МОТИВИ към присъда по НОХД № 1314/2016 г.
Подсъдимият П.В.Д. *** е предаден на
съд за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б“Б“ от НК, подробно описано по време, начин и място в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен, като на основание чл.371, т.2 от НПК изцяло признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното и моли
съда за минимални наказания.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
П. В.
Д. е многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер и
се ползва с лоши характеристични данни по местоживеене.
През месец
декември 2015 г. подсъдимият се установил да живее в гр.Кърджали, където
обитавал жилище на свой роднина, намиращо се в ***. В същата сграда, ***
живеела и св.С.А., с която Д. се познавал от няколко години.
Свидетелката била с влошено здравословно състояние и трудно подвижна, поради
което подсъдимият и вършел непрекъснато услуги, свързани с покупка на
хранителни стоки и лекарства, плащане на сметки и др., за което от благодарност
св.А. го канела често в дома си на кафе.
На 09.04.2016г.,
около 22.00 часа П.Д. се разхождал около сградата на ***, където се срещнал със
свой познат (неустановено по делото лице), на когото дължал сумата в размер на 200
лв. Последният му заявил, че следва да върне заема до 10.04.2016г., при което и
с оглед тона на лицето, подсъдимият отговорил, че ще върне заетата сума и взел
решение да набави средства чрез кражба от дома на С.А.. В тази връзка му било
известно обстоятелството, че свидетелката била получила пенсията си, както и че
входната врата на жилището не се заключва. За целта около 02.00 часа на
10.04.2016г. П.Д. се отправил към апартамента, в който живеела св.А. и отворил
входната врата, която не била заключена, след което влязъл в жилището и се
отправил към холовото помещение, където намерил портфейла/портмонето, в което
свидетелката държала паричните си средства и местонахождението му било известно
на подсъдимия, откъдето взел сумата в размер на 360 лева и напуснал
необезпокоявано жилището. По-късно през деня върнал заема си, а остатъка от
сумата изхарчил за собствени нужди. Междувременно С.А. открила, че от
портмонето й липсвали поставените там 360 лева и депозирала жалба в ОД на МВР
гр.Кърджали, като на 11.04.2016г. представила писмени обяснения по случая,
където изложила съображения, че П.В. знаел,че вратата на дома й не се заключва,
като няколко дни преди това го била изпратила да обмени сумата от 50 евро, като
Д. не се появил, а по-късно й оставил бележка, че ще й върне парите.
По повод
депозираната жалба и дадените обяснения били извършени оперативно издирвателни
мероприятия, при които бил открит и разпитан подсъдимия, който дал подробни
обяснения, как и поради каква причина е извършил кражбата на сумата в размер на
360 лв. от дома на С.А..
Тази фактическа обстановка се потвърди
и прие от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК, с оглед признанията на подсъдимите
по реда на чл.371, т.2 от НПК, които изцяло се подкрепят от събраните на ДСП №259/2016г. по описа на РУ - Кърджали
гласни и писмени доказателства, включ. протоколи за следствен експеримент и
фотоалбум, както и показанията на свидетелката С.Б.А..
С оглед
горе приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че: подсъдимият
П.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196,
ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б“Б“ от НК и следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че на 10.04.2016 г. в
гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – пари
на стойност 360 лв., от владението на С.Б.А. ***, без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои.
Деянието
е осъществено форма на вината пряк умисъл-деецът е съзнавал обществено опасния
му характер, предвиждал е и е целял настъпването на престъпните последици. Същото
следва да се характеризира, като осъществено при условията на опасен рецидив по
чл.29, ал.1, б“Б“ от НК, предвид предходните осъждания на подсъдимия на наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД №293/2011 г. на КРС, НОХД №1 631/2010 г. на
РС-Хасково и НОХД №1 103/2010 г. на КРС, по отношения на които осъждания е
определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване – изтърпяно на 17.08.2012 г.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в чл.54 от НК-законност и
индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
обществената опасност на
престъплението е ниска, предвид осъществения престъпен резултат – 360 лв.;
обществената опасност на подсъдимия П.Д.
е висока от една страна, с оглед на обремененото му съдебно минало и лошите
характеристични данни, и сравнително ниска от друга предвид направените самопризнания
на досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното и мотивите му
при извършване на деянието.
При тези данни съдът счита, че
наказанието на подс.В.К. за извършеното от него
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, следва да бъде определено при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, орентирано към минималния размер
на предвиденото в текста на закона /чл.196, ал.1, т.1 от НК/ наказание
"лишаване от свобода", а именно „лишаване от свобода” за срок от 24
месеца. На основание чл.58а, ал.1 от НК следва така определеното наказание да
бъде намалено с една трета, т.е. на дееца следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” в размер на 16 месеца, което предвид предходните
осъждания на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода", следва да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор на основание чл.61,
т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от С.Б.А.,
против П. В. Д. за сумата в размер на 477 лв., представляваща обезщетение за
причинените от подсъдимия имуществени вреди, причинени от извършеното
престъпление.
Съдът счита, че гражданският
ищец се явява носители на активната процесуална легитимация, предявеният
граждански иск се явява доказан по основание, но завишен по размер. В тази
връзка, подсъдимият е длъжен да обезщети пострадалия за вредите, причинени в
резултат на извършеното от него виновно и противоправно деяние по чл.196, ал.1,
т.1 от НК. В конкретния случай се
претендира обезщетение за причинени имуществени вреди 477 лв., за която сума
пострадалата уточнява, че произтича от сбора между размера на отнетата сума от
360лв., дължими 50 евро, предоставени на Д. за обмяна преди датата на престъплението
и 20 лв. дадени в заем. Съдът, след като прецени, че на подсъдимия е повдигнато
обвинение единствено за сумата в размер на 360 лв., за който вредоносен
резултата съществуват несъмнени доказателства по делото, като в производството
не се събраха доказателства за останалата част от посочените от гражданския
ищец парична средства, които впрочем не са предмет на престъпление, а по –
скоро произтичат от заемно правоотношение и неоснователно обогатяване по реда
на чл.59 от ЗЗД, то намира, че искът в останалата му част и за разликата от 360
до 477 лв. се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен като
такъв. Респ. следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на гражданския ищец
сумата в размер на 360 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди, причинени от извършеното престъпно деяние, като искът за разликата до
предявения му размер от 447лв. следва да бъде отхвърлен.
Следва П. В. Д. да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50лв.
Съдът
счита, че така определеното наказание по вид, размер и режим на изтърпяване,
напълно отговаря на извършеното и ще
осъществи целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: