Счупване на десен страничен израстък на Л1. Сътресение
на мозъка. Контузия и охлузване на лявата теменна област на главата. Пертохантерно
счупване на дясната бедрена кост. Три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица.
Абриз (откършек) от дясната навикуларна (ладиевидна ) кост на ходилото. Долна
парапареза /непълна парализа на долните крайници/. На 18.11.2014г. е извършена
първата операция за извършване на декомпресия на гръбначния мозък и поставяне
на метална остеосинтеза. На 20.11.2014г. е приет в травматологията на същата
болница и е проведена втора операция – открито наместване на дясна бедрена кост
и метална остеосинтеза. На 27.11.2014г.
е започнала рехабилитация. На 04.12.2014г. е изписан за домашно лечение. Според експертите се касае за съчетана травма – на гръбначния
стълб, крайници, глава, като описаните травматични увреждания отговарят да са
станали по начин и механизъм описан в исковата молба – пострадал пасажер при
падане в асансьорната шахта към момента на сочената дата. Сочи се, че част от
уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, като различните
травми са отшумявали за период от 2 седмици до година, а травмата на гръбначния
прешлен е довела до проява на тежка форма на парапареза, която води до
нарушаване функциите на самостоятелно придвижване до невъзможност. И към
момента пострадалия се придвижва с помощта на помощни средства – патерици. В
с.з. на 04.04.2017г. уточняват, че това състояние се установява и от
изследванията, електромиографията, която показва тежка увреда на периферните
нерви. Тази увреда е настъпила веднага
след травмата и перистира до момента. Според експертите не може да се очаква
подобрение и затруднението в придвижването ще остане. Освен това е причина и за
проявата на синдром на нарушени функции на тазовите резервоари / проблем при
изхождане и уриниране/ и смушения в половите функции. Това нарушение на
контрола на тазовите резервоари също е трайно.
Дали тези увреждания са довели до инвалидизация на лицето експертизата
отказва да отговори, т.к. този въпрос е
в компетентността на ТЕЛК. Според СМЕ увреждането на гръбнака /
гръбначно-мозъчните коренчета/ води до атрофия на мускулатурата и задълбочаване
на нарушенията. За това е необходимо провеждането на лечение и рехабилитация –
физиотерапия и балнеолечение ежегодно и по 2-3курса на лечение. Посочените
трамви предизвикват силна болка, която перистира продължително и изисква прием
на болкоуспокояващи. Болковият синдром ще се проявава периодично. Проведеното
лечение е извършено по стандартите за добра медицинска практика.
Изготвена и приета по
делото е и Физиотерапевтична експертиза /ФТЕ/ от доц.д-р Й. П.. Експертизата
установява от медицинската документация по делото и след личен преглед,
извършен от лекаря, че се касае за пациент с
парапареза с изявен синдром на кауда еквина / клинично манифестиран с
нарушен контрол върху тазовите резервоари съчетан с двигателен и моторен
дефицит/, получен следствие полифрагментна фрактура на първи поясен гръбначен
прешлен и фрактура на десет страничен израстък на първи поясен прешлен, с
постоперативен цикатрис, следствие пертрохантерна фрактура на дяснабедрена
кост. Установява наличие на двустранна пареза н.н тибиалис и на н.н. перонеус,
което силно затруднява походката, движението се осъществява с помощно средство
бастун и може да изминава разстояние не по-голямо от 250м. Според експертизата рехабилитацията при
подобни пациенти е дългосрочна и мултидисциплинарна. Следва да се провежда в
добре оборудвани и организирани рехабилитационни центрове и клиники и включва
кинезитерапия и други физикалти техники като електролечение, термотерапевтични
процедури, ултразвукова терапия. Целта е подобряване качеството на живот на
пациента и постигане на определена самостоятелност в обслужването му. Според
експертът НЗОК покрива еднократно в годината физикална терапия и рехабилитация.
Отделно от това при подобни заболявания пациентът има право на ежемесечно
провеждана амбулаторна рехабилитация в ДКЦ или МЦ, сключил договор с НЗОК с
включени 20 процедури.
По делото са събирани
гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Н.Д., Р. С., Г. Г..
Свидетелят Д. е син на В. Д.,
поради което показанията му ще се преценяват с оглед възможността същите да
бъдат заинтересовани. Твърди че след като бил уведомен за инцидента, отишъл с
майка си в гр. В. . Баща му бил в болницата, но не успял да установи контакт с
него. След това дошла линейка от гр. С. и В. Д. бил транспортиран в П..
Извършени били няколко операции, пролежал в болницата. В първите дни баща му не
знаел какво точно му се е случило, бил объркан. Докато започнало развижването,
той не ставал от леглото. Едва след преместването в болницата за интензивна
рехабилитация започнал да се изправя. Известно време лежал в болницата, а след
това се прибрал в дома си, но продължил да посещава рехабилитационни процедури
в нея. Рехабилитатор идвал и в дома му. Баща му и до момента се придвижва трудно,
с патерици. Той не може да стои прав, без опора. И до момента ползва памперси.
Според свидетеля В. Д. бил активен човек, като освен работата в собствената си фирма, която се занимава с
транспортна дейност, работел в градината, поправял автомобили, разхождал се,
ходел в планината. Сега не смеел да излиза от дома си, дори не е посещавал дома
на сина си, защото се притеснявал от състоянието си.
Свидетелят С. твърди,
че работи като пиколо в х-л Р. от 2008г.
Инцидентът станал по време на неговото дежурство. Твърди, че видял как
асансьорът затиснал десния крак на пострадалия, асансьорът започнал да се движи
нагоре и тялото на човека и левия му крак провиснали, а след това човекът
паднал в асансьорната шахта. С.бързо взел ключовете за асансьора и го изключил.
После слязъл и отворил вратите на шахтата, вдигнал човека и го питал как е, а
той му отговорил, че е добре. После дошла линейка и полиция. Когато човекът си
подал крака вратите на асансьора били широко отворени.
Свидетелят Г. Г.твърди да е
работил при С.Р.. Твърди, че Р. му се е
обаждал при проблем с асансьора да отиде да го изключи докато самият Р. дойде
до В., за да го ремонтира. Твърди, че пет минути след инцидента се отзовал на
повикването от хотела. Управителката задържала вратите на първия етаж отворени.
Свидетелят се качил в машинното и изключил асансьора. Твърди, че независимо ,
че при вписванията в дневника на асансьора има негови подписи, той не е извършвал проверките по това
съоръжение.
Видно от Договори от
2003г., 2004г., 2009г. В.Д., като собственик на „П.“ ЕООД е сключил договор за
превозни услуги с „О.М.В Б.“ ЕООД. Постъпили
са отговори от „О.М.В Б.“ ЕООД и от „П. 292“ ЕООД, съгласно които и двете
дружества не са сключвали застраховки
„живот“ или „злополука“ с бенефициент В.Д..
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че по делото е категорично установено , че
на 13.11.2014г. е настъпила злополука с асансьор
в хотел „Р.“, собственост на „Г.“ ООД, при която В.Д. е пострадал при затискане от асансьорната
врата и падане в асансьорната шахта / нотариални актове за собственост,
протоколи за разследване на злополука/.
Причина за злополуката също е категорично установена - движение на кабината
при отворена шахтна врата, неправилно функциониращ контакт за безопасност на вътрешната
кабинна врата, неправилно функциониращо устройство за заключване на шахтна врата
на първа спирка, както и неправилно функциониращ контакт натиск /акт за
разследване на злополука и СТЕ с в.л..К./. От приложеното наказателно дело ,
присъдата по което на осн. чл.300 от ГПК е задължителна за съда, се установява,
че за тези неизправности по съоръжението вина носи С.Р., асансьорен техник,
който, като служител на ЕТ „С.Р.-Е.“, е извършвал ремонта и поддръжката на
асансьора въз основа на договор с „Г.“ ООД. Така се установява противоправното
деяние като елемент от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Повдига се спор с въззивната жалба, че „Г.“
ООД не може да носи отговорност за поддържаката на асансьора, т.к. не е
възлагало работа на лицето, причинило щетите, а на работодателя му ЕТ „С.Р.-Е.“.
Съгл. чл.49 от ЗЗД възложителят на една работа отговаря за вредите произлезли
при или по повод изпълнението на тази работа. Затова този довод не може да бъде
споделен, т.к. като собственик на асансьора, дружеството е длъжно да го
поддържа в изправно състояние и с оглед специалните правила за експлоатацията
му - да възлага на правоспособни лица извършването на дейността по поддръжката.
В този случай собственикът, като възложител на работата по поддръжка на
асансьора, отговаря за недобрия си избор на изпълнител, т.е. следва да се
приеме, че не е положил грижата на добър стопанин. Това е отговорност за чужди
виновни действия. Така възложителят на работата отговаря по реда на чл.49 във
вр. с чл.45 от ЗЗД , а прекият причинител – по реда на чл.45 от ЗЗД, като
двамата носят солидарна отговорност пред
пострадалия. В този смисъл е и трайната и изобилна съдебна практика - / напр.
ППВС№4/75, ППВС№9/66, ППВС17/63, Р № 104/15.05.2014г., гр. д. № 5422/2013 г.,
III г. о., ВКС, Р № 304/07.11.2011г.,
гр. д. № 1749/2010 г., III г. о., ВКС, Р№
77/19.07.2013г., гр.д.№ 968/2012, ВКС и др./.
По отношение на вината на извършителя на
деянието, законодателят е въвел оборима презумпция. В случая е налице и влязла
в сила присъда за Р., при което този въпрос е разрешен и със сила на пресъдено
нещо. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и при
разглеждане на иска по чл.49 от ЗЗД не се търси вина на това лице, а е
достатъчно установяване на вината на извършителя.
По делото е направено и
възражение от страна на „Г.“ ООД за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат, като се твърди, че се е опитал с крак да препятства
затварянето на вратите на асансьора. Съдът намира това твърдение за
неоснователно, като непочиващо на нито едно от събраните по делото
доказателства. Така на първо място СТЕ с в.л. К. установява, че дори и лицето,
ползващо асансьора, да не е съблюдавало правилата за безопасност, то това
съоръжение е изработено с няколко защити от инциденти, които би следвало да
сработят поетапно и да препятстват настъпването на злополука. Така на първо
място посочва, че светодатчика следва да отчете преминаването на тяло в
асансьора и да спре процеса на затваряне на вратите му. Ако по някаква причина
той не стори това, при затваряне на вратите, би следвало датчика за отчитане на
натиск да отчете, че вратите не могат да се затворят напълно и да блокира
потегляне на асансьора при незатворени врати, респ. да ги отвори. Следователно,
ако посочените механизми на защита и безопасност не бяха манипулирани и
функционираха, съобразно производствените им настройки, не би могло да се
достигне до инцидент, въпреки поведението на пътника на асансьора. На следващо място, съдът намира, че по делото
не се доказва пострадалият Д. да е действал в противоречие с правилата за
безопасна експлоатация. По делото са изготвени две експертизи на записите от
охранителните камери на хотела, които са
заснели настъпването на инцидента. Първата експертиза установява, че
затварянето на вратите на асансьора е започнало в момент, в който Д. е
пристъпвал в него. Втората експертиза установява,
след разделяне на кадрите на части от секундата, че затварянето на вратите е
започнало в момент, в който Д. е бил извън асансьора, като с десния крак е
пристъпвал да влезе. Според тази експертиза времето от момента на започване
затварянето на вратата, до затискането на
пострадалия е под секунда – така установява, че вратата започва да се
затваря в 14:55:43,84-92ч., в 14:55:44,28-36 обувката на десния крак преминава в
асансьора, а в 14:55:44,40 дясното стъпало изцяло е в асансьора. В 14:55:44,60ч.
вратата затиска дясното бедро. За този кратък времеви интервал /по-малко от секунда - 0,8 от секундата/ не
може да се очаква един човек да възприеме затварянето на вратата пред себе си и
да вземе решение дали да се отдръпне или да се опита да влезе в асансьора. Още
повече, че при ход напред съществуват инерционни сили, които зависят от
скоростта на движение, която не е установена по делото, но при всички случаи
препятстват автоматичното спиране на движението , още по-малко промяната му в
обратна посока. От тези доказателства, съдът намира, че може да се направи
извод, че Д. се е намирал твърде близо до асансьора / реално пристъпвайки към
него на една крачка/ в момента , в който вратите са започнали да се затварят.
Доказателство за това е и мястото на първата травма – затискане на крака над
коляното, в областта на бедрото. Именно
заради подобни хипотези са изработени и механизмите за безопасност, които в
случая не са сработили. При това положение не може да се приеме съпричиняване от страна на
пострадалия на вредоносния резултат.
По отношение на вредите
съдът кредитира изцяло приетите по делото СМЕ, които са работили на база
медицинската документация за проведеното лечение на пострадалия, както и са
извършвали личен преглед на лицето. Комплексната СМЕ установява, че Д. е
получил следните травматични увреждания - полифрагментно счупване на първи поясен
гръбначен прешлен, счупване на десен страничен израстък на Л1, сътресение на мозъка,
контузия и охлузване на лявата теменна област на главата, пертохантерно счупване
на дясната бедрена кост, три разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, абриз
(откършек) от дясната навикуларна (ладиевидна ) кост на ходилото, долна парапареза
/непълна парализа на долните крайници/. Извършени са две операции , лицето е пролежало над месец в
болнични заведения и е провеждано продължително рехабилитационно лечение, което
продължава и до настоящия момент. Според експертизата се касае за съчетана травма
– на гръбначния стълб, крайници, глава, като описаните травматични увреждания отговарят
да са станали по начин и механизъм описан в исковата молба – пострадал пасажер при
падане в асансьорната шахта към момента на сочената дата, т.е. установява се
причинната връзка между уврежданията и инцидента , причинен от неизправния
асансьор. Според СМЕ изследванията /електромиографията/
показват тежка увреда на периферните нерви, която е настъпила веднага след травмата
и съществува и към момента. В този смисъл твърденията на ответното дружество,
че пострадалия може да се придвижва самостоятелно и без помощни средства се
опровергават. Според експертите не може да се очаква подобрение и затруднението
в придвижването ще остане. Това увреждане е причина и за проявата на синдром на
нарушени функции на тазовите резервоари / проблем при изхождане и уриниране/ и смушения
в половите функции. Това нарушение на контрола на тазовите резервоари също е трайно.
Според втората експертиза за поддържане на състоянието си пострадалия се нуждае
от постоянна рехабилитация, като Здравната каса поема по 20 процедури месечно в
медицински център и веднъж годишно като санаториално лечение.
Така, при установяване
елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, съдът намира
че се доказват предпоставките за ангажиране отговорността на Р., като пряк
извършител, и на „Г.“ ООД, като
възложител на работата, за репариране на причинените на Д. вреди от инцидента,
причинен от неизправния асансьор. На обезщетение подлежат както имуществените,
така и неимуществените вреди. По отношение на имуществените вреди – заплащане
на необходимото рехабилитационно лечение за период от две години, считано от
28.12.2015г. - 5 процедури на месец текар терапия и 5 процедури
на месец кинезитерапия, съдът намира, че доколкото лицето е
здравно-осигурено и НЗОК поема до 20
процедури месечно, то вреди на се търпят и този иск е неоснователен. По отношение на неимуществените вреди,
приложение следва да намира нормата на чл.52 от ЗЗД - съдът определя размера на
обезщетението по справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността
на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта,
физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване
и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС №
4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано
с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
повреди, каквито са налице в настоящия случай,
са характера на увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален
статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му
върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
Ето защо, съдът намира, че следва да отчете фактите, че в случая Д. е получил множество
травми, повечето, от които са отшумели за период от две седмици до година; -че
е претърпял две операции, при които са му поставени
метални планки и осем винта /метална остеосинтеза/ на гръбнака и на бедрото; - близо
месец в болницата е бил неподвижен на легло /данни от св. Д./; - че следва да
извършва рехабилитационно лечение от изписването си от болница до момента и
практически до края на живота си; -че е получил
трайни увреждания, които препятстват самостоятелното му придвижване и
налагат ползването на помощни средства, че са засегнати контрола на тазовите
резервоари и половите функции. Засегнато е трайно и необратимо здравословното
състояние на лицето, по начин, че то да се нуждае от помощни средства за
придвижването си и от санитарни материали за извършване на физиологичните си
нужди ежедневно. Освен това увреждането на здравето е довело до невъзможност
лицето да продължи да развива транспортния си бизнес. Независимо, че към
момента на настъпване на злополуката В. Д. е бил на 66г., той е работел в
собствената си фирма, бил е напълно пълноценен и трудоспособен човек.
Последиците от инцидента коренно са
променили стандарта и качеството му на живот, довели са до изолацията му дори
от близките и семейството, които той не посещава поради неудобство от
състоянието си. Следва да се отчете, че не може да се очаква подобряване на
състоянието на В. Д. до края на живота му. Предвид всичко изложено, съдът намира че
справедливият размер на обезщетението на неимуществени вреди от процесния
инцидент е 100 000лв. За тази сума следва да се ангажира солидарната
отговорност на Р. и „Г.“ ООД.
Следва да се присъди върху
този размер на главницата и претендираната мораторна лихва за периода
13.11.2014г.-28.12.2015г. от 11 268,81лв, а не определена чрез онлайн калкулатор на законна
лихва / на НАП/, в размер на11435.98лв., който е по-висок от претендирания.
Първоинстанционното решение
е постановено при същата установена фактическа обстановка, но при друга
преценка по чл.52 от ЗЗД, поради което следва да бъде отменено в частта, в която
претенциите за неимуществени вреди и мораторна лихва върху тях са отхвърлени до
претендираните размери от 100 000лв. и 11268,81лв., като вместо това бъдат
присъдени посочените суми. В останалата си част – относно претенцията за
имуществени вреди , решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради уважаване на
главните искове, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените такива с
пр. осн. чл.50 от ЗЗД.
По обратния иск
Представена е
застрахователна полица №…, от която се установява, че „Г.“ ООД е сключило
договор за застраховка „отговорност на хотелиера и ресторантьора“ , като
застрахования интерес е отговорност на застрахователя при смърт или трайна
загуба на работоспособността на госта от злополуката, за периода 08.08.2014г.-07.08.2015г.,
като отговорността на застрахователя за неимуществени вреди е до
100 000лв. за едно застрахователно събитие, с подлимит за едно увредено
лице – 10 000лв.
От въззивната инстанция е
прието копие от уведомление вх.№22309/20.11.2014 от ЗС У., с което управителят
на хотел „Р.“ е уведомил застрахователя за настъпилия инцидент.
Решението по обратния иск
предявен от „Г.“ ООД против З. „У. „ АД е отхвърлено само в частта за заплащане
на сумата от 1250лв. / предявен като частичен от 11 268,81лв./, която сума съставлява
мораторна лихва върху главницата от 10 000лв. за периода 13.11.2014г.-28.12.2015г.
За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не се установява
застрахованото лице да е уведомило застрахователя за настъпване на събитието.
Поради допуснати процесуални нарушения в доклада на първоинстанционния съд,
настоящата инстанция , на осн. чл.266, ал.3 от ГПК е допуснала събиране на нови
доказателства. Така видно от копие от уведомление №22309/20.11.2014г.,
застраходателят е уведомен в срок за настъпване на застрахователно събитие.
Така се установява основанието за дължимост и на обезщетението за забава,
дължимо и платимо от застрахованото лице на пострадалия, т.к. застрахованият в
срок е уведомил застрахователя за събитието, т.е. установява се основанието по
чл.223 във вр. с чл.224 от КЗ/отм./ за дължимост на лихвите за забава. Така за
периода 13.11.2014-28.12.2015г. размерът на лихвата върху главницата от
10 000лв./ присъдено в първоинстанционното решение/ е 1143,60лв.
Първоинстанционното
решение, с което е отхвърлено искането за присъждане на мораторна лихва в
размер на 1143,60лв. следва да бъде отменено. В останалата си част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По частните жалби
В обжалваното определението
първоинстанционният съд е намалил размера на дължимите солидарно от „Г.“ ООД и С.Р.
разноски на В. Д., като настоящата инстанция намира, че извода за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение е правилен, като е преценена фактическата
и правна сложност на делото, при което този минимум е завишен с 1000лв. В случая, обаче, съдът е допуснал
фактологична грешка, като е намалил общия размер на разноските, в които са
включени и заплатените ДТ и такси за експертизи, т.е. намалявайки разноските от
6537лв. на 3237,41лв., реално е присъдил само разноски за адвокатско
възнаграждение и незаконосъобразно е изменил решението, в частта в която са
присъдени разноски и за заплатени от ищеца ДТ и хонорари за експертизи. Доколкото с настоящето решение се уважава
изцяло единия от обективно предявените искове – за репариране на неимуществени
щети, то настоящата инстанция ще следва да определи разноските по съразмерност
по следния начин :
Пред първоинстанционния съд
е представен списък с разноски, като се претендират следните пращания :
2238,75лв. – ДТ, 225лв.-депозит СМЕ, 238,88лв.-депозит СКТЕ, 9500лв.-адв.
възнаграждение за първоинстанционното производство, 3290лв.-адв. възнаграждение
по в.ч.гр.д.№476/2016, 3290лв.- адв. възнаграждение по в.гр.д.№680/2016. Така общо претендираното адвокатско
възнаграждение е 15900лв. Минималните размери, определени по Наредба №1/2004г.
са по чл.7, ал.1, т.5 – 3530+2% от 18468,81лв. или общо – 3889,38лв.
за процесуално представителство в
първоинстанционното производство, а по двете частно-граждански дела – по чл.7,
ал.1, т.7 – 1/3 от 3889,38лв. или по 1296,46лв. за всяко от двете дело. Предвид
фактическата сложност на делото и големия брой писмени доказателства ,
експертизи и свидетели, съдът намира, че минималния размер на възнаграждението
за исковото производство следва да бъде завишен с 1000лв. Така следва да се
определи възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в
първоинстанционното производство от 4889,38лв. Претендираното такова от
9500лв., както и претендираните възнаграждения по частните жалби от по 3290лв.
са завишени два пъти, поради което и възражението за прекомерност следва да
бъде уважено. Така следва да се определят разноските за първоинстанционното
производство в размер на 2238,75лв. заплатена ДТ, 225лв.-депозит СМЕ, 238,88лв.-депозит
СКТЕ, 4889,38лв.-адв. възнаграждение за първоинстанционното производство, 1296,46лв.-адв.
възнаграждение по в.ч.гр.д.№476/2016, 1296,46лв.- адв. възнаграждение по в.гр.д.№680/2016
или общо разноски от 10184,93лв. . От тези разноски ответникът дължи
сумата 9566лв., определена по
съразмерност на уважените искове.
Обжалваното определение
следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено изменение на решението в частта за разноските, дължими от „Г.“ ООД на В.Д. като вместо 6537лв. заплати сумата от
9566лв., за адвокатски възнаграждения, заплатени ДТ и депозити за експертизи.
По разноските в първата
инстанция
С оглед изхода на делото в
настоящата инстанция следва да се разпределят наново разноските както следва :
- разноските за В. Д. са определени при
произнасянето по частните жалби.
С.Р. не е претендирал и не
са присъждани разноски.
„Г.“ ООД е претендирало
заплащане на 7617лв./ 1617, депозити за в.л. и 6000 с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение/. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, му се дължи
заплащане на сумата от 462,87лв. Това е дължимата сума за разноски от В. Д.,
съобразно отхвърлената част от исковете му, като решението в частта, в която са
присъдени разноски над тази сума следва да бъде отменено.
По разноските във
въззивната инстанция
На
осн. чл.78 от ГПК „Г.“ ООД и Р. следва да бъда осъдени солидарно да заплатят на
В. Д. разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4889,38лв.,
определени по съразмерност съобразно уважената част от исковете и при уважаване
на направеното от „Г.“ ООД възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Допълнителни доводи за прекомерността на същото съдът няма да
обсъжда, т.к. вече изложи съображения в тази насока.
„Г.“ ООД е представил
списък с разноски, с които претендира 2000лв. с ДДС за изготвяне и
представителство по въззивна жалба и 849,62лв. заплатена ДТ. Същата жалба не е
уважена, поради което тези разноски не се дължат.; - 3500лв. с ДДС –адвокатско
възнаграждение за защита по въззивната жалба на ищеца. Същата е частично
уважена, присъден е пълния размер на претендираните неимуществени вреди, при
което по съразмерност се дължи от В. Д. заплащане на сумата от 212,69лв. .; -
Разноски, свързани с обжалване на определението, постановено по чл.248 от ГПК
не се дължат, т.к. и жалбите и на двете
страни са отхвърлени.
В обобщение, във въззивното
производство „Г.“ ООД и Р. солидарно следва да бъдат осъдени да заплатят на В. Д.
сумата от 4889,38лв., заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност и
след редуцирането му поради прекомерност, а В. Д. следва да бъде осъден да
заплати на „Г.“ ООД сумата от 212,69лв., заплатено адвокатско възнаграждение по
съразмерност на отхъврлената част от исковете му.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 46/09.02.2018,
пост. по гр.д.№964/2015, ПзОС
- в частта, в която е отхвърлен,
предявеният от В.Н.Д., ЕГН **********,
против С.В.Р., ЕГН ********** и „Г." ООД, ЕИК ..,
иск солидарно да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди за
претърпян инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Р“ гр.В./собственост
на „Г.“ ООД/ над присъдения в размер от
37 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане,
както и обезщетение за забава за периода
13.11.2014г.- 28.12.2015г. над присъдения
размер от 4231.26лв. до пълния предявен размер от 11 268.81лв.;
- в частта в която е
отхвърлен предявеният от „Г.“ ООД, ЕИК
. против З. „У.“ АД, ЕИК ., иск за заплащане на сумата от 1250лв. /
предявен като частичен от 11 268,81лв./, която сума съставлява мораторна лихва
върху главницата от 10 000лв. за периода 13.11.2014г.-28.12.2015г., ;
- в частта, в която В.Н.Д., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Г." ООД, ЕИК .., сумата над 462,87лв. до присъдения
размер от 4965,96лв., разноски пред първата инстанция;
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.В.Р., ЕГН ********** и „Г." ООД, ЕИК ..,
солидарно да заплатят на В.Н.Д., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди за претърпян
инцидент на 13.11.2014 г. в 14:55 часа в асансьор в хотел „Р“ гр.В./собственост
на „Г.“ ООД/ сумата от още 63 000лв., съставляваща разликата над присъдения
в първоинстанционното решение размер от 37 000 лв. до пълния предявен размер от
100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2015 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от още 7037,55лв., обезщетение за забава за периода 13.11.2014г.- 28.12.2015г. над присъдения размер
от 4231.26лв. до пълния предявен размер от
11 268.81лв..
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК .., да заплати
на „Г.“ ООД, ЕИК.., сумата от 1250лв. / предявена
като частичен иск от 11 268,81лв./, която сума съставлява мораторна лихва върху
главницата от 10 000лв. за периода 13.11.2014г.-28.12.2015г..
Потвърждава решението в оставалата
обжалвана част.
В необжалваната си част решението е
влязло в сила.
ОТМЕНЯ
Определение № 279/28.05.2018, пост. по гр.д.№964/2015, ПзОС, с което е
постановено изменение на Решение №
46/09.02.2018г., в частта, в която С.В.Р., ЕГН ********** и „Г." ООД, ЕИК са
осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д.,
ЕГН **********, разноски съобразно уважената част от исковете, като същите са
намалени на 3237,41лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ Решение № 46/09.02.2018г., в частта, в която С.В.Р.,
ЕГН ********** и „Г." ООД, ЕИК.., са осъдени солидарно да заплатят на В.Н.Д., ЕГН **********, разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 6537лв. , като определя същия на 9566лв.
ОСЪЖДА
С.В.Р., ЕГН ********** и „Г." ООД,
ЕИК .., солидарно да заплатят на В.Н.Д.,
ЕГН **********, сумата от 4889,38лв., заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, определено по съразмерност и
след редуцирането му поради прекомерност.
ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********, да
заплати на „Г." ООД, ЕИК.., сумата от 212,69лв., разноски във въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност на отхъврлената
част от исковете му.
Решението е постановено при участието
на З. „У.“ АД - трето лице-помагач на страната на жалбоподателя –ответник „Г.“
ООД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :