№ 1314
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110216486 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16486
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. В. против Наказателно постановление № 42-
0002615/15.10.2021 г., издадено от Ч.А.К. – Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“, гр. София, с което на В. И. В. на основание чл. 93в, ал. 11
от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 34, § 3, буква б“ от Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лв., за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е В. И. В., който в
подадена жалба релевира доводи за отмяната му. Сочи се, че в периода от време, който е
посочен в наказателното постановление, водач на ППС е било друго лице, поради което
твърди, че отговорността му е ангажирана неправилно.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят – В.
И. В., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
1
страните, приема за установено следното:
На 08.09.2021 г., около 14:45 часа, в гр. София, Околовръстен път, с посока на
движение към гр. Нови Искър, жалбоподателят В. И. В., в качеството си на водач на влекач
„МАН“, с рег. № *** и полуремарке с рег. № Е 2333 ЕЕ, извършвал обществен
международен превоз на товари с маршрут Гърция – гр. Нови Искър.
На около 100 м., след хотел С.“, в гр. София, жалбоподателят В., бил спрян за
проверка от свид. Г. Г. Д. - инспектор в РД „АА“ - гр. София, който изпълнявал служебните
си задължения заедно с А.С. също от РД „Автомобилна администрация“ София. В хода на
проверката, контролните органи установили, че жалбоподателят В. не е въвел ръчно,
автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил извън превозното
средство и не е бил в състояние да използва тахографа, за периода от 18:00 часа на
16.08.2021 г. до 16:15 часа на 21.08.2021 г. В посочения период жалбоподателят В. бил в
почивка. В хода на проверката жалбоподателят В. не представил и контролен талон към
свидетелството си за управление на МПС.
При тази хронология, свид. Г. Д. съставил АУАН Серия А-2012 № 293710/08.09.2021
г. за извършено от В. В. нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент 165/2014 и на чл.100,
ал.1, т. 2 ЗДвП. Същият е бил предявен на нарушителя В., който го подписал без вписани
възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на така
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 42 – 0002615 от 15.10.2021 г., с което на
основание чл. 93в, ал. 11 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв., както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. Постановлението било
връчено на жалбоподателя на 08.11.2021 г., а жалбата против него е подадена на 16.11.2021
г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Г. Д., приложение удостоверение за дейност, разпечатка на
дигиталната карта на водача, Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., Заповед № 589/310/2020 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. Д., като логични и достоверни, от които
се извежда дата, място и начин на извършване на проверка спрямо жалбоподателя. Видно от
данните от дигиталния тахограф, жалбоподателят в процесния период, не е управлявал ППС,
което се подкрепя от приложеното удостоверение за дейности от 21.08.2021 г., което
доказва, че жалбоподателят в периода от 16.08.2021 г. до 21.08.2021 г. е бил в
отпуск/почивка.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална
компетентност на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
2
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Двата основни за настоящото производство акта, са издадени от компетентни органи.
Оспорваното наказателно постановление е издадено от директора на РД „АА“, съгласно
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в
присъствие на един свидетел и на нарушителя, а непосредствено след това му е надлежно
връчен. Същите за изготвени в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове, в писмена форма и
съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Относно нарушението по т. 1.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. В. е ангажира за
нарушение на чл. 34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния
транспорт.
От чл. 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 се извежда приложното поле на регламента, а
именно спрямо превозни средства, регистрирани в държава-членка, които се използват за
автомобилен превоз на пътници или товари и за които се прилага Регламент (ЕО) №
561/2006, какъвто се явява и настоящият казус. Видно превозното средство, управлявано от
жалбоподателя е оборудвано с тахограф, който работи с карта на водача, което пък
позволява да се идентифицира с точност водачът на превозното средство, а от друга страна
да се осигури прозрачност и проследимост на неговите действия.
В член 34, параграф 3, буква б) от Регламент № 165/2014 е предвидено, като
задължение на водачите, когато не са в състояние да използват функцията по автоматично
записване на дигиталния тахограф, с който е оборудвано превозното средство, периодите,
различни от времето на управление, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv),
т.е. периодите, които се отнасят до всяка „друга работа“, „периоди на разположение“ и
„почивки“, да се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно
въвеждане на данни, осигурено за тахографа. Информацията, която водачите са длъжни да
попълват, следва да съответства или на времето на непрекъснато управление и общото
време на почивка, „ако неговата дейност в момента е управление“, или на
продължителността на съответната дейност и общото време на почивка по време на работа,
ако неговата дейност в момента обхваща времето за почивка/отпуска.
Безспорно бе установено, че жалбоподателят В. не е вписал данни за осъществени от
него действия за периода от 18:00 ч. на 16.08.2021 г. до 16:15 ч. на 21.08.2021 г., доколкото
видно от разпечатката от тахографа, за този период няма данни, а същият обхваща периода
3
за предходните 28 дни, за който водачите са длъжни да съхраняват посочената информация.
Въпреки гореизложеното, в хода на осъществената спрямо жалбоподателя проверка,
контролните органи неоправдано не са осъществили своите задължения и са ангажирали
отговорността на жалбоподателя, преди да се запознаят обективно с осъществяваната от
него дейност. Целта на хармонизиране на законодателството в областта на транспорта не е
да бъдат налагани репресивни и възпиращи мерки, а да се осигури подобряването на труд и
условията на безопасност.
В тази последователност, съгласно член 36, параграф 3 от Регламент № 165/2014, при
осъществяването на проверки, контролните органи могат да осъществяват дейността си чрез
анализ на извлечените данни от тахографа или от картата на водача, или „ако това е
невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ“, с който се оправдава
неспазването на дадена разпоредба. В своята контролна дейност, наказващият орган е бил
длъжен да изиска и да обсъди всички такива и по конкретно представеното от
жалбоподателя - Приложение удостоверение за дейности от 21.08.2021 г., издадено от
предприятието, в което полага труд жалбоподателят, видно от което, периодът за който
липсва посочване на данни в дигиталния тахограф, жалбоподателят е бил в отпуск или
почивка. / в този смисъл и решение от 7 май 2020 г., C-96/19, EU:C:2020:353, т. 37 от
цитираната съдебна практика/.
Воден от горното съдът намира, че жалбоподателят В. не е осъществил така
вмененото му нарушение, тъй като е представил удостоверение, което съпътства данните от
тахографа и с което контролните органи са били длъжни да се запознаят и изтълкуват в
правилния смисъл, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено в
тази му част.
Относно нарушението по т. 2.
При проверката е установено, че жалбоподателят В. В. не е спазил императивното
изискване на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като не е представил контролен талон към
СУМПС, поради което правилно е ангажирана отговорността му.
Доколкото жалбоподателят е правоспособен водач и осъществява професионално
дейността си, то същият е съзнавал, че следва да носи всички предвидени в закона
документи, като от субективна страна е осъществил нарушението виновно.
Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, наказва се с глоба в размер на 10 лв., водач, който
не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Размерът на
глобата е в абсолютно определен размер, от което следва, че наказващият орган правилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя В..
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна, но липсва
своевременно направено искане или доказателства, в тази насока, поради което и съдът не
следва да присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, Софийски районен
4
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002615/15.10.2021 г., издадено от
Ч.А.К. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София в
частта, с която на В. И. В. на основание чл. 93в, ал. 11 от Закон за автомобилните превози е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лв., за
нарушение на чл. 34, § 3, буква б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 4 февруари 2014 година.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0002615/15.10.2021 г., издадено
от Ч.А.К. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София, в
останалата му част, с която на В. И. В. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 /десет/ лв., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5