Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 06.07.2016 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц.Н., като разгледа докладваното от съдията
ГЕОРГИЕВ АНД № 115 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Е.И.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 186003F203578 от 12.03.2016 г. на директора
на Офис София област при на ТД на НАП – София, с което е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева на основание чл. 355, ал. 2 КСО за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. а от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
В жалбата
се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че жалбоподателката
забравила да внесе осигуровките, заради погребението на сестрата на съпруга й.
Последната заболяла тежко от началото на година, нямала други роднини, затова
жалбоподателката полагала ежедневни грижи за нея. Твърди се, че нарушението е
за пръв път, а наложената санкция е крайно несправедлива.
В съдебното заседание жалбоподателката
поддържа жалбата си и моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна изразява становище
за неоснователност на жалбата. В съдебното заседание не изпраща представител.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 29.02.2016 г. (понеделник) жалбоподателката
Е.И.Г. подала декларация Наредба № Н-8, за което е съставен протокол с изх. 232271600930917/ 29.02.2016 г. на ТД
на НАП София.
При подаване на декларацията
свидетелката И.Ц.С. установила, срокът за подаване на декларацията е изтекъл на
25.02.2016 г. Жалбоподателката Е.И.Г. обяснила на свидетелката И.Ц.С., че е
закъсняла, защото е имало погребение.
Видно е от препис-извлечение от акт за
смърт № 3/25.02.2016 г., съставен в с. Стъргел, общ. Горна Малина, че на
24.02.2016 г. в 21.00 ч. в с. Стъргел е починала Мария Димитрова Руньова.
Представени са касова бележка от
26.02.2016 г. и платежно нареждане от Е.И.Г. за внесена сума от 70.29 лева в
полза на ТД на НАП София област задължение за периода от 01.01.2016 г. до
31.01.2016 г.
Срещу жалбоподателката Е.И.Г. е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F203578 от 29.02.2016
г., от И.Ц.С.-инспектор по приходите в ТД на НАП София офис София област за
това, че на 29.02.2016 г. в ТД на НАП София офис София област е установено, че в
качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, регистриран
земеделски производител не е подала в компетентната ТД на НАП София декларация
образец № 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 /29.12.2005 г. на МФ (ДВ
1/2016г.), с данни за осигурителен доход, облагаем доход по ЗДДФЛ и др. за
месец – 01.2016 г. в законоустановения срок –до 25 число на месеца, следващ
месеца за който се отнасят данните съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8
/29.12.2005 г. на МФ (ДВ 1/2016г.) за месеца януари 2016 г. За 01.2016 г.
декларация образец 1 е приета с протокол 233581602388074/ 29.02.2016 г. в ТД на
НАП София офис София. Крайният срок за подаване на декларация образец 1 за 01.2016
г. е 25.02.2016 г. За месец 01.2016 г. закъснението е от 4 дни. Дължимите
осигурителни вноски са внесени съгласно платежно нареждане на 26.02.2016 г.
Нарушението е констатирано в ТД на НАП София офис София. Нарушението е за първи път. С посоченото жалбоподателката
Е.И.Г. е нарушила разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. а от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. във вр. с чл. 5, ал. 4, т.
2 КСО. Актът е подписан от актосъставителя И.Ц.С., свидетелите при установяване
на нарушението П.Г.И. и В.Й.Б., както и от Е.И.Г., като последната получила
препис от него и написала възражения, че „поради смърт на наша много близка
забравих внасянето на декларацията, за което прилага акт за смърт и платежно
нареждане. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени възражения.
Въз основа на АУАН е съставено
наказателно постановление № 186003F203578 от 12.03.2016 г., издадено от
директора на Офис София област при на ТД на НАП – София, с което е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева на основание чл. 355, ал.
2 КСО за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. а от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за това,
че на 29.02.2016 г. в ТД на НАП София офис София област е установено, че
в качеството си на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО,
регистриран земеделски производител не е подала в компетентната ТД на НАП София
декларация образец № 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 /29.12.2005 г. на МФ
(ДВ 1/2016г.), с данни за осигурителен доход, облагаем доход по ЗДДФЛ и др. за
месец – 01.2016 г. в законоустановения срок –до 25 число на месеца, следващ
месеца за който се отнасят данните съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8
/29.12.2005 г. на МФ (ДВ 1/2016г.) Крайният срок за подаване на декларация образец
1 за 01.2016 г. е 25.02.2016 г., а същата е подадена на 29.02.2016 г. Посочено
е, че административнонаказващият орган
счита за неоснователни причините за закъснението, посочени от Е.И.Г..
Със заповед от 23.12.2015 г. на
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите са делегирани
правомощия на директорите на офиси на ТД на НАП да издават наказателни
постановления по чл. 355 КСО.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите И.Ц.С.,
П.Г.И. и В.Й.Б., възприемайки ги като безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е получено от жалбоподателката на 30.03.2016 г. и е обжалвано на 04.04.2016
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е
правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно,
като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.
От събраните по делото доказателствата
се установи по несъмнен начин, че нарушение е извършено от жалбоподателката,
като същата не е подала в срока до 25.02.2016 г. декларация за месец януари
2016 г., а такава е била подадена на 29.02.2016 г. Осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично
представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване (чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО). Разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. „а“
от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, предвижда, че декларация
образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Лицето, което не подаде в срок
декларация с данните по чл. 5, ал. 4 се наказва с глоба от 250 лв. за всеки
отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 355, ал. 2, предл. 3 КСО).
Административнонаказващият орган е посочил, че намира за неоснователни
причините за закъснението на Е.И.Г.. В
чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол (Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по
н. д. № 1/2007 г., ОСНК).
Съгласно чл. 93, т. 9 НК, към която
препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в случая - нарушение/ с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато
съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона.
Съдът намира, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Процесното нарушение е формално,
т.е. за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици, а и
такива не са налице. Като изключителни в съвкупност смекчаващи вината
обстоятелства съдът цени: наличието на починала близка на жалбоподателката
непосредствено преди изтичане на срока за подаване на декларацията на
25.02.2016 г., което несъмнено се отразило негативно на жалбоподателката; краткият
срок на закъснението от четири дни, като декларацията е подадена на 29.02.2016
г. в първия работен ден – понеделник; нарушението е извършено за пръв път. При тези
обстоятелства и най-лекото наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед
обществената опасност на конкретното нарушение.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
186003F203578 от 12.03.2016 г. на директора на Офис София област при на ТД на
НАП – София, с което на Е.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева на основание чл. 355, ал.
2 КСО за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. а от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 2 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: