Решение по дело №2121/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 1603/26.10.2021 година, гр.Бургас

 

            Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г. С.,

разгледа адм.д. № 2121/2020 година.

 

Производството е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от И.П.П. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, офис № 318, чрез адвокат В.С. ***, против заповед № 8121к - 8918/04.09.2020 година на министъра на вътрешните работи, с която на П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР (лист 9 - 16).

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че заповедта не съответства на законовите изисквания за абсолютно задължително минимално съдържание. Заявява, че при провеждане на дисциплинарното производство не е спазено изискването за пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение. Изтъква, че дисциплинарното нарушение е конкретно деяние, а не неговата евентуална квалификация по ЗМВР и Етичния кодекс (ЕК). В допълнително писмено становище по същество, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че наказанието е наложено преждевременно при пълна неяснота има ли изобщо извършено престъпление от П., при неизяснена фактическа обстановка и грубо нарушаване правото на защита на оспорващия.

Иска се, съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, участва активно в процеса – представя допълнителни доказателства. Поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага в подробни писмени бележки теза за законосъобразност на заповедта – на всички основания. Представя административната преписка.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът установи следното.

От 19.06.2018 година И.П., служител на МВР, е заемал длъжността „разузнавач V степен“ в група „Противодействие на криминалната престъпност – Възраждане“ на сектор „Криминална полиция“ към Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Бургас (лист 26 - 27).

На 06.12.2018 година от служител на ОДЦ при ОД - Бургас на МВР е получен сигнал чрез телефон 112 за това, че на 05.12.2018 година в сградата на Първо РУ – Бургас е нанесен побой на А.И.М. от град Елхово, като сигналът е подаден от лице, представило се за брат на М..

Във връзка със сигнала, със заповед УРИ 431з-811/06.12.2018 година от началника на Първо РУ – Бургас е разпоредено извършването на проверка,  възложена на комисия в състав от персонално определени служители на Първо РУ. В заповедта е посочено, че за резултатите от проверката следва да се изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до 30.12.2018 година (лист 144).

За резултатите от извършената проверка е изготвена справка с рег. № 431р-1766 от 31.01.2019 година. Според нея, на 22.11.2018 година от жилище в град Бургас, улица „Александър Стамболийски“ № 98, ет. 1, ап. 3 е извършена кражба на парична сума (30 000 лева), два броя часовници, накити (златни и сребърни) и козметика. В хода на разследването, на 04.12.2018 година в сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ – Бургас е получена оперативна информация, че извършител на деянието е А.И.М. с ЕГН **********,***. Според проверяващите, от служителите от сектор КП са предприети действия по издирване на А.М., като за целта е потърсено съдействие от РУ – Тополовград. На 04.12.2018 година, след съответно призоваване М. е посрещнат в Тополовград от служителите на Първо РУ – Бургас – инспектор И.П., инспектор Д.П. и инспектор М.И., пристигнали със служебен автомобил от Бургас. На същата дата в 13:00 часа М. е задържан за срок от 24 часа със заповед рег. № 431зз-488/04.12.2018 година като заповедта не е разписана от задържания и това е удостоверено с подпис на свидетеля Т.С.Б. (лист 139). В справката е посочено, че при задържането е изготвен и протокол за полицейски обиск с рег. № 431р-16111/04.12.2018 година (лист 138), ведно с три броя декларации, които задържаното лице отново е отказало да подпише и това е удостоверено с подписа на Т.Б. (лист 141 – 143). При проверката е констатирано, че в книгата на задържаните лица образец с инв. № 38/12.06.2018 година по описа на Първо РПУ е описано, че А.М. е задържан в 13:00 часа на 04.12.2018 година от инспектор Я.Я. и е освободен на 05.12.2018 година в 12:55 часа в добро здравословно състояние (лист 136 – 137). Установено е, че в сградата на Първо РУ с А.М. са провеждани разузнавателни беседи от служителите на сектор КП при Първо РУ Бургас – инспектор Р.Т., инспектор К.К., инспектор Я.Я., инспектор Т.Б., инспектор М.И., инспектор И.П., младши разузнавач Я.Д. и инспектор Г.С.. Посочено е, че са снети сведения от всички служители, които са участвали в разследването, които са конвоирали А.М. и са провеждали беседи с него. В справката е посочено, че по сведения на служителите от Първо РУ – Бургас е установено, че при изготвяне на документите за задържане М. е започнал да се заканва със саморазправа спрямо тях, започнал да се блъска в стената и предметите около него, отказал е да подпише заповедта за задържане и декларациите. При тези действия от страна на задържания, за предпазване на здравето му, както и здравето на полицейските служители, се е наложило използването на помощни средства – белезници, за което е изготвена докладна записка от инспектор М.И. с рег. № 431р-16123/04.12.2018 година (лист 148). В справката е отразено, че всички служители от сектор КП, които са дали сведения, заявяват, че на А.М. не е нанасян побой по време на задържането му  в Първо РУ, а след освобождаването на М., служителите от сектор КП при Първо РУ са посетили съвместно с него адреси в град Eлхово и град Тополовград, където са провели действия по разследването – претърсване и изземване - за събиране на доказателства по досъдебното производство за регистрираната кражба. При така изложените факти от комисията е направен извод, че не са установени данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителите на Първо РУ – Бургас при действията по разследването, както и при задържането на А.М. (лист 145 – 147).

По случая с твърденията за побой над А.М. е образувано и досъдебно производство № 81/2019 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас. Във връзка с провеждането му от директора на Център за спешна медицинска помощ – Ямбол (ЦСМП) е изискана информация относно екипа, посетил спешен случай на адрес – град Елхово, улица „Ангел Кънчев“ № 3 (лист 215).

На 20.05.2019 година, в отговор на искането, от директора на ЦСМП е посочено, че в състава на екипа, обслужил А.М., са присъствали д-р С.Т.К., м.с. М.И.Т. и шофьор Н.И.Д. (лист 216). Към отговора е приложено заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ № 19205/05.12.2018 година за оказана помощ на М., който е транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД – Ямбол за последващо лечение. Във фиша е посочено, че М. има леки повърхностни рани и охлузвания, а като тяхна причина е отразено „бит от полицаи“ (лист 217).

От МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол е приложено копие на история на заболяване (ИЗ) на М. от отделението по гастроентерология, нефрология и клинична хематология. Приложени са епикриза, документи за преглед и лечение, според които А.М. е постъпил на 05.12.2018 година с диагноза „остра бъбречна недостатъчност“, в тежко състояние, с хематоми по двете бедра и ходилата, хематоми в областта на двете мишници, хематоми по двете патили, кръвонасядане зад ушите, синини в ушната област. След консултации с хирург, нефролог, УНГ-специалист, кардиолог, реаниматор и невролог са поставени диагнози: контузио капитис, комоцио церебри, фрактура дигити педис синистра; остър функционален срив на бъбречната функция, дехидратация, контрол на ах, диуреза електролити; остра бъбречна недостатъчност на база травматична рабдомиолиза; брадикардия, вероятно в резултат на хиперкалиемията; със завишени стойности на креатинин и нисък натрий. Посочено е, че пациентът е изписан с подобрение на 15.12.2018 година. (лист 219 – 229)

На 06.01.2020 година във връзка с писма УРИ 251 000 – 25045/14.11.2019 година и УРИ 251 000 – 27572/13.12.2019 година и след получено разрешение от наблюдаващия прокурор за предоставяне на материали по досъдебно производство № 81/2019 година по описа на ОСлО при ОП – Бургас, на директора на ОД – Бургас на МВР са изпратени:

- 1 брой  CD диск, в който се съдържат два файла – единия с цветни снимки към протокол за извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице З.С., а вторият - 2 броя снимки, предоставени с протокол за разпит на свидетел на А.И.М. от 20.05.2019 година (лист 243);

- копие от протокол от 22.05.2019 година за извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице З.С. с обект на експертизата – 1 брой магнитен носител, диск (CD-R), 700 МВ, марка „hp“, с ръкописен надпис „А. – Снимки//16.05.19г.“. От вещото лице е установено, че на диска марка „hp“, има запис с общ обем 29,9 МВ. При отваряне на диска се появява папка с название „Anton Mishev_Pics“. В нея се съдържат общо 37 елемента: 2 папки („Scan 1“ и „Scan 2“), като всяка една съдържа по 3 файла, формат „.pdf“ и 35 файла, формат „.JPEG“. Посочено е, че при извършеното изследване, не се установени заличавания, наслагвания, замяна и друга намеса, водещи до съмнения за извършвани корекции, или други технически интервенции или монтаж върху файловете, описани върху диска (лист 244 – 245);

- копие от протокол от 21.05.2019 година за извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице З.С. с обект на експертизата – 1 брой цифров носител – компакт диск (CD-R) марка „hp“, с ръкописен надпис „105840-181/16.05.2019 година“. От вещото лице е установено, че представения за изследване компакт диск е заводски произведен, с размер Ø150 мм. Същият е за еднократен запис, с размер 80 min/700 МВ и скорост на записване до 52х. Посочено е, че записът на диска е един и е модифициран (създаден на диска) на 15.05.2019 година в 15:52:28 часа и на него се съдържа информация за обаждане на телефон 112 от абонатен номер **********, което е на 05.12.2018 година в 20:09 часа. Сочи се, че при изследването на диска не са установени прекъсвания, сривове, заличавания, наслагвания, и т.н., водещи до съмнения за извършвани корекции или други технически интервенции или монтаж върху аудиозаписа, записан върху диска. Съдържанието на аудиозаписа, което е с продължителност 03:49 min, е свалено на хартиен носител от вещото лице (лист 247 – 250);

-  епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов за хирургично лечение на А.М. от необширни изгаряния в областта на главата (капител) с оформена плътна черна некроза (лист 234 – 235);

- копие от съдебномедицинска експертиза № 49а/29.09.2019 година от проф. д-р Д.Р. – началник на Клиниката по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и доц. д-р Добрин Паскалев – специалист по вътрешни болести и нефрология от МУ – Варна. В тази експертиза са описани нараняванията, установени при прегледа на А.М.: изгаряния в окосмената част на главата предимно тилно (скалпа – 2 % - ІІІ ст.), гръдния кош и десния крак; кръвонасядания по гръдния кош, двете ръце и двата крака; остра бъбречна недостатъчност на базата на травматична рабдомиолоза, което е наложило извършването на три спешни хемодиализни процедури; състояние след хематоми на двете бедра и ходила със счупване на първи пръст (палеца) на левия крак и кръвонасядане на меките тъкани на същия пръст, хематоми на двете коленни капачета (патели); кръвонасядане зад ушите, хематоми в областта на двете мишници; състояние след оперативни интервенции за изгарянето на скалпа и свободна кожна пластика. Посочено е, че острата бъбречна недостатъчност, причинена от травматичната рабдомиолиза, е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота на А.М. и тази опасност е била преодоляна благодарение на навременно проведени спешни хемодиализни процедури. По отношение механизма на възникване на уврежданията в експертизата е посочено, че острата бъбречна недостатъчност се е развила на базата на травматична рабдомиолиза от травматичното увреждане/размачкване на скелетната напречно-набраздена мускулатура и дехидратацията от неприемане на вода продължително време. За механичните увреждания – кръвонасядания, травматични отоци и различни ужулвания и електроужулвания, е записано, че са получени по общия механизъм на действие на твърдите тъпи предмети, каквито могат да бъдат юмруци, ритници, палки, маркучи, електрошокови устройства и др. подобни. Сочи се, че от представените снимки  се установява наличието на две кръвонасядания с характерна форма на успоредни кръвонаседнали ивици, разделени от по-светла интактна (некръвонаседнала) кожа. И това показва въздействието на предмет с издължена цилиндрична или цилиндрично-подобна форма – като палка, маркуч и др. подобни. В останалите участъци на тялото, главата и крайниците няма описани морфологични белези, по които да може да се определи конкретната удряща повърхност на твърдите предмети. За електроизгарянията е посочено, че могат да се получат при електротермичното въздействие на електричеството, включително и от електрошокови палки/електрошокови устройства. В експертизата е направено обобщение, че причинените увреждания при А.М. могат да бъдат причинени във времето след обед – вечерта на 04.12.2018 година, а външните и вътрешните му травми могат да бъдат получени по начина, описан в показанията му и не могат да бъдат причинени при конкретните данни и обстоятелства от самия М. (лист 251 – 280);

- протокол за разпит от 15.05.2019 година на свидетеля А.М., който заявява, че на 04.12.2018 година е бил на стопанисвания от него язовир под с. Мрамор, община Тополовград и около 09:00 часа е отведен от полицаи в управлението в Тополовград. Сочи, че към 13:00 часа са му поставени белезници и е отведен към полицейски автомобил от трима полицаи от град Бургас. Описва тримата служители: водачът на автомобила е охарактеризиран като слаб, среден на ръст, светъл, а другите са се обръщали към него с „началник“; вторият полицай е описан като висок, як, светъл, нула номер подстриган, с кръгло лице, а третият - като дребен и по-тъмен. Описано е разположението на пътниците в автомобила по време на пътуването от Тополовград до Бургас. М. заявява, че полицаят, който е бил до него, веднага след потегляне на колата е започнал да му нанася удари. Удрял го е с юмруци по главата, по тялото, след което е започнал да го удря и този който е стоял отпред на пътническата седалка. Сочи, че по време на пътуването шофьорът е мълчал. Заявява, че пътуването е било прекъснато край село Гранитово, когато двамата биещи го полицаи са го свалили от колата. Твърди, че по - едрият е извадил от багажника на автомобила черна гумена палка, електрошокова палка и нещо като боксови ръкавици, но по – тънки, след което двамата полицаи са започнали пак да го бият. Бил е съборен на земята, удрян е с палката по главата, с юмруци и с електрошоковата палка. Посочва, че шофьорът на автомобила не е участвал, но е гледал, без да се намесва, а след като боят е приключил и всички са били в автомобила, малко преди Елхово, шофьорът се е сетил, че са забравили командировъчните заповеди в Тополовград и че трябва да се върнат. Така по пътя обратно към Тополовград и след това, отново към Бургас, боят е продължил. Твърди, че при пристигането в сградата на Първо РУ в Бургас е бил заведен в стая с много хора и след като са го обискирали са започнали пак да го бият, като са се редували. По отношение шофьора на автомобила заявява, че той няколко пъти го е ударил с юмрук в бъбреците. Обяснява описателно кой, как и кога го е бил и посочва интервали, в които насилието е било прекратявано временно. Заявява, че след като е бил освободен от полицаите (и докаран обратно в Тополовград), брат му го е намерил в много тежко състояние, което е наложило спешна хоспитализация (лист 281 – 288);

-  протокол за разпит от 20.05.2019 година на свидетеля А.М., видно от който М. е представил документи във връзка със задържането – 7 листа; съдебномедицинско удостоверение № 1005/2018 година на Александровска болница от заключението на което се установява, че  при прегледа и от медицинската документация на А.М. са установени: изгаряния в окосмената част на главата, гръдния кош и десния крак; кръвонасядане на гръдния кош; охлузвания на главата, двете ръце и двата крака; остра бъбречна недостатъчност, която е наложила извършването на три хемодиализи; състояние след хематоми на двете бедра и ходила; хематоми в областта на двете мишници; хематоми на двете патели; кръвонасядане зад ушите. Посочено е, че гореописаните изгаряния могат да се получат от термичното действие на електричество, а останалите травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети. Острата бъбречна недостатъчност се е развила на базата на травматична рабдомиолиза и е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота (лист 211 – 214); Предоставя и диск със записани на него снимки, които са правени от брат му в болницата в Ямбол на 06.12.2018 година (лист 243, 289 – 291);

- протокол за разпит от 15.05.2019 година на свидетеля Г.М.– брат на А.М., съгласно който на 05.12.2018 година, след като се е прибрал към 11:00 часа, установил, че са дошли полицаи (заедно с брат му), за да правят обиск в къщата на улица „Ангел Кънчев“ № 3. Към 17:00 часа Г.М.е травматичните увреждания на брат си - по стъпалата и по коленете, от електрошокава палка, по цялото тяло, по слабините, синини по ребрата и гърба, както и по ръцете, сплъстяване на косата с кръв и нещо като рана. След влошаване състоянието на А.М., Г.М.го е отвел до болницата в Ямбол, където е имало и полицаи от Ямбол. Посочва, че по време на лечението брат му е получил гангрена на кожата на главата, което е наложило да му махат кожата, да режат кожа от крака и да я присаждат на главата. Твърди, че при болничния престой на А.М. се е наложила хемодиализа за лечение на бъбреците. Заявява, че той е направил снимки на брат си – А., докато е бил в болницата, които са били изпратени на различни вестници (лист 293 – 295);

- протокол за разпит от 20.05.2019 година на свидетеля М.Т.Г.. Г. заявява, че на 06.12.2018 година е бил опериран от пъпна херния в болницата в Ямбол и след като е излязъл от операцията, е бил в една стая с А.М., който му е разказал, че е в болницата защото са го били полицаи. Сочи, че постоянно са идвали роднини да го посещават, бил е зле, не е искал да яде, гадило му се е, помагали са му да става от леглото. Когато са го преобличали е забелязал, че цялото тяло на М. е в рани, червени като от палка, имал е и много точки като от електрошок. М. се е оплаквал, че го боли главата. Г. твърди, че случайно се е засякъл с брата на А.М. и са си разменили телефоните номера. После А. го е потърсил, за да го пита дали ще разкаже какво е видял и той се е съгласил (лист 296 – 298);

- протокол за разпит от 22.05.2019 година на свидетеля С.Т.К. – завеждащ отделение на ФСМП – Елхово. Същият заявява, че на 05.12.2018 година в 20:15 часа е бил получен сигнал за бит човек на адрес в град Елхово, ул. „Ангел Кънчев“ № 3 - за А.М.. Посочва, че на адреса е отишъл с медицинската сестра М.Т. и са установили, че лицето е с леки повърхностни рани (без кръвотечение) и охлузвания по цялото тяло, които са пресни. Твърди, че, поради съобщаване за силни болки в главата и гадене, М. е бил транспортиран до спешното отделение на болницата в Ямбол със съмнения за мозъчно сътресение (лист 299 – 301);

- протокол от очна ставка от 23.08.2019 година между А.М. и Т.С.Б., при която М. заявява, че това е полицаят който го е удрял с палка и кабел по стъпалата („табаните“) при задържането му в Първо РУ – Бургас. Свидетелят Б. твърди, че това не отговаря на истината и не е осъществявал насилие спрямо М. (лист 302 – 304);

- протокол за очна ставка от 23.08.2019 година между А.М. и И.П., при която М. заявява, че това е полицаят, който е управлявал полицейския автомобил по време на превозването му на 04.12.2018 година от Тополовград до Бургас във връзка със задържането му. Поддържа, че по време на пътуването този полицай не е осъществявал насилие спрямо него, но е станал свидетел на упражненото насилие от другите полицаи. Твърди, че когато вече е бил задържан в Първо РУ – Бургас този полицай го е ударил няколко пъти в бъбреците. Според свидетеля И.П., разказаното от М. не отговаря на истината, освен това, че са се върнали до Тополовград за командировъчните заповеди. Заявява, че спрямо това лице не е било упражнявано насилие, не са спирали по пътя и в багажника на колата, която е управлявал, няма неща като боксови ръкавици, електрошокова палка или друга палка, а само резервни части. Твърди, че не отговаря на истината и разказаното за задържането в Първо РУ – Бургас. Посочва, че няколко пъти е ходил до стаята със задържаното лице и там е имало различни служители, които са се опитвали да говорят нещо с него. Заявява, че не е ставал свидетел на упражнено насилие спрямо задържаното лице и никой не му е докладвал за токова (лист 305 -307);

- протокол за очна ставка от 23.08.2019 година между А.М. и К.Т.С. при която М. заявява, че това е полицаят който го е изтезавал с електрошокова палка и е бил заедно  на смяна с полицая, който го е удрял по табаните. Свидетелят К.С. твърди, че това не отговоря на истината, както и че с М. е била водена единствено беседа (лист 308 – 310);

- протокол за очна ставка от 22.08.2019 година между А.М. и Д.М.П. при която М. заявява, че това е полицаят, стоял на предната седалка на автомобила, с който са го придвижили от Тополовград до Бургас и който му е нанасял удари по време на пътуването. Свидетелят Д.П. твърди, че това не отговаря на истината. Сочи, че е стоял отпред в автомобила, но не е нанасял побой на М.. По отношение на задържането на М. в Първо РУ – Бургас сочи, че са му обяснили за какво го задържат, не си спомня дали са му свалили белезниците, защото М. се държал арогантно и е буйствал. Твърди, че казано от М. не е вярно (лист 311 – 314);

- протокол за очна ставка от 22.08.2019 година между А.М. и М.И. И. при която М. заявява, че това е полицаят който е стоял при него отзад в автомобила и му е нанасял побой през целия път, както и че го е изтезавал в Първо РУ – Бургас. Свидетелят М.И. твърди, че всичко разказано от М. не отговаря на истината. Заявява, че при задържането му в Първо РУ – Бургас М. е буйствал и отново се е наложило да му бъдат сложени белезници с използването на „водещи техники“, че М. е заплашвал полицаите със „случка“ и със съд (лист 315 - 319).

- постановление за привличане на обвиняем от 05.11.2019 година, с което Т.С.Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 предложение 3 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК (лист 320 – 322);

- постановление за привличане на обвиняем от 18.11.2019 година, с което Д.М.П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 предложение 3 във връзка с чл. 129 ал. 2 предложение 5 т.2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК (лист 323 – 325);

- постановление за привличане на обвиняем от 18.11.2019 година, с което М.И. И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 предложение 3 във връзка с чл. 129 ал. 2 предложение 5 т. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК (лист 326 – 328);

- постановление за привличане на обвиняем от 07.11.2019 година, с което И.П.П. е привлечен като обвиняем за това, че на 04.12.2018 година, за времето от около 16:00 часа до 20:00 часа в град Бургас – кабинет № 55 в сградата на Първо РУ на МВР – Бургас, на улица „Георги Кирков“ № 15, действайки като извършител в съучастие с извършителите Д.М.П. и М.И. И., чрез нанасяне на удари с юмруци по тялото на А.М., му е  причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, а именно – остра бъбречна недостатъчност, развила се на базата на травматичната рабдомиолиза от травматичното увреждане/размачкване на скелетната напречно набраздена мускулатура и дехидратацията, което състояние изисква диализно лечение за овладяването му, като деянието е извършено от И.П. в качеството му на полицейски орган на длъжност „Разузнавач VІ-V степен“ в група „Противодействие на криминалната престъпност – Възраждане“, към сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ на МВР – Бургас при изпълнение на службата и функциите му, а именно – във връзка със задържане на А.М. на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР - престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 предложение 3 във връзка с чл. 129 ал. 2 предложение 5 т. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК (лист 329 – 331);

- постановление за привличане на обвиняем от 06.11.2019 година, с което К.Т.С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 предложение 3 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК (лист 332 – 334).

 

На 10.01.2020 година получените от директора на ОД – Бургас на МВР материали по досъдебно производство № 81/2019 година на ОСлО при ОП – Бургас (лист 242) са препратени до директора на дирекция „ Човешки ресурси“ в МВР (лист 241), който с писмо от 20.01.2020 година (лист 240) до директора на ОД – Бургас на МВР, на основание чл. 31 ал. 1 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 година за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, поискал неговото разпореждане, в срок до 28.01.2020 година в дирекция „Човешки ресурси“ на министерството да бъдат представени предложения по образец до министъра на вътрешните работи (за всеки един служител) за образуване на дисциплинарни производства за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина, които да съдържат предложение за състав на дисциплинарно разследващ орган, като бъдат изложени и мотиви за необходимостта от временно отстраняване от длъжност на служителите.

На 28.01.2020 година, в изпълнение на направеното искане, директорът на ОД – Бургас на МВР е изготвил предложение за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по отношение на И.П.П. (лист 238 – 239).

На 18.02.2020 година със заповед № 8121к-3800/18.02.2020 година, след запознаване с направеното предложение от директора на ОД – Бургас на МВР, министърът на вътрешните работи, на основание чл. 207 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, е образувал дисциплинарно производство срещу инспектор И.П.П.. В заповедта е посочено, че данните са за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон…“ (на чл. 85 ал. 1 от ЗМВ) и чл. 194, ал. 2 т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (нарушени т. 15, т. 19, т. 88, т. 89, т. 91 и т. 93 от ЕК), за което на основание чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. Със заповедна е определен дисциплинарно разследващ орган в състав: председател – главен инспектор П.В.Б. – началник сектор „Престъпления против личността“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД – Бургас на МВР и членове: инспектор Н.А.АV – разузнавач ІV степен в сектор „Престъпления свързани с наркотични вещества, детска престъпност и дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни“ при отдел „Криминална полиция“ към ОД – Бургас на МВР и инспектор П.Н.Н. – полицейски инспектор ІV степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охрана на обществения ред и териториалната полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОД – Бургас на МВР. Със заповедта е разпоредено дисциплинарно разследващият орган (ДРО) да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо инспектор П. в четиримесечен срок от издаването на заповедта за образуване на дисциплинарното производство (лист 34 – 35).

На 12.03.2020 година инспектор П. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и му е разяснено правото да участва в дисциплинарното производство самостоятелно, като дава обяснения, представя доказателства, както и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. От П. е заявено, че желае да бъде подпомаган в защитата си от комисар Кирил Кирязов от ОД – Бургас на МВР (лист 35 стр. 2).

На 26.03.2020 година във връзка с дисциплинарното производство, образувано със заповед № 8121к-3800/18.02.2020 година, ръководителят на ДРО е изискал от началника на сектор „ООВ“ при ОД – Бургас на МВР копие на записите на камерите, монтирани в сградата на Първо РУ – Бургас за времето от 14:00 часа на 4.12.2018 година до 09:00 часа на 5.12.2018 година. В отговор от началника на сектор „ООВ“ е посочено, че при извършена проверка е установено, че за посочения период не съществуват записи в системата за видеонаблюдение (лист 131 - 132).

На същата дата – 26.03.2020 година – от ДРО са изискани и копия на служебната документация за задържането на А.М. на 04.12.2018 година. В отговор са представени: копие на книгата за задържаните лица; протокол за полицейски обиск на А.М. от 04.12.2018 година, 13.00 часа; заповед за полицейско задържане на М. от 04.12.2018 година; декларация от 04.12.2018 година и декларация по чл. 30 ал. 3 от Закона за правната помощ от 04.12.2018 година; декларация от 04.12.2018 година. С две изключения, тези документи са съставени без подписа на М., като навсякъде – чрез свидетел - е отразено, че той отказва да се подпише. М. се е подписал в частта от заповедта за задържане – срещу датата и времето, в които е освободен на 05.12.2018 година, както и протокола за полицейски обиск, в който е удостоверено, че при освобождаването се е получил вещите се без липси (лист 133, 136 – 143).

На 01.04.2020 година от ръководителя на ДРО е поискано разрешение от наблюдаващия прокурор в Районна прокуратура - Бургас за приобщаване към дисциплинарното производство на постъпилите материали по ДП № 81/2019 година на ОСлО – Бургас, получени с писмо с изх. № СлО-4144/06.01.2020 година, както и да бъдат проведени беседи, и да бъдат снети сведения от А.М. и негови близки, екипа на ФСМП – Елхово, полицейски служители от РУ – Елхово и РУ – Тополовград, поемните лица, присъствали на процесуалните действия, извършени на 5.12.2018 година (лист 150 – 151).

С постановление от 06.04.2020 година такова разрешение е дадено (лист 149). В изпълнение на постановлението, водещия разследването следовател по ДП № 81/2019 година, с приемателно-предавателен протокол от 16.04.2020 година (лист 153) е предал на ръководителя на ДРО копия от следните документи:

- протокол за разпит от 21.05.2019 година на свидетеля Д.А.Х. – приятелка на А.М., която обяснява, че в началото на месец декември 2018 година, около 5-ти или 6-ти се е опитвала да се свърже с него, но не е успяла и е разбрала от брат му, че е в болницата в Ямбол - в тежко състояние. На същия ден е видяла страницата на Г.М.във „Фейсбук“, къде е имало пост със снимки на А. и с описание, че е бит в полицията в Бургас. Заявява, че след около два - три дни е посетила А. в болницата. Твърди, че той е бил в тежко състояние – относително адекватен, не е говорел много, не е можел да става, бил е с дренажи, главата му е била привързана и се е оплаквал от главоболие. Когато си е вдигнал блузата, за да ѝ покаже раните си, Х. е забелязала хематоми и синини от удари по ръцете и краката. Твърди, че от него е разбрала какво се е случило, както и че ѝ е известно, че след изписването от болницата в Ямбол, А. на няколко пъти е бил в болница в София, за да му е била направена операция на главата (лист 154 – 155);

- протокол за разпит от 22.05.2019 година на свидетеля М.И.Т. – медицинска сестра във ФСМП – Елхово, която обяснява, че на 05.12.2018 година  в 20:15 часа е бил получен сигнал за бит човек на име А.М. на адрес в град Елхово, ул. “Ангел Кънчев“ № 3. Заявява, че не го познава лично, а само покрай заболяванията на родителите му. Посочва, че след около пет минути с колегата си – доктор С.К. са били на адреса, където ги е посрещнал брата на М., а там е била и майка му на инвалидна количка. Заявява, че лекарят е провел разговор с А.М., който е бил контактен и е отговарял на въпросите. Не си спомня дали е имало рани по тялото на пациента, тъй като прегледът е бил извършен от лекаря. Сочи, че, предвид твърденията на М., че е бит, той е бил транспортирано до спешното отделение в град Ямбол за по – обстоен преглед поради опасност от вътрешни наранявания (лист 159 – 160);

- протокол за разпит от 27.05.2019 година на свидетеля С.Д.С., който обяснява, че през месец декември 2018 година кметът на село Мрамор му се е обадил и му е казал, че полицаите търсят двама души във връзка с някакъв обиск и той се е съгласил. Заявява, че полицаите от Тополовград са го взели с полицейския джип от центъра на село Мрамор, като в джипа е имало и още един човек Х.Х., на когото кметът също се е обадил. Сочи, че освен този полицейски джип е имало още една кола с полицаи от Тополовград, както и автомобил с бургаска регистрация, като всички превозни средства са тръгнали към язовир Меделик. Твърди, че е виждал А.М. и е знаел, че стопанисва язовира. Посочва, че М. е слязъл от бургаската кола и е бил в добро състояние, вървял е нормално, бил е без белезници. Заявява, че не е видял следи от насилие и белези. Твърди, че докато е траел обиска М. е мълчал, не се е оплаквал от нещо или че е бит, бил е без шапка, с коса, а не с гола глава. Заявява, че никой не е разговарял с него преди да дойде да даде показания или да му е казвал какво да говори. Потвърждава, че на него М. му е изглеждал добре, но не знае дали е имал белези по тялото, тъй като е бил облечен, през цялото време е мълчал и не може да прецени дали го е боляло нещо (лист 162 – 163);

- протокол за разпит от 27.05.2019 година на свидетеля Х.Д.Г., който обяснява, че през месец декември 2018 година Станьо му е казал, че полицаите търсят двама човека, които да присъстват на претърсването на язовир Меделик и той се е съгласил. В хода на претърсването твърди, че А.М. е вървял нормално, не е изглеждал да го боли нещо, бил е облечен и не е видял дали има следи от насилие, не е видял синини по лицето, ръцете и главата на М.. Самият М. е бил без белезници. Посочва, че М. е вървял и е разговарял с един от бургаските полицаи.  Не е забелязал М. да се подпира на стените. Сочи, че никой не му се е обаждал преди да дойде за разпита и да му казва какво да каже, както и че не е знаел за жалба, подадена от А.М. (лист 164 – 165);

- протокол за разпит от 30.05.2019 година на свидетеля К.Г.Ч. – младши експерт в РУ – Тополовград, който заявява, че на 05.12.2018 година след обяд по нареждане на началника на РУ – Тополовград, заедно с колегата С.С. са били изпратени за оказване на съдействие на колеги от  Бургас за осигуряване на поемни лица, за извършване на процесуално - следствени действия – претърсване и изземване в имот, стопанисван от А.М. в района на язовир Меделик в землището на село Мрамор. Посочва, че заедно с колегата С., са осигурили поемни лица от село Мрамор, които са придружили до мястото на претърсването. Отрича да познава колегите си от Бургас, описва ги - трима души, цивилно облечени. Обяснява, че бургаските полицаи са използвали високопроходимия автомобил на полицията в Тополовград, за да достигна до мястото на претърсването. Заявява, че докато А.М. е бил в автомобила, не е говорел и видимо е бил в добро състояние, не е забелязал по него да има белези от насилие и не е видял да е с белезници (лист 166 – 167);

-  протокол за разпит от 30.05.2019 година на свидетеля С.Т.С. – младши разузнавач при група „КП“ в РУ – Тополовград, който заявява, че той е бил натоварен с осигуряването на М. на 04.12.2018 година по искане на полицаи от Бургас, както и с осигуряването на поемни лица на 05.12.2018 година, за извършване на претърсване и изземване от обекти край язовир Меделик, стопанисвани от А.М.. Твърди, че не е забелязал М. да изпитва болка, да му е трудно придвижването, не е забелязал и следи от насилие по откритите части на тялото му (лист 169 – 171);

- протокол за разпит от 30.05.2019 година на свидетеля И.А.Т. – инспектор „КП“ в група „КП“ при РУ – Тополовград, който пояснява, че на 04.12.2021 година е бил на работа и към 10.00 часа в стаята му в РУ – Тополовград е бил доведен А.М., когото познава по физиономия. Тодоров не излага други сведения, имащи отношение към дисциплинарното производство (лист 172 – 173);

- протокол за разпит от 31.05.2019 година на свидетеля В.С.В. – младши разузнавач при група „КП“ в РУ – Тополовград, който излага, факти, идентични с изложените от полицай С.С. – за осигуряване на М. за беседа на 04.12.2018 година, по искане на полицаи от Бургас. Пояснява, че на 05.12.2018 година е участвал, заедно със служители на МВР от Бургас и Тополовград, в процесуално – следствени действия по претърсване и изземване в помещения, използвани от М. край язовир Мешелик, но не е видял видими белези от насилие по откритите части на тялото му, както и че не е забелязал М. да изпитва болка (лист 174 – 176);

- протокол за разпит от 31.05.2019 година на свидетеля К.П.Г.– инспектор НТЛ (ЕКД) в РУ – Тополовград, който заявява, че на 05.12.2018 година е оказал, като експерт, съдействие на колеги от Бургас при извършване на процесуално-следствени действия в района на язовир Меделик, заснемайки действията. Твърди, че М. е нямал видими следи от физическо насилие по лицето и ръцете, не е забелязал същият да изпитва затруднение при вървенето или да се оплаква, че нещо го боли. След приключването на претърсването при язовира сочи, че било извършено и претърсване на автомобила на М., където отново не е забелязал по М. следи от насилие (лист 177 – 179);

- протокол за разпит от 31.05.2019 година на свидетеля С.П.С. – началник на РУ – Тополовград, който заявява, че на 03.12.2018 година е получил искане за съдействие от служители на МВР от Бургас, за осигуряване на беседа с А.М.. Описва действията, които е извършил, за да изпълни искането. Посочва, че на 05.12.2018 година, отново по искане на полицейски служители от Бургас, е разпоредил да им бъде оказано съдействие за извършването на процесуално – следствени действия с М.. Заявява, че не му е докладвано от служителите му за следи от насилие върху М. (лист 180 – 183);

- протокол за разпит от 24.06.2019 година на свидетеля Я.Н.Д. – младши разузнавач в сектор „КП“ в Първо РУ – Бургас, който заявява, че на 04.12.2018 година А.М. е бил доведен в сградата на Първо РУ – Бургас след обяд в кабинет 55 за извършване на беседа във връзка с извършена кражба от апартамент в Бургас на голяма сума пари, за което има образувано досъдебно производство. Твърди, че през деня не е работил с него. Заявява, че по телефона му се е обадил колега, който е казал, че ще водят беседи с М. и вечерта, като той заедно с колежката З. са били  разпределени за извършване на беседа от 02.00 часа до 04.00 часа на 05.12.2018 година. Обяснява, че се е засякъл с колегите от предходната смяна в коридора и от тях е разбрал, че М. не признавал за извършеното деяние. Посочва, че М. е изглеждал в нормално състояние, без видими следи от насилие по него, бил е спокоен и се е държал адекватно. Твърди, че М. е поискал и му е било позволено да отиде до тоалетна и да пие вода. Не си спомня дали му е свалил белезниците, но е забелязал протриване от тях, което често се случва при дърпане от страна на задържания. Свидетелят поддържа, че М. не е споменавал за упражнено насилие спрямо него, не си спомня да е се оплаквал от главоболие, както и някой да му е давал лекарство. Спомня си само, че З. е дала вафла на М., защото е казал, че е гладен. Съобщава, че не е обичайна практика да се водят беседи вечерта, но в случая се е касаело за кражба на голяма сума пари и затова е бил направен опит за бързо разкриване на престъплението (лист 184 – 185);

- протокол за разпит от 27.06.2019 година на свидетеля К.Л.Ч., която заявява, че през 2018 година е била поемно лице по време на претърсване  в дома на А.М. в град Елхово. Твърди, че не е забелязала М. да изпитва затруднения при слизане от колата, че през цялото време на претърсването е мълчал, но е отговарял на зададените му въпроси. Ч. не е видяла следи от насилие по М. (лист 186 – 187);

- протокол за разпит от 27.06.2019 година на свидетеля С.Д.Я. – полицай „ВПА“ в група ОП в РУ – Елхово, който обяснява, че на 05.12.2018 година около 20:20 часа по нареждане на оперативен дежурен при РУ – Елхово е посетил, заедно с колегите си, адрес в град Елхово - улица „Ангел Кънчев“ № 3, тъй като от Г.М.е бил подаден сигнал, че на брат му А.М. е бил нанесен побой от служители на Първо РУ – Бургас, където е бил задържан за 24 часа и освободен по-рано през деня. При посещението си Я. не е видял А.М. (лист 188 – 189);

- протокол за разпит от 27.06.2019 година на свидетеля К.К.Т. – старши полицай „ВПА“ в група ОП в РУ – Елхово, който заявява, че около 20:20 часа по нареждане на оперативен дежурен, заедно със свои колеги е посетил адреса на А.М., след като брат му Г.М.е подал сигнал за побой, нанесен от служители на Първо РУ – Бургас. Посочва, че при пристигане на място екипа на ФСМП – Елхово вече е бил на адреса. Твърди, че А.М. е лежал на леглото в полубудно състояние и не е пожелала да говори с полицаите. Свидетелят е забелязал синини по китките на М.. При разговор с Г.М.е узнал, че А.М. е бил отведен в Бургас, задържан и бит от служители на Първо РУ – Бургас, а след освобождаването си, е започнал да се оплаква от главоболие, което е наложило обаждането до телефон 112  (лист 190 – 192);

- протокол за разпит от 27.06.2019 година от свидетеля Г.Х.В. – началник на РУ – Елхово, който заявява, че на 05.12.2018 година, по искане на колеги от Бургас е разпоредил оказване на съдействие за извършването на процесуално – следствени действия в имот, използван от А.М.. За оказаното съдействие са били изготвили докладни записки. Посочва, че на същия ден около 20:30 часа оперативният дежурен при РУ – Елхово го е уведомил за получен сигнал на телефон 112 от Г.М., в който е заявил, че брат му А. е бил бит от служители на Първо РУ – Бургас (лист 193 – 195);

- протокол за разпит от 27.06.2019 година на свидетеля Д.К.С., който заявява, че на 05.12.2018 година е присъствал в качеството на поемно лице при претърсване в дома на А.М.. Поддържа, че М. е бил с белезници и уплашен. Не е забелязал да има рани по лицето, кръв или синини. Заявява, че в негово присъствие от страна на М. не е имало оплакване от влошено здравословно състояние и М. не е искал медицинска помощ (лист 196 – 197);

- протокол за разпит от 27.06.2019 година на свидетеля Г.П.В. – младши автокотрольор в група ОП в РУ – Елхово, който заявява, че на 05.12.2018 година по нареждане на оперативен дежурен при РУ – Елхово заедно с други колеги е посетил дома на А.М. по подаден сигнал от Г.М.на телефон 112, че брат му А. е бит от полицаи от Първо РУ – Бургас. Сочи, че при пристигане на място е присъствал екипа на ФСМП – Елхово. Описва състоянието на М. – облечен, без видими следи от насилие, освен рана на китката, охкащ и пъшкащ. В разговор с Г.М.е разбрал за задържането на А.М. от служители на Първо РУ – Бургас  (лист 198 – 200);

-  протокол за разпит от 04.10.2019 година на свидетеля Г.И.М.– брат на А.М., който заявява, че поддържа показанията си което е дал на по-ранен етап. Разказва отново какво се е случило. Доизяснява, че А. му е казал, че докато са го изтезавали полицаите са правили видеоклипове (лист 201 – 203);

- протокол за разпит от 04.10.2019 година на свидетелят А.И.М., който потвърждава всичко, което е казал при предните разпити (лист 204 – 206);

- Протокол за разпит от 14.10.2019 година на свидетелят И.Д.М.а. М.а сочи, че е видяла сина си А. в синини и се е разстроила. Описва влошаването на здравословното му състояние вечерта на 05.12.2018 година и необходимостта от приемането му в болницата, а впоследствие и в болница „Пирогов“ (лист 207 – 210).

На 24.04.2020 година комисията - ДРО - се е запознала с предоставените материали и ги е приобщила като доказателства за нуждите на проверката (лист 236). 

Отделно, в хода на дисциплинарното производство, на 22.04.2020 година, са получени писмени сведения от А.И.М. и Г.И.М.. А.М. е написал, че поддържа казаното от него в предходните разпити по досъдебното производство и не желае да преповтаря всичко отново, както и, че няма какво ново да добави. В сведението си Г.М., отново описва хронология на събитията от 04 – 05.12.2018 година, извършения в семейното жилище в Елхово обиск, физическото състояние на А.М. след завръщането му от Бургас, разказа на А.М. за нанесения му побой, белезите по тялото на М. и действията, предприети по лечението му в Ямбол и в София (лист 85 – 88).

На 04.05.2020 година на инспектор И.П. е връчена покана за даване на писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство по чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР (лист 75).

На 08.05.2020 година инспектор И.П. е депозирал писмени обяснения. Според тях на 04.12.2018 година П. е изпълнявал служебните си задължения като е замествал началника на група криминална „Приморец“, който е бил в болнични и началника на група криминална „Възраждане“, който е бил в отпуск.  Поддържа, че в предходен период е бил запознат от началника на група „Възраждане“ и началник сектор „КП“ при Първо РУ – Бургас, че се правят опити да се установи местонахождението на криминално проявено лице на име А.М. от град Елхово във връзка с извършена от него взломна кражба от апартамент в ж.к. „Възраждане“ в град Бургас на вещи, пари и бижута на голяма стойност. П. заявява, че на 04.12.2018 година е бил уведомен от началника на сектор „КП“ в ОД – Бургас на МВР, че М. е открит, че се намира в РУ – Тополовград, че трябва да бъде задържан и доведен  в Първо РУ – Бургас за работа по случая. Посочва, че съвместно с разузнавачите инспектор М.И. и инспектор Д.П. са потеглили със служебния автомобил за РУ – Тополовград , където са пристигнали към 13:00 часа. П. заявява, че след проведен разговор с колегите от Тополовград, се е легитимирал на присъстващия М., обяснил му е, че ще бъде задържан и отведен в град Бургас и е дал възможност на М. да проведе разговори по мобилния си телефон, като М. е уведомил лицето, с което говори, че го отвеждат в Първо РУ – Бургас. П. описва разположението на пътниците в служебния автомобил при пътуването към Бургас. Твърди, че по време на пътуването не е имало спирания, но се е наложило връщане до РУ – Тополовград, тъй като е забравил да подпечата документите за командироване. Заявява, че М. е бил с белезници на ръцете и по време на пътуването до град Бургас  предимно е мълчал, въпреки опитите на инспектор И. и П. да проведат беседа с него. Отрича в служебния автомобил и в сградата на Първо РУ – Бургас да е имало боксови ръкавици и електрошокови палки. Обяснява, че, след пристигане в Бургас, е оставил колегите си да оформят документите, а допълнително е разбрал, че М. отказва да съдейства и отказва да подпише документите. Заявява, че в този момент М. е бил със свалени белезници, че е започнал да обижда и заплашва присъстващите полицаи и е направил опит за самонараняване. Опитът е наложил събарянето на М. на земята с водещи техники и ново поставяне на белезници - за осигуряване на собствената му безопасност, както и безопасността на полицаите, предвид физическата сила на М.. Твърди, че по време на кратките влизания при М. не е видял спрямо него да се извършва действие на изтезание или унижение. Отрича да е упражнявал физическо насилие над М. и да е провеждал беседи с него. Посочва, че в негово присъствие М. не е искал адвокатска защита, храна, вода, тоалетна или медицинска помощ. Поддържа, че е напуснал сградата на управлението към 17:25 – 17:30 часа, като колегите му са останали да продължат работата с М.. Обяснява, че на следващата сутрин - 05.12.2018 година - около 08:30 часа е посетил стаята на инспектор Я., за да види дали задържаният е там и М. е стоял на същия стол, където го е оставил, като лицето е изглеждало във видимо добро състояние, без да иска медицинска помощ (лист 76 – 77).

В хода на дисциплинарното производство са приобщени и обяснения, дадени от други служители на МВР, срещу които са образувани дисциплинарни производства по случая с М. - инспектор Т.С.Б., инспектор Д.М.П. и К.Т.С. – разузнавач в сектор „КП“ при Първо РУ. В обясненията те твърдят, че не са извършвали физическо насилие над задържаното лице, както и че не са станали свидетели на изтезание или унижение спрямо него. Инспектор Б. и инспектор Д.П. посочват, че лицето се е опитало да се самонарани, а разузнавачът С. твърди, че не е бил свидетел на самонараняване от страна на М.. Всички твърдят, че М. е заплашвал, че ще подаде жалба срещу тях (лист 78 - 84).

От ДРО са изискани и сведения полицейски служители от Първо РУ - С.Г.З., Я.Н.Д., Я.А.Я., Р.Т. Т., Д.С.Г., Г.Д.С., К.К.К., И.Х.П., Д.Т.М., Н.Р.Н., Г.Ж.Х., Н.С.Г., Б.Д.Д., С.Н.К., Д.Г.И., М.И.С., Д.Г.М., П.Н.Л., Г.П.Б. и Г.Й.Д.. Съгласно сведенията на С.З. и Я.Д., А.М. е бил без белезници в стаята, в която е бил задържан, и е бил без видими следи от физическо насилие. З. и Д.. са посочили, че не са ставали свидетели на физическо насилие или неспазване правата на задържаното лице от страна на колегите си. Според сведенията на  Я.Я. и Г.С., М. се е изнервил и започнал да буйства, да отправя закани и заплахи, което е наложило използването на водещи техники и поставяне на белезници. В сведенията на Р.Т., Д.Г., К.К., се отрича да са осъществявани каквито и да е неправомерни действия по време на задържането М.. Съгласно сведенията на И.П., Д.М., Н.Н., Г.Х., Н.Г., Б.Д., С.К., Д.И., М.С., Д.М., П.Л. и Г.Б.,  същите не са видели и разбрали в сградата на Първо РУ – Бургас да е нанасян побой на задържано лице.

На 15.05.2020 година, по искане от назначената комисия, началникът на  отделение по гастроентерология, нефрология и клинична хематология на МБАЛ – Ямбол е изпратил ИЗ, епикриза на М. и копие на лист за преглед на пациент в спешно отделение № 14239/05.12.2018 година. В тези документи диагнозата на М. е „остра бъбречна недостатъчност“, като са отразени и наблюденията на отделните специалисти, които са го преглеждали – „комоцио церебри“, тежка дехидратация, следи от механични наранявания. Отразено е и съгласието на М. да му бъде извършена хемодиализа (лист 110 – 130).

На 12.06.2020 година от ДРО изготвена обобщена справка от дисциплинарното производство. В нея е направен подробен анализ на доказателствата, събрани от комисията. Изложени са доводи, защо твърденията на А.М. за нанесен побой от служители на Първо РУ – Бургас не следва да се кредитират – предвид установени разминавания в сведенията, които е дал, неяснотата за действията му през времевия период от освобождаването му на 05.12.2018 година до повикването на медицински екип в късните часове на същия ден, непълнотата и едностранчивостта на медицинската експертиза на М., както и с оглед данните, че М. е правил опити да се самонарани при престоя си в сградата на полицейското управление в Бургас. В обобщение от ДРО е предложено образуваното дисциплинарно производство срещу инспектор И.П. да бъде прекратено, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за извършено от него дисциплинарно нарушение (лист 54 – 73).

На 18.06.2020 година инспектор И.П. се е запознал с обобщената справка и приложените към нея материали и е посочил, че ще даде обяснения в срок от 24 часа. В обясненията си той е заявил, че проведеното разследване е пълно, обективно и изчерпателно. Отново е отрекъл да е прилагал физическа сила, изтезание или други неправомерни действия в нарушение на законодателството спрямо задържания М. (лист 73 и 53).

На 19.06.2020 година в изготвено становище до министъра на вътрешните работи, ДРО е анализирал отново събраните доказателства и е направил предложение образуваното дисциплинарно производство срещу И.П. да бъде прекратено (лист 36 – 52).

С писмо от 22.06.2020 година директорът на ОД – Бургас на МВР е изпратил на директора на дирекция „Човешки ресурси“ - МВР събраните доказателства във връзка с образуваното дисциплинарно производство, ведно с обобщената справка и становището на ДРО (лист 348).

На 03.07.2020 година върху обобщената справка и изготвеното становище по дисциплинарното производство, от министъра на вътрешните работи е положена резолюция, отхвърляща предложението на ДРО с мотив, че разследването е непълно. В допълнително приложените мотиви на министъра е посочено, че от представените материали от разследването е констатирано, че ДРО не е изпълнил задължението си по чл. 207 ал. 3 изр. 1 от ЗМВР и не е извършил всички процедурни действия по доказване  на дисциплинарното нарушение, в резултат на което не са събрани всички доказателства от значение за случая и по този начин ДРО е поставил в невъзможност ДНО да изпълни своето задължение по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР (лист 36, 54 и 340 – 344).

След запознаване с изготвеното становище, обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, от министъра на вътрешните работи е издадена заповед № 8121К-7844/08.07.2020 година, с която ДРО е задължен да събере допълнителни доказателства:

-         справки от ОД – Хасково на МВР, РУ – Тополовград, ОД – Ямбол на МВР и РУ – Елхово с информация постъпвали ли са и записани ли са в книгите за сигнали в дежурните части на тези структури съобщения (за периода на дисциплинарното нарушение) за ПТП или злополука, с участието на М., както и подаден сигнал за нанесен му побой от неизвестен извършител на 05.12.2018 година за времето от 16:00 часа до 20:00 часа; постъпвали ли са за същия период сигнали за настъпило ПТП с участието на лек автомобил „**“ с рег. № *****, управляван от М.; справки за регистрирани заявителски материали за времето от 16:00 часа до 20:00 часа на 05.12.2018 година от А.М., в качеството му на пострадало лице;

-         копия от книгите за получени сигнали в посочения период;

-         допълнително сведение от Г.М., в което да се съдържа информация за състоянието на описания автомобил на 05.12.2018 година, в момента на завръщането на брат му А.М. в град Елхово на улица „Ангел Кънчев“ № 3;

-         копия от протоколите за извършени процесуално – следствени действия на 05.12.2018 година – претърсване и изземване на адрес в град Елхово, улица „Ангел Кънчев“ № 3, претърсване на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***** и претърсване на сгради, намиращи  се в землището на село Мрамор, язовир Меделик;

-         доказателства за това, че поведението на служителя е станало обществено достояние, чрез публикации в медиите.

            В заповедта е посочено, че след събиране на доказателствата, ДРО следва да изготви нова обобщена справка, с която да запознае И.П. срещу подпис, като материалите по дисциплинарното дело със събраните доказателства да му бъдат докладвани в срок до 15.07.2020 година (лист 338 – 339).  

На 13.07.2020 година от ръководителя на ДРО е направено предложение за удължаване на срока на дисциплинарното разследване с мотив, че до момента не са постъпили част от доказателствата, изискани допълнително (лист 345 – 346 и 349 - 352).

На 14.07.2020 година е дадено ново сведение от Г.М., който завява, че към 05.12.2018 година е работил по програма за заетост към Бюрото по труда към Община Елхово в отдел „Чистота“ с работно време 08:00 – 17:00 часа и с обедна почивка от 12:00 часа до 13:00 часа. Г.М.твърди, че на 05.12.2018 година брат му, заедно с полицаите и поемните лица, са отишли на язовир Меделик на базата, собственост на „Рибно стопанство Миделик“ ЕООД, чиито управител е, без да е бил уведомен. Поддържа, че след като се е прибрал в 17:00 часа, брат му е бил вкъщи и е разказал какво се случило на 04 - 05.12.2018 година. Обяснява, че е видял брат си да излиза от банята по хавлия, целия в синини и изгорени точки от електрошок по цялото тяло, че косата му е била сплъстена („степана“) със засъхнала кръв и главата го е боляла (лист 393 – 394).

Със заповед № 8121К-8001/15.07.2020 година министърът на вътрешните работи е удължил срока за провеждане на разследване по негова заповед № 8121К-3800/18.02.2020 година до 31.07.2020 година включително. Инспектор И.П. е запознат със заповедта на 17.07.2020 година (лист 347).

На 22.07.2020 година, в отговор на допълнителните искания за представяне на доказателства от 13.07.2020 година, от директора на ОД – Ямбол към МВР е представена справка, съдържаща обобщена информация от докладите на началниците на структурни звена в дирекцията за установеното:

-  със справка от 20.07.2020 година от старши инспектор Н.Х. – началник група „ОДЧ“ в ОД – Ямбол на МВР е докладвано за получен сигнал на 05.12.2018 година, в 20:15 часа, на телефон 112 от лице, представило се за Г.М., със следното съдържание: „град Елхово, улица „Ангел Кънчев“ № 3, А.М. на 45 години, негов брат в момента е с прилошаване и световъртеж, оток и следи от електрошок, според него му е нанесен побой от служители на Първо РУ в град Бургас, след задържане“. Приложен е лист с № 85 от „Дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания“, водено от ОДЧ при ОД – Ямбол на МВР (лист 353 - 355).

- със справка от 17.07.2020 година от старши инспектор А. – началник група „КП“ в РУ – Елхово е докладвано за получен сигнал на 05.12.2018 година, в 20:20 часа от ОДЧ на ОД – Ямбол на МВР, отразен в „Дневник за приемане на сигнали от граждани“. Приложено е заверено копие от страница № 283 с отразен сигнал. Посочено е, че в регистър обр. 1 на РУ няма регистриран заявителски материал от А.И.М. в качеството му на пострадало лице на 05.12.2018 година (лист 356 - 360);

- със справка от 20.07.2020 година, изготвена от главен инспектор Т.М. – началник сектор „ПП“, отдел „ОП“ в ОД - Ямбол на МВР е докладвано, че на 05.12.2018 година за времето от 16:00 часа до 20:00 часа на територията обслужвана от ОД – Ямбол на МВР няма регистрирано ПТП с участие на л.а. „**“ с рег. № *****. Към справката е приложена извадка от АИС – ПП, регистър ПТП (лист 361 – 363).

На 26.07.2020 година, в отговор на направеното запитване от 13.07.2020 година, от директора на ОД – Хасково на МВР е изготвена справка за извършена проверка в дежурните части на звената за оперативно дежурство при ОД – Хасково на МВР за получени съобщения за ПТП или злополука с участието на А.М.. Посочено е, че няма постъпили сигнали или съобщение за настъпило ПТП или злополука с участието на А.М., както и сигнал за нанесен побой над същото лице от неизвестен извършител на 05.12.2018 година за времето от 16:00 часа до 20:00 часа. А.М. не е задържан и не е имало издадена заповед за задържането му (лист 364, 368 – 377, 384, 387).

От началник РУ – Тополовград е изготвена справка, съгласно която за периода от 16:00 часа до 20:00 часа на 05.12.2018 година в книгата за получени сигнали и съобщения в РУ – Тополовград няма регистриран сигнал за настъпило ПТП с участието на л.а. марка „**“ с рег. № *****, както и сигнал за нанесен побой от неизвестен извършител спрямо А.М.. Отразено е, че в книгата за пропускателния режим в РУ – Тополовград с вх. № 358р-2070/19.02.2018 година под № 19 на 04.12.2018 година е вписан А.М., на влизане в сградата на РУ – в 09:25 часа и час на излизане 13:00 часа (лист 389 – 390).

На 31.07.2020 година от ДРО е изготвена нова обобщена справка, с която отново е дадено становище образуваното дисциплинарно производство срещу инспектор И.П. да бъде прекратено. Комисията – ДРО – е приела, че не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение от П..

След анализ на допълнително събраните доказателства и съпоставката им първоначално получените, от ДРО отново е прието за установено, че по време на съставяне на документите по задържането на М., той е проявил агресия (блъскане в стена и бюро, търкаляне в стаята за разпит), като е бил обездвижен с белезници, за да не нарани себе си или полицейски служител. Констатирано е, че след разпита на задържания – последователно на смени от двучленни екипи и през цялата нощ - на 05.12.2018 година е извършено претърсване и изземване в сгради и лек автомобил, собственост на М., като от никое от присъствалите лица не е удостоверено, че  здравословното състояние на М. не е било добро, нито са били наблюдавани следи от насилие върху него. Посочено е, че при прегледа на медицинския екип от Елхово М. е бил контактен, отговарял е на поставените въпроси, като е имал леки, повърхностни рани - охлузвания по цялото тяло без кръвотечение, а преглеждащият го лекар не е констатирал непосредствена опасност за здравето му и само по предположение, че пациентът има мозъчно сътресение, е взето решение А.М. да бъде транспортиран до приемно отделение в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол.

При така изложените факти ДРО е приел, че задържането на М. е правомерно и е в съответствие с хипотезата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, без да са налице доказателства в подкрепа на твърдението, че по време на пътуването спрямо него е извършено физическо насилие. Сочи, че за употребената физическо сила и помощни средства в сградата на Първо РУ – Бургас  е изготвена докладна записка от инспектор М.И. с рег. № 431р-16123/04.12.2018 година в съответствие с чл. 5 ал. 1 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017 година. От ДРО не са приети твърденията на М., че не му е дадена възможност да пие вода, тъй като в сведенията на Я.Д. и Д.П. е описано, че при водените разговори с М. на същия му е дадена възможност да удовлетвори физиологичните си нужди и да пие вода. Комисията е приела, че сведенията/обясненията на служителите от Първо РУ – Бургас са логични, последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, което е достатъчно доказателство за тяхната обективност и добросъвестност. От ДРО е кредитирана изцяло предоставената информация от К.Ч., Д.С., Х.Т. и С.С.(поемните лица при претърсванията), преценена като обективна и незаинтересована. Влошеното здравословно състояние на М. след освобождаването му в 12:55 часа на 05.12.2018 година не е наблюдавано непосредствено, а медицинска помощ е потърсена едва 7 (седем) часа след освобождаването му. От комисията е отчетено  противоречие между сведенията на Г.М.и А.М. по отношение на първоначалния момента на установяване на нараняванията; отбелязано е, че Г.М., И.С. и Д.Х.са пристрастни при интерпретацията на фактите, тъй като са заинтересовани от изхода на разследването. Констатирано е несъответствие между медицински фиш на ЦСМП Ямбол с № 19205/05.12.2018 година и лист за преглед на пациент в спешно отделение МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД, тъй като счупването на левия пръст на крака на М. не е посочено в медицинския фиш, а в епикризата от от МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД – Ямбол липсва и информация за увреждания в областта на главата и шията, тъй като изгаряне в областта на главата се констатира за първи път на 18.12.2018 година в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, видно от ИЗ № 46970/2018 година. от ДРО не са приети изводите на съдебномедицинска експертиза № 49/2019 година като са изложени подробни мотиви в тази насока.

В заключение от ДРО е прието, че има нанесени телесни повреди на А.М., но при проверката не е установена самоличността на извършителя, както и датата и мястото на нанасянето им. Направен е и извод, че инспектор И.П.  не е извършил дисциплинарно нарушение, както и че не са установени факти и обстоятелства, които да доведат до различни от вече направените изводи в предната обобщена справка (лист 402 – 421).

На 04.08.2020 година инспектор И.П. се е запознал с втората обобщена справка и приложените материали (лист 421).

На 05.08.2020 година инспектор П. е дал обяснение, съгласно което счита проверката за пълна, всеобхватна и изчерпателна, и възражения срещу направените изводи на ДРО. Отново заявява, че въобще не е имал физически контакт с М. и не е провеждал разговори с него по време на задържането. Твърди, че обвиненията на М. към него се основат единствено на това, че същият е разбрал, че е ръководител на задържането, тъй като е замествал двама началници на оперативни групи (лист 422).

На 05.08.2020 година в изготвено становище до министъра на вътрешните работи, от ДРО са анализирани събраните доказателства и отново е направено предложение образуваното дисциплинарно производство по чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по отношение на И.П. да бъде прекратено, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение (лист 423 - 442).

С писмо от 06.08.2020 година заместник - директорът на ОД – Бургас на МВР е изпратил на директора на дирекция „Човешки ресурси“ в МВР събраните доказателства във връзка с образуваното дисциплинарно производство, ведно с обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган (лист 29).

На 18.08.2020 година е изготвена кадрова справка за получени отличия и награди и наложени дисциплинарни наказания на И.П., съгласно която служителят е награждаван 26 пъти с „обявяване на благодарност“, „писмена похвала“ и „индивидуална парична награда“, както и че са му били налагани 3 наказания – два пъти „писмено предупреждение“ и един път „порицание“ (лист 26 – 27).

На 21.08.2020 година върху обобщената справка и изготвеното становище по дисциплинарното производство, министърът на вътрешните работи е поставил резолюция, че не приема изводите на ДРО за липса извършено дисциплинарно нарушение и предложението за прекратяване на дисциплинарното производство. Посочил е, че прилага мотиви (лист 402 и лист 423)

В приложените мотиви (лист 18 - 22) е посочено, че от събраните доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че след отпътуването на М. и полицаите от Тополовград към Бургас, Д.П. (седящ на предната седалка до водача) е започнал да нанася удари с юмруци, по главата и тялото на М., заедно с М.И. (който е седял отзад до М.). И. е горил М. с електрошокова палка. На отбивка от пътя автомобилът е бил спрян, а М. свален от колата, съборен на земята на колене и бит от Д.П. и М.И. с палка по главата, с боксови ръкавици и с шокова палка. Констатирано е, че по време на пътуването И.П. е поискал от останалите двама полицейски служители да спрат да бият М.. Посочено е, че след пристигането в сградата на Първо РУ в Бургас боят над М. е продължил от различни служители – от И.П., М.И., Д.П., Т.Б. и от К.С.. Участието на И.П. е определено на няколко удара в бъбреците с юмрук. По -  късно през нощта служителят Б. е продължил да нанася удари по стъпалата на М. с пръчка и донесен от него кабел, а служителят С. го е горил с електрошокова палка по меките части на тялото, по тестисите и по главата, от което по главата на задържания е било причинено значително изгаряне. За времето на задържането на М. само веднъж му е била дадена малко вода, което е довело до дехидратация на организма му. Въз основа на заключението от съдебно – медицинската експертиза от ДНО е прието, че вследствие на побоя, на М. са причинени:

- силни изгаряния в окосмената част на главата, предимно тилно (скалпа - 2% - ІІІ ст.), на гръдния кош и десния крак;

- кръвонасядания по гръдния кош, двете ръце, краката;

- охлузвания по главата, двете ръце и двата крака;

- остра бъбречна недостатъчност на базата на тромболична рабдомиолиза, което е наложило извършване на три спешни хемодиализни процедури;

- състояние след хематоми на двете бедра и ходила;

- счупване на първи пръст (палеца) на левия крак;

- кръвонасядане на меките тъкани на същия пръст;

- хематоми на двете коленни капачета (патели);

- кръвонасядане зад ушите, хематоми в областта на двете мишници.

В мотивите е посочено, че част от нараняванията, получени в нощта на 04 - 05.12.2018 година са били наблюдавани от майката на М. - И.С. и от брат му - Г.М., който е подал сигнал за медицинска помощ в 20:15 часа на телефонен номер 112. Пристигналият лекар е преценил, че може да се касае за мозъчно сътресение, поради което М. е бил отведен в Спешното отделение в болницата УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ - Ямбол. В спешното отделение, съгласно лист за преглед на пациент № 14239/05.12.2018 година, са установени контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на първи пръст на левия крак. Изтъкнато е, че М. е приет в болницата с основна диагноза „остра бъбречна недостатъчност“, с придружаващи заболявания - счупване на първи пръст на ляв крак, контузии и хематоми по тялото, контузия на главата, мозъчно сътресение. В анамнезата е посочено, че нараняванията са вследствие на побой от полицаи нанесли му удари с твърди предмети. В болничната стая в УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ нараняванията на М. са били наблюдавани от М.Г., а пострадалият е обяснил, че те са вследствие на нанесен му побой от полицаи. Посочено е, че след изписването му на 15.12.2018 година от болницата в град Ямбол, на 18.12.2018 година, М. е бил прегледан от съдебен лекар в КСМД при УМБАЛ „Александровска“- София и му е издадено съдебномедицинско удостоверение № 1005/2018 година, в което са описани установените наранявания:

- изгаряне в теменно тилната област на главата с размер 14/10 см.;

- срединно теменно охлузване с размер 4/2 см.;

- кръвонасядания по задно лявата повърхност на гръдния кош над ребрената дъга с размер 15/10 см.; по задната повърхност на лявата мишница 7/2 см.; по горния вътрешен квадрант на лява гърда е диаметър 4 см.;

- охлузвания две по гърба на лявата гривнена става с размери 4/2 см. и 3/2 см.; по вътрешната повърхност на лява гривнена става две охлузвания е размери 1/0,5 см. и 1,5/05 см.; на дясно, коляно две с диаметър 2,5 см. и 1 см.; на ляво коляно с диаметър 1 см.; в областта на вътрешния глезен на десния крак с диаметър 0,5 см.;

- точкови изгаряния множество, разпръснати по гърба, с надигнати корички с диаметър 0,1 - 0,2 см.; по вътрешната повърхност на дясното бедро със същия диаметър; по външната повърхност на лявата седалищна област с диаметър 0,1 - 0,2 см.

Въз основа на цитираните данни, в мотивите е направен извод, че в удостоверението се потвърждава описаното от представената епикриза от УМБАЛ „Св. Пантелеймон“, вкл. и за счупването на първи пръст (палеца) на левия крак, а в заключението на удостоверението е вписано изрично, че изгарянията могат да се получат от термично действие на електричество, травматичните увреждания - от въздействие на твърди тъпи предмети, а острата бъбречна, недостатъчност се е развила на база на травматична рабдомиолиза, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота.

В мотивите на ДНО, с които не е прието предложението/становище на ДРО, е описано, че на 18.12.2018 година М. е бил па лечение в клиника по изгаряния и пластични травми в УМБАЛСМ „Пирогов“ – София, приет с диагноза хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1-19%, изгаряне 2% - трета степен на главата. Там повторно е лекуван през януари 2019 година като е уточнено за раната на главата, че тя е с размери 10/14 см, покрита с 3 см. плътна черна некроза. В амбулаторния лист е отбелязано, че нараняванията са от електрошок преди месец. Посочено е, че по досъдебното производство , образувано по случая, И.П., Д.П., Т.Б., М.И. и К.С. са привлечени като обвиняеми за причинени телесни повреди, а в съдебно - медицинска експертиза по това дело са описани всички наранявания на М., като експертите са посочили, че опасността за живота му, възникнала от острата бъбречна недостатъчност, е била преодоляна благодарение на навременно проведените спешни хемодиализни процедури. За острата бъбречна недостатъчност е изтъкнато, че е последица от травматично увреждане/размачкване на скелетната напречно-набраздена мускулатура и дехидратация от неприемане на вода продължително време, а спецификата на механичните увреждания сочи, че може да са получени от юмруци, ритници, палки, маркучи, електрошокови устройства и др. подобни.

В мотивите на ДНО се посочва още, че извършеното физическо насилие, над задържания А.М. е станало известно на значителен брой служители на различни структурни звена на МВР, на прокурори и следователи, ангажирани с наказателното производство, на свидетели и вещи лица по това производство, на медицински лица при прегледите и лечението му, на близките му, както и на Д.Х.и М.Г..

Министърът на вътрешните работи е кредитирал изцяло изложеното от М. в неговите сведения и показания, тъй като приложените съдебномедицинско удостоверение от КСМД при УМБАЛ „Александровска“, медицинска експертиза № 49а/209 година и всички други медицински документи безспорно установяват, че на М. са причинени описаните от него наранявания. Сравнил е тези наранявания с възприетите от брата и майката на М., като е преценил, че изложеното от тях изцяло се припокрива с данните от медицинските документи. Посочил е, че са взети предвид и твърденията на лицата, присъствали на претърсванията, а именно, че М. е не е имал наранявания по видимите части от тялото и лицето, които съпоставени с медицинската документация се потвърждават, тъй като всички наранявания за били по тялото и не са се виждали от дрехите, а раната на главата не се е виждала от косата.

В мотивите министърът е приел, че от събраните доказателства е установено и че не е имало период от време, през който М. да е получил наранявания по друг начин, различен от описания от него, тъй като по категоричен начин е доказано, че за периода от 09:15 часа на 04.12.2018 година до 16:00 часа на 05.12.2018 година той е бил придружаван от различни полицейски служители, че се е прибрал директно в дома си с личния си автомобил, където външния му вид и състояние са били възприети непосредствено от брат му и майка му, както и че е установено, че М. не е участвал в ПТП или друг инцидент, при който – евентуални - да са получени нараняванията му.

В мотивите на министъра на вътрешните работи е установено, че М. при всичките обяснения за нанесения му побой е излагал едни и същи факти, без никакви изменения в тях, а сведенията и показанията му са логически последователни. Взет е предвид и факта, че М. не се е опитал да припише на И.П. удари, които той не му е нанесъл, което е прието като стремеж за обективност и достоверност на изложеното от М.. Съответно, сведенията и показанията на служителите от Първо РУ – Бургас, в частта им затова дали е нанесен побой на М. не са кредитирани поради колегиалните им отношения с И.П., Д.П., Т.Б., М.И., К.С., както и факта, че даването на сведения за побой на който са присъствали би им причинило вреда. Отделно от това, министърът сочи и противоречия в сведенията и показанията им, като една част твърдят, че М. се е държал агресивно, не е оказвал съдействие и си е удрял главата, а друга част заявяват, че той е бил спокоен. Според министъра, съдебномедицинската експертиза опровергава сведенията на служителите за предоставен достъп на М. до питейна вода, а сведенията за неоказване на съдействие се опровергават от сведенията на поемните лица, които сочат, че той е отключвал помещенията и е отговарял на въпросите на полицаите при извършваните процесуално – следствени действия.

Министърът на вътрешните работи е приел, че ДРО е направил непълни, едностранчиви и частични обсъждания на доказателствата, което е довело до неправилен извод, че от медицинските документи не се установява механизма и начина на причиняване на нараняванията на М.. Посочил е, че така събраните доказателства сочат на извършено дисциплинарно нарушение по чл.203 ал. 11 т. 13 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“ (лист 18 – 22).

На 25.08.2020 година на инспектор И.П. е връчена покана за запознаване с мотивите на министъра по дисциплинарното производство и даване на писмени обяснения/възражения. На същата дата инспектор П. се е запознал и с изложените мотиви (лист 22).

На 26.08.2020 година инспектор И.П. се е възползвал от възможността за даване на обяснения и е подал такива до министъра на вътрешните работи. Изложил е доводи за предубеденост на дисциплинарно наказващия орган. Изложил е обяснения, че не е нанасял побой  на задържания М.. Управлявал е автомобила, което изключва възможността за нанасяне на удари; твърдението на М., че колегите му са му нанесли побой е негова защитна теза и е невъзможно ако са били лице в лице с М. да му е нанесъл удари в бъбреците. Не е съгласен да се кредитират само сведенията на М., а де се игнорират показанията на колегите му. Сочи, че няма мотиви за взаимовръзка на твърдяното негово поведение с вредоносните последици. Не е съгласен и с мотивите, че придобиването на публична гласност е основание за вмененото му наказание (лист 24 – 25).

На 04.09.2020 година министърът на вътрешните работи издал заповедта, обжалвана в настоящето производство (лист 9 – 16). Инспектор И.П. е запознат със заповедта на 30.09.2020 година в 09.30 часа (лист 16).

 

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.1 във връзка с ал. 3 от АПК, от надлежна страна (адресат на заповедта, чиито права са засегнати неблагоприятно от административния акт).

 Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

 

Компетентност

Съгласно чл. 204 т. 1 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР.

В конкретния случай, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ (предвидено в чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР) е издадена от министъра на вътрешните работи, поради което съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган.

 

Форма

Съгласно чл. 210 ал. 1 – 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.

Издадената заповед за уволнение съдържа реквизитите по чл. 210 ал.1 от ЗМВР. Тя е връчена на П. срещу подпис – факт, който е отбелязан надлежно върху заповедта. Не е налице нарушение на изискванията за форма на акта.

 

Процесуална законосъобразност

В дисциплинарното производство по налагане на наказанието на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Срокът по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР, съгласно който, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му и за който съдът следи служебно, е спазен. Той започва да тече от момента, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, т. е. когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при него. В конкретния случай обобщената справка по проведеното производство е изготвена от ДРО на 31.07.2020 година, а заповедта за налагане на наказанието е издадена на 04.09.2020 година.

Съответно, надлежно е било образувано и дисциплинарното производство като е определена (поименно) комисия, с чиято обобщена справка се е запознал жалбоподателя. Материалите от дисциплинарното производство са предявени на И.П., като той е получил предвидената от закона възможност да даде обяснения и/или да направи възражение по констатациите.

 

По приложението на материалния закон

От събраните в съдебното производство доказателства се доказват от обективна и субективна страна деянията, квалифицирани от ответника като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 1 („неизпълнение на разпоредбите на този закон“) и т. 4 („неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение…“ -  т. 15, т. 19, т. 88, т. 89, т. 91 и т. 93 от кодекса) от ЗМВР.

Според т. 15 от ЕК, държавният служител съобразява законността на действията, които трябва да предприеме. Съгласно т. 19 от ЕК, държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Нормата на т. 88 от ЕК предвижда, че държавният служител носи отговорност за живота, здравето и опазването на правата на всяко задържано лице. Текстът на т. 89 от ЕК гласи, че държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение. Според т. 91 от ЕК държавният служител защитава живота и здравето на всяко задържано лице като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ. Накрая, т. 93 от кодекса предвижда, че държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи.

Цитираните етични правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са абсолютно задължителни за изпълнение и нарушаването им представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР.

По делото не се установява И.П. да е упражнявал насилие по какъвто и да е начин върху задържания М. в хода на транспортирането му от мястото на задържането до град Бургас. П., обаче, е станал свидетел на физическо насилие (удари и мъчения с електрошок), упражнено над М. от другите полицейски служители в екипа и не се е противопоставил, за да осигури опазване на живота и здравето на задържания – в нарушение на задълженията по т. 88  и т. 91 от ЕК. Съдът приема за доказано, че след пристигането на М. в Бургас и интензивната оперативна работа с него, П. активно е участвал в нанасянето на побой над М. – чрез удари в областта на бъбреците. В тази насока изявленията на пострадалия са еднопосочни и много  категорични – той е различил изрично П. от останалите служители на МВР (от които е бит) поради обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила, с който М. е транспортиран до Бургас, както и че в ситуация, в която е държан от други лица именно И.П. е влязъл в помещението за разпит и е нанесъл непосредствено удари отзад – в бъбреците на М. – нарушение на забраната по т. 89 и задължението по т. 91 от ЕК. По делото не се установява, ударите, нанесени от И.П., да са причинили пряко и непосредствено на М. травматична рабдомиолиза (размачкване на скелетната напречно набраздена мускулатура и дехидратация), в следствие на които М. е развил остра бъбречна недостатъчност. За целите на дисциплинарното производство, обаче, това не е необходимо, защото от доказателствата, които са събрани, съдът приема за  доказано нарушението на императивните етични норми от страна на жалбоподателя.

Побоят над М., в който на по – късен етап е участвал и жалбоподателя, е станал достояние на множество хора, в това число и обикновени граждани – роднини на задържания, негови познати, както и медици, които са лекували или освидетелствали травмите на М.. С факта на нанесения побой, на който не се е противопоставил и в който е участвал, П. е накърнил доброто име на институцията, която представлява – в нарушението на т. 19 от ЕК.

Съгласно чл. 150 ал. 2 от ЗМВР, държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. От съществено значение е, че деянието, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, е и престъпление по смисъла на друг нормативен акт. Когато с деянието, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, се уронва престижът на службата, то същото представлява тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ЗМВР, същото е несъвместимо с оставането на служба и за същото се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Действията на служителя уронват престижа на службата, доколкото същите са станали и достояние на множество лица, извън служителите на МВР, поради което и ответникът е приел, че се касае за тежко нарушение. Под „престиж на службата“ се приема авторитета на служителите на МВР пред обществото, като не е необходимо той да е уронен, а е достатъчно да е налице реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Следователно, правилно административният орган е приел, че с поведението си държавният служител е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

На М. са причинени тежки наранявания, довели до влошаване на здравословното му състояние. Нараняванията са обективирани в медицински документи, послужили за изготвяне и на съдебно - медицинска експертиза. Експертизата е годно доказателствено средство, събрано в хода на досъдебното производство, образувано срещу жалбоподателя и другите служители на МВР. По силата на чл. 39 ал. 2 от АПК тя е допустимо доказателствено средство и в хода на административното производство. Получените от А.М. наранявания са възприети от роднините му и от третите лица, и напълно се припокриват с отразеното  в медицинските документи.

След като установеното дисциплинарно нарушение е тежко, санкционирането му с дисциплинарно наказание „уволнение“ е задължително и при налагането органът по чл. 204 т. 1 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Тежестта на провинението е преценена нормативно като обуславяща най-тежкото дисциплинарно наказание по начин, който изключва правомощието на органа по чл. 204 т. 1 от ЗМВР да определи по реда на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР друга по вид и размер санкция по своя преценка, поради което не се прави и преценка на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Ответникът е отчел особено високия обществен интерес към дейността на служителите на МВР, какъвто безспорно е жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните правила, при напълно изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Поради това заповедта се явява обективно мотивирана и е в съответствие както с приложимите материалноправни разпоредби, така и с целта на закона.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху жалбоподателя. От процесуален представител на ответника своевременно – с молба вх. № 10 260/08.10.2021 година, е поискано присъждане на сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, при отхвърляне на жалбата (лист 523). Настоящият съдебен състав приема, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на казуса, на Министерство на вътрешните работи (юридическото лице, в чиято структура е ответника) следва да бъдат присъдени разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, на основание Наредбата за заплащането на правната помощ, а в останалата си част искането да бъде отхвърлено.

Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

         

            ОТХВЪРЛЯ жалба от И.П.П. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, офис № 318, чрез адвокат В.С. ***, против заповед № 8121к - 8918/04.09.2020 година на министъра на вътрешните работи.

 

            ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН ********** да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева – разноски, юрисконсултско възнаграждение.

 

            ОТХВЪРЛЯ искането на процесуален представител на Министерство на вътрешните работи за присъждане на разноски за сумата над 100 (сто) лева до претендирания пълен размер от 200 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд – в четиринадесетдневен срок от получаването му.

 

 

СЪДИЯ: