О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер№ 1107 Година 2021, 16.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ
състав
след като разгледа в закрито съдебно заседание на
16.07.2021г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
и като изслуша докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЯВОР КОЛЕВ ЧКАН дело номер
1895 по описа за 2021 година, и като обсъди :
Производство по чл.229 и сл. АПК във вр.
с чл.63 ал.2 ЗАНН.
Постъпила е частна жалба от Н.П.
*** срещу разпореждане №3974 от 18.06.2021г. по а.н. дело №3195/2021г. по описа
на Районен съд – Пловдив, V н. състав, с което е върната като нередовна частна
жалба на същия срещу разпореждане №3124 от 13.05.2021г., с което е оставена без
разглеждане жалбата на П. срещу глоба с фиш №********** на Община – Пловдив и е
прекратено производството по делото.
Пловдивският административен
Съд – двадесет и първи състав, след ка-то разгледа по отделно и съвкупност
наведените с частната жалбата основа-ния, намира същата за процесуално
ДОПУСТИМА, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Състав на Районен съд – Пловдив върнал като нередовна частна жалба на П. срещу разпореждане №3124 от
13.05.2021г., с което е оставена без разглеждане жалбата на същия срещу глоба с
фиш №********** на Община – Пловдив и е прекратено производството по делото,
като е приел, че не са изпълнени указанията на съда и не е внесена дължимата
държавна такса за обжалване в размер на 30 лева.
Настоящият състав намира изводите и позоваването на
първостепенния съд – за правилни.
Съгласно действащата разпоредба на чл.63 ал.1, изр. второ ЗАНН „Решението
подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на главадванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс“, като според ал.2 „В предвидените от закона
случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи
на обжалване с частна жалба“.
Т.е. за реда за касационно оспорване на
подобни прекратителни определения, приложими са правилата на АПК досежно
администриране на частните касационни жалби, вкл. и за условията за тяхната
допустимост.
Именно в тази връзка с разпореждане №3486 от
01.06.2021г. първостепенният съд е дал ясни и конкретни указания на П. да
представи доказателства за внесена дължима държавна такса за обжалване на
прекратителното му определение в размер на 30 лева по сметката на
Административен съд – Пловдив.
От страна на частния жалбоподател се оспорва
дължимостта на такава такса, тъй като счита, че след като за основното
производство такава не се дължи, то по аналогия за закона такава не би следвало
да се дължи и за частната му жалба.
Последното съждение разбира се има резон, но
следва на първо място да се държи сметка за конкретната позитивно-правна уредба
в ЗАНН и АПК.
Доколкото в ЗАНН уредба не е налице, то с
оглед посочената по-горе препратка, приложими са правилата на АПК.
Съгласно Глава XIII(касаеща производствата по проверка на
определенията и разпорежданията) „За
производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за
граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи
такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално
осигуряване и подпомагане“. Пита се следва
ли това да означава, че такса се дължи във всички случаи, вкл. и за
производствата във връзка със ЗАНН, след като за основните такава не се дължи.
Сравнявайки разпоредбата за частните производство по
ЗАНН, с тези за основното, то в чл.227а ал.5 АПК изрично е посочено(с уредбата от 01.01.19г.), че „Алинеи 1 – 4 не се прилагат в касационното производство
по реда на Закона за административните нарушения и наказания“. Т.е. за разглеждане на касационните
жалба не се дължи внасяне на каквито и да е държавни такси от никоя от
страните.
Не така стои обаче въпроса за частните производство.
На първо място в цитираната вече новела на чл.235а АПК
няма предвидено изключение, а освен това в чл.236 АПК е посочено твърде ясно,
че „Доколкото в
тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се
прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл.
227а, ал. 1, 3, 4 и 5“. Или недвусмислено чл.227а ал.5 е посочен като неприложим в частните производства, т.е. че за тези производствата
по ЗАНН не се прилага несъбирането на държавна такса.
Това се подкрепя и от извършеното последващо изменение с
ДВ бр.94/ 2019г. на чл.236 АПК, в частта на посочения първоначален чл.227а,
като тази последваща редакция изрично изброи неприложимите алинеи, като посочи
като субсидиарно приложима само тази на чл.227а ал.2 АПК – досежно
освобождаването от внос на държавна такса от прокуратурата за подаване на протест,
както и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства
да я заплатят.
Или ако чл.227а ал.2 АПК е приложим в частните производства,
то той не би имал смисъл, ако и без друго в частното производство по ЗАНН ДТ
така и не се дължи(освобождаване
има само, ако принципно се следва ДТ).
Или посочената от П. аналогия на закона не може да бъде
приложена, поради наличието на изрична правна уредба на въпроса към настоящия
момент, която правилно е била съобразена от районния съдия.
С оглед изложеното, Съдът намира, че от страна на
Районния Съд е постановен правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХХІ състав :
О П Р
Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №3974 от 18.06.2021г. по а.н. дело № 3195/2021г. по описа на Районен съд
– Пловдив, V н. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.