Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
17.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д.№13123 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Адвокатско дружество „Т.И С.“ ЕИК*********гр.София,
с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответника „А.Б.Б. „ АД *** да му заплати на основание сумата от 62 913,38 лева
частичен иск от 147 566,36 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнение на задължения по чл.507 и чл.508 ГПК като трето задължено лице по
запорно съобщение изх.№19050 от 04.10.2013г. на ЧСИ №786 М.М.по изп.дело
№20137860401867, ведно със законната лихва от 05.10.2018г. до окончателното за
плащане на сумата.
Според ищецът исковата му претенция се
формира от 11 913,38лв. частична претенция от заплатени на 09.10.2013г. по
сметка на ЧСИ Г. Д.по изп.д.№20117810401188 /30 428,24 лева/ и по сметка на ЧСИ
Х. по изп.д.№20098320400631 21
485,14лева; 30 000 лева частична
претенция от заплатени на 31.01.2014г. по сметка на НАП –Бургас суми в общ
размер на 64 522,64 лева и 21 000 лева частична претенция от неправомерно
задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми в размер на 31 130,34лева.
Ищецът твърди, че е заложен кредитор на
„М-ТЕХ“ ЕООД ЕИК********по договор за особен залог от 22.07.2013г., вписан в
ЦРОЗ с вписване №2013080601213. Обезпеченото вземане е в размер на
196 000лв. За обезпечаване на същото е бил учреден особен залог върху
вземане на това дружество в размер на 150 000лв. срещу „А.Б.Б.“ АД за суми
по банкова сметка *** ***.
Ищецът твърди, че „М-ТЕХ“ ЕООД не е изпълнило задължението си към кредитора в
определения срок, поради което е пристъпил към изпълнение по отношение на
учредения особен залог. Въз основа на удостоверение от ЦРОЗ е било образувано
изп.д.№20137860401867 при ЧСИ М.М.рег.№786 с район на действие СГС.
Ищецът поддържа нарушение от страна на
ответника на разпоредбата на чл.508 ал.1 от ГПК, а именно не бил уведомил
съдебния изпълнител дали признава вземането и дали има претенции към последното
от трети лица, което предполагало Банката да внесе вземането доброволно по
сметка на ЧСИ М..
Ищецът твърди, че след получаване на първото
запорно съобщение на ЧСИ М.на 07.10.2013г. и нареждането му за превеждане на
запорираните суми за извършване на разпределение по изп.дело, ответникът с два
банкови превода на 09.10.2013г. е превел то сметка на „М-ТЕХ“ ЕООД сумата от
30 428,24лв. по сметка на ЧСИ Г. Д.по изп.д.№20117810401188, както и
сумата от 21 485,14лв. по сметка на ЧСИ Х. по изп.д.№20098320400631. На
31.01.2014г. от средствата по процесната банкова сметка ***,64лв. била
преведена на НАП Бургас.
Ищецът
поддържа, че ответникът не е уведомил частните и публичния съдебен изпълнител,
на които е превел сумите за наложения запор от ищеца, за да може същият да бъде
служебно присъединен и да участва в разпределението. След извършеното
разпределение по другите изпълнителни дела, ищецът е бил лишен от възможността
да се удовлетвори от обезпечените вземания на „М-ТЕХ“ ЕООД по процесната
банкова сметка, ***змера на заложеното вземане до размера на наличните по
банковата сметка суми към датата на налагане на запора, а именно в размер на
147 566,36лв. Твърди, че вземането му е привилегировано и при евентуално
надлежно извършено разпределение, независимо от кой частен или публичен
изпълнител, той би бил удовлетворен до размера на исковата сума.
Исковата молба и приложенията й са връчени на
ответника, който в законоустановения срок е упражнил правото си да подаде
писмен отговор.
Ответникът оспорва предявеният иск с подробно
изложени аргументи. Оспорва верността на изложеното в исковата молба, като
излага твърдения, че е осъществил напълно коректно и в срок задължението си за
уведомяване с писмо
изх.№1103-37917/09.10.2013г., изпратено на втория ден след налагане на запора.
В същото писмо обяснил, че по сметка на „М-ТЕХ“ ЕООД имало наложени предходни
запори – претенции от трети лица. Твърди, че надлежно е уведомил другите ЧСИ и
публичен изпълнител за наложения запор от ищеца, както и за последващите
искания на ЧСИ М..
Твърди, че прилагането на регламентирания в
законодателството порядък към процесния случай не дава основание за
заключението, че ищецът е разполагал с привилегировано вземане, което е
следвало да се удовлетвори с приоритет пред другите конкуриращи взискатели.
Позовава се на нормата на чл.12 ал.1 от Закона за особените залози,
регламентираща, че за да бъде залогът противопоставим на трети лица – други
кредитори на залогодателя, то договорът следва да е вписан в Централния
регистър на особените залози по партидата на залогодателя. Сочи, че договорът
за залог между „М-ТЕХ“ ЕООД и АД „Т.И П.“ е вписан на 06.08.2013г., след датите
на налагане на предходните запори върху банковите сметки на „М-ТЕХ“ ЕООД по
искане на взискателите „Ф.Б.“, „К.М.“ АД, „С.“ ЕООД и Държавата чрез НАП.
Твърди се, че това са запори наложени и подлежащи на изпълнение преди датата на
възникване на заложното право на ищеца. Позовава се на чл.191 от ДОПК – за
конкуренция между взискателите когато изпълнението по ДОПК и ГПК е насочено
срещу едно и също имущество, регламентиращо, че когато върху едно имущество е
наложена обезпечителна мярка или започнато принудително изпълнение за събиране
на публично вземане по ДОПК преди образуване на изпълнително производство по
ГПК, имуществото се реализира от публичния изпълнител. В подкрепа сочи, че
обезпечителната мярка по ДОПК, наложена от
ТД на НАП Бургас със запорно съобщение вх.№2302-3975/26.04.2013г. е
реализирана с разпореждане за изпълнение на запорно съобщение вх.№2302-3975/29.01.2014г.
като плащането извършено от Банката на 31.01.2014г. не е погасило изцяло
вземането на НАП.
Ответникът се позовава и на разпоредбата на
чл.452 ал.1 от ГПК, навеждайки възражение за недействителност на договора за
особен залог, доколкото той е бил сключен след като вече са били наложени
запори върху вземанията на „М-Тех“ ЕООД и последното не е имало възможността да
се разпорежда с него, вкл. и да го залага в полза на трети лица.
Прави се възражение, че претенцията на ищеца
е погасена по давност на 07.10.2018г.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа
твърдението си, че нарушавайки разпоредбата на чл.508 от ГПК ответната банка го
е лишила от възможност да участва в разпределението и да бъде частично удовлетворен
за вземането си. Поддържа, че ответника продължавал да задържа и да не превежда
сумата от 31 130,34лв. по обезпечителен запор, наложен от ЧСИ Д.М.– Т.през
2011г., по който нямало данни за пристъпване към изпълнение. Оспорва правото на
третото задължено лице да преценява реда на привилегиите при множество
кредитори. Тези правомощия са предоставени на съдебния изпълнител. Поддържа, че
ответникът е следвало да преведе всички налични суми по сметката на длъжника
„М-Тех“ ЕООД по сметка на ЧСИ М.М., както и че е следвало да го уведоми за
наложените предходни запори и по какви конкретни претенции същите са наложени,
за да може кредиторите да бъдат служебно присъединени по реда на чл.459 ГПК и
да участват в разпределението, както и взискателите да оспорят вземанията си
помежду си, но за тази цел те трябва да са присъединени. С неуведомяването ответникът е увредил ищеца.
Оспорва правото на ответника да прави
възражение дали вземането на ищеца е привилегировано, както и възраженията за
относителна недействителност на договора за залог с доводи, че Банката не
разполага нито с материална, нито с процесуална легитимация.
Постъпил е допълнителен писмен отговор от
ответната Банка. Оспорва изложените твърдения на ищеца. На осн.чл.212 ГПК е
поискал съдът да се произнесе в диспозитива на решението, че договорът за залог
от 22.07.2013г. е нищожен. Съдът с определението си по чл.140 ГПК е оставил без
уважение искането на „А.Б.Б.“ АД за приемане за съвместно разглеждане на иска
за прогласяване нищожност да договора за особен залог.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко
кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/,
вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49
от ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка
между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС №
9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г.,
задължителни за органите на съдебната власт. В случая ищецът следва да докаже,
че действията и бездействията на служители на ответника по заплащане на суми на
други ЧСИ и задържане на суми действително са се осъществили, че същите са били
неправомерни и от тях са възникнали имуществени вреди за ищеца. На пълно
доказване подлежат всички обстоятелства във връзка с размера на имуществените
вреди. В тежест на ответника е да докаже плащане или друго основание , което
изключва възникване на задължения или ги погасява.
Безспорно между страните е, че ответникът е
получил запорно съобщение изх.№19050 от
04.10.2013г. на ЧСИ №786 М.М.по изп.дело №20137860401867.
След получаване на запорното съобщение на
09.10.2013г. по сметка на ЧСИ Г. Д.30 428,24 лева и по сметка на ЧСИ Х. 21
485,14 лева, както и че на ищеца не са превеждани суми. Не се спори между
страните, че ответникът е получавал запорни съобщения и от други ЧСИ за вземания
срещу „М-ТЕХ“ ЕООД.
От приложения по делото Договор за особен
залог се установява, че на 22.07.2013г. последният е сключен между М-Тех ЕООД и
Адвокатско дружество „Т.И С.“ за
обезпечаване на вземането на заложния кредитор за извършени правни услуги общо
в размер на 196 000лв. залогодателят М-Тех ЕООД е учредил в полза на
заложния кредитор особен залог върху вземане на М-Тех ЕООД срещу НАП по
възстановено ДДС в размер на 147 445,91лв. и вземане срещу А.Б.Б. АД за
суми по банковата сметка на залогодателя в размер на 150 000лв.
Установява се, че договорът е вписан в ЦРОЗ
на 06.08.2013г. съгласно приложено удостоверение №703136/22.08.2013г.
От
приложеното по делото изп.дело №20137860401867 по описа на ЧСИ М.М.рег.№786 с
район на действие СГС, се установява, че същото е образувано на 23.08.2013г. по
молба на Адв.Дружество Т.И С. на осн.чл.35 ал.1 от ЗОС и въз основан на
Удостоверение №703136/22.08.2013г., издадено от ЦРОЗ. Взискателят е поискал съдебния
изпълнител да предприеме действие във връзка със събирането на заложените
вземания и предаването им на заложния кредитор.
Със
запорно съобщение изх. №19050, получено от ответника А.Б.Б. АД на 07.10.2013г., имаща качеството на трето задължено лице е било уведомено, че е образувано изпълнително дело срещу „М-Тех“
ЕООД за принудително изпълнение по реда на
чл.35 от ЗОС вр.чл.521 ГПК за
заплащане на сумата в размер на 297 445,91лв. неолихвяеми вземания, 20 000лв.
разноски по изпълнителното дело, в полза на взискателя Адвокатско дружество Т.И
С., както и такси и разноски в размер на 11 566,70лв. , както и че е наложен запор върху вземанията към него
от длъжника „М-Тех“ ЕООД, забранено му е да изплаща запорираните суми на
длъжника и му е наредено да преведе сумите по посочена сметка на ЧСИ
М.М..
Посочено е също така, че вземането е привилегировано по реда на чл.136 ал.1 т.3
от ЗЗД. Установява се, че съдебният изпълнител е поканил Банката в тридневен
срок от връчване на съобщението да му съобщи – признава ли за основателно
вземането, върху което се налага запора и готова ли е да го плати; има ли
претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други
изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. Съдебният
изпълнител е наредил, в случай, че третото задължено лице не оспорва своето
задължение да внесе дължимите суми по сметка на ЧСИ М.. Посочил е сметката,
банката, платежното нареждане, номера на изп.дело и наименованието на длъжника
и третото лице.
С
писмо изх.1103-37917/09.10.2013г. А.Б.Б. АД е отговорила на съдебния изпълнител, че по
изп.д.№20137860401867 е наложила запор по разплащателна сметка BG86BUIN95611000156067 на длъжника „М-Тех“ ЕООД. Посочила е, че по
същата има наложени предходни запори от съдебните и данъчните власти.
С
ново писмо изх. №20546, получено от А.Б.Б. АД на 22.10.2013г., съдебният изпълнител е
поискал третото задължено лице да му преведе наличните запорирани суми по
сметките на длъжника М-Тех ЕООД, както и да представи преписи от всички
наложени запори за извършване на разпределение.
С писмо от 24.10.2013г. ответникът е уведомил
ЧСИ М., че е наложил запор на сметката на длъжника, както и че има наложени
предходни запори както следва – първи по ред запор по изп.д.№20118280400990 от
ЧСИ Д.М., наложен на 01.08.2011г.; втори по ред запор по изп.д.№200983204006321
от ЧСИ И.Х., наложен на 19.09.2012г. и трети по ред запор по постановление
№К-С-790825.04.2013г. от НАП Бургас ИРМ Сливен, наложен на 26.04.2013г.
С ново съобщение изх.№23058/26.11.2013г.,
получено от ответника на 26.11.2013г. ЧСИ М.е наредил на Банката като трето
задължено лице да преведе запорираните суми по сметките на длъжника по цитираните изпълнителни дела за извършване
на разпределение по образуваното при него изп.д.№20137860401867. Същото писмо е
било изпратено и на 03.12.2012г.
С писмо от 19.12.2013г. ответната Банка е
отговорила, че по сметката на длъжника има наложени два предходни запора –
обезпечителен по ИД №20118280400990 от ЧСИ Д.М.на 01.08.2011г. и постановление
за налагане на обезпечителни мерки, наложен от НАП Бургас ИРМ Сливен на
26.04.2013г, както и че са били проведени телефонни разговори с другите съдебни
изпълнители, които са отговорили, че образуваните при тях дела не са
прехвърлени при ЧСИ М..
От приложеното извлечение от сметка на М-Тех
ЕООД се установява, че на 09.10.2013г. ответникът е извършил два превода от
сметката на длъжника, а именно сумата от 30 428,24лв. по сметка на ЧСИ Г. Д.по
изп.д.№20117810401188 и сумата от 21 485,14лв. по сметка на ЧСИ Х. по
изп.д.№20098320400631.
На 31.01.2014г. от сметката на длъжника М-Тех
ЕООД е била преведена сумата от 64 522,64лв. към НАП Бургас. По сметката
на длъжника е останала задържана сумата от
31 130,34лв.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че със
запорно съобщение от 07.10.2013г., получено от Алинац Банк България на 09.10.2013г., ответникът като трето задължено лице е бил
уведомен, че е образувано изпълнително дело срещу М-Тех за заплащане на
сумата от 297 445,91лв. неолихвяеми вземания, 20 000лв. разноски по
изпълнителното дело, в полза на взискателя Адвокатско дружество Т.И С., както и
такси и разноски в размер на 11 566,70лв., както и че е наложен запор върху вземанията към него
от длъжника М-Тех ЕООД,
било му е забранено да изплаща запорираните суми на длъжника и му е било
наредено да преведе сумите по посочена сметка на ЧСИ М.М..
След
получаване на това съобщение за третото задължено лице възниква задължение в
тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно
вземането и готово ли е да го плати, има ли претенции от други лица върху
същото вземане и наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това
вземане и по какви претенции, като в случай, че третото лице не оспорва своето
задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител
/чл. 508 от ГПК/.
Доколкото
запорното съобщение е било връчено редовно на третото задължено лице и в него
точно е описано вземането, върху което се насочва изпълнението, в т.ч. длъжникът,
правопораждащият факт, следва да се приеме, че запорът е бил наложен на 07.10.2013г.
В
предвидения законов срок на 09.10.2013г. Банката е изпратила писмо до съдебния изпълнител, в което го е
уведомила, че е наложен запор на разплащателната сметка на длъжника М-Тех ЕООД
и че по същата има наложени предходни запори от съдебните и данъчните власти.
Макар формално третото лице да е отговорило в
тридневен срок на запорното съобщение на ЧСИ М., то този отговор не съдържа
изискуемите елементи от фактическия състав на нормата на чл.508 ГПК, а именно
не е посочило дали признава за основателно вземането, върху което се налага
запорът, не е отговорило дали е готово да го плати. Най-общо е указало, че има
наложени предходни запори, но не са посочени изпълнителните листове върху това
вземане и по какви претенции.
Безспорно
е, че ако третото задължено лице признае задължението си, то трябва да внесе
дължимата сума по сметката на съдебния изпълнител. В
случая третото задължено лице нито признава, нито оспорва задължението си.
Според настоящия съд Банката не е имала правно основание да оспори задължението
си, а е трябвало да внесе дължимата от нея сума от задължението си по отношение на М-Тех ЕООД по сметката на съдебния изпълнител
М., като в разпоредбата на чл.508, ал.3 от ГПК
законодателят е имал предвид спорно и неустановено по основание и размер
задължение, което може да бъде оспорено, тъй като в противен случай би се
стигнало до възможност за пререшаване на влязло в сила съдебно решение, което е
недопустимо.
В
случай, че изпълнението е препятствано от някаква причина -
изрична законова забрана, по-рано наложени запори, липса на достатъчно средства
и т.н., банката е длъжна да съобщи своевременно за характера на тази причина на
органа или лицето, наложили запора, като това е предоставения
от закона тридневен срок.
Въпреки наложения запор по запорното
съобщение на ЧСИ М.от 07.10.2013г., третото задължено лице на 09.10.2013г.
извършва два банкови превода от сметката на М-Тех ЕООД за сумата от
30 428,24лв. по сметка на ЧСИ Г. Д.и за сумата от 21 485,14лв. по
сметка на ЧСИ Х., освен това остатъка от средствата в размер на
31 130,34лв. също не са преведни на ЧСИ М.. Освен това следва да бъде
отбелязано, че вземането на ищеца е с привилегия по реда на чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД.
Тук е мястото да се отбележи, че ответника
като трето задължено лице не може да оспорва валидността на процесния договор
за особен залог, като аргумент е чл.452 ал.1 ГПК. Запорът лишава длъжника от
легитимацията да получи валидно плащане и затова плащането, което банката би
извършила на длъжника след постъпване на запора, е недействително спрямо
взискателя и присъединилите се кредитори, извършените от длъжника разпореждания
със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо
взискателя и присъединилите се кредитори, т.е. третото лице не намира място в
тези правоотношения. Освен това, третото задължено лице не представя
доказателства, че предходните запори са били съобщени на длъжника М-Тех ЕООД,
за да е видно, че той въпреки знанието си се
е разпоредил със своето вземане, учредявайки особен залог в полза на
ищеца. Дори и да е недействителен договорът за особен залог, той ще бъде
такъв спрямо взискателя и присъединилите
се кредитори, но не и спрямо третото задължено лице. Друг би бил въпроса ако
договорът е нищожен, но от събраните доказателства не следва този извод.
След преценка на относимите по делото
доказателства следва да се приеме за
установено, че действието на лицето, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа, е било противоправно и виновно и то е било свързано с
изпълнението на работата, възложена от ответника.
По
отношение на вредата, причинена на ищеца и пряката причинна връзка между нея и
поведението на длъжностно лице от ответната Банка съдът намира средното.
Според
възприетото в правната теория и съдебната практика имуществените вреди като
неблагоприятните последици, които претърпяват правата и интересите на кредитора
от неизпълнението на поетото към него задължение, респ. от нарушението на
забраната да не се вреди другиму, представляват разликата между имуществото на
кредитора след засягане на благото и това, което той би имал, ако нямаше такова
засягане.
Следователно,
за да бъде основателна претенцията му, ищецът трябва да установи по делото по
несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно доказване, че ако Банката беше изпълнила задължението си и след получаване на
запорното съобщение беше превела дължимата сума той щеше да може да се удовлетвори напълно или
частично от тази сума и само неизпълнението на ответника е довело до засягане
на негови налични блага. Ищецът доказа, че ответника чрез неизпълнение
на задължението си за коректно уведомяване на адвоктаското дружество чрез ЧСИ М.за
предходните запори на сметката на длъжника М-Тех ЕООД е допринесъл за търпените
вреди, предмет на настоящите искови претенции. Установи се, че след получаване
на запорното съобщение на съдебния изпълнител ответникът е извършил плащания по
други изпълнителни дела от запорираната банкова сметка, ***нители и публичен
изпълнител за запора, наложен от М.. Ответникът е извършил плащанията по
поредността на налагане на запорите, което не определя реда на удовлетворяване
на кредиторите. Това действие е в правомощията на съдебния изпълнител, а не на
третото задължено лице, като последното не може да откаже плащане на съдебния
изпълнител с мотив, че определена сума е запорирана по друго изпълнително дело,
след като признава задължението си към длъжника. Третото задължено лица следва
да се съобрази единствено със задължителната за него заповед на съдебния
изпълнител и не носи риск от незаконните изпълнителни действия. Но то трябва да
съобщи за правата на другите кредитори по отношение на запорираното вземане, за
да бъдат гарантирани правата им по чл.459 ГПК. В този смисъл е О №517/07.06.2018г.
по гр.д.№4057/2017г. на ВКС IV ГО.
Като не е изпълнил нареждането на ЧСИ М.и не
е внесъл наличните по банковата сметка на длъжника суми по сметка на същия за
извършване на разпределение, ответникът е нарушил задълженията си по чл.508 от ГПК. Чрез неподаването на коректна информация към съдебните изпълнители в
предвидения от закона срок, ответникът е лишил ищеца от възможност да бъде
служебно конституиран като присъединен кредитор, да участва в разпределението,
както и да упражни своите права,
включително и да оспорва самото разпределение и вземанията на другите
кредитори.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за погасена по давност искова претенция. Искът е предявен на
05.10.2018г., видно от пощенското клеймо /л.25 от делото/, т.е преди изтичане
на пет годишния срок, който изтича на 08.10.2018г. / тъй като 07.10.2018г. е
почивен ден – неделя/.
С оглед изложеното съдът приема, че
ответникът е нарушил задълженията си, предвидени в чл.508 ГПК, с което на ищеца
са причинени имуществени вреди, поради което предявените частични искове са
основателни в претендирания размер и ще бъдат уважени изцяло.
При уважаване на главния иск основателна е и
акцесорната претенция за лихва, която ще бъде присъдена от датата на предявяване на исковата молба 05.10.2018г.
При
този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2
517лв., представляващи заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.Б.Б.
АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
Адвокатско дружество „Т.И С.“ ЕИК*********със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД сумата от 62
913,38 лева частичен иск от 147 566,36 лева – обезщетение за неимуществени
вреди от неизпълнение на задължения по чл.507 и чл.508 ГПК като трето задължено
лице по запорно съобщение изх.№19050 от 04.10.2013г. на ЧСИ №786 М.М.по изп.дело
№20137860401867, както следва - 11 913,38лв. частична претенция от заплатени на
09.10.2013г. по сметка на ЧСИ Г. Д.по изп.д.№20117810401188 /30 428,24 лева/ и
по сметка на ЧСИ Х. по изп.д.№20098320400631
21 485,14лева; 30 000 лева частична
претенция от заплатени на 31.01.2014г. по сметка на НАП –Бургас суми в общ
размер на 64 522,64 лева и 21 000 лева частична претенция от неправомерно
задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми в размер на 31
130,34лева, ведно със законната лихва от
05.10.2018г. до окончателното за плащане на сумата.
ОСЪЖДА
„А.Б.Б. АД ЕИК
******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Адвокатско дружество „Т.И С.“ ЕИК*********със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 2517лв., представляваща заплатена държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: