№ 16404
гр. С., 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.С
при участието на секретаря В.В.М
като разгледа докладваното от В.М.С Гражданско дело № 20221110120916 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я“ № 23 Б, срещу С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“,
ул. „З.З“ № ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищцовото дружество спрямо
ответника съответно за: 1./ сумата от 222,17 лева – главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „В.“ № ****** 3, тавански апартамент, с
абонатен № ********, 2./ сумата от 14,76 лева – главница, представляваща неплатена цена
на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г., до
окончателното плащане, 3./ сумата от 39,29 лева – мораторна лихва върху първата главница
за периода 31.01.2019 г. – 21.05.2021 г., и 4./ сумата от 2,83 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 01.07.2018 г. – 21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г. по ч. гр. д. № 31588/2021 г. по описа на СРС, 29
състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от
договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се,
че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този
период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи
1
и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С.
П. И., чрез назначения по делото, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител
адвокат В.И., САК, с изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот. Поддържа, че по делото липсват
данни за фирмата, осъществяваща дялово разпределение в процесната жилищна сграда,
както и доказателства, че ищецът е предоставил тази услуга или е заплатил същата на трето
лице. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
С определение № 18189/26.04.2023 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца „П.И“ ООД. С писмена молба от
10.05.2024 г. третото лице – помагач изразява становище за основателност на исковите
претенции.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е изискано и приложено заповедно дело № 31588/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, видно от материалите по което
производството е било образувано по повод на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Т.С“ ЕАД на 03.06.2021 г., срещу С. П. И. и В.П.С
за заплащане при условията на разделност – по ½ всяка, на следните суми: 1./ 444,34 лева
– главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
бул. „В.“ № ****** 3, тавански апартамент, с абонатен № ********, 2./ 29,53 лева –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 03.06.2021 г., до окончателното плащане, 3./ 78,58 лева – мораторна лихва върху
първата главница за периода 31.01.2019 г. – 21.05.2021 г., и 4./ 5,66 лева – мораторна лихва
върху втората главница за периода 01.07.2018 г. – 21.05.2021 г., както и сторените по делото
разноски.
С Разпореждане от 18.06.2021 г. заповедният съд е разпоредил издаване на заповед за
изпълнение за горепосочените суми срещу длъжниците С. П. И. и В.П.С.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата С. П. И. е депозирала възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, в което е заявила, че не дължи заявените парични суми,
тъй като соченият за топлоснабден имот е продаден, за което са представени писмени
доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****,
дело № 174/2021 г. на нотариус М.И.А, с рег. № 260 на НК.
По делото не са представени доказателства за подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение от длъжника В.П.С, поради което издадената срещу нея заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е влязла в сила.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване на вземанията си по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 18.06.2021 г. срещу длъжницата С. П. И..
По делото е представен и приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по завещание ***, том XII, дело № ** от 27.05.1964 г. на нотариус Х.О, I
нотариус при Софийски народен съд, с който С.И.А.ова е призната за собственик на
таванския етаж от сградата на бул. „С.“ № 50, с площ от 120 кв. м.
По делото е представено Удостоверение за наследници на С.И.А.ова, видно от
което тя е починала на 27.10.2013 г., като е оставила за свои наследници по закон следните
лица: С. П. И. – дъщеря, В.П.С – дъщеря.
По делото е представен и приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
***, том I, рег. № ****, дело № 174/2021 г. на нотариус М.И.А, с рег. № 260 на НК, с който
С. П. И. и В.П.С – като продавачи, са прехвърлили на С.П.П и Е.Л.К – като купувачи,
правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот: апартамент, находящ
2
се в гр. С., район „Т“, на таванския етаж в жилищната сграда на бул. „В.“ № 50, с площ от
120 кв. м. /подробно индивидуализарн/, срещу заплащане на продажна цена в размер на 100
000 евро. Видно от отбелязванията, направени в нотариалния акт, продавачите са се
легитимирали като собственици на прехвърления имот, чрез Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по завещание ***, том XII, дело № ** от 27.05.1964 г. на
нотариус Х.О, I нотариус при Софийски народен съд, и Удостоверение за наследници на
С.И.А.ова. С оглед на което и при липсата на доказателства в обратния смисъл, настоящият
съдебен състав приема, че е налице идентичност между имота, индивидуализиран в
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание ***, том XII,
дело № ** от 27.05.1964 г. и този, индивидуализиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № 174/2021 г., респ. съдът приема, че с
откриване на наследството на С.И.А.ова и по силата на наследственото правоприемство
нейните дъщери С. П. И. и В.П.С са придобили правото на собственост върху процесния
имот – при равни квоти от по ½ идеална част, с което са се разпоредили чрез
разпоредителната сделка от 26.03.2021 г.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 30.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., бул. „В.“ №
******жните собственици са взели решение да се сключи договор с „ПМУ – С. 98“ ООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим
на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
По делото е представено и прието Удостоверение, издадено от „ПМУ С. – 98“ ООД,
в потвърждение на обстоятелството, че към 10.02.2002 г. посоченото дружество е сключило
индивидуални договори с етажните собственици в сградата, находяща се в гр. С., бул. „В.“
№ 50.
С молба от 10.05.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя справки за
използвана топлинна енергия в процесния имот – за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и
за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., в които като клиент за имот с абонатен № ******** е
посочен „ЦЕМК“ ООД, както и 2 броя протоколи за отчет на уреди, с посочено за абонат
отново „ЦЕМК“ ООД.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С.,
бул. „В.“ № 50 е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер,
който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото
количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. През процесния период в имота с абонатен № 353 070 не са били начислявани
суми за ТЕ за отопление на имот – поради деремонтирани/затапени радиатори, нито за ТЕ
за битово горещо водоснабдяване – поради занулени показания на водомера за топла вода,
а единствено са начислявани суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на
съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата
ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При
извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за
потребена ТЕ възлизат на 465,23 лева по прогнозно потребление и 71,80 лева за получаване
от абоната, т. е. общо 393,43 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено
плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото разпределение за
разглеждания период е извършвано от третото лице, като в заключение експертът е посочил,
че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал
метрологични проверки през две години, относими към исковия период. Съдът кредитира
експертното заключение като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област.
3
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК заключение на вещото лице В. Д. П. по допуснатата съдебно–счетоводна
експертиза (ССчЕ), съгласно констатациите на което липсват данни за постъпили суми за
покриване на начислените суми за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
4
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В разглеждания случай, от представените по делото и неоспорени от ответната страна
писмени доказателства – Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
завещание ***, том XII, дело № ** от 27.05.1964 г. на нотариус Х.О, I нотариус при
Софийски народен съд, Удостоверение за наследници на С.И.А.ова и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № 174/2021 г. на нотариус
М.И.А, с рег. № 260 на НК, се установява, че с откриване на наследството на С.И.А.ова –
починала на 27.10.2013 г., и по силата на наследственото правоприемство С. П. И. и В.П.С
са придобили правото на собственост върху процесния имот – при равни квоти от по ½
идеална част, с което са се разпоредили чрез сключването на договора за продажба от
26.03.2021 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I,
рег. № ****, дело № 174/2021 г. на нотариус М.И.А, с рег. № 260 на НК. Следователно в
процесния период, обхващащ времето от м.05.2018 г. – м.04.2020 г., същите са били
съсобственици на имота /доколкото са се разпоредили с вещните си права върху него едва
през 2021 г. – след края на исковия период/. С оглед на това съдът приема, че ответницата С.
П. И. е била потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ в
процесния период, респ. същата е имала качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от
14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение. В
тази насока и с оглед възраженията на ответната страна, че процесният абонатен номер се
води на името на трето за делото лице – „ЦЕМК“ ООД, а не на нейно име, съдът намира за
нужно да отбележи, че посоченото обстоятелство е ирелевантно за спора, доколкото, както
вече се изтъкна по-горе, качеството на ответницата на потребител на ТЕ се извлича от
притежаваното от нея вещно право върху процесния имот /за което по делото са ангажирани
безспорни доказателства, вкл. ответницата конклудентно сама признава този факт във
възражението по чл. 414, ал.2 ГПК, твърдейки че се е разпоредила с вещните права върху
топлоснабдения имот през 2021 г., за което представя доказателства/, а не от фактическото
ползване на последния.
С оглед горното се налага изводът, че за исковия период между главните страни в
процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на ТЕ
за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
5
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокола от
общото събрание на етажната собственост от 30.08.2002 г. и представените от ФДР
индивидуални справки за използвана топлинна енергия и протоколи за реален отчет, е, че
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. С., бул. „В.“, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач по делото.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В конкретния случай, при съвкупен анализ на събраните писмени доказателства и
заключението на СТЕ се установява, че в исковия период в имот с абонатен № ******** е
доставяна и потребявана единствено ТЕ, отдадена от сградна инсталация. От констатациите
на вещото лице се установява, че сумите за ТЕ за сградна инсталация са начислявани при
съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем
обем на сградата ЕС. Вещото лице е заключило, че дяловото разпределение е извършено
съобразно нормативните изисквания, като претендираните суми като стойност на доставена
ТЕ са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите през
исковия период цени, а общият топломер е бил годно измервателно средство на постъпилата
в абонатната станция ТЕ. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 465,23 лева по прогнозно
потребление и 71,80 лева за получаване от абоната, т. е. общо дължимата сума възлиза на
393,43 лева. При тези доказателства съдът приема, че за процесния период до имота е
доставяна ТЕ съобразно уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно
в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Поради това искът за
главница за ТЕ е доказан по основание и по размер до сумата от ½ /съобразно обема на
притежаваните от ответницата вещни права върху имота/ от 393,43 лева, т. е. до
размера на сумата от 196,71 лева – до който размер искът следва да се уважи, като за
горницата до пълния предявен размер от 222,17 лева следва да се отхвърли.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
6
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
С договора от 13.11.2007 г., сключен между ищеца и третото лице – помагач
/констатации за който се съдържат и в изслушаната СТЕ/ страните са договорили заплащане
от "Т.С" ЕАД на извършваните услуги по дялово разпределение.
Въз основа на представените с молба от 10.05.2024 г. от фирмата за дялово
разпределение справки за използвана топлинна енергия и протоколи за отчет, както и
констатациите на вещото лице по неоспорената СТЕ, съдът приема, че услугата дялово
разпределение е била реално извършвана в процесния период, респ. намира за
неоснователни доводите на ответницата в противния смисъл, доколкото те не кореспондират
с доказателствения материал по делото и конкретно със заключението на СТЕ, констатирало
единствено, че в исковия имот не е извършвано дялово разпределение от съществуващите в
имота 4 броя ИРРО поради тяхното деремонтиране, без обаче последното да изключва
разпределението на ТЕ за сградна инсталация.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявеният иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и размер от ½ от 29,53
лева, т. е. до размера на 14,76 лева.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „Т.С“
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
7
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за исковия период не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 31.01.2019 г. до 21.05.2021 г. възлиза на 46,01 лева. С оглед принципа на
диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сума в по-нисък размер, искът му за
мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ следва да се уважи в пълния предявен
размер от 39,29 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
03.06.2021 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Такива в случая се
претендират единствено от ищеца, поради което единствено в негова полза следва да се
присъдят такива.
Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят сумата
в размер на 33,69 лева – разноски за заповедното производство и сумата в размер на
1 127,77 лева – разноски за исковото производство, в т. ч. държавна такса, депозит за СТЕ,
ССчЕ и възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК *******, със
8
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Я" № 23 Б, срещу С. П. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „З.З“ № ***, обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че С. П. И., ЕГН **********, дължи на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от
196,71 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., бул. „В.“ № ****** 3, тавански апартамент, с абонатен № ********, сумата от 14,76
лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
една главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г., до окончателното плащане, сумата от 39,29 лева
– мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода
31.01.2019 г. – 21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 18.06.2021 г. по ч. гр. д. № 31588/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимостта на цена на доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 196,71 лева до пълния предявен размер от 222,17 лева, както и иска за
установяване дължимостта на обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за
услуга дялово разпределение в размер на 2,83 лева за периода 01.07.2018 г. – 21.05.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г. по ч. гр. д. №
31588/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „З.З“ № ***, да
заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ №
23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 33,69 лева – сторени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 31588/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата от
1 127,77 лева – сторени разноски в исковото производство по гр. д. № 20916/2022 г. по описа
на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С” ЕАД – „П.И“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9