№ 686
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107924 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Ищецът *** е подал пред ПлРС искова молба против М. П. В. ЕГН
********** и В. В. В. ЕГН **********, с която претендира ответниците да
бъдат осъдени да заплатят както следва: ответницата М. П. В. - сума за
консумирана и незаплатена топлинна енергия, в използван с търговска цел
имот, находящ се в ***, представляващ търговска площ, с която се е
обогатила за сметка на ищеца в размер от 82.40 лева - главница за периода от
01.11.2016г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата, представляваща 1/8 част от целия размер на задължението;
ответникът В. В. В. - сума за консумирана и незаплатена топлинна енергия, в
използван с търговска цел имот, находящ се в ***, представляващ търговска
площ, с която се е обогатил за сметка на ищеца в размер от 576.79 лева -
главница за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, представляваща 7/8 части от целия
размер на задължението. Ищецът твърди, че двамата ответници са
наследници на ***, ЕГН **********, че са придобили в наследство ***,
1
находящ се в ***, при следните квоти: В. В. В. - 7/8 идеални части и М. П. В. -
1/8 идеална част. Твърди се, че в имота е била ползвана ТЕ, отдадена от
ищеца, че ответниците са „небитов клиент“, че за доставката на ТЕ няма
сключен договор между страните, поради което се касае за неоснователно
обогатяване на ответниците в общ размер на 659.19 лв., която представлява
равностойността на ТЕ, доставена до ползвания от ответната страна
недвижим имот за периода от 01.11.2016 г.-31.10.2021 г. Счита, че
ответниците дължат сумите за използвана топлинна енергия на основание чл.
55 от ЗЗД, и моли съда да ги осъди да заплатят исковите суми поради
обогатяването им без основание. Претендира разноски.
Ответниците заявяват, че считат исковете за допустими и частично
основателни. Не оспорват посочените идеални части в собствеността на
имота. Твърди се, че многократно са посещавали ищеца с желание да заплатят
задълженията си, но са възразявали, че част от тях са погасени по давност,
като считат, че давността е тригодишна, а претенцията е за пет години.
Считат, че не са станали причина за завеждане на делото, и са съгласни да
заплатят сумите, само ако им бъде посочен техния размер за три години
назад.
При преценката на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, а и
видно от приложените по делото и по присъединеното ***, ***, и ***, на ***,
че собственици на топлоснабден обект – ***, находящ се в ***, са
ответниците М. П. В. и В. В. В., като двамата притежават собствеността върху
него на основание наследяване от наследодател ***, поч. на *** Не спорно
между страните, че по силата на наследяването, след смъртта на
наследниците ***, ***, ***, и В.В. – *** на ***, починал след ***а си и
***ата си, собствеността на имота е наследена при следните квоти – за В. В.
В. - 7/8 ид.ч. и за М. П. В. - 1/8 ид.ч.
Също така не се спори по делото, че имотът е топлоснабден, което е
видно от Препис-извлечение за консумираната, отчетена и потребена
топлоенергия в обекта за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2021г., която
възлиза на 659.19лв., от протокол от ***, за избор на топлинен счетоводител –
*** и впоследствие сключен между ЕС и топлинен счетоводител ***, от
споразумителни протоколи между ищеца и топлинния счетоводител, от
2
приложените фактури за исковия период за конкретния обект с ***.
Видно от нотариалният акт, предназначението на обекта е – ***, т.е.
потребяваната в него ТЕ не е за битови нужди. Поради горното, ответниците,
като собственици на такъв обект, независимо, че са физически лица, нямат
качеството на "Битов клиент" по смисъла на §1, т. 2а от ДР на Закона за
енергетиката, т.к не купуват топлинна енергия за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, за собствени битови нужди, а са "Небитов клиент",
т.к. използваната в ***а ТЕ е за небитови нужди, което качество е уредено
в§1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката. От анализа на двете дефинитивни
разпоредби от ДР на ЗЕ, следва, че законодателят е използвал като критерии
при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект
(физическо или юридическо лице); нуждите, за които той ползва/купува
енергия (битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното,
такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за
които се ползва или купува енергия, и в случая, при липса на възражения от
ответниците, че обектът – *** - се ползва за нужди, различни от
предназначението му, следва да се приеме, че той се използва за търговскщи,
а не за битови нужди. Оттам следва и че собствениците, в качеството им на
небитови клиенти, съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗЕ, следва да
са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие. Договорът се сключва при ОУ по чл.298, ал.1,
т.2 от ТЗ, които стават задължителни за страните по търговската сделка – ако
такава бъде сключена. Предвидената писмена форма е такава за
действителност на правоотношението, като в случая ищецът твърди, а
ответниците не отричат, че такъв не е сключван.
С оглед на горното, съдът намира, че след като страните не са сключили
писмен договор, съгласно изискването на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях
липсва възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната
отговорност на ответниците за заплащане на претендираните суми. Ето защо,
като не е установен източник на облигационно договорно отношение между
страните, и след като доказано в случая е ползвана услугата топлоснабдяване
на процесния имот, следва извод, че ответниците са получили недължима
услуга за сметка на ищеца – доставка на ТЕ за небитови нужди за процесния
3
период, и те дължат сумите за използваната ТЕ на основание чл. 55 от ЗЗД.
Първият фактическият състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото. Дължи се връщане на
всичко получено, с което получателят се е обогатил, и само когато е
невъзможно да се възвърне в натура неоснователно придобитото имущество,
дължи се заплащането на стойността му /т.4 от Постановление №1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Няма спор, че в случая не
може да бъде върната в натура претендираната ТЕ, поради което е дължима
нейната равностойност, а по делото не се твърди или доказва заплащане на
суми за ТЕ от страна на ответниците.
Единствения спорен по делото въпрос е – налице ли е изтекла
погасителна давност за заплащане на част от процесните суми за главница,
или по друг начин казано – дали давността за вземането на ищеца е
тригодишна или петгодишна. Доколкото съдът приема, че при ползването на
ТЕ в процесния имот не са налице договорни отношения между страните –
нито по силата на закона, както е при потребителите - битови клиенти, нито
по изрично сключен договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди, и отношенията между страните се развиват при хипотезата на
неоснователното обогатяване, то следва да се прилага общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД – с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая не се
касае за периодично плащане, посочено в чл. 111 б. „в“ ЗЗД, доколкото при
неоснователно обогатяване обстоятелството, че отдадената ТЕ се отчита на
един месец, не го прави периодично плащане, т.к. такава периодичност не е
рамкирана в договор, ОУ или закон. Едномесечния отчет в случая е начин, по
който доставчикът е приел да отчита потреблението за установяване на
доставената ТЕ за единица време, като тази единица би могла да бъде както
месец, така и половин, една година или на друг период, вкл. и целия
петгодишен период. Поради горното, съдът намира, че възражението на
ответниците за изтекла кратка тригодишна давност на вземането на ищеца за
част от сумите е неоснователно, доколкото предмет на делото не е
4
периодично задължение, възникнало на договорно основание, а вземане на
плоскостта на неоснователното обогатяване. За да можеха ответниците да се
позоват на кратката погасителна давност, е следвало те да сключат
индивидуален договор за продажба на ТЕ за небитови нужди, какъвто обаче
не е сключен.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че исковата претенция е
изцяло доказана и следва да бъде уважена против двамата ответника за
сумите, посочени в исковата молба.
При тези изводи на съда, искането на ищеца за присъждане на разноски
се явява основателно и следва да бъде уважено за сумата от общо 160лв., от
които ответникът следва да бъде осъден да заплати 140 лв., а ответницата –
сумата от 20.00лв. Възражението, че разноски от ответниците не се дължат,
т.к. не са станали причина за завеждане на делото са неоснователни, защото
не е налице нито една от двете кумулативни предпоставки на чл. 78 ал. 2 ГПК
– признание на исковете и плащане на исковите суми преди завеждане на
исковата молба, което в случая би могло да се счете като липса на причина за
завеждане на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, сума в размер на 82.40 лева за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, от 21.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, сума в размер на 576.79лева за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, от 21.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. П. В., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, направените по делото разноски в
размер на 20.00лв.
5
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, направените по делото разноски в
размер на 140.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6