Протокол по в. гр. дело №413/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 523
Дата: 24 септември 2025 г. (в сила от 24 септември 2025 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20255200500413
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 523
гр. Пазарджик, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20255200500413 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателите И. В. Н., Г. Г. Г. и К. С. Р. редовно призовани, не се
явяват. За тях се явява адв. С. М., редовно упълномощен.
За ответника П. Б. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. И. Б., с пълномощно по делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 283/14.03.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220102605
по описа на Районен съд – Пазарджик Е ОТХВЪРЛЕН иска, предявен от И. В.
Н., ЕГН **********, от с. В., общ. С., ул. "Д." № **, Г. Г. Г., ЕГН **********,
от с. В. ул. "Д." № **, и Х. Н. Г., ЕГН **********, представляван от майка си
К. С. Р., двамата от гр. П., ул. "И." № *, срещу П. Б. Г., ЕГН **********, от с.
Л., общ. С., ул. "Ч." № **, за признаване на установено по отношение на
ответника, че тримата ищци са собственици на двуетажна масивна жилищна
1
сграда със застроена площ от 90 кв. м. (описана от вещото лице по делото като
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 65,90 кв.м и
едноетажна пристройка с площ 22 кв.м), намираща се в УПИ V-122 в кв. 23 по
действащия план на с. Лозен, и за осъждането на П. Б. Г. да предаде на ищците
владението на гореописаната жилищна сграда.
ОСЪДЕНА Е И. В. Н. от С. В., общ. С., Г. Г. Г. от С. В. и Х. Н. Г.,
представляван от майка си К. С. Р., двамата от гр. Първомай да заплатят на П.
Б. Г. сумата 1650 лв., представляваща разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И. В. Н., Г. Г.
Г. и К. С. Р., чрез адв. М. с изложено оплакване за неправилност поради
нарушение на материалния закон и незаконосъобразност. Основният довод,
който е изложен за неправилност на решението е, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че тъй като жилищната сграда от 45 кв.м.,
построена в парцела по плана на с. Лозен посочен във въззивната жалба, към
момента на развалянето на договора е погинала и тя не съществува. На нейно
място е построена нова жилищна сграда и спрямо нея не следва да се прилага
правилото на приращението по чл. 92 от ЗС. Т.е. приращението би било
приложимо само и единствено, ако правото на собственост върху
новопостроената жилищна сграда, не е възникнало на друго основание,
твърдят въззивниците. В този смисъл, въз основа на своето право на
собственост, Г. Николов Г., който е построил новата жилищна сграда е станал
собственик вследствие не на нотариалния акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, а на самостоятелно основание. В подкрепа на
този си извод, въззивниците анализират събраните по делото доказателства и
обосновават твърдението си, за неправилност на решението. Искането е
решението да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по
същество, като приеме, че ако не се докаже в пълен размер правото на
собственост на наследодателя на ищците, то следва да се изследва въпроса за
правото на собственост в съответната идеална част, съобразно наследяването.
С въззивната жалба се прави доказателствено искане, да се приеме нотариален
акт от 1983 г., за правото на собственост на Никола Илиев и Мария Илиева, с
твърдение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
тъй като, първоинстанционния съд не е указал на страната, че не ангажира
2
доказателства за това обстоятелство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, от името на моя доверител,
поддържам подадената въззивна жалба. Моля да приемете като доказателство
по делото, приложения с въззивната жалба - нотариален акт за недвижим
имот. Считам, че този нотариален акт е титула за собственост и след като е
развален нотариалния акт за договора за издръжка и гледане, това е техния
нотариален акт, който им следва правото на собственост, затова считам, че е
следвало да бъде приет по първоинстанционното дело, за да може да се
съберат всички факти и обстоятелства относно правото на собственост на Н. и
на М..
Адв. Б.: Уважаеми окръжни съдии, оспорваме подадената въззивна
жалба. Поддържаме подадения отговор. Нямаме доказателствени искания.
Няма да сочим нови доказателства. Относно доказателственото иска на
колегата, считам, че не е относимо към делото, тъй като още с отговора на
исковата молба аз поисках от съда, но той не се произнесе. Те имат съставени
нотариални актове за собственост, в последствие. Приложения такъв, считам,
че към настоящия момент е неотносим, тъй като няма спор относно
наследствените права, затова ще ви моля да не го приемате.

След съвещание, съдът намира, че доказателственото искане за
приемане като писмено доказателство по делото на нотариален акт за
собственост от 1983 г., е неоснователно. На първо място, съдът не констатира
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при
разпределяне на доказателствената тежест. Така поисканото писмено
доказателство не представлява необходимо такова за изясняване на правния
спор, поради което не е било задължение на съда да указва на страната, че
конкретно за това обстоятелство, същата не ангажира писмени доказателства,
поради което приемането на нотариалния акт във въззивното производство е
недопустимо, поради преклузията на чл. 266 от ГПК, ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не приема като писмено доказателство във въззивното производство,
нотариален акт от 1893 г., указващо правата на собственост на Н. и М. И.

Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, представям спистк с разноски.
Предвид събраните доказателства, моля да отмените решението на
3
първоинстанционния съд като неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост и да постановите ново решение, съобразно петитума
изложен във въззивната ни жалба. Претендирам разноски и за двете
инстанции. Моля да ми дадете срок за писмена защита, като в обобщен вид
само ще изложа, че считам решението на първоинстанционния съд за
неправилно, тъй като спрямо него и спрямо казуса не следва да се прилага
правилото на чл. 92 от ЗС, тъй като след прехвърлянето на 45 квадратната
жилищна сграда, тя е съборена от Г. Г. и е построена нова сграда, спрямо
която, в последствие при развалянето на договора за издръжка и гледане от 86
г., не се е върнал в патримониума на М. и Н., които са негови праводатели, тък
като жилищната сграда е съборена. За тях е съществувала правната
възможност да искат да им се присъди равностойността на вече погиналата
вещ, поради което считаме, че собствеността за Г. Г. е възникнала въз основа
на построяването на жилищната сграда, а не въз основа на алеторния договор,
поради което с развалянето на договора не следва да отпада и неговото право
на собственост върху сградата. След неговата смърт, моите доверители, а и
след смъртта на един от синовете му, са станали собственик на построената
жилищна сграда, като все пак, ако се приложи чл. 92 от ЗС, считаме, че
доверителите ми също са наследници на М. и Н. Г.и и са придобили също
идеални части от жилищната сграда, поради което е следвало
първоинстанционния съд е следвало да обсъди този въпрос и да осъди П. Г., за
който от свидетелските показания се установи, че живее в процесната
жилищна сграда, без да има правно основание за това, тъй като де факто Х. Г.
и Г. Г. притежават идеални части от нея, в следствие на наследяване по право
на замесване от своя баща, поради което считам, че решението и в тази си част
е неправилно и моля да го отмените и да постановите ново решение.
Адв. Б.: Уважаеми окръжни съдии, представям списък с разноски по чл.
80 от ГПК. Ще Ви моля да оставите въззивната жалба без уважение и да
потвърдите решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на процесуалния и
материалния закон, поради съображения изложени в писмени бележки, които
моля да приемете.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА списъците на разноските по чл. 80 от ГПК, представени от
пълномощниците на страните, както и представените от адв. Б. писмени
бележки.
ДАВА едноседмичен срок от днес на адв. М. за представяне на писмена
защита.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в едномесечен срок от днес.
4
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________

5