Решение по дело №2499/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.459 от Изборния кодекс и е образувано по жалба от Р.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Д.П. от ***, против Решение № 125/30.10.2023г на Общинската избирателна комисия – Долни Чифлик за избор на общински съветници.

С жалбата са наведени твърдения за това, че изборният резултат е опорочен, поради неправилно отчитане на действителните и недействителните бюлетини, както и преференциите за кандидатите от листите, а също така затова, че са правени поправки и зачерквания в протоколите без да са спазени изискванията на чл. 441 ал. 2 от Изборния кодекс (ИК). След изрично указание на съда за това да се посочат изчерпателно избирателните секции, за които се твърди, че неправилно е установен броя на недействителните бюлетини, че неправилно са отчетени преференциите за кандидатите, че направените поправки в протоколите не са по установения ред, както и да се посочи конкретното нарушение на ИК как се е отразило на резултата, предвид изложените в жалбата общи твърдения за допуснати нарушения, е постъпило допълнение към жалбата, в което за всяка от секциите са посочени нарушения, които са допуснати, като не е конкретизирано как съответното нарушение е довело до опорочаване на изборния резултат.

В съдебно заседание поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и отмяна на оспореното решение. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът – ОИК Долни Чифлик, представлявана от председателя Б.С., чрез адв. А.Н., в писмено становище оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразността на решението. Направено е изрично изявление за липса на подадени в хода на изборния ден жалби, както и че към нито един от протоколите на СИК няма протоколи по чл. 438 ал. 3 от ИК, във връзка с указанията на съда за установяване на този факт. В съдебно заседание поддържа становището и иска жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на разноски, като представя доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лева.

Конституираните като заинтересовани страни обявени за избрани с обжалваното решение общински съветници - А.К.Т., А.Д.А., Д.К.Д., Ж.М.Ж., И.А.И., И.Д.Д., К.М.М., П.Д.П., М.И.М., М.Г.Ж., М.Ш.М., Н.Д.Н., Н.С.И., Т.Б.Г., , Ф.А.Б., Х.Н.Г., Ю.Д.И., Я.Х.Д., Я.И.Я. не са изразили становище по жалбата.

Конституираните като заинтересовани страни обявени за избрани с обжалваното решение общински съветници - В.Х.В. и Т.Д.Т., в съдебното заседание оспорват жалбата.

Разпоредбата на чл. 459, ал. 7 ИК изрично ограничава съда да направи проверка само на обстоятелствата, посочени в жалбата и в срока за обжалване. В настоящото производство, с оглед правния интерес на жалбоподателя, той следва да установи твърдяните от него обстоятелства, относими към изборния му резултат. Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбоподателят е лице, с правен интерес от оспорване на Решение № 125/30.10.2023г. на ОИК Долни Чифлик, с което са обявени избраните общински съветници на проведените на 29.10.2023г. избори за общински съветници и кметове. Същият е кандидат за общински съветник от листата на коалиция ЛЕВИЦАТА! (ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД, ПП ВМРО-БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ), видно от представената от ответника административна преписка. Съгласно оспореното решение, общият брой бюлетини, намерени в избирателните кутии е 7877, като броят на действителните бюлетини е 5860, недействителните - 1888, а действителните бюлетини с вот „не подкрепям никого“ - 129. При 21 мандати за общински съветници, общинската избирателна квота е 280 гласа, а съгласно квотата на Хеър е 251. За коалицията на жалбоподателя са подадени 549 гласа и коалицията има два мандата. Разпределението на гласовете в коалицията е посочено на стр. 3 от предложението за решение на ОИК /л. 57 от делото/, от където е видно, че жалбоподателят е трети с подадени за него 58 гласа.

Жалбата е подадена чрез ОИК, в установения от ИК 7-дневен срок, съгл. чл. 459 ал. 1 – на 06.11.2023г., поради което съдът я намира за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят твърди, че неправилно е отчетен броя на действителните и недействителните бюлетини, като с оглед дадените указания, с допълнение към жалбата от 14.11.2023 г., са посочени нарушенията в секциите, освен изложените в първоначалната жалба. Предвид неизпълнението на указанието на съда за конкретизиране на твърденията и обхвата на съдебния контрол, в съдебно заседание отново е дадена възможност на жалбоподателя да посочи конкретните нарушения, които твърди, че са се отразили на изборния му резултат. Направено е оспорване на протоколите на секции – № № *********, *********, *********, *********, *********, *********, *********, *********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, *********, *********, *********, **********, *********. Такова оспорване е направено още с жалбата, като се оспорва съдържанието на протоколите. Изрично в съдебно заседание е направено изявление, че не се оспорват подписите на членовете на секционните комисии, като е поискано и съдът е открил производство по оспорването на протоколите на СИК по чл. 193 от ГПК за проверка верността им.

За доказване на твърденията, с оглед указаната доказателствена тежест, е поискано от съда да се извърши преглед на видеозаписите на преброяването на бюлетините в 15 от секциите, посочени в допълнението на жалбата, назначаване на вещо лице, което да извърши проверка на действителните и недействителните бюлетини в 29 секции, а в случай, че не бъде допусната експертиза, съдът да извърши тази проверка, както и гласни доказателства за установяване на допуснати нарушения в секции № ********* и № *********. С определение, постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал преглед на видеозаписите, въпреки че процесуалният представител на жалбоподателят заяви, че не е гледал пълните видеозаписи и не може да посочи точните нарушения, а само отделни такива в посочени отрязъци.

От прегледа на част от записите се установи, че в секция № 1 една бюлетина е без премахнат отрязък, като отрязъкът се премахва по време на броенето, в секция № 2 членовете на комисията отстраняват отрязъците на бюлетините в момента на преброяването им, в секция 11 една бюлетина, вотът в която е отбелязан с неясен знак, подобен на „+“ е отчетена като действителна. Прегледът на видеозаписите е преустановен, тъй като въпреки поредното указание от съда, жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, отново не заяви ясно и точно посочените, макар и неизчерпателно и пълно нарушения /а не откъслечно и с общи твърдения, че се пораждат съмнения, че се предполага, че неправилно са отчетени бюлетините/ как са повлияли на резултата на жалбоподателя.

Доказателственото искане за назначаване на вещо лице с посочените в допълнението към жалбата въпроси е отхвърлено. Съдът назначава вещо лице, когато по даден въпрос са необходими специални знания, а в случая се иска вещото лице да установява факти - кои бюлетини са действителни и кои са недействителни. Освен това, както и с прегледа на видеозаписите, съдът приема, че не е допустимо да се извършва проверка на целия изборен резултат, без да има каквато и да е индиция за това, че в хода на изборния процес са допуснати нарушения, документирани по предвидения в ИК ред.

По искането за „оглед“ на бюлетините в съдебно заседание, съдът отхвърли искането със следния мотив. Исканата проверка е идентична с повторно преброяване на бюлетините. Преброяване на бюлетините и преценката за тяхната действителност се извършва в секциите, от всички членове на СИК, които в случая по отношение на оспорените протоколи, всички са ги подписали без възражения и особени мнения, и между тях не е имало спор относно действителността им при преброяването и отчитането. В протоколите не е отразено да има подадени жалби и възражения, т. е. няма никаква индикация, че при преброяването на бюлетините и преценката им за действителност е имало нарушения. Освен това, съгласно ИК, преброяването на бюлетините и преценката за тяхната действителност, се извършва единствено и само ръчно, от членовете на СИК, след приключване на изборния ден. Такова преброяване е допустимо и повторно в хипотезата на чл. 445 ал. 3 от ИК, но не е предвиден какъвто и да е друг способ за преброяване, освен ако в някой от протоколите е видно, че са съществували противоречия между членовете на СИК, а данни в тази насока не са налице. В допълнение на тези мотиви следва да се посочи, че само в такъв случай съдът би могъл да провери спазването на разпоредбите при отчитането на гласовете, като повтори дейността на компетентните за отчитането на гласовете органи, съставени от представители на различни политически сили и при спазване на изчерпателно уредена процедура по назначаването. Освен това гаранция за защита правата на кандидатите, какъвто е жалбоподателят, в изборите е възможността негови представители да присъстват в секционните избирателни комисии и да следят за спазване на правилата, а при констатирани нарушения – да подават сигнали. В разпоредбите на глава седма от част първа на Изборния кодекс е уредена фигурата на застъпник. Съгласно чл. 117 ал. 1 ИК застъпниците подпомагат и представляват интересите на кандидатите в кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети пред държавните и местните органи, обществените организации и избирателните комисии. Съгласно ал. 2 на същия текст общият брой на застъпниците на всяка кандидатска листа на партия, коалиция и инициативен комитет не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район. Ал. 6 на чл. 117 ИК предвижда, че една кандидатска листа може да бъде представлявана от един застъпник в една избирателна секция в изборния ден. Следователно всеки участник/коалиция/партия, като кандидат в изборния процес, може да защити интересите си във всички секции, като регистрира свои застъпници. Глава осма на част първа от ИК урежда статута на представителите на партии, коалиции и инициативни комитети. Според ал. 1 на чл. 124 ИК в избирателна секция в изборния ден може да присъства само един представител на партия, коалиция и инициативен комитет, регистрирали кандидати. Правомощията им са уредени в чл. 126, според която разпоредба те имат право да: присъстват в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден;. присъстват в изборното помещение по време на гласуването; присъстват в изборното помещение при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което им се осигурява пряка видимост; присъстват при въвеждането и повторното въвеждане в избирателните комисии и в изчислителните пунктове на данните от протоколите с резултатите от гласуването на секционните избирателни комисии; получат срещу подпис копие от протокола за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, както и с резултатите от гласуването в съответния изборен район; подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, както и да присъстват на заседанията на комисиите. Дали обаче ще се възползват от тези предоставени им от ИК възможности е избор на всеки от кандидатите.

В случая, от страна на жалбоподателя се твърди общо, че в протоколите са извършвани поправки и зачерквания, които не са подписани от всички членове на СИК и няма отбелязване „поправка“, както се изисква от чл. 441 ал. 2 от ИК; че в хода на преброяването на бюлетините се отстраняват отрязъците им, което прави тези бюлетини недействителни, а те са отчетени като действителни, че някъде в секциите прекъсвало видеозаснемането, но нито едно от тези твърдения не бе подкрепено от доказателства.

Във връзка със доводите за незаконни поправки в протоколите на СИК следва да се посочи, че разпоредбите на Изборния кодекс допускат извършването на поправки, като регламентират реда и начина за това. В разпоредбата на чл. 433 от ИК е уреден сгрешеният протокол. Ал. 3 предвижда, че ако при попълването на данните за установените резултати от изборите в протокола по ал. 2 бъде допусната грешка, грешката се поправя, като сгрешеното се задрасква, а над него се вписват действителните данни. Възможно най-близо до поправката в полето на протокола отстрани се пише "поправка" и се подписват всички членове на секционната избирателна комисия.

Поправка е предвидена и в чл. 441 ал. 2 от ИК. Съгласно тази разпоредба поправки в протокол след подписването му може да се правят преди обявяване на резултатите от гласуването. Поправката се подписва от всички членове на комисията, като отстрани се пише "поправка". Очевидни фактически грешки може да се поправят и след обявяване на резултата. В настоящото производство не се твърди, че има сгрешени или поправени протоколи по чл. 433 ИК. От представените заверени от ОИК протоколи също не се установи да са правени поправки в протоколите по реда на чл. 441 ал. 2 от ИК.

Друга поправка, предвидена в чл. 445 ал. 5 от ИК, е свързана с предаване на протоколите от СИК в ОИК и установяване на очевидна техническа грешка в тях. В тази разпоредба е уредено, че когато се установи такава, тя се отбелязва и се подписва от членовете на секционната избирателна комисия по чл. 444 ал. 1 от ИК, а това са Председателят или заместник-председателят, секретарят и член на секционната избирателна комисия, които предават на общинската избирателна комисия екземплярите от протоколите на СИК. Процедурата по приемане и проверка на протоколите на СИК е уредена в чл. 445 ал. 4 от ИК, в която е предвидено, че данните се въвеждат в изчислителния пункт на ОИК.

Не се установи по делото, че поправките са извършвани в нарушение на посочените разпоредби. Опровергани бяха твърденията на жалбоподателя за нерегламентирани поправки, които се основават на разликата в протокола, предаден на застъпника в секция № 28 и този, публикуван на сайта на ОИК след предаването му от СИК. Тези поправки са извършени по реда на чл. 445 ал. 5 от ИК, удостоверени с подписите на тримата представители на СИК, присъствали на това предаване.

Всички поправки в протоколите на СИК са направени за отстраняване на очевидни фактически грешки по реда и при условията на чл. 445 ал. 5 от ИК. Освен това нормата на чл. 178 ал. 2 ГПК задължава съда да оценява доказателствената сила на документ, в който има заличавания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. При извършената от съда проверка на данните в посочените по-горе протоколи на СИК се установяват допуснати технически грешки – вписване на данни, след което зачертаване и поправяне на същите данни, разминаване в изписването с думи и цифри – напр. протоколът от секция № 28 т. 6, в секция 11 поправките на стр. 3 също не са извършени както е предвидено – зачертаване и отгоре изписване на верния резултат, а е драскано върху вече написаните числа, но наличието на поправки в три протокола, не води до опорочаване на резултатите, тъй като гаранция за верността на въведените данни са множеството законодателни контроли при приемане на протоколите от СИК в ОИК, а съответно и тези книжа се проверяват отново от ЦИК (чл. 457 ал. 3 от ИК).

Доказателства относно неправилно отчетени гласове или нарушения в отчитането на преференциите, не се събраха в хода на настоящото производство.

По отношение на гласните доказателства съдът отхвърли искането с мотива, че фактите, за които се искат са неотносими – в секция № 24 поправката е извършена в момента на преброяването, което е посочено от самия жалбоподател в жалбата, т.е. твърдяното нарушение е отстранено преди обявяване на резултата от СИК, а в секция № 22, предвид липсата на възражение по резултата и предвид доказателствената стойност на протокола като официален документ, чието съдържание не може да се оспори с гласни доказателства, съгласно чл. 164 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Предвид гореизложеното съдът приема, че верността на отразените в оспорените протоколи факти не е оборена и същите следва да бъдат ценени като годно доказателство. С оглед на това и на основание чл. 179 ГПК предвид характера им на официални свидетелстващи документи следва да бъде зачетена тяхната обвързваща съда материална доказателствена сила.

При така установеното, с оглед анализа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение № 125/30.10.2023г. на ОИК Долни Чифлик е прието въз основа на резултатите отразени в протокола на ОИК /л. 48-54 от делото/. Правилно, на база на отчетените резултати, същите са разпределени между пет партии и коалиции, посочени в протоколи, неразделна част от оспореното решение, като спор по този въпрос, както и по определения брой на мандатите им в настоящото производство няма.

Предвид това, за да е основателна жалбата, разглеждана в настоящото производство, жалбоподателят следва да установи, че в хода на изборния процес са допуснати съществени нарушения, които опорочават изцяло изборните резултати или ако не бяха допуснати, жалбоподателят би получил действителни гласове, достатъчни, за да бъде избран за общински съветник. В хода на настоящото производство доказателства за това не се събраха. Твърденията на жалбоподателя за множество поправки в протоколите на СИК, за неправилно отчитане на действителните и недействителните бюлетини, вкл. и твърдението, че не му достигат 9 гласа, направено преди приключване на съдебното дирене, но без каквито и да е искания или оспорвания във връзка с това твърдение, не бяха конкретизирани до степен да обосноват необходимостта от събиране на доказателства в посока на твърденията, а от допуснатите от съда доказателства, останаха недоказани.

По твърдението за нарушение – неправилно отчитане на действителни и недействителни бюлетини поради премахването на отрязъка от бюлетината по време на преброяването, което е сторено в секция № 2, съдът счита, че това не води до недействителност на гласовете, предвид чл. 278 от ИК където е посочено кога гласът е действителен, съответно недействителен. Отстраняването на отрязъците съгласно чл. 265 ал. 4 от ИК е действие, което е свързано с установяване съответствието на бюлетината, с която е гласувал избирателят с тази, която му е предоставена от комисията. Неотстраняването на отрязъка в конкретната секция не прави бюлетините недействителни само заради това, доколкото както съдът посочи, действителността на бюлетината се определя по други критерии, сред които не е неотстранения отрязък. Само в допълнение следва да се посочи, че и по отношение на това нарушение, не се направиха никакви конкретни твърдения относно това какъв брой от бюлетините са преброени като действителни и ако това е дало отражение на резултата на жалбоподателя, какъв е той или какъв би бил ако не бяха допуснати тези нарушения.

Производството по чл. 459 от ИК, в което се обжалват решенията на ОИК за определяне на изборните резултати, се осъществява контрол за законосъобразност на избора, изразяващ се в проверка за наличието на нарушения в изборния процес и преценка за тяхното влияние върху крайния резултат.

Основателността на жалбата по чл. 459 от ИК предполага установяване на нарушения при произвеждане на избора, които следва да бъдат от такова естество, че допускането им да доведе до опорочаването на волята на избирателя и до промяна на вота и съответно това да попречи да бъде определен резултата от избора. Преценката за законосъобразността на избора и на избирателния процес трябва да изхожда от наличието на правото на глас и неговото упражняване съобразно закона. Не всяко нарушение на този процес води до недействителност на избора, а само същественото нарушение на процеса на гласуване и отчитане на изборните резултати, като за съществени се приемат само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, полученият изборен резултат би бил различен.

Както се посочи по-горе съгласно изрично предвиденото в разпоредбата на чл. 459 ал. 7 ИК в настоящото съдебно производство съдът разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срок. В това производството съдът няма задължение да извърши цялостна ревизия на изборния процес, представляващ сложен фактически състав и обхващащ различни етапи, всеки едни от които с разписани определени действия и предпоставки, осъществявани в последователност, предвидена в закона и насочени към законосъобразен избор на орган на изпълнителната власт. Поради това, въпреки дадената неколкократно възможност на жалбоподателя да определи ясно и точно нарушенията, които са довели до незаконосъобразност на оспореното решение, такова не бе направено, като съдът в рамките на направените уточнения , които макар и да не изпълняват в цялост изискванията за посочване на конкретните обстоятелства по чл. 459 ал. 7 от ИК, достига до извода за неоснователност на жалбата.

Съдът служебно следва да провери законосъобразността на обжалваното решение на всички основания по чл. 146 АПК, но в рамките на заявените оплаквания. При проверка на всяко от посочените в чл. 146 от АПК основания, съдът намира, че Решение № 125/30.10.2023 г. на ОИК Долни Чифлик, с което е определен изборния резултат от произведения избор за общински съветници в община Долни Чифлик, е взето от компетентен орган - Общинска избирателна комисия, в съответствие с правомощията й по чл. 87 ал. 1 т. 26 и чл. 453 ал. 5 от ИК. Решението е обективирано в предписаната от закона писмена форма, в съответствие с целта на ИК, а именно да бъде избран орган на изпълнителната власт в Общината – Общински съвет, в съответствие с изразения вот на избирателите. Със същото са разпределени мандатите за общински съветници по кандидатски листи на политически партии и коалиции, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота, и са обявени за избрани за общински съветници 21 кандидати на партиите и коалициите.

При приемане на решението са спазени административнопроцесуалните правила, регламентирани в ИК. Същото е издадено въз основа на получените данни от протоколите на СИК, обективирани в Протокола на ОИК за избор на общински съветници. Доколкото Протокола на ОИК за избиране на общински съветници не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, вр. чл. 144 АПК в нито една част, то отразените в него цифри следва да бъдат приети за верни. Това е така, тъй като същият е официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда материална доказателствена сила и установяването на обстоятелства в противоречие със съдържанието му е възможно единствено по този процесуален ред. Предвид това, посочените в него крайни резултати от гласуването, относими към настоящия спор, съдът приема за верни.

В обобщение на изложеното следва да се посочи, че анализът на събраните по делото доказателства, в контекстна на заявените твърдения, налагат извода, че при произвеждане на изборите за общински съветници в Долни Чифлик не се установи да са били допуснати съществени нарушения на изборния процес, които да доведат до изборен резултат за жалбоподателя, различен от обявения в оспорваното решение. По изложените съображения съдът приема, че Решение № 125/30.10.2023г на Общинската избирателна комисия – Долни Чифлик е издадено от компетентен колективен административен орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения (нарушения на изборния процес, водещи до подмяна волята на избирателите), при правилно приложение на материалния закон, съобразено с целта на закона. Поради това същото следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 459 ал. 10 от ИК съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 125/30.10.2023г на Общинската избирателна комисия – Долни Чифлик.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: