№ 1532
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510199 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 9816 от 23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 53499/2022 г. по описа на
СРС, 71- ви състав, Столична община е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 207,74 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+” по щета № 44012132111169, ведно с ликвидационни разходи, ведно със законна
лихва от предявяване на иска – 03.10.2022 г., до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Столична
община с излагане на доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, както и че съдът не е
обсъдил в пълнота наведените от ответника възражения и събраните по делото
доказателства. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност се моли съдът да намали размера
на присъдената сума. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
1
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Тук е мястото да се посочи, че противно на
изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд е изпълнил задължението си
по чл. 236, ал. 2 ГПК, като е изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, посочил е фактическите си
констатации, обсъдил е в пълнота направените от страните искания и възражения и е
изложил правните си изводи. Независимо от това и във връзка с доводите, изложени във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
В чл. 410 КЗ е уредено специално суброгационно право в отклонение от правилото на
чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато обаче причинител на
вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената
работа при или по повод нейното изпълнение.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително – гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
2
В проведеното производство ищцовото дружество успешно е доказало наличието на
всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на регресното
вземане, а именно: 1./ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2./ заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството ищец; 3./ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, които
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вследствие на
противоправно деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят да е
действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Между страните във въззивното производство не се спори, че пътят, на който е
реализираното произшествието, е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се
стопанисва и поддържа от Столична община. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона
за пътищата /ЗП/ общинските пътища са публична общинска собственост, а с оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта им е именно ответникът. Същият като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. В конкретния
случай именно бездействието по поддържането на процесния път и несигнализирането и
необезопасяването на дупки на пътното платно е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 31 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП –
22.04.2021 г., между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е250
ЦДИ“, рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Каско +“, с валидност на полицата от 25.06.2020 г. до 24.06.2021 г., както и
че ищецът – застраховател по имуществената застраховка, е изплатил обезщетение за
настъпилото увреждане на процесното МПС в размер на 192,74 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника, че ищецът е
заплатил застрахователното обезщетение без основание. Това е така, доколкото ответникът
като трето лице не може да се намесва в отношенията между застрахователя и застрахования
по имуществена застраховка „Каско“. Облигационните отношения имат относително
действие и трето лице не може да се намесва в чуждо облигационно отношение, освен
когато това е предвидено в закона – арг. чл. 21 ЗЗД, като в КЗ не е предвидена възможност за
намеса на трето лице в застрахователното правоотношение. В този смисъл ответникът не
може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по
3
застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора за застраховка
„Каско“. Право на такива възражения имат само застрахователят и застрахованото лице.
Столична община не е в кръга на лицата, които могат да правят защитни възражения,
основани на застрахователния договор. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че в
случая застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на клауза
„Пълно каско“, при която покрит риск са всички вреди, причинени в резултат от ПТП,
каквото е налице в настоящия случай.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника досежно
механизма на настъпване на процесните вреди. Чрез събраните пред първата инстанция
доказателства – показанията на свидетеля В. и заключението на допуснатата по делото пред
първоинстанционния съд съдебно- автотехническа експертиза /САТЕ/, което настоящата
инстанция изцяло кредитира на основание чл. 202 ГПК, се установява, че на 22.04.2021 г.
при движение на застрахования автомобил в гр. София, в района на бл. 462 в ж. к.
„Младост“ 4 с посока на движение от Столичен район „Младост“ към „Бизнес парк“ е
настъпило пътно-транспортно произшествие поради преминаване на МПС през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в която водачът е попаднал,
опитвайки се да избегне друга дупка, като в резултат на това е била увредена задна лява
гума на автомобила. От заключението на САТЕ се установява, че причинените на
автомобила щети са в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че сумата,
необходима за отстраняването на вредите към датата на ПТП, възлиза на 201,76 лева или
216,76 лева с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Поради изложеното
доводите на ответника за недоказаност на механизма на настъпване на ПТП съдът намира за
неоснователни. От друга страна, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението си за настъпване на
друг механизъм на ПТП.
Както вече беше посочено, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да
поддържа и ремонтира пътя е ответникът по делото – Столична община. Бездействието на
ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е неизпълнение на
това задължение, поради което същият дължи поправяне на причинените вреди.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че увреденият – собственик на
застрахованото МПС, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. На
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата
на факта, че е заплатил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу деликвента.
Досежно искането на въззивника за намаляване размера на присъдената сума
настоящата инстанция намира следното:
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона, който е в размер на
действително причинените вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства
на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. В случая ищецът е ангажирал доказателства, че е заплатил застрахователно
4
обезщетение за ремонт на увредения вследствие на ПТП автомобил в размер на 192,74 лева,
като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, или общо претендираният
размер на вземането възлиза на 207,74 лева, която сума е по-малка от посочената от вещото
лице стойност, необходима за отстраняването на вредите към датата на ПТП с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева – 216,76 лева. Предвид изложеното и съгласно
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан в пълния
предявен размер от 207,74 лева.
За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението на ответника, че по делото не е представен протокол за ПТП. В
действителност съгласно чл. 4 от Наредба № Із41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспорти произшествия и реда за информиране между МВР,
КФН и Информационен център към Гаранционен фонд /Наредбата/ в сила от 30.01.2009 г.,
приложима към момента на настъпване на ПТП, при ПТП с материални щети се съставя
протокол за ПТП. В чл. 6, т. 4 от Наредбата обаче е регламентирано едно от изключенията от
правилото на чл. 4, а именно че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и
не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно –
превозно средство, какъвто е и разглежданият случай.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят сторените в хода на въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. Ето защо, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата в размер на 168 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9816 от 23.05.2024 г., постановено по гр. д. №
53499/2022 г. по описа на СРС, 71- ви състав, с което Столична община, с адрес: гр. София,
ул. „Московска“ № 33 е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Витоша“ № 89Б на основание чл. 410,
ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 207,74 лева, представляваща регресно
вземане с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” по щета № 44012132111169 за ПТП,
настъпило на 22.04.2021 г. в гр. София, в района на на бл. 462 в ж. к. „Младост“ 4, при което
вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно са
причинени вреди на л. а. „Мерцедес“, „Е250 ЦДИ“, рег. № *******, ведно със законната
5
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
бул. „Витоша“ № 89Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 168 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6