Решение по дело №739/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и сл. вр. § 8 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. И. П. с [ЕГН], от [населено място], [улица], депозирана от адв. П., против отказ на Кмета на община Димитровград да издаде удостоверение за наследници по молба вх. № ГР-08-63/16.01.2024 г., обективиран в писмо изх. № ГР-08-63#1/23.01.2024 година.

В жалбата отказът за извършване на административна услуга се оспорва като незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че с постановяване на отказа органът е приложил разпоредбите на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, без да съобрази нормата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата, която е специална. Счита, че нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата не изключва правото на адвокатите да представляват своите клиенти само с писмено пълномощно – без нотариална заверка на същото. В заключение излага съображения, че Наредбата е подзаконов нормативен акт, който не дерогира приложението на законовите разпоредби. Моли съда да отмени оспорения отказ и да върне преписката на Кмета на община Димитровград за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения отказ. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на община Димитровград, в депозиран чрез процесуален представител, отговор оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Счита, че процесното уведомление няма характер на индивидуален административен акт. Сочи, че същото има единствено информативен характер относно документална проверка, която не води до правни последици в сферата на жалбоподателката. Твърди, че исканата информация съдържа лични данни на трети лица и тя може да се извършва само при спазване на условията, предвидени в Закона за защита на личните данни. Излага доводи, че при подаване на заявлението от адвокат се нарушават правилата, предвидени в чл. 5, ал. 3 от Наредбата, тъй като общината не е имала възможност да удостовери самоличността на лицето, сочещо се за автор на подаденото заявление. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. С допълнителна молба сочи, че поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че жалбата е недопустима, тъй като писмо рег. индекс № ГР-08-63#1/23.01.2024 г. има информационен характер, а не представлява индивидуален административен акт. Оспореният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на документ, от значение за признаване или упражняване на права и задължения.

А. съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

Производството е образувано по заявление рег. № ГР-08-63/16.01.2024 г. от И. П. /л. 14 от адм. дело № 138/2024 г. по описа на А. съд – Хасково/, депозирано чрез адв. П., с което е поискано издаване на удостоверение за наследници на починалото лице Д. И. Й.. Към заявлението е приложено пълномощно, с което И. И. П. е упълномощила адв. П. и адв. Ж. да я представляват пред О. Д. и да подадат молба за издаване на удостоверение за наследници, като получат готовите документи /л. 15 от адм. дело № 138/2024 г. по описа на А. съд – Хасково/.

Н. 23.01.2024 г. е издадено оспореното в настоящото производство писмо

рег. индекс № ГР-09-63#1/23.01.2024 г. /л. 16-17 от адм. дело № 138/2024 г. по описа на А. съд – Хасково/ от Кмета на Община Димитровград. В писмото е обективиран отказ за извършване на административна услуга – издаване на Удостоверение за наследници на починалото лице Д. Й. И.. Отказът е мотивиран с това, че приложеното към заявлението пълномощно на адв. П. не попада в хипотезата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД–02–20–6 от 24.04.2012 г., тъй като същото не е нотариално заверено. Това обстоятелство е възприето от органа като липса на представителна власт у подателя на заявлението. Писмото е получено от адв. П. на 24.01.2024 година, видно от съобщението за доставяне /л. 18 от адм. дело № 138/2024 г. по описа на А. съд – Хасково/.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. В изпълнение на цитираната разпоредба е издадена Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредбата/. Компетентността на органа в тези производства е определена в чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно която удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. В разглеждания случай оспореното писмо е издадено от И. Д. – Кмет на Община Димитровград, поради което съдът приема, че писмото е издадено от компетентен орган. При издаване на писмото е спазено задължението за мотивиране чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което същото не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. В производството не са допуснати и съществени процесуални нарушения.

Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до въпроса следва ли, когато лицето се представлява от адвокат в производството от категорията на процесното, адвокатското пълномощно да бъде нотариално заверено.

Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗГР "гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ", като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/. При това получаването на информация за едно физическо лице, включително и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях /чл. 100 ЗГР/. Функциите на ЕСГРАОН са: 1. създаване и поддържане на регистри на актове за гражданско състояние; 2. създаване и поддържане на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние; 3. създаване и поддържане на регистър на населението в електронен вид и който формира Национална база данни "Население" /чл. 22, ал. 1 ЗГР/; 4. еталонодържател за уникалния административен идентификатор на физическите лица - ЕГН, и създаване и поддържане на регистъра на единните граждански номера; 5. създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България; 6. осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт /чл. 101 ЗГР/.

По смисъла на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. "за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава "Удостоверение за наследници по образец", което се осъществява от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или района. Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Според ал. 2 на същата разпоредба удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на АПК, ГПК и НПК.

Съвкупният анализ на гореизложените разпоредби налага извод, че адвокатите, в случаите, когато представляват доверителите си въз основа на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, нямат качеството на „трето лице“ по смисъла на разпоредбата на чл.5 ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Те са единствено представители по пълномощие, които черпят своите правомощия от договора за поръчка, какъвто е договорът за правна помощ и съдействие. „Трето лице“ по смисъла на същата Наредба са онези лица, упоменати в разпоредбата на чл.106 ал.1 т.1 от ЗГР, според който данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Процесуалните представители, упълномощени по реда на чл.32 т.1 от ГПК не са лица, за които данните, добити чрез удостоверенията за наследници са от значение в лично качество за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Те черпят своите правомощия от разпоредбата на чл.24 от Закона за адвокатурата, според която упражняването на адвокатската професия включва:1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. Именно такава защита е осъществил и процесуалният представител на жалбоподателката пред община Димитровград.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, урежда също представителство от „упълномощено лице“, но тя не изключва правото на адвокатите да представляват своите клиенти само с писмено пълномощно - без нотариална заверка на същото. В допълнение следва да се отбележи, че представителството пред административни и съдебни органи чрез нотариално заверено пълномощно е допустимо само досежно „от други граждани или организации“ по арг. чл.18 ал.2 АПК. Вижда се, законодателят допуска нотариалната форма за упълномощаване в изрична разпоредба за конкретно упоменати лица. Напротив, по отношение представителството по пълномощие от адвокат са разписани недвусмислени правила в ЗА, които не изискват нотариална заверка на упълномощаването.

В този ред, разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, не е изключение от общото правило, нито специална разпоредба, която дерогира последното, а норма, която разпростира своето правно действие върху лица, чиито законни права и интереси биха могли да бъдат засегнати както пряко, така и косвено от данните в Удостоверението за наследници. Както бе упоменато по-горе с чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата, за адвокатите е предвидено да представляват своя клиент въз основа само на писмено пълномощно /без нотариална заверка на пълномощното/.

Като е възприел различен извод, ответникът е извършил нарушение на материалния закон. При това положение оспореният отказ следва да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния закон, а преписката – върната на ответника за издаване на искания документ в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.

Н. основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените по делото разноски в размер на 480 лева – адвокатски хонорар. Възражението, направено от ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира за неоснователно, предвид осъщественото процесуално представителство в открито съдебно заседание и депозираните по делото писмени молби от процесуалният представител, в които е изразявал своевременно становище.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл. 173, ал. 3 от АПК, А. съд Варна, ХХХІV състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. И. П. с [ЕГН], от [населено място], [улица], депозирана от адв. П., отказ на Кмета на О. Д. да издаде удостоверение за наследници по молба вх. № ГР-08-63/16.01.2024 г., обективиран в писмо изх. № ГР-08-63#1/23.01.2024 година.

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на О. Д. за произнасяне по заявление за издаване на Удостоверение за наследници с вх. № ГР-08-63/16.01.2024 г., в седемдневен срок от получаване на преписката.

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на И. И. П. с [ЕГН], от [населено място], [улица]сума в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляващи сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.