РЕШЕНИЕ
Номер 91601.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 11.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело №
20203100501710 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение на ВРС-VІІІс-в № 444/31.01.2020 по гр.д.№ 16071/2019 Е
ОТХВЪРЛЕНА молбата на Г. М. Л. ЕГН ********** с адрес гр.В. ул.“*“ № 36 в качеството
му на баща на детето Е.Г.Л. ЕГН ********** от гр.В. ул.“Доспат“ № 18 ет.5-6 ап.8, за
постановяване на мерки за защита на детето Е. срещу И. К. Н. ЕГН ********** от гр.* -
лице, с което майката на детето М. К. се намира във фактическо съпружеско съжителство;
ЗАДЪЛЖЕН И. К. Н. ЕГН ********** от гр.Бяла ул.“А.Премянов“ № 28, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на детето М. Г.Л. ЕГН
********** от гр.В. ул.“Д.т“ 18 ет.5-6 ап.8, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН;
ОСЪДЕН И. К. Н. /с.идент.данни/ да заплати ГЛОБА в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС в размер на 200лв, на осн. чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и държ.такса в
размер на 25лв, на осн. чл.11 ал.2 ЗЗДН;
ОСЪДЕН И. К. Н. да заплати на Г. М. Л. сумата от 500лв - сторени по делото разноски, на
осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН вр.чл.78 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕН Г. М. Л. ЕГН ********** от гр.Варна ул. „*“ № 36 да заплати на И. К. Н. ЕГН
********** от гр.Бяла ул.“А.Премянов“ № 28 сумата от 300лв- сторени по делото разноски,
на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН вр.чл.78 ал.З ГПК
Въззивното производство е образувано по подадените от двете страни по спора
въззивни жалби срещу решението, както следва :
1
1/ въззивна жалба вх.№ 11041/7.01.2020г от И. К. Н. срещу Решението на ВРС в
частта му, с която спрямо него е наложени мерките да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на детето М. Г. Л., на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, както и му е
наложена глоба в размер на 200 лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН; осъден е да заплати държавна
такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН; а също и да заплати в полза на ищеца
сумата от 500лв - сторени от последния разноски, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН вр. чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението и издадената въз основа на него заповед за незаконосъобразни,
противоречащи на материалния и процесуалния закон.
Излага следните оплаквания:
По делото се събраха достатъчно доказателства, че не съжителства при условията на
фактическо съпружеско съжителстване с майката на децата М. и Е. - М. К.. Въз основа на
това съдът не е следвало да прилага нормите на ЗЗДН, доколкото вмененото му от молителя
„домашно насилие“ не попада в нито една от хипотезите, предвидени в закона.
Превратно е тълкувано от съда понятието „живеене“. Живеенето в смисъл на
поддържане на интимна връзка и живеенето в едно домакинство на съпружески начала са
две различни тълкувания на понятието «живеене».
От свидетелските показания и удостоверенията за постоянния и настоящия ми адрес
доказват, че не живеел с майката и децата, а само гостувал в техния дом, като включително
помагал на майката при вземане на децата от училище и детска градина.
Съдът не е кредитирал безпристрастните показания на разпитаните по делото
свидетели З. З., М. М. и К. П., от чиито показания се установява, че живеел постоянно в
гр.Бяла заедно с майка си и баба си, а не в гр.Варна на адреса на децата и майката.
Същото обстоятелство се потвърждава и от свид.Зл. З.- негов съсед, както и от
свид.М. М. - съсед на майката и децата, и от свид.К.П..
Що се отнася до твърдението за извършено насилие счита, че както от свидетелските
показания, така и от приетата по делото съдебно-психологическа експертиза се доказа, че
отношението на въззивника към двете деца М. и Е. никога не е било агресивно, нито
насилствено. Възпитанието на децата по принцип се осъществявало от майка им, аз той я
подпомагал, но никога не си е позволявал да упражнява каквото и да било насилие спрямо
децата.
По отношение на детето М. вещото лице, както в писменото си изследване и
заключение, така и в устните обяснения в с.з., е отговорило, че не е било осъществено
насилие от въззивника Ненов спрямо децата, както и че детето М. предвид възрастта си и
привързаността си към биологичния си баща, и ревността спрямо майка си от него като неин
приятел, манипулира и е склонно да преиначава фактите. Този важен момент от психичното
2
поведение на детето не е бил взет предвид от съда при преценката на фактическата
обстановка. Не е вярно, че детето е променило показанията си след време. Напротив, при
шоковата ситуация, в която били поставени както децата, така и майка им и въззивникът,
при инсценираната ситуация, в която биологичният баща извика Полиция, и въз основа на
полицейската преписка, съдът е направил своите изводи, нямало как никой от тях да изкаже
своите чувства адекватно.
Това, че биологичният баща непрекъснато се противопоставял и контролирал личния
живот на майката на децата и по този начин и този на въззивника, счита за неадекватен
способ да ги раздели и да създава смут в отношенията им с децата.
На детето М. и без това му било трудно да приеме раздялата на родителите си, което
се потвърждава от експертизата, а още повече, когато му се внушавало, че Ив.Н. е
осъществил насилие спрямо него.
Съдът подробно е обсъдил показанията на свид.Д. Д. - Ц., без да отчете факта на
периода, за който свидетелката дава показания. Същият е извън обхвата на предмета на
делото. Дори и съдът да бе кредитирал тези показания, следвало да обсъди обстоятелството,
че нито едно доказателство за проблемното поведение на детето Максим не било
ангажирано, което да сочи каквито и да било нарушения от негова страна, изричната работа
на психолога в училището с детето, налични евентуални жалби по повод лошо поведение в
училище на детето. Няма нито една жалба или сигнал до полициейските органи, Отдела за
закрила на детето или друг орган за извършено насилие срещу детето Максим от когото и да
било, в това число и от него. Ако било вярно това обстоятелство за извършено насилие
срещу детето пред цял училищен автобус с учители, деца и родители, и ако толкова е било
жестоко, наистина ли никой нямаше да предприеме никакви мерки?! Да се твърди, че детето
Максим е висяло във въздуха, защото аз му дръпнал ухото, е абсурдно не само защото не
било истина, но и защото физически това не било възможно. Затова счита показанията на
свидетелката за ирелЕ.нтни и неистински. Те се опровергават и от останалите събрани по
делото доказателства.
По отношение на показанията на свидетеля М. Л., който е баща на молителя, и
съответно дядо по бащина линия на децата М. и Е., счита същите за пристрастни, целящи да
подпомогнат молителя. Свидетелят живее в друг град, има инцидентни и непреки
впечатления от състоянието на децата Е. и М., никога не е бил пряк свидетел на
отношенията между И. Н. и двете деца. Показанията му се базират на преразказани
твърдения от молителя и от детето М..
Самото дете Максим отрича да е било насилвано от въззивника. Това се доказа и от
изслушването на вещото лице, както и от писмената му експертиза. Това се установява и от
социалния доклад.
Предвид гореизложеното счита, че липсват ясни мотиви как съдът е стигнал до
3
своите изводи за наличие на домашно насилие, а освен това са в противоречие със събраните
по делото доказателства. Съдът не е разгледал всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупност.
Счита самата молба за защита от домашно насилие за злоупотреба с права, целяща да
ограничи личния живот на майката, децата, и едновременно с това и неговия личен живот.
Поради изложеното моли за отмяна обжалваното решение и за обезсилване на
издадената заповед за защита от домашно насилие.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор вх.№ 45786/10.07.2020г от Г. М. Л. в
срока по чл.263 ГПК със становище за нейната неоснователност и за потвърждаване
решението в атакуваните му части.
2/ насрещна въззивна жалба вх.№ 19893/09.03.2020г от Г. М. Л. срещу решението
на ВРС в частта му, с която ВРС не е наложил останалите мерки за защита по отношение на
детето М. спрямо И. К. Н. като лице, с което майката на децата Магдалена Кондова се
намирала във фактическо съпружеско съжителство. Затова поддържа искането да бъде
наложена мярка по чл.5 ал.1 т.З ЗЗДН да се забрани на отв.Ненов да приближава децата и
местата им за социални контакти за максимален срок.
Макар ВРС да е изложил мотиви защо не следва да бъде прилагана посочената мярка,
липсвал изричен диспозитив за това. Счита мотивите на съда в частта с която, се обсъждат
събраните доказателства, за обосновани, последователни и логични.
Според събраните доказателства, и най-вече тези от МВР по образуваното
производство за домашно насилие и според изявленията на самия отв.Ненов няма спор, че
той най-малко три пъти е упражнил насилие върху детето М., дърпайки ушите така, че да
предизвика болка.
Счита за правно неиздържано твърдението на защитата на Ненов, че това било с
„възпитателен ефект". ЗЗДН е изключил категорично възможността да се прилага насилие,
независимо срещу кого и независимо колко при общуването в семейството.
Ответникът не само съжителства с майката на децата, но и се е вживял в ролята на
баща, което е видно от събраните доказателства - води децата от и на училище, общува с
преподавателите на Максим, като се представя за баща, позволява си да го наказва за
недисциплинираността му според него. По-малкото дето дори го нарича „тати Иван".
Какво следвало да направи Г.Л., когато научил от учителката на сина си и от него
самия в телефонен разговор, че ответникът упражнил насилие над детето му. Любенов
избрал единственият законен начин - съдействие на социалните служби и Полицията и му
4
коствало много усилия да не прибегне към саморазправа. Молителят очаквал адекватна
защита от Държавата и Ненов да осъзнаел, че не може да прилага насилие под никаква
форма при възпитанието на Максим и Е..
С постановяването на решението на съда Г.Л. приел, че тези негови цели ще бъдат
постигнати.
С подаването на въззивна жалба срещу това решение от Н., Л. разбрал, че съдебният
акт нямало да постигне целения ефект. Ответникът очевидно имал представа, че е постъпвал
правилно, когато е упражнявал насилие над детето М. Това означавало, че той и занапред
щял да постъпва по същия начин, когато не харесвал поведението на момчето.
Бащата не можел да допусне това да се случва отново и отново и заради това държи
на ответника да бъде наложена и мярката по чл.5 ал.1 т.З от ЗЗДН и да му се забраняло на Н.
да приближава децата и местата им за социални контакти за максимален срок. Г. Л. не
приемал съобразеното от съда, че Ненов помагал на майката да се грижи за децата.
Последната е поела този ангажимент със споразумението, с което, е прекратен бракът между
страните и ако не можела да осъществява действията по това споразумение относно
полагане грижите за децата им, можела да се обърне към съда и да поиска бащата да се
грижи за децата им Максим и Е..
Ето защо моли да бъде разгледан спорът по същество и съдът да се произнесе с
решение, като уважи молбата му в цялост.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
С молба от 8.10.2019г Г. М. Л. в качеството му на баща на децата М.Г. Л., род.
1.09.2011, и Е., род. 1.05.2015, за постановяване на мерки за защита на двете деца срещу И.
К. Н. с адрес гр.Бяла ул.“А.Премянов“ № 28 - лице, с което майката на децата - М.К. се
намира във фактическо съпружеско съжителство.
Твърди, че бракът между родителите на децата бил прекратен с решение от
14.08.2018г, което е влязло в сила. С него упражняването на родителските права е
предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения.
Излага, че децата и майката живеели в бившето семейно жилище на ул.“Доспат“ №
18 ап.8 ет.5-6.
След прекратяване на брака майката заживяла с отв.И. Н..
Детето М.Г.Л. учело в частно училище в СОК „Камчия“.
В късната есен на миналата година преподавателката Я.споделила с молителя
5
Любенов, че видяла как Ненов дърпал ушите на М.. След разговор с майката, молителят
решил, че е инцидентна проява.
При редовната среща на бащата с децата на 14 и 15.09.2019г, пред него и родителите
му, децата разказали, че в присъствието на майка им, Иван Ненов им нанасял удари. Ходили
на къмпинг и там Ненов ударил и Е., и Максим пред майка им, която не направила нищо.
На 16.09.2019г Г.Л.подал жалба в Д„СП"-Варна.
На 17.09.2019г молителят провел разговор с детето М. по телефона и то му разказало,
че отв.Ненов отишъл да го вземе от училище и го ударил. Молителят направил запис на
разговора със сина си и се обадил на 112, откъдето го насочили към Първо РПУ - Варна. С
полицейски патрул посетили децата. М. бил в добро състояние и настроение, но потвърдил,
че бил ударен от Н.. Майката и ответникът отрекли, но не отрекли, че ответникът бил
издърпал ухото на М..
На 18.09.2019г бащата се обадил отново на М. в 7.50ч и детето разказало, че след
като баща му и служителите на МВР си тръгнали, Н. отново му дърпал ушите. Бащата подал
жалба в Полицията.
Излага, че бащата бил длъжен да осигури на децата си среда без насилие и затова
моли за уважаване на молбата, като бъде издадена заповед за защита, с която да бъде
задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата,
както и да му бъде забранено да приближава децата, а също и местата им за социални
контакти на по-малко от 200м за срок от 18 месеца.
В о.с.з. молбата се поддържа.
Отв.И. Н. е оспорил молбата. Заявява, че не живее и не е живял във фактическо
съпружеско съжителство с М. К. и никога не е упражнявал насилие над двете деца.
Моли за отхвърлянето на молбата и присъждане на сторените по делото разноски.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“–ВАРНА не е изпратила
представител в о.с.з. В изготвения социален доклад изразява становище, че в интерес на
децата е да не се ограничава възможността на бащата да общува пълноценно с тях.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна
Представена е декларация по чл.9 ЗЗДН /л.8-І/, в която е изложено, че ответникът
упражнява психическо и физическо насилие над децата М.и Е., като изложените фактически
твърдения са идентични с обстоятелствената част на настоящата молба и уточнението към
нея.
6
Няма спор между страните и от у-е /л.10-І/ бракът между Габриел Любенов и
Магдалена Любенова /сега Кондова/ е прекратен със съдебно решение от 14.08.2018г, като
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М. и Е. е било
предоставено на майката.
Със заявление от 16.09.2019г до Д„СП"-Варна Г.Л. сигнализирал за насилие над
децата си от страна на И. Н. /л.12-І/.
С жалба от 18.09.2019г до Първо РПУ-Варна Г.Л. е заявил, че децата му били
системно удряни, тормозени и унижавани от настоящия партньор на майка им И.Н. /л.13-І/.
Приобщена е и цялата преписка, образувана по жалбата /л.37-53-І/. От същите се
установява:
В писменото си сведение Г. Л. е заявил, че когато били заедно на почивка от
2.09.2019г до 9.09.2019г синът му му казал, че партньорът на бившата му съпруга си
позволявал да му удря шамари. Съдържа се и писмено сведение от детето М., което е казало,
че за една година И. му бил дърпал ушите три пъти и много го боляло, но не го бил бил,
както и че веднъж, когато били на къмпинг, И. се скарал на Е. доста строго.
В писменото си сведение М. К. заявявала, че от около една година живеела с И. Н.,
който обичал нея и децата и се грижел за тях. Дърпането на ухото било с възпитателна цел
поради лошото държание на М.. Излага, че на 19.09.2019г. Г.Л. е нарушил деня за свиждане,
като влязъл в училището на М. да го настройва срещу И..
В писменото си сведение И.Н. заявявал, че живеел от около една година с М. К. и
полагаи заедно грижи за децата. Отричал да е упражнявал насилие. Случвало се е в хода на
възпитанието на Максим да му повиши тон и два пъти да му издърпа ухото.
В докладна записка от 3.10.2019г на инспектор ДПС при Първо РУ-Варна /л.49-І/ е
отразено, че били прослушани дисковете, предадени от Г.Л., като на записа се чувал детски
глас, който плачел, искал да се види с баща си и признавал, че бил бит от майка си и
приятелят, с който тя живеела.
По делото са приети декларация от М. К. за м.септември, подадена в ДГ № 1
„Светулка"-Варна /л.75-І/, в която деклараторът е посочил, че детето Е. Л. ще бъде вземана и
водена освен от нея и от лицата Ве. П., К. П. и И. Н., както и попълнен формуляр от
Инструктаж за безопасност на движение и култура на поведение в ЧСУ„Юрий Гагарин"
/л.77-І/, като в декларация от 16.09.2019г М. К. е дала съгласието си детето М. Л. да бъде
посрещано от И.Л., В. П.и К.П..
От удостоверения /на л.78 и л.79-І/, от които е видно, че регистрираният постоянен и
настоящ адрес на И. К. Н. са в гр.Бяла, обл.Варна.
По делото е приет социален доклад, изготвен от Д“СП“-Варна /л.33-35-І/, в който е
7
описано, че след сигнала на г-н Л., Посочено е, че децата се отглеждат от майка им, с
подкрепата на нейния партньор - Иван Ненов, с когото от около година съжителствали.
Майката е изложила, че когато децата се връщали от среща с баща им, били настроени
срещу нея и партньора й и ги обиждали. По думите на майката И. Н.бил добър и грижовен
към децата й и те го обичали. И. Н.споделил, че се било случвало в редки ситуации да
дръпне ухото на М., когато не слушал. Осъществена била среща с детето М., което заявило,
че когато не слушал, майка му му удряла шамари и че три пъти И. му бил дърпал ухото.
М.споделил, че му харесвало да живее с майка си и с И., стига да не му се карали.
Констатирано е, че комуникацията между родителите била нарушена.
В хода на социалното проучване не било установено да е упражнявано насилие
спрямо детето Е..
Поведението на детето Максим не сочело на извод за системно упражнявано
насилие.
Не са установени сериозни рискове за живота и здравето на децата. Няма индикации
за нарушение на психо-емоционалното им състояние. Г-жа К. и г-н Н. са консултирани да
използват методи на възпитание, свързани със зачитане и уважение на личността им и да не
използват физическо наказание.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.
Я.ДойчЕ.-Ц.и М. Л. М., сочени от молителя, както и свидетелите З. Ж. З., М.С. М. и К. Р.П.,
сочени от ответната страна.
Свид.Д.ДойчЕ.-Цакири излага, че била учител на детето М. в частно училище
„Юрий Гагарин". По нейните думи той е дете с много проблемно поведение, всички
родители се оплаквали от неговото агресивно поведение, дори поискали преместването му.
Свързали се с майката, но тя не проявявала интерес. Излага впечатления за случка от
м.ноември или м.декември 2018г, когато мъж, който не бил бащата на детето, след разговор
с психоложката, извъртял ухото на детето, по нейно мнение по жесток начин. Друг път
хванал детето за ухото и го бил вдигнал във въздуха.
Свид.Милко Марков - баща на молителя и дядо на децата, твърди че в началото на
месец септември, почивните дни, били на почивка с децата във Велинград. Децата се
оплаквали, че на Е. бил ударен шамар от И., а на М. - многократно било издърпвано ухото и
пред съучениците му. По телефона детето плакало. Баща му се чудел какво да направи и
свидетелят му казал, че има закрила на децата и да отиде в Полицията. Твърди, че когато
говорят с децата, се усещала потиснатост.
По искане на ответника са разпитани свидетелите З. Ж. Зл.., М.С. М. и К.Р. Пе..
Свид.З. З. излага, че познавал И. Н. от 9 години и били съседи в гр.Бяла. Виждали се
почти всеки ден, а в събота и неделя - задължително. И. нощувал в Бяла, живеел с майка си
8
и баба си. Свидетелят бил виждал веднъж М., И. го запознал с нея. Иван не бил споделял да
има намерение да се мести при нея. Иван не му бил разказвал за своя личен живот от
последната година по-подробно. Не знае дали Магдалена имала деца.
Свид.М. М. сочи, че бил съсед на М., живеел на един и същ етаж, и познавал И. Н.от
около година. Мисли, че имали връзка с М.. Не бил ходил на гости у М.а. Не бил виждал
някое от децата само с И., не бил забелязал лошо или агресивно поведение от страна на И.
към децата. Децата на М. рядко контактували със свидетеля, но не се били оплаквали от
Иван. От последния знаел, че живеел в гр.Бяла и там му бил бизнесът. Иван го виждал може
би в края на седмицата, уикенда, вечер по-скоро не, рядко. И. имал бяло товарно бусче,
вечерно време, ако се видели евентуално, се спирали пред блока за поговорят.
Свид.К.П.излага, че от миналата година познавал И., който обслужвал тяхната
кооперация и бил монтирал камери.Знае, че И.и М. били приятели. М. живеела сама с
децата. Била ходила в Бяла, в дома на Иван. Иван бил много добре с децата и те никога не
били казвали нещо лошо за И., който гледал много добре тези деца. Иван имал черен джип и
бяла фирмена кола. По думите на свидетеля той ходел да взема Е. от детска градина. Не бил
виждал Иван да опъва ухото на М..
По делото е прието заключението на в.л.- клиничен психолог Р.Г.. по допуснатата
съдебно-психологична експертиза, която неоспорена от страните е приета от съда като
обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че при детето М.поради аномалията
по рождение на дясната ръка, се усеща известно чувство за непълноценност. Разказвайки
продължение на приказка, М. казал, че направил три бели и „доведеният" баща му дръпнал
ухото много силно. Казал, че И. живеел с тях, а след това, че той се държал добре с тях и му
бил купил плейстейшън. Споделя, че „доведеният" баща му се карал и можел да му дръпне
ухото. На въпрос дали се страхува от него, детето заявило „не чак толкова".
Детето Е. казало, че с „татко" И. рисували и нареждали пъзел и заявило, че обича
татко И.. Отричало да й бил удрян шамар, когато не слушала. Казва, че баща й се казвал И.
и нямала друг татко.
Вещото лице сочи, че при родителите на Е. и М. е налице сериозен конфликт. Бащата
има неотработени емоционални турбулентности от раздялата с майката и това фрустрира
родителския му капацитет.
По отношение на Иван Ненов, който поставял на приоритетно място възпитанието на
децата в отношенията с другите хора, в.лице намира за разбираемо каква е била мотивацията
на бащата да издърпа ухото на М., тъй като бил информиран, че детето не уважавало
другите децата, че ги предизвиквало в клас. М. преживявал раздялата на своите родители.
Отношенията му с „доведения баща" все още не били достигнали ниво на доверителна
връзка. Детето било разколебано по отношение неговото поведение. В поведението на
Максим се прокрадвал начален конфликт на лоялност. Вещото лице посочва, че детето е
9
споменало за три случая, когато Иван Ненов бил издърпал ухото на детето, но те не били
възприети от Максим като актове на насилие, а като санкциониране за направените бели.
В настоящата инстанция са изслушани страните по спора, както и е разпитана като
свидетел майката на двете деца М. К.а, чието изложение бе прекъсвано и репликирано
неколкократно от молителя Г.Л. По нейните изявления същата очаква дете от Иван Ненов,
макар да заявява, че не живели заедно на един и същи адрес. Излага, че от децата научила, че
баща им ги настройвал срещу Иван. Максим, когато се приберял след среща с баща си,
споделял, че Г.Л. изказвал обидни думи по адрес на Иван, че бил дебел, бил грозен; че Бяла
било село; там не било хубаво, нямало да ходят; че Ива не бил баща на децата и затова
„няма да го обичате". Вместо да им се радвал, когато е с тях, той по всякакъв начин гледал
да го унижи. Децата се връщали от срещата с баща си потиснати.
Габриел има родители и когато били заедно той вземал майка си Т.М. /тяхната баба/
да се грижи за децата. Сега били един месец при него, понеже му се полагало - от 10.07.-
10.08 в гр.Варна, на неговия адрес. През цялото време бабата била плътно с децата, за да му
помага в грижите. Когато Г.е на рейс /работи като механик на пасажерски кораби/, всеки ден
се обаждал на децата по вайбър с видеовръзка. Отсъства доста време. По време на
пандемията го нямало над шест месеца в България. Когато си е в България срещите му с
децата се спазват според режима, определен с решението за развод.
По нейните думи И. много обичал децата, чувствал ги като свои, грижел се за тях.
Това, че не бил техен биологичен баща, не го правело по-малко грижовен. Не виждала нищо
лошо в това да бъдат обичани чуждите деца.
Прекъсвайки свидетелката в-кът Г.Л. заявява, че бил завел две дела - за майка и баща
му /има предвид режим на личен контакт с дядото и бабата на децата/ и за него самия за
промяна режима на лични отношения с децата, за увеличаването му. Като отговорен баща
несмятал, че можел да изчерпи своето бащинство с определения режим.
По думите на свид.Кондова понеже Габриел имал много пари и искал да ги харчи в
съда, да ги тормозел, докато не ги съсипел. Само ги заплашвал, че нямало да ги остави на
мира.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с двете жалби,
касаещи прилагане мерки за защита само спрямо детето М., цени събрания доказателствен
материал в този обем. С оглед съвкупния анализ на същия, обясненията на страните, и
приложимите материални норми, достига до следните правни изводи:
По допустимостта.
По този въпрос е налице спор доколко ответникът по молбата попада под хипотезата
на чл.3 т.10 ЗЗДН, като се поддържа тезата, че И. Н. към момента на твърдяното физическо
10
насилие – 17.09.2019 не бил във трайно фактическо съжителство с майката на децата М. и Е.
– М. Д. К..
Поддържаният още пред първата инстанция довод въззивният съд намира за
несъстоятелен, тъй като данните по делото сочат на обратния извод. Направените пред
органите на Полицията изявления от страна на И. Н. и М. К. имат характера на признание за
факти, дадено пред държавен орган. Такива данни се съдържат и в изготвения социален
доклад, и в заключението на вещото лице по СПЕ. Устните обяснения на ответника и
показанията на разпитаната като свидетел в настоящата инстанция Магдалена Кондова –
майката на двете деца, също сочат на този извод.
Затова съдът намира за неубедителни доводите, че фактическото съжителство се
изчерпвал само в съвместното живеене на един адрес. Тъкмо обратното. Житейски
оправдано би могло да бъде поради естеството на работата на някой от двамата партньори
да пребибават в различни населени места, като същевременно имат общо домакинство,
полагат съвместни грижи по оглеждането и възпитанието на непълнолетните деца, при това
очакват и раждането на собственото им дете. В подкрепа на тези разсъждения е и
изявлението за намерението им да узаконят връзката си чрез сключването на брак.
От горното следва, че молбата изхожда от и е подадена срещу легитимирани лица по
смисъла на чл.8 т.1 и чл.3 т.10 ЗЗДН, т.е. явяват се надлежни страни по спора..
Искането ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на
чл.7 ал.1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла
на чл.9 и чл.10 ал.1 от същия закон.
Ето защо намира молбата за допустима и затова съдът дължи разглеждането й по
същество.
По основателността
Съобразно трайната практика декларацията по чл.9 ЗЗДН се ползва с пълна
доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства.
При наличието на ангажирани други доказателства по делото, съдът е длъжен да
прецени представената декларация и изложените в нея твърдения единствено след анализ на
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. При това положение за
уважаването на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, молителят следва да установи действително извършени
от ответника действия на посочените дати, които да бъдат квалифицирани като домашно
насилие. Съответно, за отхвърлянето на молбата, върху ответника е тежестта да ангажира
доказателства, които да оборят или внесат съмнение в представените от молителя
доказателства.
11
Съвкупният анализ на данните по делото налага извода за осъществен факт на
издърпване ухото на детето М. на посочената дата 17.09.2019г от страна на И. Н.,
съжителстващ с майката на детето М.Кондова, който факт се признава и от въззиваемия
Ненов в писменото му сведение пред Полицията. Що се отнася за случилото се през есента
на 2018г, описано в молбата за защита, това събитие стои извън преклузивния срок по чл.10
ал.1 ЗЗДН и затова не следва да бъде съобразявано.
С оглед разпоредбата на чл.2 ал.1 ЗЗДН всеки акт на физическо, емоционално и
психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.
По изрична разпоредба на чл.2 ал.2 ЗЗДН за психическо и емоционално насилие над дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От това следва, че самият
закон не пояснява какво има предвид под физическо или психическо насилие. Затова следва
да намерят приложение разпоредбите на чл.19 от Конвенцията за правата на детето, както и
чл.11 от Общ коментар № 8/2006 относно правото на детето на закрила от телесно наказание
и други жестоки или унизителни форми на наказание, както и Общ коментар № 13/2011
относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие, р-л ІV–чл.22 и чл.24,
препращащ към чл.11 от ОК № 8/2006. Нормите на Конвенцията имат пряко приложение във
вътрешното законодателство на държавите, подписали Конвенцията, а даденото с Общите
коментари тълкувание на понятието насилие имат задължителен характер.
Без да толерира проявата на физическо или психическо насилие спрямо децата,
въззивният съдебен състав съобразява, че смисълът и социалното предназначение на Закона
за защита от домашно насилие е да се даде защита само в изключителни случаи, когато е
застрашен животът и здравето на лица, намиращи се действително в риск и в
ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза извън рамките на житейския
конфликт и причинява сериозно страдание.
Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер и имат за цел не да бъде
санкциониран извършителят, а да бъде предпазено пострадалото лице. Затова съдът не
толерира използването на това процесуално средство за защита, когато липсва
изключителност на случая, тъй като това създава предпоставка за злоупотреба с права,
когато биват използвани като легално средство за репресия или като средство за събиране на
доказателства и предрешаване изхода на спора по бъдещи или висящи между страните
други производства /като напр. за развод или по чл.127 СК/. Същите не следва да бъдат
използвани като средство за разрешаване на спора за родителска отговорност чрез
дискредитиране на единия родител, така и да заместят необходимото сътрудничество между
родителите с оглед охраняване интереса на децата им. Казано с други думи, както
преднамереното им използване, без да е налице основателна причина, така и
формалистичното отношение при налагането им, има за последица злоупотреба с права от
страна на „жертвата“ спрямо „извършителя“.
12
Чрез налагането на мерките по ЗЗДН се интервенира в личната правна сфера на друго
лице, т.е. засягат се негови лични права. Същевременно, обаче, тяхното прилагане
рефлектира върху множество междуличностни отношения, стоящи извън тези между
страните по спора, давайки отражение върху разширения семеен кръг, в който са включени
възходящите на бившите съпрузи, роднините по съребрена линия, а също и роднините на
новия член в семейството –в случая Иван Ненов.
Предвид всичко изложеното въззивният съд намира, че в процесния случай към
установения факт не следва да се подхожда формалистично и да се прилагат мерките по
чл.5, без да бъде подложен на съвкупен анализ целия събран доказателствен материал по
делото, както и да се съобрази и цялостното процесуално поведение на страните.
Установява си, че детето М. е привързано към двамата си родители. Поради по-
голямата си възраст в сравнение със сестра му Е., е по-осъзнато и затова преживява
раздялата на родителите си по-болезнено. Съществуващият и понастоящем сериозен
конфликт и нетърпимост между двамата родители /което пролича и в поведението им дори в
съд.заседание/, дължащ се на непреработените емоции у Г. Л.от раздялата с майката,
съжителстваща вече с друг мъж-И. Н., е предпоставка за започналия да се формира у детето
М. конфликт на лоялност, а негова външна проява е агресивното му поведение спрямо
съучениците му /освен данните за малформация на едната му ръка/. В тази връзка
свид.Ц.като преподавател в частното училище „Ю.Гагарин“ в СОК“Камчия“ определя М.
като дете с много проблемно поведение; всички родители се оплаквали от агресивното му
поведение; дори поискали преместването му. А в.лице Г. е посочила, че Максим не уважавал
другите деца и ги предизвиквал в клас.
От данните по делото /социалния доклад, заключението на в.лице и показанията на
свид.Ц./ се изясни, че по повод въпросния инцидент /издърпаното ухо/ детето М.е проявило
критичност към поведението си, така наречена от молителя Л. промяна в показанията му /а
то няма качеството на свидетел/, анализирано от в.лице-кл.психолог Р.Г.Е. като осъзната
преценка от страна на Максим действията на И. Н. като адекватна санкция за неговото
поведение поради нарушаване правилата в училище. Затова то заявило , че не се страхувало
„чак толкова“ от него. Направеният в соц.доклад и от в.лице извод е, че детето не е имало
преживяването за насилие, тъй като в поведението му липсвали индикации за психична или
физична травма като резултат от упражняван спрямо него системен физически и/или
психически тормоз от страна на Иван Ненов.
Същевременно в.лице е обърнало внимание, че М. не е приел отв.Н. все още като част
от семейството, тъй като имал съзнателни спомени за предишното такова с биологичните си
родители, което му давало възможност да манипулира тяхното мнение, макар и несъзнавано,
за да прекарва повече време със своя баща, с когото имало доверителна и емоционална
връзка и се чувствало по–комфортно, свободно и защитено. Докато с отв.Н. към настоящия
момент нямало изградена емоционална и доверителна връзка, но имало определени
13
индикации за начало на такава. В тази връзка данните по делото сочат, че биологичният
баща не е бил препятстван или ограничаван във възможността да общува пълноценно с
децата си. Затова препоръчително би било Г.Л. да съумее да преработи емоционалните си
турбулентности спрямо майката, което би подобрило цялостните им отношения и би се
отразило по-благоприятно на връзката му с двете деца и по-специално с М..
В обобщение. Дори да се приеме за осъществен фактът на издърпване на ухото на
детето М.от страна на И. Н., то от него не са настъпили последиците, които да го определят
като физическо насилие над детето по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН – данните по делото сочат,
че М.не го е преживял като травматично събитие, нито като унизително, тъй като в
поведението му липсват индикации за психична или физична травма като резултат от
упражняван спрямо него системен физически тормоз от страна на Иван Ненов. Не са налице
обстоятелства, които да водят до застрашаване живота и здравето на детето, същото да се
намира действително в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза извън
рамките на обичайния житейски конфликт и да причинява сериозно страдание. Ето защо
въззивният съд приема, че настоящият случай не се явява изключителен и не са налице
предпоставките, които да дават основание за прилагането на мерките по чл.5 ал.1 т.1
ЗЗД и по ал.4 ЗЗДН.
Що се отнася до поддържаното настоятелно искане от молителя за прилагане на най-
строгата мярка по чл.5 т.3 ЗЗДН – да се забрани на ответника да приближава детето М. на
200метра, като и местата за социални контакти за максимално дългия срок, установен в
закона, съдът намира за уместно да изложи, че данните по делото не обосновават такава
необходимост. Налага се извод за несъответност между исканата мярка и осъществения акт,
което от своя страна сочи на злоупотреба с права. Това е така, защото като краен резултат
чрез евентуалното прилагане на сочената мярка се цели отделянето на И.Н. от новото
семейство на майката М.К., което не се изчерпва само с детето М., а включва и неговата по-
малка сестра Е., както и бъдещото им общо дете. И макар отв.Ненов да е използвал
неподходящ възпитателен метод, той е лицето, което съжителства с майката и я подпомага в
ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Липсват данни същият с
поведението си да поставя в сериозен риск детето М., който по степен да налага пълното му
изолиране. Ето защо предприетите от Г.Л. действия, макар и под формата на загриженост за
физическото и психическо здраве на М., могат да се възприемат като насочени срещу
висшия интерес на детето. На съда като държавен орган, на който както по силата на
Конвенцията за правата на детето, така и по силата на вътрешното законодателство, уредено
в ЗЗДт и ЗЗДН, е възложено задължението да следи за висшия интерес на детето и да го
охранява. Това обосновава извода, че в конкретния случай прилагането на мерките по чл.5
ЗЗДН не цели да предпази детето от упражнено насилие, а да санкционира новия партньор
на майката. А това, както се изложи по-горе, не е смисълът и предназначението на ЗЗДН и в
дългосрочен план би навредило на правилното и здраво психо-емоционално развитие на
детето като проява на част от висшия му интерес. Не на последно място е необходимо да се
посочи и това, че Законът не дава защита на бъдещи или предполагаеми права, на каквито
се позовава бащата, заявявайки желанието си да предпази децата от бъдещи посегателства.
Достигането до правни изводи, различни от тези на РС, налагат отмяна
първоинстанционното решение на ВРС в уважената част и вместо него да бъде
постановено друго за отхвърлянето на молбата.
14
С оглед изходът на спора, на отмяна подлежи издадената по реда на чл.15 ал.2
ЗЗН заповед за защита, на осн.чл.17 ал.5 ЗЗДН.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН,
поради отхвърлянето на молбата и отмяната на заповедта, държавната такса и разноските по
делото следва да бъдат възложени върху молителя, а именно - държавна такса за всяка от
инстанциите по 25лв, на осн.чл.11 ал.3 вр.ал.1 и чл.17 ал.2 ЗЗДН, или общо 50лв. В негова
тежест остават разноските за заплатен депозит за в.лице.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за двете инстанции. Представени са доказателства за такива, както следва:
за първата инстанция искането е отправено още с писмения отговор, към който е
приложен списък по чл.80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие,
обективиращ и разписка за заплатената сума в размер на 600лв /л.л.32, 30, 36-І/. Възражение
за прекомерност не е било направено от молителя;
за въззивната инстанция-400лв за процесуално представителство; /л.32/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-VІІІс-в № 444/31.01.2020 по гр.д.№ 16071/2019 в частта
му, с която Е ЗАДЪЛЖЕН И. К. Н. ЕГН ********** от гр.Бяла ул.“А.П.“ № 28, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на детето М. Г. Л. ЕГН
********** от гр.Варна ул.“Д.“ 18 ет.5-6 ап.8, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН; ОСЪДЕН Е И. К.
Н. да заплати ГЛОБА в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС в размер на
200лв, на осн. чл.5 ал.4 ЗЗДН, както и държ.такса в размер на 25лв, на осн. чл.11 ал.2 ЗЗДН;
ОСЪДЕН Е И. К. Н. да заплати на Г. М. Л. сумата от 500лв - сторени по делото разноски,
на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН вр.чл.78 ал.1 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ молбата, предявена от Г. М. Л. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“*“ № 36,
за издаване на заповед за защита срещу И. К. Н. ЕГН ********** от гр.Бяла ул.“А.П.“ № 28
за налагане мерки за защита по отношение на детето М. Г.Л. ЕГН **********от гр.Варна
ул.“Д.“ 18 ет.5-6 ап.8, на осн.чл.5 ал.1 т.1 и ал.4 ЗЗДН.
ОТМЕНЯ издадената по реда на чл.15 ал.2 ЗЗДН ЗАПОВЕД за ЗАЩИТА, на
осн.чл.17 ал.5 ЗЗДН
15
ОСЪЖДА Г. М. Л. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“*“ № 36 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС, държавна такса в размер на 50лв
/петдесет лЕ./, на осн. чл.11 ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. М. Л. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“*“ № 36 да заплати на И. К. Н.
ЕГН ********** от гр.Бяла ул.“А.П.“ № 28 разноските, сторени по делото за двете
инстанции, общо в размер на 1000лв /хиляда лЕ./, на осн.чл.11 ал.3 ЗЗДН.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която отхвърлена
молбата на Габриел Любенов за налагане мерки за защита по отношение на детето Е. спрямо
ответника И.Н., на сон.чл.5 ЗЗД, както и е осъден Г. М. Л. да заплати на И. К.в сумата от
300лв- сторени разноски за първата инстанция, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН вр.чл.78 ал.З ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16