Р Е Ш Е Н И Е
№……………/12.03.2024 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА, изслуша докладваното от председателя АД № 209/2023 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 211 от ЗМВР, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на Н.Г.К., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, против Заповед с рег. №
240з-95/15.03.2023 год. на началника на РУ – Балчик при ОД на МВР - Добрич, с която
на жалбоподателя за две извършени дисциплинарни нарушения, съставляващи неизпълнение
на служебните задължения, е наложено едно общо дисциплинарно наказание “порицание”
за срок от дванадесет месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят
твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита,
че не са спазени изискванията на чл. 200, чл. 206 и чл. 210 от ЗМВР, поради
което са налице основания за нейната отмяна съгласно чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. В съдебно заседание излага допълнителни доводи за неправилна
индивидуализация на наказанието. Сочи, че преди да наложи едно общо наказание, дисциплинарнонаказващият
орган е следвало да определи конкретно наказание за всяко едно от двете
нарушения. В случая наказанието за отделните нарушения е определено по вид, но
не и по размер, с което са нарушени изискванията на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Счита,
че заповедта няма необходимото съдържание и реквизити. Оспорва верността на
отразените в нея фактически констатации. Твърди, че не е извършил вменените му
дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина. По тези съображения иска отмяна
на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – началникът на РУ –
Балчик при ОД на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че нарушенията са безспорно
доказани, поради което обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Добричкият административен съд,
като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира
следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена от лице,
адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е и основателна по следните
съображения :
От приложената по делото кадрова
справка (л.166) се установява, че жалбоподателят Н.Г.К.
е назначен в системата на МВР през 2013 г. и от 2018 г. заема длъжността
командир на отделение в група “Охранителна полиция” в РУ – Балчик при ОД
на МВР – Добрич.
Със Заповед № 240з-107/16.11.2022
г. на началника на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич (л.43-44) е разпоредено
да се извърши проверка за изясняване на постъпили данни, отразени в писмо с
рег. № 7855р-9888/31.10.2022 г. от ДВС – МВР и докладна записка с рег. №
357р-12694/09.11.2022 г. на началник сектор „ООРТП“ в отдел „ОП“ при ОД на МВР
– Добрич, за допуснато от полицейския служител неизпълнение на служебните
задължения на 29.09.2022 г. и 01.10.2022 г. ДНО е назначил комисия в състав от
трима души и е определил срок за приключване на проверката до 16.12.2022 г.
Заповедта е съобщена
на жалбоподателя на 23.11.2022 г. съгласно протокол с рег. № 240р-12087/23.11.2022
г.
На 29.11.2022 г. служителят е запознат с
видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на охранителната
дейност и пътния контрол“, за което е съставен протокол с рег. №
240р-12313/29.11.2022 г.
Срокът за извършване на
проверката е удължен три пъти със заповеди на началника на РУ – Балчик към ОД
на МВР – Добрич по предложение на комисията.
На 21.12.2022 г. ДРО
е извършил преглед на видеозаписи, предоставени с писмо с рег. №
7855р-9888/31.10.2022 г. от ДВС – МВР. Констатациите от прегледа са документирани
в протокол с рег. № 240р-13348/21.12.2022 г., подписан от тримата членове на
комисията.
На 22.12.2022 г. служителят
е поканен да даде писмени обяснения по случая, видно от покана с рег. №
240р-13439/22.12.2022 г.
На 04.01.2023 г. жалбоподателят
е представил писмени обяснения, в които е оспорил твърденията за извършени от
него дисциплинарни нарушения.
За резултатите от проверката
е изготвена справка с рег. № 240р-2005/09.02.2023 г., съгласно която след запознаване
със събраните материали по случая и извършения оглед на предоставените от ДВС
видеофайлове е установено, че на 29.09.2022 г. за времето от 02, 22 часа до 06,
05 часа младши експерт Н.К. в състава на наряд – автопатрул с позивна 334, със
служебен автомобил „Кия Сийд“ с рег. № СВ4388КК, не изпълнява поставени задачи
с разпореждане № 240р-9542/27.09.2022 г. на началника на РУ – Балчик (в периода
от 02, 20 часа до 06, 00 часа служителите от екипа да извършват превенция на
ПТП, превенция на битовата престъпност, недопускане на противообществени
прояви, СПО в малки населени места, проверки на водачи за признаци за употреба
на алкохол и НВ), тъй като в по-голямата част от дежурството се намира в
служебния автомобил и е със затворени очи. Установено е също, че на 01.10.2022
г. в 22, 22 часа, по време на осъществяване на ППД, младши експерт Н.К. поставя
неустановен предмет пред обектива на камера 02, монтирана на арматурното табло
на служебен автомобил „Кия Сийд“ с рег. № СВ4388КК. С действията си служителят
оказва въздействие върху нормалния режим на работа на камерата, като за времето
до 07, 10 часа яркостта на изображението и прозрачността се намалява. Прието е,
че с първото деяние К. е нарушил чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция рег. №
8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно – постовата дейност, а с второто деяние –
т. 2 от раздел ІІ от указания, утвърдени със Заповед № 8121з-450/12.04.2022 г.
на министъра на вътрешните работи. Деянията са квалифицирани като нарушения на
служебната дисциплина съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. ал. 1 от ЗМВР, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения. Направено е
предложение да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на младши експерт Н.К.
с налагане на наказание „порицание“ на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, във вр.
чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
Жалбоподателят е
запознат с материалите и справката от извършената проверка в присъствието на
членовете на ДРО, за което е съставен протокол с рег. № 240р-2148/14.02.2023 г.,
подписан от служителя и подпомагащия го в защитата адвокат С.К. (л.68).
На основание чл. 207,
ал. 10 от ЗМВР на К. е предоставен срок от 24 часа за даване на допълнителни писмени
обяснения или възражения по случая.
В указания срок
служителят е депозирал писмени обяснения с вх. № 240р-2163 от 14.02.2023 г., в
които отново е оспорил наличието на извършени от него дисциплинарни
нарушения.
На 15.02.2023 г. е
изготвена обобщена справка с рег. № 240р-2248/15.02.2023 г. (л.72 - 81), в която
ДРО е преповторил фактическите констатации и правните доводи от справката за
извършената проверка. Приети са за
недостоверни писмените обяснения на жалбоподателя по съображения, че от
видеозаписите се вижда състоянието и поведението му по време на наряда. От
представената кадрова справка е установено, че служителят е награждаван и
спрямо него няма наложени дисциплинарни наказания. След отчитане на тежестта на
нарушенията, формата на вината и цялостното поведение на служителя е направено предложение
на К. да бъде наложено наказание „порицание“ за всяко едно от нарушенията на
основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200,
ал. 1, т. 11 от ЗМВР и едно общо наказание за двете нарушения за срок от седем
месеца.
На 01.03.2023 г. ДНО
е поканил жалбоподателя да даде писмени обяснения по резултатите от проверката
в срок от 24 часа от връчване на поканата. В определения срок не са подадени
такива обяснения от страна на полицейския служител.
На 15.03.2023 г. е
издадена процесната заповед с рег. № 240з-95, с която началникът на РУ – Балчик
при ОД на МВР – Добрич е определил
поотделно дисциплинарно наказание „порицание“ за двете констатирани нарушения по
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, след
което е наложил на жалбоподателя едно общо дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 12 месеца на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР.
Заповедта е връчена
на служителя на 16.03.2023 г. съгласно приложената по делото разписка.
В хода на
производството е назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза за проверка
на съдържанието на приложените по делото веществени доказателства, която потвърждава
фактическите констатации на проверяващата комисия. Вещото лице е извършило
внимателен и обстоен преглед на всички видеозаписи от камера 2, монтирана в
служебния автомобил, и е проследило старателно поведението на жалбоподателя на
процесните дати, поради което съдът кредитира заключението му като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От приложената по
делото служебна справка с рег. № 240000-7412/06.12.2023 г. на началника на РУ –
Балчик се установява, че за времето на извършване на нарушенията в
деловодството на РУ – Балчик не е постъпвало уведомление/докладна записка за
възникнал технически проблем в камера 2, монтирана на служебен автомобил „Киа
Сийд“ с рег. № СВ 4383 КК.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон по аргумент
от чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 197 от ЗМВР, в необходимата писмена форма и
спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Изпълнена е и формалната процедура
по чл. 207 от ЗМВР, като на жалбоподателя е осигурена възможност да участва в
дисциплинарното производство и да представи своите обяснения и възражения по
случая.
Обжалваната заповед
обаче е издадена в нарушение на материалния закон.
По делото не е спорно,
че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за две отделни изпълнителни
деяния, квалифицирани като нарушения на служебната дисциплина по смисъла чл.
194, ал. 2, т. 2, във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Не е спорно и това, че
жалбоподателят е наказан при условията и по реда на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, като му е наложено едно общо наказание в максималния предвиден от закона
размер съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.
197, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавен служител, който е извършил две
едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган,
след като определи наказание за всяко, може да наложи по – тежкото от
определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени
различни по вид дисциплинарни наказания (т. 1), или да наложи едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за сакнционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания ( т. 2). Изискването за
определяне на отделни наказания за всяко едно нарушение има императивен характер,
поради което дисциплинарнонаказващият орган е длъжен при установяване на повече
от едно нарушение да определи наказание за всяко едно от тях. Фактът, че в тези
случаи той има възможност да определи едно общо наказание за максимално
предвидения от закона срок, не изключва отговорността му да определи наказание
за всяко едно нарушение поотделно. И това е така, защото при наличие на едно общо
наказание, ако отпадне някое от основанията за дисциплинарна отговорност,
заповедта може да бъде отменена в частта на определеното общо наказание и на
някое от отделните наказания, но да бъде потвърдена по отношение на останалите
определени наказания.
Съществен елемент от
определяне на наказанието е както неговият вид, така и срокът, за който се
налага, поради което при липсата на такъв не е налице определено по закон наказание.
В случая дисциплинарнонаказващият орган е приел, че извършените дисциплинарни нарушения
подлежат на санкциониране с еднакво по вид наказание „порицание“ на основание
чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, но не е определил размера на нито едно от двете
наказания при съобразяване на критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. С това той е
нарушил общите правила за индивидуализация на наказанията и е издал заповедта в
противоречие с императивната норма на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. В този смисъл е и
константната практика на ВАС по адм. дело № 5417/2018 г.; адм. дело № 9214/2018
г.; адм. дело № 11030/2017 г. и др.
Констатираното
нарушение не може да бъде преодоляно в съдебното производство, доколкото преценката
относно срока на наказанието е в рамките на дискреционната власт на ДНО. Касае
се за съществен порок, който води до неправилност на оспорената заповед и
съставлява самостоятелно основание за нейната отмяна по смисъла на чл. 146, т.
4 от АПК, без да се разглеждат останалите възражения в жалбата включително за липса
на извършени от страна на служителя дисциплинарни нарушения.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски по делото в размер на общо 1126 лева, от които 10 лева платена
държавна такса, 316 лева платен депозит за вещо лице и 800 лева платено
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като заплатената сума не е
завишена съобразно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на обема на осъществената
защита, поради което не са налице основания за редуциране на разноските в тази
им част.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Г.К., с ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, Заповед с рег. № 240з-95/15.03.2023 год. на началника на
РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да
заплати на Н.Г.К., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата от 1126 (хиляда
сто двадесет и шест) лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен
съдия :