№ 405
гр. Благоевград, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Вера Коева
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500455 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
А. К., АК - Благоевград, в качеството й на особен представител на В. И. Т.,
срещу Решение № 57/07.03.2023 г., постановено по гр.д. № 265/2022 г. по
описа на Районен съд - Гоце Делчев.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Твърди се, че съдът се е произнесъл по нередовна
искова молба с неясен петитум. Сочи се, че ищецът не е могъл да докаже
точния размер на претендираните суми, за кой период се дължат и на
основание какъв документ. Сочи се, че до ответника не е достигнало
изявление за прекратяване, респ. разваляне на договора за мобилни услуги.
Прави се искане за отмяна на актувания акт, отхвърляне на исковите
претенции и обезсилване на издадената по ч.гр.д. № 1364/2021 г. по описа на
Районен съд - Гоце Делчев заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна
на въззиваемия.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
1
Районен съд - Гоце Делчев е сезиран с установителни искове, след
проведено заповедно производство, с които е направено искане да се признае
за установено, че съществуват вземания в полза на „Й.Б.“ ЕАД срещу В. И. Т.,
за следните суми: сума в размер на 58,02 лева, представляващи дължими и
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата и сумата в размер на 449,28 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
87,19 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 09.12.2019г. за мобилен номер +359********* и 362.09лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.12.2019г. за
мобилен номер +359*********.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел за доказано
съществуването на валидни вземания в полза на мобилния оператор както за
главница, така и за неустойка.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд за
дължимост на неустойката в общ размер на 449, 28 лв., предвид следните
съображения:
По делото са представени два договора за мобилни услуги, сключени
между „Т.Б.“ ЕАД /сега Й.Б.“ ЕАД/ и В. И. Т. от дата 09.12.2019г. По първия
договор мобилният оператор е предоставил на абоната мобилни услуги за
мобилен номер +359********* с месечен абонамент в размер на 35,99 лв.
/39,99 лв. след изтичане на първоначалния срок на договора/. Предоставен е и
мобилен апарат марка - Motorola, модел - One Marco 64 GB Blue + Е 6 с
посочена цена в брой на абонаментния план - 279,99 лв. и стандартна цена на
устройството 619,90 лв. С втория договор мобилният оператор е предоставил
на абоната мобилни услуги с месечен абонамент за мобилен номер
+359********* в размер на 27,99 лв. /31,99 лв. на месец след изтичане на
първоначалния срок на договора/. Представени са ОУ към договорите, както
и издадени фактури от мобилния оператор за дължими суми за неустойки,
месечни такси и услуги.
Въззивната инстанция намира, че клаузите в двата договора за мобилни
услуги, регламентиращи заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване
на договорите са неравноправни. Действително ответникът, чрез назначения
особен представител, не се е позовал на тази неравноправност, но за
наличието й съдът следи служебно – чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр.100/2019г./.
Посочената разпоредба предвижда изрично задължение на съда да следи
служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В случая няма спор, че длъжникът има качеството на потребител
на мобилни услуги, поради което са приложими посочените процесуални и
материално-правни разпоредби.
За основание дължимост на неустойките по двата договора за мобилни
услуги ищецът се позовава на разпоредбите от договорите, според които в
2
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или
инициатива на Потребителя или при нарушаване на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него в това число и приложимите
ОУ последният дължи неустойка в трикратен размер. Според чл. 143, ал. 1
Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Видно от самите договори липсва уговорена неустойка, която да е
дължима от мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договорите
при виновно неизпълнение на задължения от негова страна, т. е договорите не
съдържат реципрочна възможност за абоната да развали договора поради
неизпълнение на задълженията за мобилния оператор и да претендира
неустойка от това. По този начин се нарушава изискването за
добросъвестност и се създава значително неравновесие между търговеца и
потребителя, който е икономически по-слабата страна. Поради изложеното
трикратен размер неустойки по двата договора поради прекратяването му се
явяват недължими.
С исковата молба ищецът претендира неустойка в размер на 254, 93 лв.
за предоставения мобилен апарат. Съдът намира, че посочената претенция
също е недължима поради няколко съображения. Видно от договора на
потребителя е предоставен мобилен апарат с цена в брой съобразно
абонаментния план в размер на 279,99 лв. при стандартна цена на
устройството 619,90 лв., т.е с отстъпка от 339,91 лв. На първо място не е ясно
как е формиран конкретно претендираният размер. От формулираното в
договора „дължи и част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок на договора“ изобщо не става ясно каква сума
би била дължима, при какви условия, както и каква е първоначално
заплатената сума.
На следващо място по делото липсват доказателства за това, че
договорите за мобилни услуги са развалени поради неизпълнение на
задължения по тях. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 75 от ОУ,
посочвайки, че при неизпълнение на задълженията от страна на потребителя
може едностранно да прекрати договорите с неизправната страна. Като
доказателство представя покана за доброволно плащане, в която е посочено,
че ако потребителят не заплати дължимите суми в размер на 525,30 лв. / за
предоставени мобилни услуги и неустойки/ в 10 дневен срок договорите ще
бъдат прекратени. Няма данни посочената покана да е достигнала до
потребителя В. Тренчев. При това положение няма как да се приеме, че
предоставеният срок за доброволно изпълнение е започнал да тече, както и че
е настъпило самото разваряване, въз основа на което се претендира
процесната неустойка.
От изложеното по-горе следва изводът, че претенцията за дължимост на
3
неустойката в размер на общо 449,28 лева е неоснователна.
Поради това съдебното решение ще следва да се отмени в частта, с
която е уважен иска за неустойка, както и в частта за разноските за
заповедното и исково производство, съответно за разликите над 23,44 лв. и
над 154,97 лв. и вместо това иска за неустойка се отхвърли.
Установителната претенция за незаплатените такси съдът намира за
основателна като в тази част на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първата инстанция. По делото са събрани доказателства за това, че страните
са били обвързани посредством два договора за мобилни услуги, няма данни
процесните суми в размер на 58,02 лв., представляващи месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, да са заплатени. Според
заключението на в.л. по техническата експертиза са налице данни за
констатирано потребление по договорите за двата мобилни номера. Ето защо
съдебният акт в частта, с който е уважен иск за сумата 58,02 лв., ще следва да
се потвърди.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за това, че ОУ не са
подписани от абоната. Видно от самия договор абонатът е посочил, че е
запознат с ОУ, които са неразделна част от съглашението. Подписването на
ОУ в случая не е било необходимо, но същите обвързват жалбоподателя като
абонат на мобилния оператор.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд ще следва жалбоподателят
да заплати на другата страна сторените пред настоящата съдебна инстанция
разноски в размер на 45,74 лв., дължими за заплатеното възнаграждение за
особен представител.
И двете страни дължат държавна такса в полза на съда, доколкото при
образуване на въззивното производство такава не е внесена от особения
представител, тъй като същият не дължи такава. Съобразно изхода на спора –
основателност на иска за главница и неоснователност на иска за неустойка,
всяка страна дължи държавна такса от по 25 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 57/07.03.2023 г., постановено по гр.д. №265/2022
г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, в частта с която е уважен иска на
„Й.Б.“ ЕАД срещу В. И. Т., за признаване дължимостта на неустойка в размер
на 449,28 лв. (четиристотин четиридесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки), в частта за разноските за заповедното производство за разликата
над 23,44 лв. (двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) и частта
за разноските в исковото производство за разликата над 154,97 лв. (сто
петдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяване съществуване на
вземане на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С. срещу В. И. Т., ЕГН ********** от
4
гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград за сумата в размер на 449,28 лв.
(четиристотин четиридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
87,19 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 09.12.2019г. за мобилен номер +359********* и 362.09 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.12.2019г. за
мобилен номер +359*********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ********** от гр.Гоце Делчев, обл.
Благоевград да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С. разноски за
въззивната инстанция в размер на 45,74 лв. (четиридесет и пет лева и
седемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ********** от гр.Гоце Делчев, обл.
Благоевград да заплати в полза на Окръжен съд - Благоевград дължимата
държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С. да заплати в полза на Окръжен
съд - Благоевград дължимата държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5