Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 29.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд VІ граждански състав, в публично
заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Дарина Великова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
4696 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД-Русе
твърдят, че ответникът Н.Г.П. е собственик на имот в гр.Русе, бул.“Цар
Освободител“, № 123, вх.2, ет.6, ап.18, с аб. № 490107,
присъединен към сградната водопроводна инсталация.
Сочи се, че за извършваните от дружеството услуги–доставяне на питейна вода и
отвеждане на отпадъчни води, абонатът им дължи заплащане за отчетените по
водомерите му питейна вода и такса канал. Твърдят, че по партида 490/107 на процесния имот
за периода 10.03.2017г.- 07.04.2020г.
вземането им възлиза в размер на 572.22 лв. , с лихва за забавено
плащане за времето 01.06.2017г.- 30.06.2020г.
в размер на 72.11 лв.
В тази връзка и въз основа на подадено заявление по
ч.гр.дело № 2527/2020 г. по описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за посочените стойности. По същото
заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което претендират за установяване на задължението му по исков ред,
като в хода на настоящото дело ответникът отново не е открит по постоянен и
настоящ адрес, призован е по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл.
47, ал 6 от ГПК му е назначен особен представител.
Искат от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че същият им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 2527/2020 г. по описа на РРС, със законната
лихва от образуване на посоченото дело.Търсят се разноски за производствата.
Ответникът Н.Г.П., чрез
назначения му от съда особен представител адв.М.Д.
оспорва иска. Моли съда да се произнесе с решение съобразно събраните по делото
доказателства.
По делото са представени писмени доказателства,
приложено е ч. гр. дело №2527/2020г. на Районен съд – Русе, гр.д.№6823/2017г.
по описа на Районен съд – Русе и е прието заключение на счетоводна експертиза.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2527/ 2020 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от Н.Г.П. консумирана вода
за абонатен № 490107, с адрес: гр.Русе, бул.“Цар Освободител“, № 123, вх.2, ет.6,
ап.18, в общ
размер на 572,22 лв. за периода 10.03.2017г.- 07.04.2020г., с лихва за забава за времето 01.06.2017г.- 30.06.2020г. от 72,11 лв.,
със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г., както и 49.00
лв.– разноски за производството. По същото заповедта за изпълнение била връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на 25.09.2020г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен
от “Водоснабдяване и канализация” ООД-Русе
в законоустановения срок – на 13.10.2020г., при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.
По делото са представени Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор ”Водоснабдяване и канализация” ООД-Русе, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г., в сила от 27.08.2014 г., надлежно публикувани в
пресата.
Приложени са Заповеди №№ 57/31.05.2012 г., 82/
07.08.2012 г. и З-50/ 01.06.2016 г., 3-86/ 27.07.2017г., 3-220/31.12.2018г. и
3-75/27.04.2020г. на Управителя на ”ВиК” ООД–Русе
относно въведените от дружеството цени за предоставяните от тях услуги.
Представени са 27 бр. фактури за дължимите от
ответника суми по партидата му.
Назначената в производството икономическа експертиза, след
запознаване с доказателствата по делото и извършена проверка в счетоводството
на ищеца, се е произнесла, че водомера в процесното жилище е монтиран на
03.07.2009г. Срокът за неговото ползване е 10 години, съгласно чл.16, ал.4 от
ОУ на ищцовото дружество. Съгласно чл.8,
ал.4 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “Водомерната шахта, сградната
водопроводна инсталация или вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния
възел на водопроводното отклонение са собственост на потребителя. Те се
изграждат и роддълржат от и за негова сметка.”
На 05.02.2019г. е дадено предписание за периодична проверка , която се
извършва на 10 години, съгласно чл.16, ал.4 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор. Вещото
лице сочи, че няма данни предписанието да е изпълнено, след което отчетите са
извършени въз основа на чл.25, ал.8 от ОУ на ищцовото дружество. Констатирано е,
че отчитането на потребената вода се извършва всеки месец по раздел Втори от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК опаретор.
За процесния период от направената от
вещото лице справка е установено, че има 17 пъти отчитане от инкасатор
извършено служебно , което означава че няма достъп до жилището, съответно
измервателното устройство.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2527/
2020 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу Н.Г.П. и е за заплащане
на сумата от 572,22 лв., представляваща цена за извършваните от дружеството услуги–доставяне на питейна вода и отвеждане
на отпадъчни води, отчетени по партидата на абоната
през периода 10.03.2017г. -07.04.2020 г., с лихва за забава за времето 01.06.2017г.- 30.06.2020г.
от 72,11 лв., като заповедта за изпълнение била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок,
дружеството са предявили иск за установяване на вземането си, предвид което
претенциите им са допустими.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена
и изслушана съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице,
което не е оспорено от страните се установява, че партида № 490/107 е открита на името на Н.Г.П.,
абонат №490107, с адрес ***. Към датата на извършване на проверка от вещото
лице в счетоводството на ищеца, по партида
№490/107, с адрес гр.Русе, бул.“Цар
Освободител“, № 123, вх.2, ет.6, ап.18, в ищцовото
дружество е установено задължение по 27 фактури за отчетен период 10.03.2017г.
– 07.04.2020г. в общ размер на 572.22 лв., като не е установено плащане по
издадените фактури.
Разпоредбите на чл.3 ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за УРПППВКС и чл.2
ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от „В и К“ ЕООД Русе предвиждат, че собствениците на
водоснабдени обекти са потребители на услугите на дружеството.
Съгласно чл.9а от Наредба №4/14.09.2004г., промяната на носителя на правото на собственост,
на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора
от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора
или в общите условия. Съгласно чл.61, ал.1 от ОУ новия и/или предишният
собственик или ползвател на имота са длъжни да подадат до ВиК оператора в
30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право
на ползване на имота, а в случай, че не изпълнят в срок
това задължение и впоследствие новият собственик или ползвател поиска
промяна на името на титуляра на партидата, той
дължи заплащане на всички административни разходи, свързани с извършването на
това действие, съгласно ценоразпис на ВиК оператора.
По правилото на чл.64 ал.1 от Общите условия, ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, ВИК – операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриването на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно
право на ползване.
В конкретния случай по делото се установи, че партида №490/107 за апартамент с адрес гр.Русе, бул.“Цар Освободител“,
№ 123, вх.2, ет.6, ап.18, се води на името на ответника Н.Г.П.. Предвид това и с оглед разпоредбите на чл.9а от Наредба №4/14.09.2004г. и чл.64 от Общите условия,
съдът намира, че за процесния период задължението за
заплащане на цената на доставената питейна и отведената канална вода е в тежест
на ответника Н.Г.П..
От заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като изготвено
компетентно и добросъвестно, се установява, че по счетоводни данни на ищеца
неизплатеното задължение на ответника към ищеца за доставка на питейна и
отведена канална вода за периода 24.08.2016г. до 27.12.2016г. за партида №490/107 за апартамент с адрес гр.Русе, бул.“Цар Освободител“,
№ 123, вх.2, ет.6, ап.18, възлиза общо на 572,22лв., посочено и в заключението
на вещото лице. Предвид изложеното претенцията се явява основателна.
Върху тази сума се дължи законна
лихва, считано от момента на образуване на ч.гр.дело № 2527/ 2020 г. по описа
на РРС–30.06.2020 г.
Досежно акцесорния иск, съдът
намира претенцията за основателна. Няма спор, че ответникът е неизправен
съконтрахент за заявеното по исковата молба време. В чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях услуги в рамките на 30 дни след датата на
фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, дължат на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ищцовото дружество. В случая, ищецът претендира мораторна лихва, за периоди
от падежа на всяка фактура
-01.06.2017г.
до 30.06.2020 г., в общ размер 72.11лв., който съвпада с служебно определения от съда, посредством програмен продукт „Лихвен калкулатор“, предвид което този иск се явява основателен и
доказан до посочения размер.
С оглед резултата по настоящото
дело, в полза на дружеството следва да се присъдят в пълен размер направените
разноски по заповедното производство.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в
тежест на ответника са и разходите по това дело, представлявщи заплатена държавна
такса, възнаграждения
за процесуално представителство и вещо лице.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.Добруджа №
6, сумата от 572,22лв., представляваща
цена за доставена питейна вода и такса канал за имот в гр.Русе по бул.“Цар
Освободител“, № 123, вх.2, ет.6, ап.18, с абонатен № 490107, за периода 10.03.2017г.–07.04.2020
г., с лихва за забавено плащане за времето 01.06.2017г. до 30.06.2020г. в размер на 72,11 лв., със законната лихва върху
главницата, считано от 30.06.2020 г.
до окончателното плащане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение под № 1072 от 01.07.2020 г. по ч.гр.дело № 2527/2020 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.Добруджа № 6, сумата от 725.00 лв.- разноски по делото, както и 49.00 лв.-разходи в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :