Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260065
гр. Пловдив, 07 април 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен
състав, на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ИВАН
ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 624 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260 000/24.08.2020 г. Пловдивският окръжен съд, по НОХД 155/2020 г. е ПРИЗНАЛ подс. Й.И.Ф., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.07.2019 г. в землището на с. К., обл. П., умишлено е умъртвил другиго – рождения си син Ц. Й.Ф.,***, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.3, пр.3 вр. с чл.115 от НК вр. с чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС, съдът е постановил така наложеното на подсъдимия наказание да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият Й.И.Ф. е бил задържан по реда на чл. 63 от ЗМВР, чл. 64 от НПК, времето, през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано от 14.07.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Подсъдимият Й.И.Ф. е ОСЪДЕН да заплати на гражданския ищец А.Л.Л. сумата от
100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.3 вр. с чл.115 от НК, ведно със законната лихва от датата на
извършване на престъплението до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Й.И.Ф. е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец И.Й.Ф. сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.3 вр. с чл.115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до
окончателното й изплащане.
Съдът се е произнесъл по приложените по делото
веществени доказателства и направените разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал
подсъдимият, който чрез своя защитник е обжалвал с искане тя да бъде отменена,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Като алтернативна позиция се поддържа становище за
приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 НК.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
Гражданският ищец И.Ф. лично и чрез своя
повереник намира, че жалбата е неоснователна и съдебният акт трябва да бъде
потвърден.
Гражданският ищец и частен обвинител А.Л.
лично и чрез своя повереник счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно
установено от фактическа страна, че подс. Й.Ф. ***. Заедно със св. А.Л. били съпрузи. От брака си имали две деца -
св. И.Ф., роден
1983 г. и пострадалият Ц. Ф., роден 1984 г.
Подсъдмият често злоупотребявал с алкохол,
биел жена си и децата си. През 2006 г. съпругата му го напуснала, а синът им И.Ф. отишъл да живее при нея. Поради злоупотребата с алкохол,
вкл. и
управление на МПС в това състояние, на подсъдимия било отнето СУМПС и той останал без работа като
шофьор. Сметките по домакинството преимуществено били заплащани от по-малкия му
син - пострадалият Ц. Ф., с
който живеели заедно в с. К..
В мотивите към
атакуваната присъда е прието, че през 2012 г. подсъдимият и св. А.Л. се развели
и тя се омъжила повторно в Република Г.. Междувременно Ц. Ф. се оженил, но от
брака си нямали деца. Той също започнал често да употребява алкохол. Постоянно
се чувал с майка си и й се оплаквал от тормоза, упражняван от баща му, с когото
пребивавали в един и същ имот в с.К.. Двамата в пияно състояние имали конфликти
почти ежедневно. Поради злоупотребата с алкохол, пострадалият бил
хоспитализиран в стационара на мъжкото отделение в Ц. гр. П.за времето от
15.04.2019 г. до 16.05.2019 г.
През 1998 г. на
семейството бил реституиран недвижим имот и то получило стопанска постройка в
землището на с.К., в местността „Ю.“.
Пловдивският
окръжен съд е приел, че на 13.06.2019 г., привечер, след като получили 20 лв.
за извършена на близки услуга по-рано през деня, подсъдимият и синът му - Ц. Ф.
отишли в тази постройка. Първи пристигнал пострадалият, а малко по-късно дошъл
и подс. Й.Ф.. Последният носил бутилка бира, а синът му ракия. По-рано през
деня и двамата консумирали ракия купена с посочените двадесет лева. Докато
пиели започнали да си натякват за неблагополучията в живота на Ц. Ф.. Тъй като понякога пострадалият припадал,
същата вечер го направил за пореден път. След кризата се успокоил и легнал на
леглото.
Малко след полунощ, около 12:30 ч., станал и
започнал да буйства. Отново се скарали с баща си.
Първостепенният съд е приел, че Ц. Ф. взел от
масата своя нож, с който посегнал на подсъдимия, а след това го бутнал, при
което подсъдимият се ударил в райбера на металния шкаф. При това спречкване,
подс. Й.Ф. успял да отнеме ножа от сина си, при което го одраскал по ръката. Оставил
ножа на пострадалия на масата, взел своя нож от масата и при ставането нанесъл
на Ц. Ф. два удара в горната част на корема - проникващи в коремната кухина,
прободно-порезни наранявания, засегнали черния му дроб.
Докато
пострадалият се извъртал странично, с дясната си страна към подсъдимия и се
бранил с ръце, подс. Й.Ф. продължавал да се опитва да го нарани с ножа,
отклонявайки съпротивата на ръцете на пострадалия със своята лява ръка. Успял
да засегне сина си с острието в лявата страна на шията, причинявайки му
прободно-порезни наранявания, проникващи в левия гръдно-ключично сисовиден
мускул, с пълно срязване на лявата яремна вена. Отблъснал Ц. Ф. и му нанесъл
порезни наранявания и по ръцете, а след това и един удар с ножа в гръдния кош,
вдясно, със срязване на шесто ребро в дясно и проникване в белия дроб. След
нанесените удари с ножа, пострадалият се свлякъл на леглото, а от там паднал на пода, като кръв
потекла от всичките му наранявания. Подсъдимият пипнал за врата пострадалия, но
след минута-две пулсът му изчезнал и починал. След това подс. Й.Ф. го взел и го
вдигнал на леглото.
Причина за смъртта
била въздушна емболия - въздух проникнал в дясната сърдечна камера, през
срязаната яремна вена. Това причинило срив в хемодинамиката в дясната сърдечна
камера, а оттам и в малкия кръг на кръвообращението. Принос за бързата смърт
имала и голямата кръвозагуба, вследствие кръвоизливите в гръдната и коремна
кухина от пробожданията там.
Веднага след това
подсъдимият съблякъл скъсаната
ризата, която била изцапана с кръв отпред и започнал да бърше пода с нея.
Свалил и другите дрехите, измил се и си сложил други гащета и яке с дълъг ръкав и отишъл в
селото до дома на братовчед си - св. И. А.. Събудил го и му споделил, че синът
му си прерязал вените и е починал. Помолил братовчед си да му помогне с
автомобил да откарат Ц. Ф. в селото за погребението, но свидетелят отказал и се
обадил на кмета на с. К. - св. А.Т.. Двамата отишли при него около 04:30 часа.
Обяснили му, че пострадалият си прерязал вените и е починал. Подсъдимият
продължил да настоява да докара на място трупа на сина си, като предлагал дори
сам да го метне на гърба си и да оправят нещата само тримата. Свидетелят А.Т.
отказал и се обадил на тел. 112. Изчакали полицейски патрулен автомобил и
подсъдимият, със същата версия, отвел служителите на реда до стопанската
постройка. Полицаят П.Д.забелязал следите от борба по пода, счупена чаша и
пръски кръв и веднага сложил белезници на подсъдимия. При извършеният оглед на
леглото под трупа бил намерен нож, с който подсъдимият убил сина си.
Описаната фактическа обстановка Пловдивският окръжен
съд е приел за безспорно установена въз основа обясненията на подс. Й.Ф.,
дадени в хода на съдебното следствие. Преценил е, че те се подкрепят от всички събрани в хода на
съдебното и досъдебното производство доказателства: протокол за оглед на местопроизшествието /л.18
ДП/ и фотоалбум към него /л.23 ДП/; скица за имот /л. 40 ДП/; протокол за оглед
на труп /л.41 ДП/ и фото албум към него /л.43 ДП/; протокол за освидетелстване
на лице /л.112 ДП/ и фотоалбум към него /л.114 ДП/; препис - извлечение от акт
за смърт /л.151 ДП/; акт за раждане /л.152 ДП/; удостоверение за наследници
/л.153 ДП/; справка и компакт диск /л.156 ДП/, съдържащ един брой аудио запис и
един брой снимка на електронен картон на прието повикване от номер **; приемо-
предавателни протоколи; справка съдимост /л.17 ДП/; характеристична справка
/л.14 ДП/; тройна съдебно-медицинска експертиза на труп /л.64 ДП/; дневник /л.54
НОХД/; дневник /л.60 НОХД/; а така също и от показанията на свидетелите: А.Л., И.Ф., И. А., А.Т., С.П., Б.Д.,
М.А., М. Д. и А. А.А, дадени в хода на досъдебното производство и от
показанията на свидетелите М.Ф., Л.С., Л.П., Н.Ч., дадени по време на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд.
Законосъобразно съдът е одобрил изразеното съгласие
от страна на подс. Й.Ф., защитника му, прокурора, гражданския ищец и частен
обвинител А.Л., гражданския ищец И.Ф. и поверениците им, делото да се разгледа
по реда на гл. 27 от НПК, чл. 371 т.1 от НПК, като не са проведени разпити на
свидетелите: А.Л., И.Ф., И. А., А.Т., С.П., Б.Д., М.А., М. Д. и А. А.А и вещите
лица Е.Б., К.Х., С.С. и П.В., понеже разпитите им и назначаването на посочените
експертизи в хода на досъдебното производство са извършени при условията и по
реда, предвиден в НПК.
Съдът правилно е ползвал непосредствено
съдържанието на съответните протоколи и заключения на експертизите от
досъдебното производство. Изрично е разяснено на подсъдимия, че разпитите на цитираните
свидетели и заключенията по посочените и назначени експертизи в хода на
досъдебното производство, ще се ползват от съда при постановяване на присъдата
по делото.
От заключението на тройна съдебно-медицинска експертиза № 150/2019 г. /л.64 ДП/ на трупа на Ц. Ф. е установено едно
прободно-порезно нараняване на шията, проникващо в левия
гръдно-ключично-сисовиден мускул с пълно срязване на лявата яремна вена;
венозна въздушна емболия; едно проникващо прободно-порезно нараняване на
гръдния кош вдясно със срязване на VI ребро вдясно и десния бял дроб;
кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина вдясно; две проникващи в
коремната кухина прободно-порезни наранявания с нараняване на черния дроб;
кръвоизлив в корема – 300 мл; кръвонасядане на дясната мишница и повърхностни
порезни рани по гръдния кош и крайниците.
Според вещите лица причината за смъртта е въздушна емболия - въздух
проникнал в дясната сърдечна камера през срязаната лява яремна вена. Налягането
в тази вена е отрицателно. При нарушаване на целостта й въздухът навлиза и
достига дясното предсърдие и в дясната камера. Въздухът е свиваем и настъпва
срив в хемодинамиката в дясната сърдечна камера, а оттам в малкия кръг на
кръвообращението, а несъмнена роля в генезата на смъртта има и кръвозагубата.
Описаните прободно-порезни и порезни
наранявания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб,
какъвто е ножът. Всички наранявания е възможно да са били причинени от един
нож, а ножът, намерен на местопроизшествието е годно оръжие да причини
установените наранявания.
Кръвонасяданията на дясната мишница са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са били
получени от удар с или върху тях, натиск с ръка или др. предмет.
Кръвонасядането около по-ниско разположената рана е
възможно да е от елемент от дръжката на ножа. Всички увреждания са прижизнени,
видно въздушната емболия, анемията на вътрешните органи, кръвонасяданията,
кръвоизливите, навлизането на свободен въздух в гръдната кухина.
Експертите сочат, че
смъртта е настъпила бързо, като е била неизбежна. Много бързо след получаване
на нараняването на лявата яремна вена пострадалият е изпаднал в безпомощно
състояние.
Наличието на кървави следи
във вид на дребни пръски е признак за размахването на кървав предмет в
непосредствена близост до пострадалия. Наличието на по-едри капки по горната
повърхност на двете стъпала е признак, че пострадалият е бил прав по време на
кървене. Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от 1 денонощие.
От заключението на
назначената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на ВД № */2019
г. /л. 84 ДП/, се установява, че кръвната група по системата AB/0/ на течната кръв от Ц. Й.Ф. е АВ/0/. Част
от течната кръв е изсушена върху марля на стайна температура за 12 часа и е
прикрепена към експертизата за по-нататъчните изследвания. Сухата кръв е
описана като обект № 33 по експертизата, а по обекти - веществени доказателства
с №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,14,15,16,17,18,19, 22, 23, 25, 26,30 и 31 е
доказано наличието на човешка кръв. По обекти с №№ 9, 10, 11, 12, 13, 20, 21,
24, 27, 28, 29 и 32 не е доказано наличието на човешка кръв. Не е определена
кръвната група по системата АВ/0/ на
доказаната човешка кръв по парчето марля от обект № 19,
защото количество на специфичните белтъчни структури,
определящи кръвногруповата принадлежност по системата АВ/0/ са недостатъчни. В човешката кръв по и от обекти
с №№ 1,2,3,4,5,6,7,8,14,15,16, 17, 18, 22, 23, 25, 26, 30 и 31 са доказани „А“
и „В“ аглутиногени, аглутинини не са доказани. Кръвната група на
човешката кръв по и от обекти с №№ 1,2,3,
4, 5, 6,7,8,14,15,16,17,18,22,23,25,26,30 и 31 е АВ/0/. Доказаната
човешка кръв с определена кръвна група по всички изследвани обекти, както и
тази по обект № 19.
Според
вещото може допълнително да се изследва по метода на ДНК -профилирането на ядрена ДНК
при нужда. Кръвната група на човешката кръв по и от обекти с
№№ 1,2,3, 4, 5, 6, 7, 8,14,15,16,17,18,22, 23, 25,
26,30 и 31 е АВ/0/ и може да произхожда от Ц. Й.Ф. с ЕГН **********, който е с кръвна група АВ/0/, както
и от всяко друго лице с тази кръвна група. Иззетите обекти с №№ 9, 10, 11, 12, 20, 21, 24, 27, 28, 29 и 32 по които
няма кръв, както и обект № 4, според вещото лице могат да се изследват по
метода на ДНК - профилирането на ядрена ДНК, при нужда.
Видно от заключението на
назначената по досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза /л. 100 ДП/ на вещото лице
д-р Р.Д.,
подс. Й.Ф. не страда от психично заболяване и не се води на учет в ЦПЗ - П.
Според експерта той е могъл по време на
извършване на инкриминираното деяние на 14.07.2019 г., с оглед неговото физическо
и психическо състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за
тях.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно - химическа експертиза /л. 79 ДП/ се установява, че
наличието на етилов алкохол в кръвта на пострадалия Ц. Ф. е 3,07 %.
В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд е
назначена и приета съдебно-психиатрична експертиза по писмени данни за Ц. Ф. /л.102
НОХД/.
От заключението на вещото лрице М.П.се установява, че пострадалият не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ П.. Получил е специализирана хоспитална помощ в заведението във времето от 15.04.2019 г. до 16.05.2019 г. Посочена е диагноза F10.5 - психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, психотично разстройство. Към времето на постъпване в ЦПЗ П.Ц. Ф. е имал усложнение на алкохолната болест - психотично разстройство - нереалистични страхови изживявания, определящи несъответно поведение, включващо риск от физическа агресия. Било проведено ефективно лечение и е изписан в стабилно състояние, без актуални болестни изживявания, съответно поведение и декларативна критичност към алкохолните злоупотреби. Във времето на обсъжданото деяние, според вещото лице, Ц. Ф. не е имал особености на поведението, съотносими към симптоматиката на психотично разстройство. Бил е в състояние на обикновено алкохолно опиване. Поведението му е било определено от спецификите на променената по алкохолен тип личност, предходни неудоволствени нагласи. Преценката на конкретната ситуация е било улеснено от количеството приет алкохол.
Не може да бъде споделен доводът на защитата,
според който по делото не е изяснен механизмът на получаване на уврежданията и
съдът не е обсъдил наличието на основания за приложението на чл. 12 НК, поради
обстоятелството, че подс. Й.Ф. е действал в условията на неизбежна отбрана.
С оглед
обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото Пловдивският
апелативен съд даде възможност на подсъдимия отново да даде обяснения досежно
хронологията, в която са се развили събитията по време на инцидента. Това се
налагаше, поради следните обстоятелства:
В обвинителния акт и в мотивите към
първоинстанционната присъда е прието, че малко след полунощ, около 12:30 часа,
пострадалият започнал да буйства като преди това получил припадък. Отново се
скарал с баща си. Взел от масата своя нож, с който посегнал към подсъдимия, а
след това го бутнал, при което последният се ударил в райбера на металния шкаф.
Според мотивите към първоинстанционната присъда подс. Й.Ф. успял да вземе ножа
от сина си, при което го одраскал по ръката. Оставил ножа на сина си на масата, взел своя нож от масата и при
ставането нанесъл на Ц. два удара в горната част на корема, проникващи в
коремната кухина прободно - порезни наранявания, засегнали черния му дроб.
Последвала борба между тях, при която подсъдимият успял да засегне сина си с
острието в лявата страна на шията, причинявайки на пострадалия прободно –
порезни наранявания, проникващи в левия гръдно – ключично сисовиден мускул с
пълно срязване на лявата яремна вена. След изблъскване на сина си му нанесъл
порезни наранявания и по ръцете, а след това и един удар с ножа в гръдния кош в
дясно, със срязване на шесто ребро в дясно и проникване в белия дроб.
Тук е необходимо да се отбележи, че на
практика първоинстанционният съд изцяло е възприел фактическата обстановка
такава, каквато е била описана в обвинителния акт /л. 2 гърба, абз. 3 и 4
НОХД/.
Пред Пловдивския окръжен съд подсъдимият е дал
обяснения /л. 120 гърба НОХД/. Описвайки инцидента той заявил, че първоначално
пострадалият е започнал да буйства и двамата се скарали. Ц. Ф. му посегнал с
нож, подсъдимият успял да вземе ножа, но го одраскал по ръката. Тогава взел неговия
нож от масата и при ставането го „резнал“ на врата и гръдния кош, при което той
легнал на леглото и после паднал на пода. Подсъдимият не е отрекъл, че е
нанесъл удар с ножа и в крака.
В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е приел, че след сборичкването подсъдимият грабнал от масата своя нож, с който нанесъл фаталните наранявания.
Изрично е посочил, че това е ножът на фотос, намиращ се на л. 84 от ДП.
Пловдивският апелативен съд счита, че
посоченият нож, който е упоменат в
обвинителния акт и който е заснет на фигура 1 и 2 на л. 84 от ДП, като обект на
съдебно – медицинската експертиза по делото, е единственият нож, който е иззет
и приложен като веществено доказателство по делото. Това веществено
доказателство беше изискано от първоинстанционния съд и предявено на подсъдимия
по време на въззивното съдебно следствие. Подсъдимият Й.Ф. не отрече, че именно
това е ножът, с който е нанесъл нараняванията по пострадалия.
По време на въззивното съдебно следствие
подсъдимият, както за ножа, така и за кожения калъф, изрично подчерта, че това
е ножът на сина му, включително посочи, че същият е сниман на фотос № 25 л. 32
ДП, а коженият калъф е сниман на фотос 27 л. 32 ДП.
Предявявайки отново фотоалбума, приложен към
протокола за оглед на местопроизшествие, подсъдимият уточни, че на снимка 7 от
фотоалбума, л. 26 ДП, е нож с черна дръжка, който не е изцапан. В обясненията
си пред въззивния съд /л. 39 гърба ВНОХД/ подсъдимият беше категоричен, че
всъщност наръгването на пострадалия е станало не с ножа, който е фиксиран на
фотос 7 от приложения фотоалбум, а с ножа, приложен като веществено
доказателство по делото и който е заснет на фотос 25 от приложения фотоалбум.
Пред Пловдивския апелативен съд подс. Й.Ф. се
опита да лансира защитната си теза, че след като възникнал конфликта му с
пострадалия, последният тръгнал срещу него и докато ножът бил още в ръката на
сина му, подс. Й.Ф., се опитал да отнеме ножа и по време на борбата му извил
ръката, но Ц. Ф. се дръпнал към него и тогава се „боднал“. Успял да му свие
ръката, да му дръпне ножа и тогава „той се рязнал“ и във врата.
С оглед депозираните обяснения и
необходимостта от изясняване механизма на причиняване на уврежданията от
въззивната инстанция беше поставена допълнителна задача на тройната съдебно –
медицинска експертиза, а така също и допълнителна задача на съдебно –
психиатричната експертиза.
От заключението на вещите лица С.С., Е.Б. и К.Х.
/л. 67 ВНОХД/ се установява, че при инцидента Ц. Ф. е получил една съставна
прободно – порезна рана в лявата основа на шията, раната е с тъп ъгъл наляво и
на горе с два среза – косо наляво и почти вертикално надолу. Тя е с раневи
канал на ляво и надолу с дължина около 4-5 см. По описаната проникваща рана в
лявата част на шията се установява раневи канал с дължина около 4-5 см с посока
отпред – назад, отляво - надясно и малко отдолу – нагоре. В хода на раневия
канал се установява частично срязване на влакната на гръдно - ключично – сисовидния
мускул в ляво и пълно срязване на лявата яремна вена. Това срязване е довело до
остра кръвозагуба и поради отрицателното налягане в тази вена е засмукан
въздух, довел до формиране на смъртоносна въздушна емболия. Според експертите,
това нараняване е основното, довело до смъртта на Ц. Ф.. За смъртта му е от
значение и наличието на хемопневмоторакс в дясната гръдна половина.
С оглед на установените находки може да се
твърди, че и трите фактора – въздушна венозна емболия, остра кръвозагуба и
десностранен хемопневмоторакс имат отношение и значение за настъпването на смъртта.
Всяко едно от нараняванията е в причинна връзка със смъртта, като водещо е това
на шията.
Според експертите нараняването е причинено
чрез забиване на предмет с остър връх и режещ ръб в шията с посока на движение
от горе – надолу, отляво - надясно и отпред – назад. За причиняването му е
необходима сила с величина от няколко килограма. То не е порезно т. е. получено
е при косо странично действие на острието на нож и категорично не може да бъде
получено по начина, посочен от подсъдимия Ф., а именно при случайно движение на
пострадалия при захваната негова ръка и косо действие /„рязване“/. В областта на горната част на гърдите
експертите са установили и още едно повърхностно нараняване само по кожата с
почти липсващ раневи канал, което е възможно на бъде получено при плитко
проникване на върха на нож.
В областта на гръдния кош вещите лица са
описали наличието на прободно – порезна рана в неговата предна дясна част с
дължина 27 см. В горната част нараняването представлява цепковидна рана с
гладки ръбове и остри ъгли и дължина 9 см. Раната ангажира кожа и подкожие. В
долната си част нараняването продължава в повърхностна рана с гладки ръбове и
дължина 11 см, ангажираща кожа. Още по-надолу нараняването представлява линейно
охлузване с подлежаща червена повърхност и дължина 7 см.
Вдясно от описаната рана се установява втора
рана с гладки ръбове и дължина 25 см. Тази рана е разположена почти успоредно
на нея, приблизително на средното й ниво, на разстояние 1 мм встрани така, че
ги разделя мостче от кожа с ширина от 1 мм. При събрани ръбове раната има
триъгълна форма. Горният й край е малко отклонен надясно и е основата на
триъгълника с ширина 1 мм, а долният е остър. Раната зее и се вижда част от гръдната кухина
вдясно. При раздвижване на трупа от тази рана изтича кръв.
При оценката на тези две наранявания
експертите са заключили, че се касае за две прободно – порезни наранявания по
съседство, като по-голямото й с раздвижване на острието в посока надолу. Като
раната е допълнителен надрез и завършва с охлузване, второто нараняване е
отделно, реализирано е при отделен удар и е чисто прободно – порезно. И двете
наранявания проникват в дясната гръдна половина, предизвикват
разхерметизирането й са свързани с остра дихателна недостатъчност и несъмнена
остра кръвозагуба. Нараняванията проникват в дълбочина и не може да се определи
дължината на раневите им канали, поради липса на находка от върха на острото
оръжие, което е попаднало в гръдната кухина при вече колабирал десен бял дроб.
И за тези наранявания експертите са посочили,
че е необходимо сравнително голяма сила, тъй като по хода на раневия канал има
срязано ребро и големината на раната изисква кинетична енергия за предвижването
му в посока отпред назад, отгоре надолу и леко отдясно наляво. Подобна рана се
установява в предната лява част на гръдния кош по хода на шесто ребро и предна
мишична линия с дължина 8 мм. Установени са линейни охлузвания в тази област.
В областта на корема е установено в горния
част на корема, непосредствено под дясната ребрена дъга се установява център на
Веобразна рана с остър ъгъл, насочен надясно и малко нагоре. Горно
разположеното рамо е 35 мм, а долното – 40 мм, като раната прониква в коремната
кухина. На ниво 118 см и на 3 см вдясно от средната линия се намира центърът на
цепковидната рана с гладки ръбове, разположена косо на надлъжната ос на тялото
– горният ъгъл е надясно, долният е наляво. От средата на раната се установява
отклонение наляво. Непосредствено до горния ъгъл се установява синьо
кръвонасядане 2,00 по 1,5 см, отклонението на У-образната рана е с дължина 20
мм. Ръбовете са гладки, а ъгълът заоблен. В дълбочина е установено нараняване
на черния дроб с дължина 4 см, което прониква в дълбочина на дроба 7 см. Това
определя раневи канал с дължина не по-малко от 10 - 11 см. Посоката на
нараняването е отпред – назад, леко отгоре надолу и леко отляво надясно. Касае
се за две рани, причинени с предмет с остър връх и един режещ ръб – нож, като и
при двете ножът е раздвижван след навлизането му в тялото. Силата на ударите, с
които са причинени тези наранявания е умерена до сравнително голяма за
преодоляване на еластичността и хлътването при удар на предната коремна стена.
Експертите са установили и рани по крайниците,
по повърхността на дясната мишница, десния лакът, дясната длан, в същата област
срещу 3 и 4 пръсти са установени две повърхностни охлузвания на епидермиса с
неправилна форма. По гръдната повърхност на втори пръст, предната повърхност на
лявата мишница и гръдната повърхност на средната фаланга на 4 пръст на лява
ръка.
Според вещите лица кръвонасяданията са
причинени по механизъм с удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е
напълно възможно да се получат при захващане на ръце и стискане с пръсти,
нанасяне на удари, предпазване от удари. Двете повърхностни рани на пръстите и
долната част на лявата мишница могат да бъдат приети за защитни, поради
локализацията и характера си. Обичайното разположение на такива увреждания при
действие с остри предмети са в областта на дланните повърхности на ръцете,
поради инстинктивен опит на жертвата да захване оръжието, както и по гръдните
повърхности на ръцете с цел да предпази жизнено важни области – глава, шия,
гръден кош, корем, посредством вдигане и предпазване с ръце.
През по-голямата част от активните движения на
подсъдимия и пострадалия двамата вероятно са били лице в лице, като в определен
момент е имало промяна на това взаиморазположение, за да се получат
нараняванията в областта на гърба. Напълно е възможно в началните етапи и при
първите наранявания да имало борба, сблъсък, захващане на ръце от страна на
пострадалия. Всички описани по-горе наранявания са причинени с активно нанесени
удари в областта на шията, гръдния кош и корема.
Категорично е становището на експертите, че
начинът на причиняване на травмите и поредността на събитията, съобщени от подсъдимия
както пред въззивната, така и пред първата инстанция, категорично сочат, че не
е възможно те да се получат при борба с пострадалия съответно да са получени
11 наранявания с остро оръжие при случайно движение на двамата, при
евентуално налична борба между тях. Уточнено е, че не може да се касае за
„резване“, а за нанасяне на сравнително силни удари не по малко от 10 на брой с
раздвижване на ножа, или при изваждането му. Наличието на обилно кръвотечение и
белези за остра кръвозагуба като факти, дават основание за извода, че имало
един период на преживяване след първото нараняване, като този период би могъл
да бъде в рамките на няколко минути след нараняването по шията.
Напълно е възможно всички увреждания да са
причинени с представения, като веществено доказателство нож. Повечето от
нараняванията са причинени с частично проникване на острието и само тези в
дясната гръдна половина и корема са получени при проникване почти цялата
дължина на острието на ножа. Практически
експертите изключват възможността всички наранявания да са причинени от
собствената ръка на Ц. Ф., отблъсквана при самоотбрана от баща му – подс. Й.Ф..
След проведеното въззивно съдебно следствие и
предвид правомощията, визирани в чл. 316 НПК настоящият съдебен състав приема
за установено следното ново фактическо положение:
След полунощ, около 12:30 часа, пострадалият
станал и почнал да буйства. Отново се скарали с баща си. Тогава Ц. Й. взел от масата своя нож, с който посегнал
към подсъдимия. Последвало бутане, при което подсъдимият се ударил в
райбера на металния шкаф. При спречкването подсъдимият Й.Ф. успял да отнеме ножа от сина си, одрасквайки го
по ръката и със същия нож нанесъл по
сина си два удара в горната част на корема – проникващи в коремната кухина
прободно - порезни наранявания, които засегнали черния дроб. Докато
пострадалият се извъртал странично с дясната си страна към обвиняемия и се
отбранявал с ръце подсъдимият Й.Ф. отклонявайки тази съпротива успял да нанесе
с острието на ножа в лявата страна на шията прободно – порезни наранявания,
проникващи в левия гръдно ключично сисуиден мускул с пълно срязване на лявата
яремна вена.
Това ново фактическо положение с нищо не
затруднява организиране на защитата на подсъдимия. Освен това, обстоятелството,
че нараняванията по пострадалия са нанесени не с друг нож, който подсъдимият е
взел от масата, а именно с ножа на пострадалия Ц. Й., който е приложен като
веществено доказателство, е съобщено именно от подсъдимия по време на
въззивното съдебно следствие.
Пловдивският апелативен съд
счита освен това, че неправилно първоинстанционният съд е обсъждал показанията на
св. М. Д. /л. 137 ДП/. Същата е инспектор – разузнавач в отдел Криминална
полиция на ОД на МВР П. и на практика е провеждала оперативна беседа с
подсъдимия Й.Ф. след неговото отвеждане в РУ на МВР А.. Всъщност тази
свидетелка е преразказала обясненията на подсъдимия, които тя е снела на
14.07.2019 г. /л.9 ДП/
За пореден път Пловдивският
апелативен съд следва да посочи, че
полицейският служител е извършвал
действия по предварителна проверка по случая, поради което и техните показания
не могат да бъдат обсъждани в хода на съдебното производство. Съдебната
практика отдавна е изяснила, че проведените беседи с подсъдимия, преди той да
има каквото и да е друго процесуално качество, по същността си не са нищо друго,
освен предварително снети обяснения спрямо лице, по отношение на което има
данни и съмнения да е съпричастно към извършено престъпление, с цел получаване
на информация за начало и насоки на разследването. Поради това те нямат никакво
процесуално качество в досъдебната фаза на процеса, а проведените от тях
разговори с подсъдимия не са доказателствено средство /Р-486-2015-1 н.о./.
Отделно от това няма пречка
полицейски служители да бъдат разпитвани за факти и обстоятелства, които са
възприели лично, респ. показанията им в тази част могат да бъдат ползвани. Те
обаче не могат да бъдат разпитвани и информацията в показанията им не може да
бъде ползвана, когато тя им е станала известна в резултат на проведена беседа с
лице, което впоследствие придобива качеството на обвиняем /в случая това е
станало на 15.07.2019 г. – л.3 ДП/. Това
е така, защото законодателят в разпоредбата на чл. 55 НПК императивно е
гарантирал защита правата на обвиняемия и съответно, възможността да направи
информиран избор, след като е бил уведомен за повдигнатото му обвинение, дали
да даде или да откаже да даде обяснения. При провеждане на неформален разпит,
т. е. беседа, действително не е спазен стандартът, предвиден в НПК, и тези
обяснения са депозирани в нарушение на задълженията, регламентирани в чл. 138 НПК за извършване на това действие по разследване. Това е и причина
информацията, съдържаща се в разпита на свидетелите, полицейски служители,
станала им известна в резултат на проведената беседа, да не може да бъде
ползвана при изясняване на релевантните факти /Р-257-2017 ІІ н.о./.
Отделно от това, при беседите в
хода на предварителната проверка, същите са ориентирани към получаване на
уличаваща съответното лице информация, в контекста на наказателното
производство. Сведенията при нея са дадени на място и среда, които, от една
страна, не са били избрани по собствено желание и преценка от подсъдимия, а от
друга страна, сами по себе си са били от естество да повлияят нагласите му и да
му наложат определено поведение /Р-2017-ІІ н.о./.
Ето защо Пловдивският апелативен съд счита, че
показанията на тази свидетелка трябва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност и и те изобщо не следва да бъдат обсъждани.
Въпреки това, Пловдивският апелативен съд
счита, че останалите подробно обсъдени по-горе доказателства и тези, събрани по
време на въззивното съдебно следствие, водят до несъмнен извод относно приетата
за установена безспорна фактическа обстановка, описана по-горе.
При така установената безспорна фактическа
обстановка Пловдивският апелативен съд счита, че законосъобразно е преценено,
че подс. Й.И.Ф. е осъществил
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по
чл. 116, ал.1, т.3, пр.3 вр. с чл.115 от НК, понеже на 14.07.2019 г. в землището на с. К.,
обл. П., умишлено е умъртвил другиго – рождения си син Ц. Й.Ф.,***.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
С оглед на приетото
ново фактическо обстоятелство, предвид и направеното възражение в допълнението
към въззивната жалба, въззивният съд обстойно
обсъди действията на пострадалия и подсъдимия относно обстоятелството, че в началото на конфликта
именно Ц. Й. е взел своя нож и се насочил с него към подсъдимия. В този първоначален момент е очевидно, че е
било налице нападение спрямо подсъдимия. Видно обаче от допълнителната съдебно
медицинска експертиза ударите са били нанесени със значителна сила и експертите
категорично отхвърлиха версията на подсъдимия, която той се опита да лансира и
пред въззивната инстанция, че нараняванията на пострадалия са получени в
момент, в който подсъдимият Й.Ф. се е опитвал да му отнеме ножа. Това води до
извода, че нанасяйки установените увреждания, вкл. и тези, които са в пряка
причинна връзка с настъпилата смърт, за да може това да бъде сторено със
силата, която описват експертите, ножът, който първоначално се намирал у
пострадалия вече е бил отнет. Това означава, че нападението е било прекратено.
След като това е така, то нападнатият, в случая подс. Й.Ф., се е превърнал в
нападател и следователно не е действал при условията на неизбежна отбрана
/Р-476-2003, І н.о./.
Отделно от това, самото
физическо състояние на пострадалия, предвид изпития алкохол и наличието
единствено на защитни наранявания по неговите крайници водят до извода, че в
конкретната фактическа обстановка е нямало никакво основание да се счита, че
нападението може внезапно да бъде възобновено.
Ето защо съдът счита,
че няма основание за приложение на хипотезата на чл. 12 НК и съответно
основание за преквалификация на деянието по чл. 119 НК.
Не може да бъде споделен доводът на защитата
за наличие на афект у подс. Й.Ф. по време на извършване на деянието. С оглед на
това възражение от страна на въззивната инстанция беше поставена допълнителна
задача към съдебно - психиатричната експертиза.
Според заключението на вещото лице Р.Ц. /л. 56
ВНОХД/ по време на инцидента поведението на подс. Й.Ф. не се е дължало на
наличието на така нар. физиологичен афект, а на личностните му особености и
алкохолното повлияване, поради което възможността му правилно да ръководи
постъпките си и да взема правилни решения, не е била нарушена.
Не са налице данни за възникнали такива емоции
по време на инцидента, които да обуславят състояние, отговарящо на категорията
„уплаха и смущение“, поради което подсъдимият да е бил лишен от възможността да
взема адекватни решения и да осъзнава ясно решението на своите действия и да
ръководи постъпките си.
Не може да бъде
възприет доводът на защитата, според който по делото не е изяснено психическото
състояние на пострадалия.
По време на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд е била назначена психиатрична експертиза
по писмени данни. Видно от заключението на вещото лице М.П./л. 102 НОХД/,
пострадалият Ц. Ф. не се е водил на диспансерно наблюдение в ЦПЗ П.. Здравословният
му статус към момента на инцидента подробно е описан в експертизата, която беше
коментирана по-горе.
Експертът обаче е
категоричен, че по време на обсъжданото деяние, поведението на Ц. Ф. е било
определено от спецификите на променената от алкохолен тип личност, предходни
неудоволствени нагласи, преценката на конкретната ситуация е била улеснена от
количеството приет алкохол.
При посочената правна
квалификация Пловдивският апелативен съд счита, че така наложеното наказание на
подс. Й.Ф. правилно е преценено, като размер при наличие на лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчетени са чистото съдебно минало на подсъдимия,
признанието на вината и искреното съжаление за стореното.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства не могат да не бъдат отчетени множеството нанесени
телесни повреди, извън тези които са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Освен това, настоящата инстанция счита, че при определяне
размера на санкцията не е без значение времето, мястото и обстановката при
нейното извършване, вкл. и първоначалното желание на подсъдимия да заличи
следите и организира максимално бързо погребението на пострадалия, опитвайки се
да лансира версията, че смъртта е настъпила вследствие на това, че Ц. Ф. си е
прерязал вените.
Ето защо и въззивният
съд счита, че наложеното наказание в размер на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в максимална степен съответства както на специалната, така и на
генералната превенция, визирана в чл. 36 НК.
Неоснователен
е доводът на защитата, поддържан като алтернативна защитна позиция за
приложението на чл. 55 НК. Първоинстанционният съд правилно е стигнал да извод,
че предвид наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
санкцията следва да се определи малко над минимума при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Те обаче не са нито многобройни, нито е налице
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
Правилно на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС, съдът е постановил така наложеното на подсъдимия наказание да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
Законосъобразно на
основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 НК е приспаднато
времето, през което подс. Й.И.Ф. е бил задържан под стража, считано от
14.07.2019 г. до влизане на присъдата в законна сила, който срок следва да му бъде зачетен като
изтърпяна част от наказанието лишаване от свобода.
Гражданските искове са
с правно основание по чл. 45 ЗЗД.
Не може да приеме
възражението на защитата, че определеният размер на присъдените обезщетения е
завишен.
С основание е
преценено, че майката на пострадалия А.Л. е претърпяла сериозни болки и
страдания, в резултат на смъртта на сина си. По делото са представени
съответните доказателства за тяхната трайна връзка и очевидно е понесла тежко
смъртта на сина си. В тази насока определеният размер на присъденото
обезщетение е напълно справедлив, като подсъдимият е осъден да й заплати сумата
от 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от извършеното от подсъдимия деяние по чл. 116 ал. 1 т. 3 пр. 3 вр. чл.
115 НК.
По отношение на И.Ф.,
брат на пострадалия, съдът правилно е отчел, че същият живее в отделно
семейство, но въпреки това е претърпял сериозни неимуществени вреди от смъртта
на брат си. Двамата са си помагали при нужда и същият тежко е изживял загубата
на пострадалия, поради това и размерът на определеното обезщетение в размер на
50 000 лв. от датата на увреждането, също е напълно справедлив.
Въззивната инстанция
счита, че по отношение на уважения размер на този граждански иск волята на
Пловдивския окръжен съд е безпределно ясна. Определената сума е именно в размер
на 50 000 лева, т. е. гражданският иск е уважен в пълен размер така, както
е претендиран. Изписаната сума цифрово в мотивите към присъдата /л. 137 абзц. 4
НОХД/ е досадна техническа грешка, тъй като след това словесно, а и малко
по-нагоре в мотивите, изрично е посочено, че се присъжда пълният предявен
размер от 50 000 лева, както е отразено и в молбата на гражданския ищец
/л. 24 НОХД/.
Направените по
делото разноски са правилно изчислени и законосъобразно са възложени в тежест
на подсъдимия по реда на чл. 189 ал.3 НПК.
Пред настоящата
инстанция са направени разноски в размер на 1971 лв. за експертизи, които подс.
Й.Ф. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пловдивския апелативен съд.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице
основания за отмяна или изменение на така постановената присъда, на основание
чл. 338 НПК, Пловдивският апелативен съд и
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000/24.08.2020 г. по НОХД 155/2020
г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Й.И.Ф. да
заплати направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 1971
лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен
съд.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
петнадесетдневен срок пред ВКС от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.