Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Велико Търново, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
Светозара Фъртунска |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10207 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Н.В.С.
***, чрез представителя си ***Р.Т. от САК, обжалва решение №250/28.05.2019 г.,
постановено по АНД №279/2019 г. по описа на Влеикотърновският
районен съд като неправилно.
Доколкото може да се извлече от
параметрите на касационната жалба, касаторът
претендира нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Всъщност касаторът се оплаква от неправилна
преценка на районният съд досежно авторството на
деянието, преценено като нарушение, досежно
неприложимостта на чл.189, ал.4 от ЗДвП, предвид грешното тълкуване на §6, т.65
от този закон от страна на районният съд и досежно неправилно
несъобразена от съда неспазена форма на електронния фиш предвид характера му на
електронен документ и липсата на датирането му като документ.
Ответникът по касация ОДМВР - Велико Търново не взема становище по
касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразен електронен фиш серия К, №2414546 на ОДМВР – Велико
Търново, с който на касатора е наложена глоба от 700
лв. на основание приложимата редакция на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
За да постанови този резултат ВТРС е приел от фактическа страна, че на 18.10.2018
г. в 16,25 часа на км 16+000 на път I-3 чрез автоматизирано
техническо средство /АТСС/ система „TRF1 -M“ е бил
заснет автомобил с регистрационен номер ****, марка „****“, който е собственост
на „ММ – Ленд“ ЕООД. Движението на този автомобил е
било в посока към град Бяла със скорост, възприета във фиша като скорост от 121
км/ч след приспадане на толеранс с оглед техническите особености на видеорадарната система, при ограничение от 60/км/ч,
въведено с пътен знак В26 извън населено място. Съдът е приел, че е установено
авторството на нарушението предвид представената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Макар и лаконично, коментирани са доказателствата, представляващи ВДС,
доказателствата за процеса на установяване и на работа на съответното АТСС,
доказателствата за техническата способност на това АТСС да засече и отрази
съответната скорост на движещо се превозно средство, доказателствата за
положената хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация и прочие.
От правна страна съдът е приел, че са спазени процесуалните и формалните
предпоставки за издаването на този електронен фиш. Констатирано е по-специално,
че електронният фиш изчерпателно описва обстоятелствата, които съставляват
обективната страна не деянието, като съдът е потвърдил този си извод чрез
огледа на представените ВДС. По същество съдът е приел, че е налице съставомерно деяние по претендирания
във фиша текст на ЗДвП, като с оглед декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП е
налице и конкретното нарушение на касатора. Обсъдено
е и поддържаното и пред въззивният съд оплакване за
неприложимост на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е посочено в
решението, че ТР №1/2014 г. на ВАС по т.д. №1/2013 г. на този съд не е
приложимо предвид изменението на нормативната уредба.
Решението е правилно постановено, като не са налице релевираните
касационни оплаквания.
По първото касационно оплакване: Касаторът поддържа неправилност на решението поради липса
на състовеморност на деянието с оглед
неустановяването на автора му с всички доказателствени
способи.
Оплакването е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.1, изречение
първо от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение.“. Нормата презюмира като административно канаказателно
отговорно лицето, което е или собственик, или държи превозното средство, за да
ползва полезните му свойства. Според нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП „Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.“. В този случай –
предвид субекта на нарушението, законът предвижда като административно-наказателно
отговорно лице физическото лице, което е законен представител на съответното
юридическо лице, или посоченото от него друго физическо лице, което също ползва
полезните свойства на превозното средство.
Според разпоредбата на чл.189, ал.5, изречение
второ от закона „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.“. Целта на законодателя е да бъде ангажирана отговорността на
субекта, комуто собственика /чрез законния си представител в случаите по
чл.188, ал.2 от закона/ е предоставил фактически съответното превозно средство.
Изчерпателно в закона е предвиден доказателствения способ и писменото доказателство за
установяване на меродавния субект, ползващ превозното средство – писмена
декларация. Именно такава декларация е налична по делото - л.18 от първоинстанционното
дело, като към нея е приложено и съответното копие от СУМПС на сочения от
представителя на дружеството водач. В проведените на 15.03.2019 г. 29.03.2019
г.и 19.04.2019 г. съдебни заседания това доказателство не е оспорено изрично,
нито е оспорено имплицитно чрез ангажирането на доказателства, които да го опровергават.
При това съдът правилно е приел, че именно посоченото в тази декларация лице е
субект на конкретното нарушение.
По второто оплакване в касационната жалба:
Оплакването е за неправилна преценка на съда за приложимостта на разпоредбите
на чл.189, ал.4 от ЗДвП при безспорното по делото обстоятелство, че нарушението
е регистрирано с мобилна АТСС и приложимостта на ТР№1/26.04.2014 г. на ОСК на
ВАС.
Оплакването е неоснователно, като без
значение в този смисъл са разпоредбите на Наредба №8121з-532/2015 г. Съгласно приложимата
редакция на чл.
189, ал.4, изр.1 от ЗДвП /след изм. ДВ бр.54/2017 г., действаща към момента
на извършване на нарушението/: "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение". Следователно, независимо от това дали техническото
средство, с което се установява такова административно нарушение, е стационарно
или мобилно, самият електронен фиш се издава в отсъствието и на контролен орган
и на нарушител. Неправилно е разбирането и тълкуването на касатора
на нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, че установяване на административно нарушение – управляване
на МПС с превишена скорост става само и единствено при физическото отсъствие на
контролен орган. Изменената разпоредба на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е съобразена с мотивите, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ОСС на ВАС, като категорично и недвусмислено от
формулировката на нормата следва, че изискването "в отсъствието на
контролен орган и на нарушител" се отнася само и единствено до момента на
издаване на електронния фиш, а не до момента на фиксирането на обективни
признаци от съответното АТСС. На практика след промяната на правната уредба
тълкувателното решение, на което се е позовал решаващият съд, е загубило
значението си. Ирелевантно за законосъобразността на издаваните
електронни фишове за нарушенията, извършени след тази промяна на правната
норма, е дали установяването на такова административно нарушение е извършено с
мобилна или стационарна радарна система.
По третото оплакване в касационната жалба:
Оплакването е за неправилна преценка на съда досежно
формалната законосъобразност на електронния фиш с оглед липсата на подпис на
издател, респ. на данни за това кой е издателя му.
Оплакването е неоснователно. Процесният фиш покрива законовите изисквания за форма,
които специалното законодателство му поставя
- арг. от чл.189, ал.4, изречение второ от ЗДвП. Сред тези изисквания не са налице изисквания за подпис. Впрочем за яснота
на касатора следва да се отбележи, че дефиницията за електронен фиш е дадена в специалния
закон - §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Тази дефиниция съществено се отклонява например
от дефиницията за електронен документ – вж. чл. 2, ал.1 от ЗЕДЕУ. Електронният
фиш е електронно изявление, което се генерира/създава само чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни и то от автоматизирани технически средства или системи. При това макар и
фишът да е изявление, то не е проява на осъзната и волева дейност, а генерирано
автоматично изявление, обработващо данни, получени от АТСС. Обратно на това, например
електронното изявление по ЗЕДЕУ е словесно изявление, представено в цифрова
форма, т.е. то е проява на волева дейност, като тази дейност се цифровизира. В този смисъл разпоредбата на ЗДвП е
специална тя не предпоставя
като изискване за формална законосъобразност подписа на конкретно лице,
проявило воля чрез обективирането му.
Неоснователно е и последното касационно
оплакване за неправилност на решението поради неправилна преценка на формалната
законосъобразност на фиша с оглед липсата на дата на издаването му. Липсата на
дата на фиша не е порок във формата му, с оглед вече цитираната разпоредба на
ЗДвП.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №250/28.05.2019 г., постановено по АНД №279/2019
г. по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.