Решение по дело №912/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производство по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 46а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за чужденците в Република България.

2. Образувано е по Жалба на М. А., ЛНЧ **********, роден на [дата]. в Бангладеш, с адрес гр. Пазарджик, ул. Болнична, 5, с разрешение за пребиваване № *********, издадено на 13.07.2023 г. от МВР, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов, 18, ет. 2, офис 6, срещу Заповед 8177ПАМ-36 от 16.07.2024 г. на началник Гранично полицейско управление София, към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 95 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, спрямо М. А. и наложена принудителна административна мярка – настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Митници“ на МВР, София.

3. Основното възражение на жалбоподателя е, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, като постановена при липсата на фактическо основание за нейното издаване. Възразява се, че по делото няма доказателства за съществуването на пречки за изпълнението на предходната Заповед peг. № 8177ПАМ- 35 от 16.07.2024 г. с която спрямо жалбоподателя е наложена мярка „връщане до страната на произход - Бангладеш“. Сочи се, че последно помената заповед е обжалвана прел Административен съд Пазарджик, като по отношение на нея, при условията на чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение, което според жалбоподателя означава, че фактическото осъществяване на властническото разпореждане е осигурено. Счита се при това положение, че не е налице необходимост от налагане на втора принудителна мярка, а наложената такава се явява несъразмерна.

Възразява се също така, че въпроса – дали жалбоподателя М. А. подлежи на връщане в страната по произход не е разрешен с влязъл в сила административен акт, доколкото Заповед peг. № 8177ПАМ- 35 от 16.07.2024 г. е обжалвана и съдебното производство не е приключило.

Сочи се, че в оспорената заповед не е посочено каква е необходимостта по смисъла на чл. 44, ал. 10 от ЗЧРБ за настаняване в специалните домове

Иска се заповедта да бъде отменена, като при условията на чл. 38 от ЗА се присъди адвокатско възнаграждение.

4. Началник Гранично полицейско управление София, към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи не взема конкретно становище по жалбата.

II. За допустимостта :

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

III. За фактите :

6. Със Съобщение № 8177р- 18960 от 16.07.2024 г., старши инспектор Камова, на длъжност началник група 03 в Граничен контролно-пропускателен пункт – Аерогара София е уведомила Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари за това, че на 16.07.2024 г. около 15:30 часа, на ГКПП Аерогара София при извършване на компенсиращи мерки в зона „Шенген“, салон „Заминаване“, е извършена проверка на гражданинът на Б. М. А., роден на [дата]., паспорт № А03923747, издаден на 04.08.2022 г. от Бангладеш, притежаващ разрешение за пребиваване, тип „единно разрешение за пребиваване и работа“, № *********, изд. на 13.07.2023 г., валидно до 11.07.2026 г.

Посочено е, че при проверката, М. А. е представил бордна карта за полет РВ 807 по маршрут София - Атина.

При извършена справка е било установено, че А. е с отнето продължително пребиваване от 19.01.2024 г., като разрешение за пребиваване, № ********* протича по категория „N“ - причина: документ, обявен за недействителен от издаващия орган; системен № *********, дата на залагане: 19.01.2024 г., служба инициатор: ДМ - дирекция „Миграция“. Сигналът е разпространен в ШИС с № ВG 0000005680425 0000 05, мярка към обекта: изземване и установяване самоличността на притежателя, държава, въвела сигнала: България, дата на валидност: 10.07.2028 г.

Посочено е, че М. А. е с наложен срок за доброволно напускане на страната до 16.02.2024 г.

След направена справка в система „АИС – ГК“ е установено, че гражданина на Бангладеш Mia Anis има регистрирано влизане в Република България на 02.07.2023 г. през ГКПП Аерогара София на основание паспорт № А03923747 и многократна българска виза, тип „D“, № *********, изд. на 05.05.2023 г., валидна от 09.05.2023 г. до 09.11.2023 г. и последващо влизане на 17.12.2023 г. през ГКПП Калотина на основание паспорт № А03923747 и разрешение за пребиваване № *********, изд. от Република България, което впоследствие е иззето с протокол рег. № 817700-2247 от 16.07.2024 г.

Изготвена е била Експертна справка № 807 от 16.07.2024 г., в която е констатирано, че разрешение за пребиваване № *********, изд. на 13.07.2023 г. от МВР, е истинско и приносителят е идентичен със снимката на лицето от документа.

М. А. не е бил допуснат до полет.

7. Въз основа на описаните данни, от старши инспектор Камова, на длъжност началник група 03 в Граничен контролно-пропускателен пункт – Аерогара София е било изготвено Предложение рег. № 8177р-18956 от 16.07.2024 г., адресирано до началника на Гранично-полицейско управление София.

Предложените от старши инспектор Камова принудителни административни мерки спрямо Mia Anis са следните :

• на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, да се наложи принудителна мярка „Връщане до страна на произход – Бангладеш“;

• на основание чл. 95 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и организиране извеждането на чужденеца от Република България, същият да бъде настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“- МВР;

• на основание 42з, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 25 от ЗЧРБ и чл. 24, § 2, б. „В“ от Регламент ( ЕО ) № 1861/2018 г., да се наложи „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“.

8. В рамките на тази хронология и факти е била издадена процесната Заповед 8177ПАМ-36 от 16.07.2024 г. на началник Гранично полицейско управление София, с която на основание чл. 95 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, спрямо М. А. и наложена принудителна административна мярка – настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Митници“ на МВР, София.

В заповедта е посочено, че административната принуда се налага с оглед съществуващи пречки за изпълнение на заповед рег. № 8177ПАМ-35 от 16.07.2024 г., за наложена принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и въз основа на мотивите, изложени в предложение рег. № 8177р-18956 от 16.07.2024 г

9. Несъмнено и неспорно е, че с предходна Заповед 5364з- 182 от 18.01.2024 г. на комисар М. Д., на длъжност зам. директора на дирекция „Миграция“ към МВР, спрямо М. А. и наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на продължително пребиваване в Република България“. Въпросната заповед е обжалвана по съдебен ред, по повод на което е образувано производството по адм. дело № 540 по описа на А. съд Пазарджик за 2024г. Същото е спряно с Протоколно определение № 2526 от 28.06.2024 г. до приключване на производството по гр. дело № 563 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024 г.

10. По административната преписка е приложена Заповед № 4064з-1022 от 26.09.2019 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЧБР са определени длъжностни лица, които да налагат принудителни административни мерки., между които и началника на Гранично-полицейско управление София.

11. Други доказателства не се представиха по делото и не се заявиха други доказателствени искания.

При това положение и при липсата на възражения нещо различно, ще следва да се приеме, че фактите описани в Съобщение № 8177р- 18960 от 16.07.2024 г. и Предложение рег. № 8177р-18956 от 16.07.2024 г. са действително проявени, така както са описани в двата документа.

IV. За правото :

12. Според чл. 44, ал. 1, изр. първо от ЗЧБР, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица.

С оглед представената по делото Заповед № 4064з-1022 от 26.09.2019 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от снабдения с правомощията за това административен орган.

13. Властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Относно конкретните факти на които то се основа, в обстоятелствената част на заповедта е направено препращане към Предложение рег. № 8177р-18956 от 16.07.2024 г. В този контекст, несъмнено и неспорно и за жалбоподателя е, че няма пречка, фактическите основания за издаване на конкретен индивидуален административен акт да се съдържат в отделен документ по преписката, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Когато административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т. е. негови мотиви.

В случая, ЗБРБ не съдържа изрично правило, което да налага, мотивите на административния орган да са изложени непременно в издадената от него заповед. Обратно, разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. първо от ЗЧБР изрично предвижда, фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, да се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация (така и чл. 26, ал. 12 от ЗЧРБ).

14. Според чл. 15, § 1, б. „а“ и Б. „б“ от Директива 2008/115ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г., относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни - Освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато: а) е налице опасност от укриване; или б) засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.

Транспонирането на Директивата в националното законодателство е следното : Според чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки.

15. Каза се, в случая е неспорно, че със Заповед № 5364з- 182 от 18.01.2024 г. на комисар М. Д., на длъжност зам. директора на дирекция „Миграция“ към МВР, спрямо М. А. и наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на продължително пребиваване в Република България“, като на основание чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ е определен срок от 30 дни за доброволно напускане на страна.

Изрично заявено в жалбата като неспорен факт е, че със Заповед рег. № 8177ПАМ-35 от 16.07.2024 г., на същия административен орган, спрямо М. А. и наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“.

16. Според определението на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ – „Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3“ е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други..

Тук следва да се отбележи, че изброяването в цитираната дефинитивна норма не е лимитивно.

17. Несъмнено е, че принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци обезпечава изпълнението на постановено принудителното отвеждане до границата на Република България в изпълнение на мярката връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна или на мярката експулсиране.

С оглед характера и естеството на засягане на правната сфера на адресата, мярката следва да се налага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на мярката.

18. В случая, неспорен по делото факт е, че при извършена проверка на 16.07.2024 г. около 15:30 часа, на ГКПП Аерогара София е било установено, че М. А. е представил бордна карта за полет РВ 807 по маршрут София - Атина. Тоест, същият е предприел действия да напусне територията на страната, в нарушение на постановените спрямо него принудителни административни мерки.

Това само е достатъчно, поведението на А. да бъде определено като „Опасност да се укрие“ по смисъла на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ и да обоснове налагането на процесната административна принуда.

Ясно е, че този извод не се променя в никаква степен от факта дали предходните заповеди № 5364з- 182 от 18.01.2024 г. и № 8177ПАМ-35 от 16.07.2024 г. са влезли в сила или не., доколкото това не елиминира състоянието на „опасност да се укрие“, което жалбоподателя създава с поведението се.

В случая не са налице никакви данни, че може да се приложи по-лека мярка –жалбоподателят сам декларира, че не разполага със средства за издръжка, със социална подкрепа и с място за живеене на територията на страната.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М. А., ЛНЧ **********, роден на [дата]. в Бангладеш, с адрес гр. Пазарджик, ул. Болнична, 5, с разрешение за пребиваване № *********, издадено на 13.07.2023 г. от МВР, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., 18, ет. 2, офис 6, срещу Заповед 8177ПАМ-36 от 16.07.2024 г. на началник Гранично полицейско управление София, към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи, с която на основание чл. 95 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ, спрямо М. А. и наложена принудителна административна мярка – настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Митници“ на МВР, София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.