Решение по дело №1128/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна , против решение № 518/ 3.04.2023 г. по НАХД № 4094/2022 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от него НП № 23-0000308/ 22.06.2022 год. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон , се иска отмяната му и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът „В.Т. “ ЕООД , чрез упълномощения адвокат К. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна по отношение на приетата с въззивното решение несъставомерност на визираното в обжалваното НП деяние, както и по отношение на приетата процесуална незаконосъобразност на същото НП.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на дружеството-ответник имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушаване на чл. 34, т.6 от Наредба № 34/6.12.1999 г. на МТ във вр. с чл.18, ал.1, т.4 от същата Наредба, а именно : затова, че на 15.09.2021 г. в гр. Варна, регистрираният търговец „В.Т. “ ЕООД, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, е извършил таксиметрова дейност с водача Я.А.Д. , който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност , издадено по реда на Наредбата по чл. 152, ал.1,т.2 от ЗДвП – водачът е имал УПГ с № **, което е било валидно до 14.09.2021 г. , след което е придобил УПГ № 749722 на дата 22.11.2021 год.

За да отмени обжалваното НП , районният съд е приел наличие на хипотезата на чл.3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в хода на производството по оспорване на процесното НП било последвало изменение на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006 г. , което представлявало по-благоприятен закон както за водача, така и за санкционираното дружество-превозвач, възложило управлението на таксиметровия автомобил.

Касационният съд намира за правилен постановеният с въззивното решение краен правен резултат за отмяна на обжалваното НП, въпреки несъответстващите на правилното приложение на материалния закон негови мотиви – причината е в констатираното при същите приети от районния съд факти основание по чл.28 от ЗАНН за наличието на маловажен случай.

Неправилен е правния извод на въззивния съд за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП, изразяващо се в ограничаване на правото на защита на наказаното лице, поради несъответствие между словесното описание на нарушението, посочената като нарушена правна норма и правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Съответстваща на фактите от описаното в НП деяние е уредената в приложената санкционна норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвП правна квалификация за допустителство. Действително, тази квалификация не е изрично посочена в НП, но решаващо значение за адекватното упражняване на правото на защита е описанието на фактите, а те са изложени в необходимата пълнота, поради което въпросният пропуск представлява процесуално нарушение, което не е съществено и съответно като такова то не е в състояние да породи отмяна на обжалваното НП.

Неправилни са и изложените в мотивите на обжалваното решение правни изводи на въззивния съд по приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Както правилно е посочено в касационната жалба, с изменението на разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба №36/15.05.2006 г. , обнародвано в ДВ бр.84 от 2022 г. и в сила от 21.10.2022 г. , безсрочни стават само тези удостоверения за психологическа годност , които са били валидни към датата на влизане в сила на въпросното изменение – именно това следва от разпоредбата на обнародваният в същият ДВ пар.6 от ПР на Наредба № 36/2006 г. , съгласно която валидните удостоверения за психологическа годност издадени преди влизане в сила на тази наредба стават безсрочни и запазват валидността си при условията на пар.2, т.4 относно чл.8, ал.7, т.е. с изключение на обезсилените такива по реда на чл.8, ал.7. Предвид три годишния срок на валидност на издаденото на водача Я.Д. удостоверение за психологическа годност № 498666, последното е било валидно до датата 14.09.2021 г. , т.е. то не е било валидно към датата 21.10.2022 г. , когато влиза в сила посоченото изменение на Наредба № 36/2006 год. По причина на последното, с влязлото в сила на 21.10.2022 г. изменение на чл.8, ал.2 от Наредбата, така притежаваното от водача удостоверение за психологическа годност не е станало безсрочно, т.е. новата разпоредба не се явява по-благоприятен закон нито за него, нито за дружество-превозвач. Безсрочно в изложеният смисъл е станало впоследствие издаденото на Д. на 22.11.2021 г. удостоверение за психологическа годност № 749722, но към датата на деянието – 15.09.2021 г., той не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност. Съобразно съществуващите към датата 15.09.2021 г. обстоятелства, водачът Д. е бил допуснат от превозвача да извърши обществен превоз на пътници, въпреки че не отговаря на изискванията на чл. 18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/6.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници, а именно да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. По този начин , регистрираното дружеството-превозвач е нарушило разпоредбата на чл.34, т.6 от Наредба №34/1999 г. , вменяваща му задължение да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на изискванията на чл.18 и са вписани в регистъра по чл.20, съответно противно на приетото от въззивния съд, осъществило е състава на посоченото в НП адм. нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

Независимо от така осъщественият състав на адм. нарушение, обжалваното НП не е следвало да бъде потвърдено, предвид наличието според касационния съд на основанието по чл.28 от ЗАНН – маловажен случай на адм. нарушение, доколкото деянието е извършено в период обхващащ само един ден след изтичането на срока за валидност на УПГ, което смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от НК определя нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При маловажен случай на адм. нарушение императивната норма на чл.28, ал.1 от ЗАНН не позволява налагането на адм. наказание чрез издаването на НП, поради което въззивното решение с което е постановена отмяна на обжалваното НП следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските по делото. Същевременно и доколкото пропускът на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН като постанови регламентираното в тази норма предупреждение, е въпрос по приложението на материалния закон, то същият следва да бъде отстранен от касационната инстанция предвид правомощията й на инстанция по същество, а не само правомощия на контролно-отменителна такава.

При този изход на делото, който не съответства на становищата на нито една от страните, сторените от касатора и ответника разноски следва да останат за тяхна сметка , така както са извършени.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ изцяло в сила решение № 518/3.04.2023 г. по НАХД № 20223110204094/2022 г. по описа на ВРС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „В.Т. “ ЕООД с ЕИК **. , че при извършване в едногодишен срок от влизането в сила на това съдебно решение на друго административно нарушение по чл.96г, ал.1 от З-на за автомобилните превози, представляващо маловажен случай, то за това друго нарушение ще му бъде наложено предвиденото в същата норма административно наказание.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: