Районна прокуратура гр. Лом е внесла Обвинителен акт
по досъдебно производство 866/2018 год. по описа на РУ МВР гр. Лом, респ. пр.
преписка № 1595/2018 год. по
описа на ЛРП срещу:
С.Н.С., ЕГН: **********, адрес: *** за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Подсъдимият С.Н.С. е обвинен в това, че:
На неустановена дата през месец октомври
2018 год. в с. Киселево, обл. Монтана, ***в
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1 бр. моторен трион
марка „Щил“ модел „36“ на стойност 200 /двеста/ лв. и
1 бр. ъглошлайф неустановена марка на стойност 25 /двадесет и пет/ лв., всичко
на стойност 225 /двеста двадесет и пет/ лв., от владението на Л.Ж.И., без
неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за
доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага
на съда да му наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК: „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”, за срок от две години и шест месеца, което да бъде ефективно
изтърпяно.
Подсъдимият не се явява в проведеното
съдебно заседание, като на осн. чл. 269, ал. 3 от НПК делото се разглежда и
решава в негово отсъствие. В съдебно заседание се явява назначеният му служебен
защитник - адвокат Н.Л. от МАК. Същата моли съда
да определи наказание при условията на чл. 55,
ал. 1 от НК: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от една година, което да бъде
ефективно изтърпяно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
С.С. е осъждан многократно
за извършени престъпления от общ характер. По НОХД № 262/2014 г. по описа на ОС
- Видин, с определение на от 16.10.2014 г. било одобрено споразумение, с което
на С. било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер па четири години,
което да изтърпи при първоначален строг режим. На 04.05.2018 г. С. изтърпял
така определеното наказание. Въпреки осъждането му и изтърпяното наказание
лишаване от свобода, продължил престъпната си дейност.
Подс. С. ***, но периодично посещавал майка си в с.
Киселево, обл. Монтана. Св. Л.Ж. ***, където в къщата съхранявал различни вещи,
сред които и моторен трион марка „Щил“, модел
„36", и ъглошлайф - неустановена марка. На
неустановена дата през месец октомври 2018 г. св. Ж. бил в имота си в с.
Киселево. По това време в селото бил и подс. С., на
гости на майка си. Отишъл до имота на св. Ж. и го помолил да му услужи с
моторен трион, но Ж. му отказал. С. не останал доволен, изчакал св. Ж. да си
тръгне и се върнал до къщата му. Успял да проникне вътре през незатворен
прозорец и взел описаните моторен трион и ъглошлайф, след което си тръгнал.
Отишъл до дома на св. В.М. *** и ги продал па сина ѝ. Вещите останали на
съхранение в дома на М.. На 13.12.2018 г. св. Ж. отново посетил имота си в с.
Киселево и установил за липсващите вещи, за което подал сигнал в РУ - Лом. Св. М.М. *** извършил оперативно-издирвателни
мероприятия по случая и установил, че извършител на кражбата е именно подс. С.. Било установено и местонахождението на вещите,
предмет на престъплението и св. М. ги предала с протокол за доброволно
предаване, като вещите били върнати на св. Л.И..
На 13.12.2018 г. е образувано ДП № 866/2018 г. и с
Постановление от 02.12.2019 г. С.С. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, които проверени по отделно и в съвкупност не оставят никакво
съмнение за фактите от предмета на доказване: отнемането на движимите вещи от Л.И.
без знанието и съгласието му, както и съзнаването на тези обстоятелства от
подсъдимия към момента на извършване на деянието.
Съдът дава вяра
на показанията на служителя на РУ – Лом М.М..
Показанията на този свидетел са добросъвестно дадени, обективни, безпристрастни,
като си кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства. С оглед
на големия времеви интервал, свидетелят е нормално да не си спомня в
подробности всички обстоятелства. Затова и на осн. чл. 281, ал. 5 във вр. с ал.
1, т. 2 от НПК са прочетени показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство. Потвърждава се, че в с. Киселево е извършена кражба от дома на Л.И.
на моторен трион и ъглошлайф. Потвърждава се също, че извършител е подс. С..
В хода на съдебното следствие е разпитано и вещото
лице – О.С., който поддържа изготвената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза. Същата не е оспорена от страните и установява
стойността на откраднатите вещи – 200 лв. стойност на бензиномоторния
трион и 25 лв. стойност на ъглошлайфа.
На осн. чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 НПК са
прочетени и показанията на свидетелите Л.Ж.И. и В.С.М..
Тези показания изцяло си кореспондират с показанията на разпитания в съдебно
заседание М.. Те потвърждават още веднъж описаната фактическа обстановка, въз
основа на която може да се направи категоричния извод, че подсъдимия И. е
извършил престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК.
От
правна страна:
Обект на престъплението по чл. 194 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване правото на
собственост. От обективна страна предмет на престъплението „кражба“ е чужда
движима вещ. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта – прекъсване
владението върху вещта и установяване владение на дееца върху нея. От
субективна страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината и
специфична цел – противозаконно да бъде присвоена вещта. При квалифицирания
състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК се изисква кражбата да е извършена при
условията на опасен рецидив.
Съдът намира, че
подсъдимият С.С. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
От обективна страна, подсъдимият е
отнел от владението на Л.И. движимите вещи, описани в диспозитива на
обвинителния акт. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив: С. е
осъждан за тежко умишлено престъпление /по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК/ на лишаване
от свобода повече от една година, като изпълнението на наказанието не е
отложено /с одобреното споразумение по НОХД 262/2014 г. на ОС – Видин/.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл - подсъдимият С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Също така налице е и присвоителното намерение, което е задължително за да е
осъществен съставът на престъплението от субективна страна.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът взе предвид предвиденото от законодателя наказание в нормата
на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК – „лишаване от свобода от две до десет години” и разпоредбите
на общата част на НК. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете
критичността на подсъдимия към извършеното деяние (разпитан на досъдебното
производство С. признава вината си и съдейства на разследващите органи). Като
отегчаващо обстоятелство следва да се вземе предвид, че престъплението е
поредно за подсъдимия /видно от
свидетелството за съдимост, С. е многократно осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер – предимно кражби/. По разбиране на настоящия
състав целите на наказанието биха били най-добре постигнати при налагане на
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години. Именно с налагането на
това наказание и в този размер, с ефективно изтърпяване, могат да се постигнат
всички цели на наказанието, уредени в чл. 36 от НК: да се поправят и превъзпитат
осъдените към спазване на закона и добрите нрави, да се въздейства
предупредително и възпитателно както върху тях, така и върху останалите членове
на обществото (т.нар. „генерална превенция“).
Затова и като намери подсъдимия за
виновен за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК съдът му наложи наказание „Лишаване
от свобода в размер на две години“, което да бъде изтърпявано ефективно.
Съдът намира също така, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК. Видно от свидетелството за съдимост, с присъда по НОХД №
99/2019 г. по описа на РС – Белоградчик, влязла в сила на 28.05.2019 г., на С.
е наложено наказание „една година лишаване от свобода“ за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194,
ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на 4-ти срещу 5-ти
декември 2018 г. Деянията по посочената присъда и по настоящото производство са
извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което са налице предпоставките за групиране на присъдите, с които са наложени
наказания за тези деяния. Ето защо на подсъдимия С.Н.С. следва да бъде
определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 99/2019 г. на РС -
Белоградчик и по настоящото НОХД № 22/2020 г. – най-тежкото от тях в размер на
„две години лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Освен
това, на осн. чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне от изпълнението на
присъдата изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година,
наложено по НОХД № 99/2019 г. на РС – Белоградчик.
По разноските и
веществените доказателства:
На осн. чл. 189,
ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на РУ – гр. Лом направените в хода на ДП разноски за
изплащане възнаграждение на вещи лица, в размер на 50,40 лева /петдесет лева и
40 ст./, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом.
На осн. чл.
189, ал. 1 и ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на НБПП гр.
София направените в хода на настоящото съдебно производство разноски за
адвокатско възнаграждение на определения от АС гр. Монтана служебен защитник
адв. Л., на която с Решение № МН-22-2704/2020 г. от 13.02.2020 г. на осн. чл. 17, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ
е определено адвокатско възнаграждение 200 лв. /двеста лева/, както и 5 /пет/
лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ЛРС.
По
делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма
произнасяне в такава насока.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си и изготви мотивите си.
Районен съдия: