О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/30.11.2017г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
2020 по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ
чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област в
адеминистративен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26
срещу
ОТВЕТНИК: „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К.
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните
въпроси:
С исковата молба ищецът е изложил
обстоятелства, които сочат, че страната желае отмяна на
констативния нотариален акт и в този смисъл искането следва да бъде квалифицирано като акцесорното такова с правно основание чл.
537 ал.2 от ГПК за отмяната на нотариалния акт при уважаване на заявения иск за
собственост. В изложението на фактите и обстоятелствата липсват изявления,
които да сочат отделно нищожност на нотариалното удостоверяване. Съдът предостави възможност на ищеца в случай, че
претенцията е за нищожност на самото нотариално удостоверевяане, което е съвсем
отделен иск, касаещ пороци в самата процедура по издаването на констативния
акт, да наведе своите твърдения. С уточнителната си молба
ищецът не наведе подобни твърдения, а такива, с които атакува констативния
нотариален акт като твърди, че е нищожен поради невъзможен предмет, като се
опитва да приложи общите разпоредби за недействителност на сделки по ЗЗД, което
е недопустимо. Констативният нотариален акт не удостоверява
правна сделка и е недопустимо да бъде атакуван като нищожен на основанията по
чл. 26 ЗЗД, които важат за сделките.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.01.2018г. от 11:15 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди,
че е собственик на сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата
10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница
187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807,
представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.
Собствеността
на Държавата произтичала от следните факти и
обстоятелства:
Сграда с
идентификатор 10135.3514.807.2 по КК на Варна представлява част от общежитие №
2, построено въз основа на Билет за строеж №128/15.05.1969г. и прието от
Държавна приемателна комисия с протокол-образец 16 през 1979г. На основание чл.
81, ал. 1 от НДИ е съставен АДС №2525/30.06.1995г., в който общежитието е
индивидуализирано като сграда-общежитие №2 с площ от 705кв.м, пет етажа и
сутерен, масивна конструкция, година на строителство 1979г.
Процесният
недвижим имот е предоставен от Министъра на териториалното развитие и
строителсто за стопанисване на Техникум по строителство „Васил Левски"
Варна, в съответствие с нуждите на учебното заведение и съобразно
предназначението на общежитието. Правоприемник на Техникум по строителство
„Васил Левски" е Професионална гимназия по строителство, архитектура и
геодезия „Васил Левски" Варна. Със Заповед №РД-02-14-285/19.03.1996г. на
министъра на териториалното развитие и строителството е разпоредено
прехвърлянето безвъзмездно на правото на собственост върху Общежитие №2,
находящо се в град Варна, Западна промишлена зона, бул. „Сливница" 187, от
Техникума по строителство"Васил Левски"- гр. Варна на „Домостроене-Инженеринг"
ЕАД - гр. Варна. На 04.07.1996г. с протокол между „Домостроене-Инженеринг"
ЕАД - гр. Варна, Техникума по строителство"Васил Левски"- гр. Варна и
СПТУ „Кольо Фичето" - Варна е постигнато споразумение, по силата на което
общежитие №2 и част от двора на училищата - 3880 кв. м. се предават на
„Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна(съгласно одобрения ЧИЗРП), а
„Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна се задължава да извърши
реконструкция на Общежитие №2 (като работният проект е в две части от ос девет
до ос петнадесет, представляващо 19.80 м. да бъде преустроено в жилища, а от ос
едно до ос девет да бъде реконструирано в общежитие със самостоятелни санитарни
възли), да изпълни за своя сметка и да предаде собствеността на обособената
част „Общежитие" на двете училища, не по-късно от 01.09.1999г.
Подписаният
протокол се счита за неразделна част от Заповед № РД-02-14-285/19.03.1996г. на
министъра на териториалното развитие и строителството и предвижда, че след
извършване на реконструкцията на общежитието Министъра на теритироиалното
развитие и строителството като принципал отново да върне в собственост
процесното общежитие на Техникума по строителство „Васил Левски".
Със
Заповед № РД-02-14-734/24.07.1996г. на министъра на териториалното развитие и
строителството е допълнена заповед № РД-02-14-285/19.03.1996г. като след думите
„общежитие №2" се добавя „и върху парцел V с площ от 3880 кв.м.". Към
датата на издаване на заповедта Закона за държавната собственост вече е в сила.
От горното се налага обоснования извод за извършено разпореждане от страна на
министъра на териториалното развитие и строителството, който е извършил
действия без да има материална компетентност, както и с вещ, изключена от
гражданския оборот, тъй като съгласно чл. 54 безвъзмездно прехвърляне на
собственост се извършва само върху имоти частна държавна собственост след
решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на финансите. Искането
за безвъзмездно прехвърляне на собственост се подава чрез областния управител,
който изразява мотивирано становище.
В
последващ АДС(частна) №43 от 17.01.1997г. е установена в полза на
„Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна собствеността върху Общежитие №2
-пететажна масивна сграда със застроена площ от 614 кв.м. и земя 3880 кв. м.,
като в изрична забележка в края на акта е вписано, че общежитие №2 се разделя
на две части: от ос едно до ос девет, попадащи в парцел на Строителния
техникум, се преустроява в общежитие, а от ос девет до ос петнадесет, попадащи
в новообразувания парцел V на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна, се
преустройва с жилища.
В
съставения АПДС №4666/01.08.2003г. цялото общежитие 2 е записано като учебен
корпус №2, целият с площ от 705/седемстотин и пет/кв.м, монолитна постройка на
5 етажа плюс сутерен, година на строеж 1979г., стопанисвано от ПГСАГ
„В.Левски".
„Домостроене-Инженеринг"
ЕАД не изпълнява поетите задължения обективирани т.2 б."а" и
б"б" и т.9 от Протокол от 04.07.1996г., който е неразделна част от
Заповед №РД-02-14-285/19.03.1996г. на министъра на териториалното развитие и
строителството, а именно общежитие 2 да се преустрои от ос едно до ос девет в
общежитие и да го предаде на Строителния техникум(преобразувано в ПГСАГ „Васил
Левски"-Варна).
ПГСАГ
"Васил Левски" Варна, след предаване на имота с приемно-предавателен протокол
през 1997г. е ползвал и стопанисвал имота, съвместно с бившата ПГС "Кольо
Фичето"- Варна, като общежитие, задоволяващо нуждите на двете училища до
2003г., а до 2011г. се е ползвало като склад на училищно имущество.
Обект с
идентификатор 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна е заведен като актив на ПГСАГ
"Васил Левски" Варна и за него се плаща ТБО.
Ищецът твърди, че ответникът владее имота без правно основание,
отказва да го напусне, тъй като твърди, че е негов собственик на основание
констативен нотариален акт №41, т. III, per. № 11492, д. № 393/2009г., вписан в
СВ Варна вх.рег. 27568 от 23.12.2009г., акт № 40, т.LXXX, д. 17245, с който „Домостроене-Инженеринг" АД
незаконосъобразно е признато за собственик на жилищна сграда-общежитие 2 с
идентификатор 10135.3514.9.2 по кадастралната карта на район Младост гр.Варна,
с административен адрес гр.Варна, бул."Сливница" 187В, вход А,
представлаваща пететажна сграда застроена на площ от 323кв.м и РЗП 1615кв.м,
ведно с избени помещения с обща площ от 323 кв.м., изградена в ПИ с
10135.35.14.9 по кадастралната карта на район Младост гр.Варна. За
издаването на гореописания констативен нотариален акт, ответникът е представил:
1/ Заповед
№РД-02-14-285/19.03.1996г. на министъра на териториалното развитие и
строителството, неразделна част от която е Протокол от 04.07.1996г, съдържащ
задължението „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна да предаде
собствеността процесния имот на Строителния техникум;
2/ Заповед
№РД-02-14-47/16.01.1997г. министърът на териториалното развитие и
строителството, която се увеличава капитала на „Домостроене-Инженеринг"
ЕАД чрез издаване на 15 357 броя поименни акции по 100 лв. всяка в резултат на
внасяне на Общежитие №2 на стойност 12 588 хил.лв. и терен от 3 880кв.м. на
стойност от 2 785 хил. лв., но в т.З е изписано, че Протоколът, подписан на
04.07.1996г. между ответника и Строителния техникум „Васил Левски" е
неразделна част от настоящата заповед т.е задължението на ответника за предаване
собствеността на общежитие №2 не е погасено и остава да се дължи.
3/ АДС(частна)
№43 от 17.01.1997г, където е посочено, че в полза на
„Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна е установена собствеността върху
Общежитие №2 - 5ет. Масивна сграда със застроена площ от 614 кв.м. и земя 3880
кв. м., като в изрична забележка в края на акта е вписано, че Общежитие №2 се
разделя на две части: от ос едно до ос девет, попадащи в парцел на Строителния
техникум, се преустроява в общежитие, а от ос девет до ос петнадесет, попадащи
в новообразувания парцел V на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна, се
преустройва с жилища. 4/ Приемно - предавателен протокол от
01.09.1997г., където изрично се посочва, че временно се прехвърля собствеността
на сградата общежитие на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна.
5/ Схема
№23084/27.08.2009г. на АГКК. От изброените документи
се установава собствеността на Държавата, а не на ответника.
Правото на собственост върху процесния
имот принадлежи на Държавата по силата на АДС №2525/30.06.1995г.; АДС(частна)
№43 от 17.01.1997г. и АПДС №4666/01.08.2003г. Процесният имот е ДЪРЖАВЕН, а
собствеността е ПУБЛИЧНА, тъй като към дата на съставяне на АДС
№2525/30.06.1995г. придобиването, управлението и стопанисването на държавните
имоти и разпореждането с тях се урежда от отменената Наредба за държавните
имоти. Съгласно чл.2, ал.1 от НДИ/отм./държавните имоти се предоставят за
стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с
предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите
в пределите, установени от закона, упражняват право на владение, ползване и
разпореждане. В тази връзка Техникум по строителство „Васил Левски",
преобразуван в ПГСАГ „Васил Левски"-Варна е „държавна организация".
Чл.94 ал.1 от НДИ/отм/ регламентира предаването на държавните имоти за
стопанисване и управление между „държавните организации", като Държавата
не загубва правото на собственост, а само се променя държавна организация,
упражняваща владението. От значение за публичната собственост е видът на
недвижимия имот и неговото предназначение. Процесният имот е общежитие, в
съответствие с нуждите на учебното заведение. Предвид горното, съгласно
отменената Наредба за държавните имоти и КРБ, общежитие №2 представлява
публична държавна собственост, изключенена е от гражданския оборот и не може да
бъде предмет на разпоредителни сделки.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище, с което
оспорва изцяло иска
като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като излага
следните доводи:
1/ Държавата
не е собственик на претендирания имот – общежитие
2, находящо се в гр.Варна,бул."Сливница" 187,представляващо сграда с
идентификатор 10135.3514.9.2.
Ищецът
основава претенцията си за собственост на основание АДС № 4666/01.08.2003
г. в който е описано имущество,публична държавна собственост,което е
предоставено на ПГСАГ „В.Левски". Неправилно
се твърди,че в този АДС е описан и процесния имот като учебен корпус № 2 с площ
705 кв.м.,представляващ пет етажна сграда.Учебен корпус № 2 е общежитие № 1/ по
предходен АДС/ за което не се спори,че е собственост на ПГСАГ „В.Левски"
.Обстоятелството,че учебен корпус № 2 е общежитие № 1 ясно се установява от
представените от ищеца АОбщС № 1801/26.04.1993г. писмо
№ 488/29.05.1995 г.
от ТС „В.Левски" до община Варна и справка от техникума и АДС № 2525/30.06.1995
г. В АОбщС № 1801/26.04.1993г
в т.VII е посочено,че втори учебен корпус е
преустроен от общежитие на пет етажа с площ 705 кв.м.В т.VIII
е описана процесната сграда със същата площ и етажност. В
писмо № 488/29.05.1995 г.
от ТС „В.Левски" до община Варна във връзка с актуване на сградите в т.7
ясно е записано, че втори учебен
корпус е общежитие 1, а в следващата т.8 е
записано общежитие 2.В приложената справка също е отбелязано, че общежитие 1 е
преустроено в учебен корпус.
В АДС №
2525/30.06.1995г. на страница втора под № 7 е записано общежитие № 1 (втори
учебен корпус).От изложеното е видно,че общежитие № 1 и общежитие № 2 са две
различни сгради- с еднаква площ -по 705 кв.м. и етажност. /Неправилно е
посочено,че общежитие № 1 е на 7 етажа-двете общежития са с еднаква етажност- 5
етажа, което може да се установи и на място./
В
представената обяснителна записка към идеен проект за учебен комплекс е
посочено,че ще се изграждат две еднакви сгради на пет етажа с площ по 705 кв.м.
Приложените
към исковата молба инвентарни описи не могат да служат като доказателство, че
ПГСАГ „В.Левски" разполага с процесната сграда.Първо-описите не са титул
за собственост и второ- в тях за периода 2012-2016 г данните са за общежитие на
адрес бул."Сливница" 189, а не за такова на бул."Сливница"
187, който е административния адрес на процесния имот. Това,
че учебен корпус № 2 е общежитие № 1, се установява и като се проследи
описанието на притежаваното имущество от ПГСАГ „В.Левски" в АДС №4666.В
него са описани следните сгради: 1.учебен корпус № 1- масивна три етажна сграда
с площ 976 кв.м.; 2. топла връзка между нея и физкултурен салон; 3.топла връзка
между учебен корпус № 1 и учебен корпус/2/ на ПСГ „К.Фичето"(това е
общежитие № 1); 4.учебен корпус № 2, от който ПГСАГ „В.Левски" има
помещения в сутерена,първи и втори етаж,а от този същия учебен корпус ПСГ
„К.Фичето" притежава-съгласно АДС № 4615/10.07.2003 г.- помещения в
сутерена,на втори и трети етаж.На практика това общежитие № 1 представляващо
учебен корпус № 2 е разпределено между двете училища, както е посочено в съответните АДС.
Изложеното се установява и от разположението на сградите на приложената извадка
от КП от 1998 г.Объркването,ако се приеме,че има такова, идва от факта,че двете
общежития са напълно идентични сгради - с еднаква площ и етажност .Но докато
общежитие № 1, представляващо учебен корпус № 2 е описано в двата АДС и е
разпределено между двете училища, то общежитие № 2 не фигурира в тях,тъй като
не е предоставено в собственост на нито едно от двете училища.
Ответникът твърди, че изложеното установява, че
Държавата не разполага с титул за собственост на общежитие 2, понастоящем
сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.
2/
Обстоятелството, че процесната
сграда е собственост
на „Домостроене инженеринг" АД се установява от следните
доказателства:
С писмо №
91 -00-92/19.03.1996 г на МТРС адресирано до Техникум по строителство
„ В.Левски" и „Домостроене
инженеринг" ЕАД, принципалът
МТРС уведомява двете, страни/и двете са в системата на това министерство/, че „
правото на строеж, за ново жилищно строителство, преустройство, реконструкция и
надстрояване на общежитията, следва да бъде предоставено на „Домостроене
инженеринг" ЕАД.
В
изпълнение на горното със заповед № РД-02-14-285 от 19.03.1996 г на министъра
на МТРС е извършено безвъзмездно прехвърляне на собствеността на общежитие № 2
от техникум по строителството „В.Левски" на „Домостроене инженеринг"
ЕАД. В заповедта е посочено,че „Домостроене инженеринг" ЕАД следва да
извърши преустройство, реконструкция и надстрояване на общежитието с цел
обосояване на самостоятелни жилищни обекти, които да бъдат продадени по тогава
действащия ред.С последваща заповед № РД-02-14-734/24.07.1996г. на МТРС
посочената по-горе заповед е допълнена, като на „Домостроене инженеринг"
ЕАД е предоставено правото на собственост и върху парцел V с площ 3880 кв.м.
Преди
това, на 04.07.1996г. между „Домостроене инженеринг" ЕАД, Техникум по
строителство „В.Левски" и СПТУ „К.Фичето" е подписан протокол
съгласно, който следва да се разработи
проект по силата на който общежитие 2 да бъде разделено на две части, както е
посочено в т.2 от протокола. В точка 9 от същия е предвидено, че
реконстуираната част от общежитието по т.2б ще бъде прехвърлена на Техникум по
строителство „ В.Левски" до 01.09.1999г. Следва да се посочи, че този
протокол няма вещно-правно действие. Към този момент и Техникум по строителство
„ В.Левски" и „Домостроене инженеринг" ЕАД са изцяло държавна
собственост и представляващите двете ЮЛ не могат да поемат никакви задължения
за извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество държавна
собственост. Именно поради това в заповед № РД-02-14-47/16.01.1997 г на
министъра на МТРС е записано този протокол да се счита за неразделна част от
тази заповед. По този начин чрез административен акт е предвидено след
извършване на реконструкцията на общежитието министъра в качеството си на
принципал отново да върне в собственост на Техникум по строителство
„В.Левски" част от общежитието, което така и не става. Същественото в тази
заповед е, че с нея на основание Правилника за упражняване правото на
собственост на държавата в предприятията и заповеди № РД-02-14-285 от
19.03.1996г. и № РД-02-14-734/24.07.1996 г. на МТРС се увеличава капитала на
„Домостроене инженеринг" ЕАД с 12588 хил.лева в резултат на внасяне
правото на собственост върху общежитие 2 . Включването на този имот в капитала
на дружеството е отразено и в съставения АДС № 43/17.01.1997 г.Тъй като към
този момент „Домостроене инженеринг" ЕАД все още е изцяло еднолично
държавно дружество, под формата на забележка е упоменат и коментирания по-горе
протокол от 04.07.1996 г.
На
основание заповеди № РД-02-14-47/16.01.1997 г., № РД-02-14-285 от 19.03.1996 г.
и № РД-02-14-734/24.07.1996 г. и АДС /частна/ 43/17.01.1997 г., с решение от
21.02.1997 г. на ВОС по дело № 7637/1993 г. е вписано увеличението на капитала
на „Домостроене инженеринг" ЕАД с 15373 бр.нови акции,включващи стойността
на общежитие 2 - 12588 х.лева и терен с площ 3880 кв.м на стойност 2785
х.лева.С включване на конкретно имущество в капитала на търговско дружество
държавата престава да бъде собственик на това имущество, а придобива само съответен
брой акции.
Междувременно
преди да е предприета каквато и да е дейност по преустройство, реконструкция и
надстрояване на общежитието, с решение № 611/26.09.1997 г. на Агенция за
приватизацията основание ЗППДОбП е открита процедура по приватизация на
„Домостроене инженеринг" ЕАД. С писмо № 92-00-05-6985/02.10.1997г.
дружеството е уведомено, че му се забранява извършването на всякакви
разпоредителни сделки с дълготрайни активи.Тази забрана следва и от
разпоредбата на чл.21 от ЗППДОбП. Всяка
разпоредителна сделка с активи на дружеството, без изричното писмено съгласие
на приватизиращия орган, би била нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, като
противоречаща на закона.
Агенцията
за приватизация е възложила на лицензирано дружество „Цеси консулт плюс"
ООД да извърши оценка на всички активи на „Домостроене инженеринг" - вече
АД.С писмо № 11-04-10/14.10.2010 г. „Цеси консулт плюс" ООД уведомява
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, че общежитие 2,
собственост на „Домостроене инженеринг" АД, е оценено на стойност 12588000
лв. и този актив е включен в пакета акции за продажба. Самата продажба на
активите на „Домостроене инженеринг" АД е осъществена на два етапа -
първият е продажба на 67% от акциите на дружеството с договор от 09.12.1998 г.
и втори етап - договор за продажба от 22.02.2000 г. на остатъчния дял в размер
на 28,387 % от акциите./Преди тези сделки 4,613% от акциите са придобити от
лица по масовата приватизация/.По този начин всички активи на „Домостроене
инженеринг" АД, сред които и общежитие 2, са продадени от държавата в
лицето на МС чрез неговия специализиран орган- Агенция за приватизация- на
приватизиращото дружество „Домостроене инженеринг 2000" АД.
Неоснователни
са твърденията, че процесният имот към датата на издаване на заповед №
РД-02-14-285 от 19.03.1996 г. е бил публична държавна собственост и министърът
на МТРС не е имал правомощие да се разпорежда с публична собственост. АДС №
2525/30.06.1995 г. и АДС 43/17.01.1997 г.,
в които процесния имот е посочен,с а за частна държавна собственост.Към
посочената дата разграничението между публична и частна държавна собственост се
прави единствено от Конституцията на Р.България.В тази
връзка следва да бъде
съобразено изложеното разбиране
на Конституционния съд в решение № 19/21.12.1993 г. по КД № 11/1993 г КС на РБ-
„Конституционният съд приема за несъмнено, че изключителната държавна
собственост, чиито обекти са изброени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията,
представлява публична собственост на държавата. ...Извън обектите по чл. 18, ал.
1 от Конституцията държавата може да има и други вещи като своя публична
собственост. Определянето на тази друга публична държавна собственост може да
стане само със -закон. ... Като се изключи чл. 18, ал. 1, в Конституцията няма
текст, на който Конституционният съд да се опре, за да проведе това
разграничение. В подкрепа на това становище на съда е и разпоредбата на чл. 17,
ал. 4. "
На
основание посочения конституционен текст е приет Закон за
държавната собственост в сила от 01.06.1996г. Член 2 от него определи кои имоти
са публична държавна собственост: 1.обектите, изключителна държавна собственост
съгласно Конституцията на Република България; 2. имотите, предоставени на
органите на държавната власт за изпълнение на функциите им; 3. държавните имоти
и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или
национално значение; 4. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.
3/ Освен
изложените факти дружеството е собственик на процесния имот и на още едно
основание - изтекла в негова полза придобивна давност. С включване на държавен
имот в капитала на търговско дружество държавата престава да бъде негов
собственик, тя придобива само акции съобразно оценката на внесеното имущество.
От извършване на приватизационната продажба през 2000 г.
до настоящия момент „Домостроене инженеринг" АД е частно търговско
дружество, което владее добросъвестно процесния имот на правно основание, което
го прави собственик.
4/ В
качеството си на собственик на сградата „Домостроене инженеринг" АД получи
разрешение за строеж № 14/26.03.2013 г. от гл.архитект на район
„Младост"Варна, по силата, на което
да извърши ремонт и преустройство на сграда с идентификатор 10135.3514.9.2,
като в същата бъдат обособени самостоятелни жилища. След извършване на
преустройството беше издадено разрешение за въвеждане в експлоатация
№47/21.12.2015г. Изградените самостоятелни обекти в сградата-жилища бяха
продадени. „Домостроене инженеринг" АД вече не е собственик на сградата и
към момента на предявяване на иска не я владее . Самостоятелните обекти в нея
се владеят от собствениците им.
Оспорва
като неверни твърденията, изложени в исковата молба, че ПГСАГ „В.Левски" е
владяла имота до 2011 г.От предаването му с протокол от 01.09.1997г. до ремонта
и преустройството на сградата и продажбата на изградените самостоятелни обекти
в нея, имотът се е владял без прекъсване единствено от „Домостроене
инженеринг" АД.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени от ИЩЕЦА: Държавата,
действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ
чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област в
адеминистративен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу ОТВЕТНИКА „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., е ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът
да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
Жилищна сграда с идентификатор
10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна,
предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на
сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена
площ от 323кв.м., както
и да бъде
осъден ответникът да предаде
на ищеца, чрез ПГСАГ „В.
Левски" Варна, като
учреждение, на което е предоставено стопанисването и управлението на имота по
реда на чл. 14 от ЗДС, владението върху същия.
От ищеца е
направено и акцесорното искане с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен Нотариален Акт № 41,
том III, peг. № 11492, дело № 393 / 2009г.,
вписан в СВ - Варна, вх. peг. № 27568 от 23.12.2009г., Акт № 40, том
LXXX, дело № 17245.
Направено в рамките на производството от страна на ответника е и в
условията на евентуалност възражения с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗС, че същият е придобил процесната сграда въз основа на давност
чрез упражнено непрекъснато владение в периода от 2000г. до настоящия момент.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на ищeцa е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото
на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно
основание – по силата на закона, като в тази връзка установи всички изложени в
исковата молба и уточняващата молба факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. В тежест на ищците е да установят и че ответникът упражнява фактическа
власт върху процесните недвижими имоти.
В тежест на ответника е да
установи фактите по възраженията си, от
които черпи изгодни за себе си последици. В рамките на настоящото производство,
защитата на ответника се базира на обстоятелството, че той упражнява фактическа
власт върху имота на правно основание, като твърди, че е собственик и съответно носи доказателствена тежест за
установяване на това обстоятелство, както и за установяването на фактите и
обстоятелствата по всички свои правоизключващи и правопораждащи възражения.
Ответникът също така следва да установи, че общежитие 1, представлява учебен корпус 2, а
общежитие 2 не фигурира в актовете за държавна собственост, като общежитие 1 и
общежитие 2 са две различни сгради – с еднаква площ и етажност, като общежитие
2 е процената сграда с посочения от ищеца идентификатор.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗИСКА /по искане на ищеца/ от
нотариус Илияна
Маджунова - нотариус с район на действие Варненски районен съд, вписана в
регистъра на нотариалната камара под №195 да
представи заверен препис на цялото нотариално дело № 393/22.12.2009г. по съставянето на нотариален
акт №41, т. III, peг. № 11492, д. № 393/2009г., вписан в
СВ Варна вх.рег. 27568 от 23.12.2009г., акт № 40, t.LXXX, д. 17245, с който
„Домостроене-Инженеринг" АД е признато за собственик на жилищна
сграда-общежитие 2 с идентификатор 10135.3514.9.2 по кадастралната карта на
район Младост гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, бул.Сливница 187В
вход А, представляваща пететажна сграда застроена на площ от 323кв.м и РЗП
1615кв.м, ведно с избени помещения с обща площ от 323кв.м, изградена в ПИ с
10135.3514.9 по кадастралната карта на район Младост гр.Варна.
ДОПУСКА
ДО РАЗПИТ по искане на ищеца двама души свидетели при режим
на водене, които да установят факта, че имотът се ползва от ответника и че
имотът до 2011 г. се е ползвал от Професионална гимназия по строителство,
архитектура и геодезия „Васил Левски" Варна, като оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до
разпит на същите свидетели за установяване, че имотът е бил държавна
собственост.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответника двама души свидетели при режим на водене, които да
установят факта, че
имотът е владян от ответника през твърдяния в отговора на исковата молба
период, а именно: от 2000г. до настоящия момент.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА,
със задача на вещото лице след запознаване с материалите по
делото и след справки в АГКК-Варна и Община
Варна,
оглед и евентуално замервания на място, да даде
заключение по следните въпроси:
1/ Какво представлява в действителност
описаната по документи, като жилищна сграда-общежитие 2 с идентификатор 10135.3514.807.2
по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна,
предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на
сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ
от 323кв.м.?
2/ Къде попада като местоположение
сградата?
3/ Представлява ли част от бившето
Общежитие №2?
4/Налице ли е отделно обособена част от
бившето Общежитие 2, която да е преустроена в жилищна сграда с обособени
жилищни обекти и къде е ситуирана?
5/ Да състави скица, в която да нанесе
сградите описани в АПДС
№4666/01.08.2003г. Да нанесе на приложената извадка от КП
сградите, описани в АДС №
4666/01.08.2003г и АДС № 4615/10.07.2003г., като посочи и къде се ситуира
общежитие 2.
6/ Общежитие 2
свързано ли е с топла връзка с учебен корпус №1?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 500
/петстотин/ лева, платими както следва от
страните: в
тридневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, като в същия срок представят в съда и доказателства за извършеното
плащане, от ищеца – 300 /триста/ лева и
от ответника – 200 /двеста/ лева.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195,
ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача Милка Атанасова, което да
бъде уведомено за изготвяне на експертизата след внасяне на определения
депозит.
УКАЗВА на вещото
лице задължението да уведоми съда, в случай, че
не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга
обективна причина или в определения срок, както и да представи заключението си
най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл.
197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото
лице/, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към заключението си справка –
декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА
на ответника в срок най-късно в първо съдебно заседание, че следва да
уточни противоречивите си твърдения по т.3 и т.4 от писмения си отговор, като
посочи до кой момент твърди, че е бил собственик и е владял имота.
УКАЗВА на страните, че по делото във връзка с издадено съдебно
удостоверение на ищеца на 18.10.2017г. са постъпили като доказателства схеми за
самостоятелни обекти в процесната сграда, с които имат задължение да се
запознаят преди датата на насроченото съдебно заседание, в рамките на което
следва да изложат становище по приемането на същите.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
НАСОЧВА страните към процедура по
медиация, която могат да заявят и осъществят в Център за медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при
Районен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12, служител за контакт Веселина
Тодорова, тел.052/662 596, стая 502 в основната сграда на ВРС.
НАПЪТВА
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от
страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6
от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани
с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: