РЕШЕНИЕ
№ 260380/11.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №3231/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „КС Л.“ АД ***, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№3542-19 от 28.07.2020 г., издадено от Директор на РИОСВ Варна, с което за нарушение
по чл.136, ал.2, т.3 ЗУО на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 7000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди, че фактическите констатации по процесните
АУАН и НП за притежаван от въззивника регистрационен
документ №14-РД-7701 от 30.11.2012 г. за дейност по транспортиране на отпадъци
и за извършен от същия транспорт на конкретния отпадък с превозни средства
рег.№СВ4202ВР и рег.№С4656ЕС, които не фигурират в съответния регистрационен
документ, не съответстват на направения от наказващия орган извод за
осъществено нарушение по чл.136, ал.2, т.3 ЗУО, изразяващо се в извършване на
дейност по транспортиране на отпадък без наличие на изискуем съобразно чл.35,
ал.3 ЗО регистрационен документ. Твърди, че при посочените в АУАН и в НП
фактически констатации, конкретния превоз следва да се счита за осъществен, без
да са спазени условията, при които е издаден регистрационния документ, а не без
наличие на изискуемия регистрационен документ. Твърди също, че поради
инцидентния характер на нарушението и с оглед предприетите незабавни действия
за изменение на регистрационния документ чрез включване в същия и на
съответните превозни средства, са налице основания за третиране на нарушението
като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, при което същото не подлежи на
санкциониране.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
11.03.2020 г. свид. Д.И. *** извършила проверка на транспортна
документация за доставено количество 20250 кг употребявани облекла и текстилни
материали в сортировъчен център, находящ се в гр.
Варна - ЗПЗ, стопанисван от „Евротекс“ ЕООД гр.
Димитровград, при която било установено, че доставката е осъществена на
10.03.2020 г. от притежаващото регистрационен документ №14-РД-77-01 от
30.11.2012 г. за дейности по транспортиране на отпадъци въззивно
дружество „КС Л.“ АД, както и че превоза бил извършен с транспортни средства рег.№СВ4202ВР
и рег.№С4656ЕС, които не фигурирали в списъка към съответния регистрационен
документ.
Констатациите
от проверката били отразени в Протокол №011820 от 11.03.2020 г. и с покана
изх.№26-00-3059 от 24.04.2020 г. изпълнителният директор на въззивното
дружество бил уведомен за резултатите от проверката и приканен за явяване в
РИОСВ гр. Варна за съставяне на АУАН.
За
констатираните обстоятелства срещу въззивното
дружество, в присъствие на упълномощен представител, бил съставен АУАН №3542 от
18.05.2020 г. за нарушение по чл.136, ал.2, т.3, вр.
чл.35, ал.3 ЗУО, изразяващо се в транспортиране на отпадъци без наличие на
регистрационен документ с посочени марка и регистрационен номер на конкретните
транспортни средства (рег.№СВ4202ВР и рег.№С4656ЕС).
На 28.07.2020
г. наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.136, ал.2 ЗУО наказание
имуществена санкция в размер към
минималния установен – 7000.00 лв за нарушение по
чл.136, ал.2, т.3 ЗУО.
Въз основа на предявено от въззивника „КС Л.“
АД заявление №3851 от 16.03.2020 г. от РИОСВ София бил издаден регистрационен
документ №12-РД-2079-00 от 31.07.2020 г., в който, сред превозните средства, с
които дружеството извършва транспортиране на посочените в т.1 отпадъци,
фигурирали и тези с рег.№СВ4202ВР и рег.№С4656ЕС.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на свид. Д. И., така
и от приобщените документи – НП №3542-19 от 28.07.2020 г., писмо
изх.№26-00-5354 от 30.07.2020 г., АУАН №3542 от 18.05.2020 г., обяснение
вх.№26-00-3059 от 21.05.2020 г., заявление
вх.№3951 от 16.03.2020 г., Заповед №РД-57 от
22.01.2019 г., покана изх.№26-00-3059 от 24.04.2020 г., писмо по ел. поща
от 04.05.2020 г., писмо по ел. поща
от 10.03.2020 г., констативен
протокол №011820 от
11.03.2020 г., Решение
№14-РД-77-01 от 30.11.2012 г., писмо
изх.№03.04.2019 г., заявление изх.№105 от 12.11.2019 г., писмо
изх.№04-00-1034/118, писмо изх.№44-00-1003/А8, писмо изх.№2665 от 19.05.2020 г.,
Заповед №18 от 22.01.2020
г., Решение №12-РД-2079-00 от 31.07.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на РИОСВ Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
По същество,
въззивникът не оспорва и дори потвърждава направената
в АУАН и в НП констатация, за извършен от „КС Л.“ АД превоз по доставена на
10.03.2020 г. стока 20250 кг употребявани облекла и текстилни материали в
сортировъчен център в гр. Варна - ЗПЗ, стопанисван от „Евротекс“
ЕООД, с превозни средства рег.№СВ4202ВР
и рег.№С4656ЕС, които не фигурират в актуалния към съответната датата регистрационен
документ №14-РД-77-01 от 30.11.2012 г. за дейности по транспортиране на
отпадъци от „КС Л.“ АД. При тази безспорно и категорично установена фактическа
обстановка, съдът намира, че наказващият орган неправилно е приел за
осъществено нарушение по чл.136, ал.2, т.3 ЗУО - извършване на дейност по
транспортиране на отпадъци без наличие на регистрационен документ с посочени
марка, модел и регистрационен номер на конкретните превозни средства. Преди
всичко, хипотезата на чл.136, ал.2, т.3 ЗУО изобщо не третира превозните
средства, с които се извършва дейност транспортиране на отпадъци. Деянието по
чл.136, ал.2, т.3 ЗУО се изразява в транспортиране на отпадъци без наличие на
изискуемия регистрационен документ за тази дейност. И това нарушение ще е
налице когато извършващото подобен транспорт лице изобщо не притежава
регистрационен документ за дейност по транспорт на съответния вид отпадък. В процесната хипотеза превозвачът „КС Л.“ АД определено
разполага с надлежно издаден регистрационен документ за дейност по
транспортиране на конкретния отпадък и затова не следва да се счита, че е
нарушил изискването по чл.136, ал.2, т.3 ЗУО. Доколкото в самия регистрационен
документ, превозните средства, с които следва да се извършват съответните
превози, са конкретно посочени в т.1.2, озаглавена „Начин на транспортиране на
отпадъците“, извършването на превоз на отпадък с нефигуриращо в регистрационния
документ превозно средство, следва да се третира като неизпълнение на
определените в документа условия. Такова имено поведение е предвидено като
наказуемо с разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4 ЗУО и несъмнено и правилно
установените фактически констатации за действията на въззивника
сочат съставомерност на допуснатото нарушение по тази
норма, докато квалификацията по чл.136, ал.2, т.3 ЗУО се явява непрецизна.
Въпреки това, доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и
правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу
квалификацията на твърдяното нарушение, няма пречка съдът да приложи счетената
за правилна квалификация чрез изменение на оспореното НП в тази част, като по
този начин правото на защита на страната не следва да се счита за нарушено или
ограничено.
Съдът не
споделя наведените от въззивника съображения за
квалифициране на процесното нарушение като „маловажен
случай“ съобразно чл.28 ЗАНН, вр. чл.93, т.9 НК. Обстоятелствата,
че извършителят няма регистрирани предходни нарушения от същия вид и че след
установяване на нарушението е извършил необходимите действия за включване на
съответните превозни средства в регистрационния документ, могат да бъдат
отчетени като смекчаващи отговорността и да се ценят при определяне размера на
наказанието, но същите са в рамките на стандартното и резонно поведение и не са
достатъчни, за да обусловят извод за по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение спрямо обикновените от съответния вид. Също така, нарушението
е формално, а не резултатно и липсата или незначителността на вредоносни
последици няма как да обуславя по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновени нарушения от този вид.
Доколкото
предвидената санкция за нарушението по чл.136, ал.2, т.4 ЗУО е наложена в
минималния установен размер – 7000.00 лв, от една
страна същата не подлежи на редуциране, а същевременно се явява и правилно
определена спрямо тежестта на нарушението и съобразно изтъкнатите смекчаващи
отговорността обстоятелства.
При изтъкнатите
аргументи, съдът намира, че процесното НП следва да
бъде изменено само в частта относно квалификацията на установеното нарушение
като вместо неправилно приложената от наказващия орган квалификация по чл.136,
ал.2, т.3, вр. чл.35, ал.3 ЗУО, наказанието
имуществена санкция в размер 7000.00 лв бъде наложено
за нарушение по чл.136, ал.2, т.4 ЗУО, представляващо неизпълнение на условията, определени в регистрационен документ
№14-РД-77-01 от 30.11.2012 г., състоящо се в извършен от „КС Л.“ АД транспорт
на доставена на 10.03.2020 г. стока 20250 кг употребявани облекла и текстилни
материали в сортировъчен център в гр. Варна - ЗПЗ, стопанисван от „Евротекс“ ЕООД, с превозни средства рег.№СВ4202ВР и рег.№С4656ЕС, които не фигурират в съответния регистрационен
документ.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №3542-19 от 28.07.2020
г., издадено от Директор на РИОСВ Варна, с което на „КС
Л.“ АД ***, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 7000.00 лв, само в частта за
санкционираното нарушение като
ОПРЕДЕЛЯ същото по чл.136, ал.2, т.4
ЗУО, представляващо неизпълнение на условията, определени в
регистрационен документ №14-РД-77-01 от 30.11.2012 г., състоящо се в извършен от
„КС Л.“ АД транспорт на доставена на 10.03.2020 г. стока 20250 кг употребявани
облекла и текстилни материали в сортировъчен център в гр. Варна - ЗПЗ,
стопанисван от „Евротекс“ ЕООД, с превозни средства рег.№СВ4202ВР и рег.№С4656ЕС, които не
фигурират в съответния регистрационен документ, вместо неправилно определеното в НП нарушение по чл.136, ал.2,
т.3, вр. чл.35, ал.3 ЗУО, и ПОТВЪРЖДАВА в останалата
част Наказателно постановление №3542-19 от
28.07.2020 г., издадено от Директор на РИОСВ Варна, на
основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: