Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 54 по описа за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 980,69 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***,
със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от Г.Б.срещу С.Р.К.
с ЕГН **********,***, в която се твърди,
че на 15.09.2016г. ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3072361 срещу С.Р.К. за сумата 980,69лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.02.2014г. до 30.04.2014г. като претендира и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че с
определение, постановено по описа на РС- гр. Плевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърди, че С.Р.К., в качеството му на
съсобственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г.,
изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ.
бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., шм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г., Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17,07.2012г./, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т,
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита,
че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на
ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Излага съображения, че съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "***на потребители за битови нужди
в гр. ***, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Твърди, че с
тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "***" АД на потребители за битови нужди в гр. ***,
одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на
ДКЕР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "***" АД на потребители в гр. ***,
приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от
Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите иа "***" АД и одобрени
с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ - одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите
ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. В
раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 /раздел УШ от
ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел
VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Твърди, че с приетите Общи условия с Решение
№ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани освен
права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33,
ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача". Твърди, че в предвид цитираната
разпоредба, „Т.С." ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ
за месец февруари до месец август включително /месеци касаещи процесния период/
в присъствието на Нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи
явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими
суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на
битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез
официалната уеб-страница на „******"ЕАД на
адрес: http:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Твърди, че ответникът
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от
01.02.2014г. до 30.04.2014г. Излага съображения, че на основание чл. 139 от
Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите
в сграда — етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В
настоящия случай, на 19.09.2002 г., сградата - етажна собственост, в която се
намира имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма "" ***, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Твърди, че съгласно чл.
155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "***по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата - "***на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май
2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. Моли да
бъде признато за установено по отношение на С.Р.К., че дължи на „Т.С." ЕАД
сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 980,69лв., главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.02.2014г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва от 15.09.2018г. датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва размера
на начислената сума за топлинна енергия – главница, както и размера на
начислените лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност за целия
претендиран период от 01.02.2014 год. до 30.04.2014 год. включително,
представляваща цена за топлоенергия — главница, както и начислената законна
лихва върху главницата, тъй като към момента на депозиране на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно 15.09.2017год.
вземанията на Дружеството са били погасени по давност след изтичане на
тригодишния срок, предвиден в чл. 111, б. “в)” от ЗЗД за подобни периодични
плащания. Счита, че сумите за посочения период са влезли в срока на погасителна
давност, съгласно чл. 111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, а именно: ,.С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания“. Излага съображения, че съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодично плащане“
по смисъла на горецитираната разпоредба се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Задължението за топлинна енергия на длъжника има точно характеристиките
на определено периодично плащане - дължат се повтарящи се престации, породени
от един правен факт (Договор), падежът на плащанията по фактурите настъпва на
определени интервали от време (на определена датата от месеца), без значение
дали периодите са равни или плащанията еднакви. В случая се касае именно за
периодични плащания, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от
време с определяем размер на плащанията, поради което същите се погасяват с
изтичане на по - кратката тригодишна давност. Счита, че посоченото от ищеца
основание на претенцията за периода 01.02.2014г. - 30.04.2014г., а именно -
посочване на дължимата сума в обща фактура № **********/05.09.2017г., не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване
на общата фактура (05.09.2017г.), респ. от изтичане на 30-дневен срок от
публикуването й. Счита, че това е така, тъй като тази обща фактура обективира
месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя.
Счита, че приложено извлечение от сметка за абонатен № 128245, не е основание
за задължаване на Ответника с процесната сума. Същото не обективира
действително доставените от ищеца и по потребените от ответика количества ТЕ.
Посочената сума е презюмирана и едностранно въведена в информационната база
данни на ищеца числа, неотговарящи на действителната доставка. Твърди, че
въпросното извлечение не отговаря на изискванията на ГПК за документ, поради
което е и негодно да установи наличието на ликвидно и изискуемо вземане. Поради
изложеното, счита, че ищецът по делото не е изпълнил вменените му от закона
изисквания за установяване на основанието, размера и ликвидността на исканите
от него суми, които би следвало да бъдат за доставена и консумирана топлинна
енергия.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***със
седалище и адрес на управление:*** ***, *** ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не спорно между страните, и се установява от представения НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 13, том 1, рег.№ 517, дело № 12/2014г. на
нотариус В.Г., че ответника С.К.
е придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент № 52, находящ се в
гр. ***, жк. ***разположен на V етаж, със застроена площ 102,20 кв.м. състоящ се от три стаи, столова, кухненски
бокс и сервизни помещения .По делото е представен договор сключен между
етажната собственост и „Техем сървисис“ за извършване на индивидуални
измервания на топломерите. Не е спорно между страните и се установява от
Протокол от 29.05.2002г., че етажната собственост на адрес гр.***, ***, е
избрала ***ЕООД за отчитане и разпределяне на доставената топлинна енергия.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.*** и
същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях
се урежда продажбата на топлинна енергия между “Т.С.” ЕАД, наричана “продавач”
и потребители на топлинна енергия за битови нужди, ползващи топлинна енергия за
отопляване, климатизация и горещо водоснабдяване посредством гореща вода,
наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване.Съгласно чл. 33, ал.1
купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергияа в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно ал.2 дължимата сума от изравнителните сметки
се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на съобщението за дължимата
сума.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-икономическа експертиза като компетентно, обективно, обосновано и безпристрастно. От него се установява, че процесния
период от 01.02.2014г. до 30.04.2014г. попада в отоплителен сезон 2013/2014г.,
който от своя страна включва периода м.05.2013г. до м.04.2014г. изравнителната
сметка се извършва през м.юли 2014г. За претендирания период от ищцовото
дружество, на вещото лице са предоставени съобщения към фактури за м.02, 03, и
04.2014г., както и подобна справка с начисления, плащания, задължения на
процесния абонат, като от приложените по делото се уставновяват следните суми,
които са били начислени за процесните месецикато прогнозни- съобщение към
ф.**********/28.02.2014г. на стойност 252,60 лв. за периода от 01.02.2014г. до
28.02.2014г., съобщение към ф.**********/31.03.2014г. на стойност 210,13 лв. за
периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. и съобщение към ф.**********/30.04.2014г.
на стойност 129,37 лв. за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2014г. Общата стойност на фактурите е 592,10 лв. от
издадената и предоставена справка по партидата на ответника от ***ЕООД е
установено, че за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. ответника е имал
потребление за отопление в размер на 3008,45 лв., а по фактури на ***-*** са
начислени общо 1605,68 лв. по прогнозни сметки. След като е изготвен
допълнителен отчет на потреблението на абонатния номер е извършена корекция за
доначисляване в размер на 1402,77 лв. Не може да бъде установено, обаче сумата
от 1402,77 лв., която представлява корекция след допълнителен отчет и
разпределение на топлинна енергия за абонатен № 128245 лв. поотделно за всеки
месец на каква стойност е, тъй като ищеца претендира главница за месеците 02,
03 и 04.2014г., а не за всички месеци от отоплителния сезон 2013/2014г. По
делото е приложен документ, от който е видно, че съгласно издадената обща
фактура № **********/05.09.2017г., ответника не е заплатил сумата от 980,69
лв./издадена е във връзка със завеждане на делото, но същата касае изравнение
м.07.2014г. за отоплителен сезон 2013/2014/. Сумата от 980,69 лв. представлява
незаплатена част от корекция или „рекламация“ за отоплителен сезон 2013/2014г.,
който обхваща времето от м.05.2013г. до м.04.2014г., но няма как да се
установи, за кои точно месеци е начислена тази сума и дали е за месеците 02,03
и 04.2014г.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, като компетентно, обективно и безпристрастно. От него се установява,
че разпределението на ТЕ е изъвршено съгласно Методика за разпределение на
топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007 по прогнозни стойност от
предходен отчетен период. Дължимата сума по прогнозни сметки за периода м.02,
03 и 04.2014г. е в размер на 507,51 лв. без ДДС. От общите показания на
топломера всеки месец са приспаднати технологичните загуби на абонатната
станция. Общият топломер е минал на държавна проверка, съгласно действащата
нормативна уредба.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Не спорно между страните, и се установява от представения НА за покупко-продажба
на недвижим имот № 13, том 1, рег.№ 517, дело № 12/2014г. на нотариус В.Г., че ответника С.К. е придобил
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 52, находящ се в гр. ***, жк. ***разположен
на V етаж, със застроена площ 102,20 кв.м.
състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения .По
делото е представен договор сключен между етажната собственост и „Техем
сървисис“ за извършване на индивидуални измервания на топломерите. Не е спорно
между страните и се установява от Протокол от 29.05.2002г., че етажната
собственост на адрес гр.***, ***, е избрала ***ЕООД за отчитане и разпределяне
на доставената топлинна енергия.
Страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с
предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а собственик или притежател на ограничено
вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие
"право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица
за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на
чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С
оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено
да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.
Предвид изложеното ответника дължи на ищеца суми
за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно
чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки
собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с
частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в
имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установи, че в
топлоснабдения имот има монтирани 2 отоплителни тела, както и тръбна разводка в
банята и коридора.
По делото, обаче, не се доказа размера на
дължимата от ответника сума за процесния период от носещия доказателствената
тежест ищец по делото. Видно от приетата Съдебно-счетоводна експертизаq сумата от 980,69 лв. представлява незаплатена част от корекция или
„рекламация“ за отоплителен сезон 2013/2014г., който обхваща времето от
м.05.2013г. до м.04.2014г., но няма как да се установи, за кои точно месеци е
начислена тази сума и дали е за месеците 02,03 и 04.2014г. Ищеца, въпреки
изискването от ВЛ на необходимата му информация, не е предоставил такава, от
която да бъде установен размера на задължението на ответника за процесния
период. Издадената фактура № **********/05.09.2017г., представена като
доказателство, че ответника не е заплатил сумата от 980,69 лв., е издадена е
във връзка със завеждане на делото, но същата касае изравнение м.07.2014г. за
отоплителен сезон 2013/2014, съгласно заключението на ВЛ. В исковата молба дори
липсват изложени фактически твърдения, че претендираната сума представлява
изравнителна сметка за отоплителния сезон 2013/2014г. Твърди се, че същата
представлява потребление на топлоенергия от ответика по делото, за процесния
топлоснабден имот конкретно за периода 02,03 и 04.2014г., като към исковата
молба са представени описаните в заключението на ВЛ сметки по фактури по
прогнозни сметки.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявения иск се явява недоказан по размер, поради което следва да бъде
отхвърлен в целия си предявен размер като неоснователен и недоказан.
Само за пълнота на изложението може да бъде
посочено, че дори искът да беше доказан по основание и размер, то ответника е
портивопоставил правопогасяващо възражение за погасяване на вземането по
давност. Съгласно чл. 33, ал.1 от Общите
условия, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергияа в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал.2 дължимата сума от
изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване на
съобщението за дължимата сума. Претендираните суми са за периода 02, 03 и
04.2014г., поради което вземанията са станали изискуеми съответно на
31.03.2014г., 30.04.2014г. и 31.05.2014г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 02.11.2017г. Съдът приема,
че вземането на "Т.С." ЕАД спрямо ответника е периодично плащане по
смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), по отношение
на което се прилага специалната норма на
тригодишен давностен срок. С решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т.
дело № 408/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия,
Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съдебната практика е уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от
Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая правопораждащия факт е възникналото облигационно
правоотношение, породено от договора за продажба на ТЕ от "Т.С." ЕАД
на потребителите за битови нужди, а падежа на задълженията е точно определен на
равни интервали от време. Страните не спорят, че купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, което е отразено и в приетите по
делото общи условия, както и, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
лихва за забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността
тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Следователно, задълженията
на ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни, а според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост
е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.11.2017г., с който момент
законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба,
т.е. преди 02.11.2014 г., а такива са всички претендирани от ищеца вземания от
ответника по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищеца
има право на разноски, но по делото няма доказателства за направени от
ответника разноски и не е направено искане за присъждане на такива, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***,
представлявано от Г.Б.против С.Р.К. с ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 980,69 лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.02.2014г. до 30.04.2014г.,
в едно с лихвата за забава върху сумата, считано от 15.09.2017г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5578/03.11.2017г.
по ч.гр.д.№8529/2017 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца ***със седалище и адрес на управление:*** ***, ***
***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: