Решение по дело №33238/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3319
Дата: 25 февруари 2024 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20231110133238
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3319
гр. София, 25.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110133238 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от ********** срещу Б. Б. П.
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.1, пр.1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 359,17 лв. представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер
на 25 лева, ведно със законната лихва считано от дата на завеждането на
исковата молба 15.06.2023 г. до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.02.2020 г. в **********, е
реализирано ПТП с участието на МПС „Фолксваген Голф” с peг. №
**********, управлявано от Б. Б. П. и МПС „Опел Астра” с peг. №
**********, управлявано от **********. Сочи се, че съгласно Протокол за
ПТП № 1771209, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието
се дължат на вина и противоправно поведение на Б. Б. П., който при
управление на МПС поради недостатъчно разстояние реализирал ПТП с МПС
„Опел Астра” с peг. № **********, което се ударило в МПС-то пред него.
Излага, че МПС „Фолксваген Голф” с peг. № ********** е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/02/119001233497. В дружеството била заведена щета № **********, като
били описани следните увреждания по автомобила: облицовка предна броня,
преден капак, основа предна броня, фар десен, фар ляв, калник преден ляв,
1
калник преден десен, облицовка задна броня, светлина регистрационен
номер, врата на багажник, преден капак. След преглед на щетата ищецът
одобрил и изплатил сумата в размер на 1 359,17 лева по сметка на
собственика на увреденото МПС - **********. Сочи, че видно от Протокола
за ПТП Б. Б. П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск, като претендира ликвидационни разноски в размер на 25 лв.
и съдебни такива.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
излага твърдения в насока, че концентрацията на алкохол не е била над 0,5
промила, поради което аргументира, че липсва противоправност в
поведението му. Евентуално оспорва размера на претенцията и излага, че
същата е завишена. Сочи, че не оспорва механизма на ПТП. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от
фактическа страна:

Страните не спорят и е обявено за безспорно с доклада по делото, срещу
който няма възражения, а се доказва и от писмените доказателства по делото,
че на 13.02.2020 г. в **********, е реализирано ПТП с участието на МПС
„Фолксваген Голф” с peг. № **********, управлявано от ответника Б. Б. П. и
МПС „Опел Астра” с peг. № **********, управлявано от **********.
Съгласно Протокол за ПТП № 1771209, съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат на вина и противоправно поведение
на Б. Б. П., който при управление на МПС поради недостатъчно разстояние
реализирал ПТП с МПС „Опел Астра” с peг. № **********, което се ударило
в МПС-то пред него. Не се спори и с доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата
на ПТП-то МПС „Фолксваген Голф” с peг. № ********** е бил застрахован
при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност” със
застрахователна полица № BG/02/119001233497. Не се спори и се установява
от писмените доказателства по делото, че в ищцовото дружество била
2
заведена щета № **********, като били описани следните увреждания по
автомобила: облицовка предна броня, преден капак, основа предна броня, фар
десен, фар ляв, калник преден ляв, калник преден десен, облицовка задна
броня, светлина регистрационен номер, врата на багажник, преден капак. С
доклада на съда е отделено като безспорно обстоятелството, че след преглед
на щетата ищецът одобрил и изплатил сумата в размер на 1 359,17 лева по
сметка на собственика на увреденото МПС - **********.
Видно от представения по делото протокол за ПТП, съставен на
13.02.2020 г. в 16:50 часа от органите на пътната полиция при СДВР, при
посещение на местопроизшествието от съставителя, е установено, че
ответникът Б. П. е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
промила, което обстоятелство е вписано в протокола.
От предоставените от СДВР, Пътна полиция писмени документи (л. 54 и
следващите) се установява, че на водача Б. П. е издаден талон за изследване
за употреба на алкохол в 17:30 часа на 13.02.20220 г., като в 18 часа на
13.02.2020 г. на ответника е взета кръвна проба, резултата от която е наличие
на 0,5 промила етилов алкохол в кръвта. Видно от представените документи с
техническо средство дрегер е установено наличие на 0,61 промила алкохол в
кръвта, като тестът е направен в 16:56 часа на 13.02.2020 г.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
За основателността на иска по чл. 500, ал.1, т. 1, предл.2 КЗ следва да се
установи кумулативното наличиче на следните юридически факти: че е
налице договор за застраховка между него и собственика на увреждащото
МПС; настъпване на застрахователно събитие; плащане на застрахователно
обезщетение; вредите; пряката причинна връзка между посоченото ПТП и
настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на предпоставка за
възникване на регресното право по чл. 500 КЗ – че ответникът е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
както и че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в
предявения размер.
Правото на застрахователя да иска от застрахованото при него лице,
причинило вредата в хипотезата на чл. 500 КЗ, плащането на
3
застрахователното обезщетение, е регресно право. Това право е предвидено
само за един вид имуществена застраховка – "Гражданска отговорност на
собственици, ползватели, водачи на МПС". Това право е специално
предвидено в закона. При тези хипотези застрахователят е освободен от
задължение да покрие вреди, претърпени от застрахован, но той е длъжен да
изплати на пострадал обезщетение за вредите, претърпени в следствие на
поведението на застрахования. От момента, в който е удовлетворил третото
увредено лице, в полза на застрахователя е възникнало регресното му право
срещу деликвента да му възстанови платеното застрахователно обезщетение.
(В този смисъл е Решение № 279 от 29.05.2007 г. на ВКС, ТК).
Спорен въпрос по делото е дали към момента на ПТП ответникът е
управлявал застрахования при ищеца автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимото, тоест над 0, 5 промила.
Съдът приема за установено по делото, че към момента на ПТП в 16:30
часа на 13.02.2020 г. ответникът е бил с концентрация на алкохол в кръвта
повече от 0, 5 промила, тоест над допустимото от закон. Приетият по делото
протокол за ПТП и АУАН установяват, че при проверка с дрегер
концентрация на алкохол в кръвта от 0,61 промила е установена при
ответника, като тест е направен в 16:56 часа на 13.02.2020 г. Действително,
кръвната проба при извършено химическо изследване е показала
концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 промила. Последната обаче е била
взета в 18:00 ч. на 13.02.20120 г., което се установява от писмените
доказателства. Ноторно известно и житейски логично е, че такава разлика в
изследванията може да се получи, поради голямото разстояние във времето
между теста с дрегер и кръвната проба. Редът и начинът за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства се съдържа в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Видно от
текста на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози
– с тест. Уредено е, че при установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 промила, контролният орган попълва талон за
изследване. Казано по друг начин и видно от чл. 3а от Наредбата, има два
4
начина за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта – с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая,
първоначално концентрацията на алкохол е изследвана с доказателствен
анализатор, който е отчел над 0.5 промила, поради което е съставен талон за
изследване, като водачът не се е съгласил с показанията на техническото
средство. Показанията на техническото средство обаче според този съдебен
състав са тези, които следва да се вземат предвид при решаване на въпроса за
количеството на алкохол в кръвта към датата на произшествието.
Изложените по-горе мотиви не се разколебават от изхода на
административно-наказателното производство. Двете производства
ангажират различен вид отговорност и не съществува изискване в
процесуалният закон, подобно на това по чл. 300 ГПК, гражданският съд да е
обвързан от постановеното в рамките на административно-наказателното
производство.
Предвид изложеното, СРС намира, че ищецът е доказал наличието на
всички елементи от фактическия състав, пораждащи отговорността на
деликвента да възстанови платеното от застрахователя по ГО обезщетение на
собственика на увредения л.а. при управление на застрахованото при него
превозно средство, при което водачът - ответник е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП и същевременно е
шофирал в нетрезво състояние.
Доказана с платежно нареждане и не е спорна между страните по делото
стойността на платеното от ищеца обезщетение, чието възстановяване се
търси по този ред, като след включване на обичайните разноски за определяне
на обезщетението (т.нар. ликвидационни разноски на застрахователя), то
искът е изцяло основателен в претендирания размер. Сумата се присъжда
5
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.

По разноските:
При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 555,37 лв. за заплатена държавна такса,
депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал.1, т.1, пр.1 Б. Б. П., ЕГН **********
да заплати на ********** сумата от 1 359,17 лв. представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева,
ведно със законната лихва считано от дата на завеждането на исковата молба
15.06.2023 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Б. П., ЕГН ********** да
заплати на ********** сумата в размер на 555,37 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6