№ 204
гр. Плевен, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500769 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1005 от 17.07.24г по гр. Дело № 5005/21г по описа на РС –
Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
124 от ГПК, вр. чл. 71 , ал. 1, т. 1 и т . 2 от Закона за защита от
дискриминацията, че Г. В. В., ЕГН **********, адрес за кореспонденция гр.
Плевен, ***, общ. Плевен, обл. Плевен, настоящ адрес гр. Ловеч, ***, e-mail:
***, общ. Ловеч, обл. Ловеч, постоянен адрес с. ***, УЛ. *** общ. Велико
Търново, обл. Велико Търново е дискриминиран от АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр. ПЛЕВЕН, VIII- ми състав.
С решение по същото дело №1169/5.09.2024г РС – Плевен е оставил
без уважение молба от Г. В. В. по чл. 250 от ГПК.
Въззивна жалба срещу първоначалното решение е постъпила
от Административен съд – Плевен , в която се възразява, че решението е
незаконосъобразно. Твърди се, че решението е недопустимо, алтернативно -
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Възразява се, че в подадената от Г. В. искова молба /уточнена по
указание на РС/ се претендира осъждане на Административен съд Плевен като
се установи извършено нарушение на ЗЗДискр., както и да се осъди същия да
1
преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения. Твърди се , че му е отказано предоставяне на правна помощ по две
съдебни производства, а именно по дела №№ 52/2021 и 72/2021 по описа на
Административен съд Плевен, заведени от В.. Сочи се, че се предявява
установителен иск по чл.71, ал 1 т 1 и т 2 от ЗЗДискр. ИМ е правно обоснована
и с разпоредбите на чл.4 и чл.6 от ЗЗДискр., чл.З, чл.6, §1, чл.13, чл.14, чл.17 и
чл.18 от КЗПЧОС, чл.6, чл.29, ал.1, чл.31, ал.5, чл.38, чл.45, чл.56, чл.57, ал.1 и
чл.117 от Конституцията,чл.З от ЗИНЗС. В ИМ още се сочи, според
въззивника, че е завел пред Административен съд Плевен посочените две
дела, като с определения по същите му е отказано предоставяне на безплатна
правна помощ. Твърди, че е дискриминиран по признак „лично положение" на
затворник и „етническа принадлежност". Описва случай на друг лишен от
свобода - М С. Й., за когото сочи, че е от ромски произход, и на който
Административен съд Плевен е предоставил правна помощ , за да обоснове
дискриминация по признак „етническа принадлежност", доколкото В. е от
български етнос. Описва и постановени съдебни актове по други заведени от
В. дела - пред други съдилища, по които В. е получил безплатна правна
помощ, за да обоснове дискриминация по признак „лично положение".
Според въззивника посочените от ищеца в ИМ две дела по описа на
Административен съд Плевен действително са заведени от него пред съда. По
тях са постановени определения, с които е отказано предоставяне на
безплатна правна помощ, като е прието, че В. разполага със средства за
заплащането на правна помощ. Отказано на същото основание е и
освобождаване от заплащането на държавна такса. Срещу постановените
определения са подадени частни касационни жалби, като определението по
дело 52/2021 е оставено в сила от тричленен касационен състав на съда, а
касационната жалба срещу определението, постановено по дело 72/2021 е
върната на В. поради неотстраняване на нередовности.Според въззивника
Административен съд Плевен не е имал никаква представа, и не са налице по
посочените дела доказателства за това каква е етническата принадлежност на
В. и на другия посочен от него л.св. -М С. Й.. Възразява се също така, че
съдебното решение е недопустимо, доколкото в исковата молба, по която е
постановено, имплицитно съдържа в себе си искане да бъде установено със
сила на присъдено нещо, че съответният правозащитен орган, ответник по
иска, е постановил незаконосъобразни/неправилни съдебни актове, макар и
същите да не са отменени по съответния ред, като няма твърдения, нито
доказателства, че е налице такава отмяна. Освен това, разпоредбата на чл.71,
ал.1, т.2 от ЗЗДискр. изисква „да възстанови положението преди
нарушението", което означава, че следва да се предостави правна помощ и да
се освободи от държавна такса при наличие на влезли в сила съдебни актове за
обратното.
Възразява се, че при приемане на решението за допустимо, следва да
се счете същото за неправилно, тъй като РС не е уважил искането на Адм С –
Плевен за събиране на писмени доказателства, респективно посочени 2 бр.
дела, които има значение за спора по същество. При липсата на тези
доказателства съдът не е могъл да обсъди всички относими към спора
2
доказателства.
Според въззивника ищецът В. е поискал да му бъде предоставена
безплатна правна помощ за процесуално представителство по посочените в
ИМ дела. Съгласно чл.23, ал.2 от ЗПП, системата за правна помощ обхваща и
случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно,
гражданско или административно дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. Сочат се обстоятелствата, които съдът следва да съобрази.
Според въззивника е видно, че В. редовно получава парични преводи,
което е установено от съда и тези доказателства за налични средства у В. са
дали основание на съда и по двете дела да постанови отказ от предоставяне на
безплатна правна помощ.
Освен това В. е представил договор за дарение от 02.03.2019 г. /л.58 от
дело 52/2021/, като видно от същия, получава безвъзмездно сумата от 100 /сто/
лева месечно. С оглед този факт твърденията в ИМ, поставила начало на
съдебното производство, че няма никакви доходи, са неоснователни. Според
въззивника в договора за дарение е записано, че получените средства следва
да се използват само за вещи от първа необходимост и не могат да се
използват за заплащане на държавни такси по водени от него дела, но дори
според този договор няма пречки същите средства да могат да се използват за
заплащане на правна /адвокатска/ помощ. Документът удостоверява
неблагоприятни за ищеца В. факти и е представен в оригинал.
Според въззивника по дело 52/2021 е представена справка от всички
Служби по вписвания за периода 05.07.2016 г. - 05.07.2021 г. за Г. В. В.
/л.л.119-130 от това дело/. В същата са налице данни за десетки имоти. Вярно
е, че по отношение на голям брой от тези имоти, собственост на В., са налице
наложени възбрани от КПКОНПИ и комисиите, на които същата е
правоприемник - КУИППД и КОНПИ. Но освен наложени възбрани са налице
и вдигнати такива. Освен това, съгласно закона, налагането на възбрана не
възпрепятства управлението на съответните недвижими имоти, включително
отдаването им под наем, което води до реализирането на доходи от В..
Договорите за отдаване под наем на недвижими имоти не е задължително да
се вписват. Но в справката са налице вписани договори по отношение на един
имот. От т.2 на справката е видно, че В. е наемодател, като получава наем в
размер на 1200 лева за свой имот, като от т.19 е било видно, че същият
недвижим имот е отдаден под наем на същия наемател значителен период по-
рано, като от 01.07.2014 г. договорът за наем е продължен. Видно от същата
справка, В. е продал притежавани от него идеални части от други два
недвижими имота, като първият е продаден на 14.12.2017 г., видно от т. 17 на
справката, а вторият на 16.12.2019 г., видно от т.28 на справката. От т.21 и т.27
на справката е видно, че наложени от КПКОНПИ и КУИППД възбрани върху
негови недвижими имоти са били вдигнати, съответно на 16.03.2018 г. и
18.07.2016 г., като тези имоти и продадените от него имоти по т.17 и т.28 от
справката са различни.
Според въззивника, както към момента на подаване на жалбите пред
3
Административен съд Плевен, така и към момента на постановяване от съда
на определенията по посочените две дела, с които е отказана безплатна правна
помощ, В. притежава недвижими имоти, които не са възбранени, а от
възбранен имот получава наем.
Освен това, според въззивника, съгласно чл.119, ал.1 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /ЗПКОНПИ/, след влизането в сила на определението за налагане
на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото
лице или по искане на Комисията съдът може да разреши извършване на
плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е
наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост. В. е имал
възможност да поиска освобождаване на средства за да извърши плащане за
адвокат по посочените от него дела. Ако за разрешаване на плащането е било
необходимо време, доколкото съответният граждански съд е следвало да
постанови определение по въпроса, което да влезе в сила, В. е имал
възможност да поиска удължаване на срокове по същите дела, до
постановяване на съдебен акт по негово искане за освобождаване на средства
за плащане на адвокат. В случая нито е искано разрешение от гражданския
съд, нито е подадена молба за удължаване на срокове до влизане в сила на
определението на гражданския съд.
Административен съд Плевен по заведените дела освен доходите и
имуществото на В. още е установил, че същият е в добро общо здравословно
състояние, женен, няма непълнолетни деца, които да издържа.
По тези причини е прието, че не са налице условията по чл.23, ал.З от
ЗПП, като е констатирано, че В. може да си позволи заплащане на адвокатско
възнаграждение. Това е основанието да се откаже предоставянето на
безплатна правна помощ по тези дела, видно от постановените по тях
определения.
Възразва се също така, че по всяко дело, по което постъпи искане за
безплатна правна помощ, съдът извършва преценка дали са налице
основанията за предоставянето й. Такава преценка е извършена и при дела,
заведени от л.св. М С. Й., и същата му е предоставена не поради факта, че е от
ромски произход, както твърди ищецът, а защото не е разполагал със средства
за заплащане на адвокатско възнаграждение. По други заведени от В. дела
пред други съдилища правна помощ му е била предоставена, защото явно по
тези дела не са били събрани доказателства, че разполага със средства за
заплащането й. По дела 52/2021 и 72/2021 по описа на Административен съд
Плевен обаче са събрани доказателства, че В. разполага със средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение, и по тази причина му е отказано
предоставянето на безплатна правна помощ.
По отношение на твърденията, че е налице дискриминация поради
факта, че не е освободен от заплащане на държавни такси, следва да се
съобрази следното: в чл.83, ал.1 и ал.2 от ГПК са посочени случаите, в които
такси и разноски по производството на делата не се плащат. Същата
разпоредба е приложима и по административните дела, каквито са дела №52 и
4
№72 по описа на Административен съд Плевен за 2021 г., съгласно чл.144
АПК. По тези дела не е налице иск, посочен в разпоредбата чл.83, ал.1 от
ГПК, а посочените в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства не се налице.
Според въззивника, в случая по посочените дела състави на
Административен съд Плевен са установили, че В. разполага с налични
парични средства и със значителен брой имоти, и поради тази обстоятелства
не може да бъде освободен от заплащане на държавна такса.
Твърдението в съдебното решение, че на други лишени от свобода при
сходни условия е предоставена правна помощ, и в сравнение с тях ищецът е
бил неравно третиран, е неоснователно. Не са представени доказателства, че
за тези трети лица по делата, по които са освободени от държавни такси и им е
предоставена правна помощ, са представени доказателства за доходи в
размери, сравними с тези на В., нито че притежават недвижими имоти, които
по брой поне доближават броя на недвижимите имоти, притежавани от В..
Освен това, ако такива доказателства са били представени, на същите лица
предоставянето на правна помощ и освобождаването от държавни такси би
било в нарушение на разпоредбите на ГПК.
Възразява се, че ако РС беше събрал необходимите и относими
доказателства, а именно дела №№ 52 и 72 по описа за 2021 г. на
Административен съд Плевен, както и справка от Службите по вписванията,
щеше да приеме различна фактическа обстановка, и да постанови различно
решение. Постановеното решение е в противоречие с материалния закон с
оглед на изложените по-горе факти.
Съдебното решение е и необосновано. В същото са посочени
постановените актове по дела №№ 52/2021 и 72/2021 по описа на
Административен съд Плевен, заведени от В., но не са изложени никакви
мотиви по отношение на направените още с отговора на ИМ възражения от
наша страна. В съдебното решение дори не е посочен защитеният
признак/признаци по ЗЗДискр, поради който според РС е прието, че е
осъществена дискриминация. Липсата на посочване в този смисъл препятства
и правото ни на защита, доколкото не е ясно дали се приемат посочените в ИМ
защитени признаци или други такива, които не са посочени в ИМ, но са
посочени в ЗЗДискр.
Претендира се атакуваното решение да бъде отменено като вместо него
се постанови друго решение, с което същото да се обезсили, като се оставят
без разглеждане предявените искове по чл.71, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр./. Алтернативно, след отмяната, се претендира
делото да се върне на друг състав на районния съд за ново разглеждане,
алтернативно да се постанови решение, е което същите искове се отхвърлят
5
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на действия, които
съставляват пряка дискриминация по признак „етническа принадлежност“ и
„лично положение на лишен от свобода“.
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел, че в приложеното по делото ОПРЕДЕЛЕНИЕ №292 от
18.02.2021г., гр. Плевен на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр ПЛЕВЕН, VIII-
ми състав, в закрито съдебно заседание, на 18. ФЕВРУАРИ 2021 година в
състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА по адм. д.№52/2021 г по описа
на Административен съд- гр. Плевен, се посочва следното: Делото е
образувано въз основа на жалба от В., понастоящем в Затвора Плевен, против
изричен отказ на Главния директор на ГДИН №12858/29.12.2020г., за
преместването му от Затвора Плевен, в Затвора Ловеч. Производството по
делото е оставено без движение, с определение №258/11.02.2021г., до
решаване на въпроса за дължимостта на държавната такса по делото,
предоставянето на правна помощ и за прилагане на адм. преписка по
оспорения отказ. Със същото определение, без движение са оставени молбите
на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски
по делото и за предоставяне на правна помощ. По така направените искания
съдът служебно е събрал съответните доказателства за здравословното
състояние и доходите на жалбоподателя, чрез изискване на съответните
справки от Затвора- Плевен, представени по делото. Съдът е приел, че не са
налице основанията по чл. 83, ал.2 от ГПК и по чл. 25, ал.1, вр чл.21, ал.3 от
ЗПрП и не следва да бъде предоставяна правна помощ на жалбоподателя Г. В.,
както и същият не следва да бъде освобождаван от внасяне на държавна такса
и разноски по делото. Съобразно нормата на чл. 23, ал.3 от ЗПрП съдът
предоставя правна помощ на страната, след като прецени, че същата няма
6
достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като вземе
предвид имущественото му състояние, удостоверено с декларация, доходи,
семейно положение, здравословно състояние, възраст и други обстоятелства.
В случая, от представените доказателства, се установява, че жалбоподателят
В. е в добро общо здравословно състояние, женен, няма непълнолетни деца,
които да издържа, а съобразно справката за трансфери на парични средства, за
периода м. 12.2019-М.01.2021г. вкл., се установява, че същият има приходи от
1130лв., като последният му приход от м. януари.2021г., е в размер на 200лв. С
оглед изложеното, съдът е приел, че не са налице условията по смисъла на чл.
23, ал.3 от ЗПрП, за предоставяне правна помощ на жалбоподателя В., тъй
като той може да си позволи заплащане на адв. възнаграждение. По това
административно производство, правната помощ не е задължителна- арг. чл.
23, ал.3 от ЗПрП и се предоставя по преценка на съда, въз основа на
изброените обстоятелства. По реда на чл. 24, т.1 от ЗПрП, правна помощ не се
предоставя, ако предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата,
която би допринесла на лицето, каквато е и настоящата хипотеза. По същите
съображения, съдът е приел, че жалбоподателят В. не следва да бъде
освобождаван от държавна такса и разноски по делото. Съобразно цитираната
разпоредба на чл. 83, ал.2 от ГПК, такса и разноски не се внасят от физически
лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства да ги
заплатят, като преценката на съда се формира на база посочените
обстоятелства, които са идентични с изискванията на чл. 21, ал.3 от ЗПрП.
Съобразно представените от жалбоподателя доказателства, съдът е приел, че
същият притежава достатъчно средства за заплащането на дължимата
държавна такса, която е в минимален размер от 10лв. и евентуални разноски
по делото. В случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че при
изтърпяване на наказанието, на В. като лишено от свобода лице са осигурени
подслон, храна и медицинско обслужване. На основание, чл. 23, т. 3 и чл. 24,
т.1 от ЗПрП, е оставена без уважение молбата от жалбоподателя л. св. Г. В. В.,
за предоставяне на правна помощ, по адм. дело №52/2021г. по описа на АдмС-
Плевен като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според РС – Плевен В РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2035 / 21.05.2021г., гр.
Плевен на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, VII- ми в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ се посочва следното: Постъпила е
частна касационна жалба с вх. рег.№1774/08.04.2021г. от л.св. Г. В. В., ЕГН
7
**********, изтърпяващ наказание “доживотен затвор“ в Затвора Плевен,
против определение №438/26.03.2021г., постановено по-адм. дело-№72/2021г.
по описа на Административен съд Плевен. С посоченото определение, съдът е
оставил без разглеждане жалбата на л.св. Г. В. В., ЕГН ********** против
Заповед №Л-87/12.01.2021г. на Началник Затвора Плевен, с която на
жалбоподателя е отказано режимът на изтърпяване на наказанието му да бъде
заменен от „специален“ в „строг“ и е прекратил производството по
административно дело №78/2021г. по описа на РС- Плевен. С разпореждане
№1711/27.04.2021г., съдията е констатирал, че частната касационна жалба е
нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.213, т.3 от АПК - не са
представени доказателства, че е платена дължимата по силата на чл.235а от
АПК държавна такса за образуване на производството по Глава тринадесета от
АПК в размер на 30 лв. С разпореждането от 27.04.2021 г. частната
касационната жалба е оставена без движение с указание в 7- дневен срок от
уведомяването жалбоподателят да отстрани констатираната нередовност с
изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата
ще бъде оставена без разглеждане. Съобщението е връчено редовно на
жалбоподателя 07.05.2021г. В определения с разпореждането срок, който е
изтекъл на 14.05..2021 г. (петък, присъствен ден), касационният
жалбоподател не е изпълнил указанията. Внасянето на таксата за образуване
на делото е условие за редовност на сезиращия настоящата инстанция акт и
спазването на процесуалното изискване представлява предпоставка за
законосъобразно развитие на съдебното производство. Отказът да се изпълни
даденото указание е отказ да бъде отстранена нередовност на оспорването
като процесуална пречка за развитието на съдебното производство по
заявения правен спор. Касационната жалба с вх. рег. №1774/08.04.2021г.
против определение №438/26.03.2021г., постановено по адм дело №72/2021г.
по описа на Административен съд Плевен, е върната на л.св. Г. В. В., ЕГН
**********, изтърпяващ наказание “доживотен затвор“ .
С оглед гореизложеното РС – Плевен е приел, че по делото е безспорно
установено,че са приложени писмени доказателства определения, с които на
други лишени от свобода при сходни условия е предоставена правна помощ и
в сравнение с тях ищецът е бил неравно третиран. Г. В. В. е поставен от
ответника в по неблагоприятно положение спрямо затворника М С. Й..
Според РС ищецът е лишен от правосъдие, причинено му е от ответника
8
душевно страдание, тормоз, репресия, нечовешко отношение в сравнение с
друг лишен от свобода при сравними и сходни обстоятелства. По
гореизложените съображения, РС – Плевен е приел, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, което е и сторил.
РЕШЕНИЕТО на РС е незаконосъобразно
РС е изложил мотиви, които почти изцяло не се споделят от
въззивната инстанция. В мотивите липсва обсъждане на гласните
доказателства по делото. Липсват мотиви въз основа на кои точно
доказателства РС е приел, че е налице различно третиране при сходни
обстоятелства и на други лишени от свобода лица е била предоставена правна
помощ, а на ищеца пред РС – не. Изложените от РС – Плевен мотиви почти
изцяло представляват преразказ, дори препис, на актовете на съдебните
състави на Административен съд – Плевен , които са се произнасяли по
молбите на ищеца пред РС – Плевен Г. В..В това отношение пресъздаденото
от Пл РС е точно и не следва да се преповтаря от въззивния съд като Пл ОС
препраща към изложеното от РС – Плевен по отношение на установената
фактическа обстановка във връзка с постановените от Адм С – Плевен
съдебни актове. Същинските мотиви на РС – Плевен представляват един
недълъг абзац, не са подробни, но волята на съда все пак става ясна, поради
което не може да се приеме обратното. Въззивният съд приема, че решението
е допустимо като съобразява подадената искова молба и уточнението на
същата, направено с молба от 3.11.2021г и следващите такива. Налице е
произнасяне на РС – Плевен относно установяване на факта на
дискриминация макар и с диспозитив, различен по конструкция от
установените от съдебната практика. Волята на съда е ясна, липсват молби за
допуснати фактически грешки или тълкуване, поради което въззивният съд
приема ,че възраженията на въззивника относно недопустимост на решението
са неоснователни и следва да се преценява законосъобразността и
правилността на решението по същество. Била е налице молба за допълване,
която е оставена без уважение и липсва жалба.
Ищецът пред Пл РС е твърдял наличието на пряка дискриминация по
признак „етническа принадлежност“ и „лично положение на лишен от
свобода“.
Пред Пл РС са събирани гласни доказателства като е бил разпитан св.
9
М. С. С., който е утвърждавал пред съда, че е бил заедно с ищеца пред Пл РС в
една група в затвора в Плевен, имал е възможност да комуникира с Г. В., знае
за предявени различни претенции от В. до Административен съд – Плевен,
знае, че му е била отказвана правна помощ въпреки, че В. не е с юридическо
образование и има нужда от такава. Излага пред съда, че на В. са били давани
кратки срокове за реакция за внасяне на държавни такси и той не е могъл да
внесе такива поради кратък срок, както и е имало случаи на блокирана
негова карта, поради което В. не е разполагал със средства. Свидетелят обаче
твърди също така ,че при случая с блокираната карта е била назначена правна
помощ на Г. В. във връзка с отстраняване на нередовности на молби на
последния. Св. С. твърди, че има лишен от свобода на име М. Й., който
изтърпява наказание „доживотен затвор“ и свидетелят знае, че и той е водил
дела във връзка с някакви негови права, също е лишен от свобода, няма
средства, социално слаб е, но му е бил определен адвокат на име Л., който да
го представлява и М. Й. е спечелил делата. Св. С. твърди, че Г. В. е бил
възмутен и обеззверен от това и се е чудил защо на друг предоставят правна
помощ, а на него не. Св. С. твърди, че счита В. за дискриминиран, тъй като и
на самия свидетел по някои дела са му назначавани адвокати и в повечето
случаи е бил освобождаван от държавни такси, а В. – не.
Въззивният съд по принцип възприема показанията на св. С., които
очевидно се основават на преки впечатления от разговори с Г. В. и получавани
от последния съдебни актове, но по същество не установяват по никакъв
начин неравностойно третиране на В. при сходни обстоятелства в сравнение с
други лица. Самият свидетел дори твърди, че и него „ в повечето случаи“ са го
освобождавали от държавна такса, което следва да означава, че не във всички
случаи това е сторено, а и самият свидетел не е запознат в подробности със
съдебните актове и мотивите на всеки един от тях за оставяне без уважение на
исканията на В. за предоставяне на правна помощ и освобождаване от
държавна такса.
Пред въззивната инстанция са представени в заверени преписи адм.
Дело №№ 52 и 72/21 г по описа на Адм. Съд – Плевен. От тези писмени
доказателства се установява, че по всеки един от съдебните актове, които са и
описани от РС – Плевен, съответният съдебен състав е изложил мотиви за
решенията си относно предоставянето или не на правна помощ и
освобождаването от внасяне на държавна такса.
10
Пред Пл РС са били представени с исковата молба заверени преписи от
определение № 1136 от 12.06.2019 г на АдмСъд – Плевен по адм. Дело №
607/2019 г, с което на М С. Й. е предоставена безплатна правна помощ, но на
същият е указано внасянето на държавна такса в размер на 10 лв. Видно от
това писмено доказателство съдебният състав на Адм съд – Плевен е изложил
съображения във връзка с гражданското и имуществено състояние на Й. и е
достигнал до извода, че са налице условията за предоставяне на безплатна
правна помощ. При сравнение и обсъждане на тези писмени доказателства и
постановените определения , описани от РНС – Плевен, постановени по адм.
Дела №№ 52 и 72 /21 г на АдмС – Плевен следва да се направи извод, че не са
налице сходни обстоятелства, тъй като освен факта, че и В., и Й. са лишени от
свобода, за предоставянето на правна помощ и освобождаването от държавна
такса следва да се съобразяват редица други обстоятелства, които са различни
за двете лица и които са довели до произнасяне в различен смисъл от съда. РС
– Плевен не е изложил мотиви в този смисъл и не е обсъдил в съвкупност
събраните по делото доказателства.
Съгл. Чл. 4 от З за Защита от дискриминация е забранена всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия
или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна.
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано
или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на
признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв
признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са
поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно
неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
11
Съгл. Чл. 9 на посочения закон В производство за защита от
дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана,
представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на
равно третиране не е нарушен.
Въззивният съд приема, че от доказателствата по делото не може да
се направи категоричен и обоснован извод за наличието на дискриминация по
отношение на Г. В. по нито един от посочените в исковата му молба
признаци. Основателни са възраженията във въззивната жалба, че няма
неравностойно третиране на Г. В. по посочените признаци като по отношение
на признака, твърдян в исковата молба, като лишен от свобода, се установява,
че по отношение на лица, лишени от свобода, има произнасяния на съда и в
обратен смисъл, което по никакъв начин не сочи на дискриминация. Същото
се отнася и по отношение на етническата принадлежност на лицата като
следва да се отбележи, че от актовете по отношение на М. Й. не може да се
установи категорично какъв е етносът на последния, а от показанията на св. С.
по отношение и на дела, водени от него, са налице произнасяния на съда в
различен смисъл доколкото по спорните въпроси съдът е длъжен по закон за
съобразява редица обстоятелства, които не касаят етническа принадлежност ,
нито само и единствено гражданското състояние на съответните лица.
Предвид гореизложеното следва да се отмени атакуваното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за
установяване на дискриминация по посочените признаци.
Разноски не следва да се присъждат при този изход на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №1005 от 17.07.24г по гр. Дело № 5005/21г на РС –
Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. Чл. 71 ал.1 т.1 от Закона за защита
от дискриминация ИСКОВЕ от Г. В. В. ЕГН ********** СРЕЩУ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН , ул. П.Р.Славейков 21 за
12
установяване на дискриминационни действия по признаци „етническа
принадлежност“ и „лично положение като лишен от свобода“ от съдебни
състави на Административен съд – Плевен по адм. Дело № 52/21 г и адм. Дело
№ 72/21 г по отношение на отхвърлени молби на Г. В. В. за предоставяне на
безплатна правна помощ и освобождаване от държавна такса КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
при условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от съобщението до страните
за изготвянето му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13