Р Е Ш Е Н И E
Гр.Хасково,17.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, гражданско отделение, шести граждански състав,
на десети август две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ
: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар : Петя Делчева
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
Т.д. № 72 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.365 и сл. от ГПК - производство по
търговски спорове.
Търговско дело №72/2019г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба, с вх. №
4734/15.05.2019г. подадена от Н.Д.Я., с ЕГН **********, действащ със съгласието
на своя законен представител и майка Р.Т.Т., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.
Р.М. от САК, против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5.
Предявени са обективно съединени искове, при
условията на кумулативност, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ: 120 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, за претърпени от Н.Д.Я. болки
и страдания вследствие на претърпяно ПТП на 03.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди, считано
от датата на уведомяването на
застрахователното дружество за настъпването на застрахователното събитие – 10.10.2018г.,
до окончателното и́ заплащане,
обезщетение в размер на 1481 лева
и 524 турски лири, за претърпени имуществени вреди –
разходи за прегледи и лечение, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба - 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Претендират
се и направените по делото съдебни и
деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
В исковата молба се твърди, че на
03.09.2018 г., в гр. Свиленград, водачът на л.а. „Фолксваген Венто",
с рег. № ******, Х.А. ***, в посока ЖП-Гара, с несъобразена скорост и
неспазвайки необходимата дистанция навлязъл
в лентата за насрещно движение и ударил
движещия се там велосипед „Спринт“,с водач Н.Д.Я., причинявайки ПТП, при което тежко пострадал велосипедиста Н.Я.. За произшествието бил
изготвен констативен протокол за ПТП, с пострадали лица от 20.09.2018 г. ,като на виновния водач бил
съставен АУАН № 0311975. Образувано билo
и ДП № 424/2018 г.по описа на РУ - Свиленград.След инцидента пострадалият Н.Д.Я.
бил транспортиран от екип на Спешна медицинска помощ в Спешен център, където
бил прегледан. Направени му били рентгенови снимки и му била поставена имобилизация на лявата ръка.Поради характера на получените
увреждания и продължаващи оплаквания за силни болки и невъзможни движения на лява
лакътна става, на 04.09.2018г., Н.Я. постъпил по
спешност в Ортопедичното отделение на УМБАЛ „Еврохоспитал“
- гр. Пловдив.Освен гореописаните оплаквания, към момента на постъпването в
лечебното заведение ,ищецът страдал и от
болки в областта на дясното коляно, оток, охлузвания и синини. Направени му
били различни изследвания и прегледи, в резултат на които било установено наличие на екскурияции
по лицето, предмишниците и подбедриците;
палпаторна и функционална болезненост в областта на
лява лакътна става: невъзможна флексия и екстензия, супинация и пронация в лява лакетна става;
наличие на оток и хематом; данни за фрактура на ляв хумерус;
палпаторна и функционална болезненост в областта на
дясна колянна става. Поставена му била диагноза закрито счупване на долния край на хумеруса и му било проведено оперативно лечение. Извършена
била остеотомия по Шеврон
на ляв олекран, както и след достигане до лява лакътна става и фрактура на ляв хумерус
била извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Поставена била стерилна превръзка, а
впоследствие и гипсова имобилизация. Назначена била
медикаментозна терапия и били дадени препоръки за лечебна физкултура и
физиотерапия.Изписан бил на 07.09.2018г.Поради невъзможността да извършва свободно
движения с ръката и сериозността на увреждането на крайника Н.Я. бил
консултиран и от специалисти в Република Турция.Въпреки предходното лечение, на
04.10.2018 г., Н.Я. постъпил отново в Ортопедичното отделение на УМБАЛ „Еврохоспитал“ – гр. Пловдив, поради оплаквания за болки и
невъзможни движения в лява лакетна става.След
проведени диагностични процедури, била извършена редресация
на лява лакътна става под обща анестезия и бил
изписан на 06.10.2018 г., с препоръки да проведе курс по ЛФК и
физиотерапия.Едва 10 дни по-късно, на 16.10.2018 г.,Н.Я. постъпил по спешност в Ортопедичното
отделение на УМБАЛ „Еврохоспитал" – гр. Пловдив,
с оплаквания от продължаващи силни болки в лявата лакътна
става и ограничена възможност за движения на същата. Диагностициран
бил с „контрактура на става - мишница, раменна кост, лакътна става“. Извършена му била нова оперативна
интервенция и бил изписан на 19.10.2018 г.
На 06.12.2018 г. ищецът постъпил в „СБПЛР - Любимец" ЕООД – гр.
Любимец за провеждане на рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури, поради продължаващи болки при палпация,
ограничение в движенията на крайника и дискомфорт.
След диагностични изследвания и прегледи му било назначено лечение и на 13.12.2018 г. бил изписан.
На 14.03.2019 г. Я. за пореден път бил
консултиран от лекар специалист – ортопед, поради невъзможността да извършва
активни движения с лявата ръка и оплаквания за болки и дискомфорт.
При прегледа му била поставена диагноза : статус пост фрактура муятифрагментосакубити
син.
На 26.03.2019 г. ищецът бил приет в
Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б.
Бойчев“ ЕАД – гр. София, където след извършване на прегледи и изследвания на
27.03.2019 г., претърпял оперативна интервенция за пореден път, поради
наличието на контрактура артикулациокубити
син. статус пост оп. В хода на диагностичните
процедури била установена флексионна контрактура от 70 градуса флексия до 140 градуса: рентгенологични данни за наличие на ОМ в лява лакътна става. Било му препоръчано да проведе
следоперативна рехабилитация в болнични условия и на 29.03.2019 г. Н. бил изписан.
На 10.04.2019 г. ищецът постъпил отново в „СБПЛР - Любимец" ЕООД
– гр. Любимец за провеждане на рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури, поради контрактура на
лява лакетна става.Оплаквал се от болки и
невъзможност за извършване на движения с левия горен крайник. При прегледите
било установено, че лакетната става била с увеличен
размер и деформирана. Установявало се и намаляване на мускулната сила в рамото,
предрамо и китка. Приет бил за провеждане на лечение,
а на 17.04.2019 г. бил изписан.
За лечение и
диагностични процедури, ищецът бил заплатил сума в общ размер на 1 481 лева,
както и 524 турски лири /петстотин двадесет и четири турски лири/, от които
както следва: 61, 50 лева за ОРТОТЕХ ортеза за горен
крайник; 650 лева - импланти; 50 лева – медицинска
услуга в МЦ „Нов рехабилитационен
център" ЕООД - Ст. Загора; 30 лева – консултация в ОТО; 35 лева –
консултация в ОТО и запис на медицинско изследване; 224 турски лири за преглед
и превръзка от 24.09.2018 г.; 300 турски лири заплатена за доклад за летателна
годност от 12.09.2018 г.; 20 лева за рентгенография на лакетна
става - 2 проекции;75 лева за преглед при лекар-ортопед; 110 лева за компютърен
томограф; 34,50 лв. за клинично-лабораторни
изследвания; 400 лева за избор на екип; 15 лева /петнадесет лева/ - такса за
придружител.
В резултат на
пътния инцидент Н.Я. получил сериозни увреждания, както физически, така и
психически, които променили начина му на живот. Пътният инцидент причинил на ищеца внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания.Изпитвал болки и дискомфорт поради операциите и гипсовото му обездвижване в
продължаващия постоперативен период. След изписването му от болничното
заведение Н.Я. не можел да извършва свободно движения с лявата ръка.При
ограничените движения на крайника изпитвал остра болка и постоянен дискомфорт.Това възпрепятствало възможността му свободно да
осъществява физическа активност. Нуждаел се от помощта и грижите на своите
близки. Болките на Я. продължавали и към момента на подаване на исковата молба
– при придвижване, поради травмата на крака, а с големи усилия движел лявата си
ръка. Оплаквал се и от дискомфорт при заемане на
определена поза на тялото. Емоционалното му състояние също се било променило
– станал силно раздразнителен, нервен,
неспокоен, избягвал да излиза от дома си и бил тревожен. Нараняванията по
лицето го били направили стеснителен, свит и затворен.Всички неприятни емоции,
болката и спомените за случилото въздействали отрицателно върху Н. , предвид
чувствителната възраст, в която се намирал.Белезите от оперативните процедури,
които провеждал и деформацията на крайника го смущавали силно и се срамувал от
тях. Подтиснат и затворен в себе си бил поради оперативните процедури, пролежаванията в болнично заведение, честите посещения в
различни болници за долекуване и контролни прегледи.
След ПТП-то ищецът страдал и от честа
смяна на настроенията и затруднена концентрация. Изпитвал чести приливи на
чувство на безпокойство и страх.
Виновният водач, който
управлявал лекият автомобил „Фолксваген Венто“, с рег. № ****** имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД, с полица № ВG/23/118002106937,
валидна от 23.07.2018 г. до 22.07.2019 г., след извършена на електронната
страница Информационен център справка.
На 10.10.2018 г. от
страна на ищеца Н.Я. , чрез законния му представител била отправена претенция
до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, с искане да му бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение, с молба вх. №99-5193/10.10.2018 г. Към момента на подаване на
исковата молба, въпреки изтичането на законоустановения
срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение
по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния
интерес от предявяване на исковете.С оглед обстоятелството, че деянието
е извършено на 03.09.2018 г., то от този момент според ищеца върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна
лихва до окончателното й заплащане.
С допълнителната
искова молба се конкретизира, че лихвата за забава върху претендираното
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се претендира, считано от
датата на уведомяването на застрахователното дружество за настъпването на
застрахователното събитие – 10.10.2018г., до окончателното и́ заплащане.Претендират
се и направените по делото съдебни и деловодни разноски,включително адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
С
протоколно определение от 10.08.2020 г. и на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на предявения против ЗАД „ОЗК
–Застраховане“ гр.София иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за
неимуществени вреди, като иска за
неимуществени вреди е увеличен от 50 000
лв. на 120 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от Н.Д.Я.
болки и страдания вследствие на ПТП от 03.09.2018 г.
Ответникът - Застрахователно акционерно
дружество ОЗК-Застраховане, в
срока по чл. 367 от ГПК, чрез процесуалния
си представител адв.
Т. от САК е подал отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни, необосновани и
неподкрепени с доказателства. Счита,че размерът на иска е прекомерно завишен и е определен в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва се, че в резултат на процесното ПТП са възникнали всички описани в исковата молба
телесни увреждания. Пострадалият следвало да следи общото състояние на раната,
да прави превръзки през ден и да проведе курс ЛФК и физиотерапия.Предвид
възрастта на ищеца, това предполагало грижата на неговата майка и законен
представител към поведението на пациента. Нямало информация дали са следвани
препоръките на лекарския екип. Разликата във времето между прегледите през
декември месец и тези през март месец била противоречива на интензитета на твърдяните болки и страдания, посочени в исковата молба.
Приложените към исковата молба документи,
издадени от Държавна болница Бодрум и Аджъбадем мобил не доказвали
твърдените разходи за лечение и диагностични процедури в размер на 524 турски
лири, тъй като, на основание чл. 185 от ГПК, документите, представени на чужд
език, следвало да са придружени с точен превод на български език.
Ищецът не доказвал търпени болки и страдания,
които да обосновават търсения размер на обезщетение.
В отговор на наведените в исковата молба
твърдения за липса на предпоставки за отказа на извънсъдебно изплащане на
застрахователно обезщетение, излага доводи, че предоставените от ищцовата страна документи били недостатъчни за удостоверяване
на съществени обстоятелства, във връзка с настъпването на процесното
събитие.
Ответникът оспорва и изключителната вина
на водача Х. А.А. за причиняване на вредоносния резултат, тъй като все още
се водело разследване.
Релевира се възражение с правно основние
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец, при изключителна негова вина.
Твърди се в отговора на исковата молба, че пострадалият Я. управлявал велосипеда си в нарушение на
правилата на ЗДвП. Видно от
констативния протокол, ударът бил настъпил след навлизането на А. в лентата за
насрещно движещи се МПС. Следователно, Я. се е движил от лявата страна на пътното платно,
обратно на посоката на движение, което нарушавало нормата на чл. 80, ал. 2 от ЗДвП, според която „Водачът на
велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение".Твърдят се и други нарушения на ЗДвП, в частност чл.
15, ал. 5 и чл. чл. 79 от ЗДвП.Твърди се още, че пострадалият ищец не бил
използвал светлоотразителна жилетка и каска. Процесното ПТП било настъпило в тъмната част на
денонощието, което от своя страна предполагало и използването на светлоотразителна жилетка. Излагат се доводи, че за непълнолетния
Я. не била положена необходимата родителска грижа, с която да се предпази
здравето и живота му, което било довело и до настъпването на ПТП, съответно и
той самият не бил положил грижа за себе си, с което е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат.Велосипедистът Я.,*** велоалея
или използваем пътен банкет, противно на правилата за движение по пътищата, сам
и извън позволените за това часове, бил създал опасност за себе си и за
шофиращите на пътното платно автомобили, а пък и велосипедът му не бил
оборудван с предвидените в ЗДвП механизми, които да допускат движението му по
пътища, отворени за обществено ползване въобще или през тъмната част на
денонощието.
Оспорват се и
претенциите, в частта им относно претенцията за лихва и началният момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.ЗАД „ОЗК-Застраховане"
АД не било изпаднало в забава и не дължало лихва върху претенцията както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя била договорна, а не деликтна.
По изложените в
отговора на исковата молба доводи и
съображения моли съда да отхвърли предявените искове.Претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
В с.з. ищецът Н.Я., действащ със
съгласието на законния си представител, чрез процесуалния представител адв.Р.М.
поддържа предявените искове и моли за уважаването им в пълен размер.Претендират
се съдебните и деловодни разноски,вкл. и адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съгласно представен по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В
с.з. ответникът Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“АД,представлявано от
упълномощен представител поддържа възраженията, направени с отговора на
исковата молба. Претендират се разноски,
съгласно представен по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз основа на представените по делото съдебни експертизи, намира за установено следното:
Страните
не спорят за наличие на валидно сключена към 03.09.2018 г. застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответното застрахователно дружество Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София и водачът на л.а. „Фолксваген Венто", с рег. № ******, Х.А.А., обективирана
в застрахователна полица № ВG/23/118002106937,
с начална дата на покритие 23.07.2018г. и крайна дата на покритие
22.07.2019г., което се установява и от извършената справка
на електронната страница на Информационен
център.
По делото е приет като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.09.2018 г., като е бил съставен и АУАН № 0311975 за това, че на
03.09.2018 г., в гр. Свиленград, Х.А.А. ,като водач на
л.а. марка и модел „Фолксваген Венто", с рег. № ******,
движейки се по ул. „Хан Аспарух", в посока ЖП-Гара, с несъобразена скорост
и неспазвайки необходимата дистанция
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се там велосипед „Спринт“, с
водач Н.Д.Я., причинявайки ПТП при което
тежко пострадал велосипедиста Н.Я..
По случая е било образувано ДП №
424/2018г по описа на РУ МВР-Свиленград, приключило с внасяне на постановление от 03.10.2019 г.с което е внесено в съда делото с предложение за
прилагане на чл.78а от НК срещу водача на автомобила Х. *** с ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.б“ предл.2,вр. чл.342,ал.1 от НК. С решение № 147/22.10.2019 г. на
РС-Свиленград по АНД 658/2019 г. влязло в сила на 07.11.2019 г., съдът е признал обвиняемия Х.
А.А. за виновен в това,че на 03.09.2018 г. в гр.Свиленград
,около 21,00 часа, на ул."Хан Аспарух", в района на дом № 31, при управление на МПС – лек автомобил марка "Фолксваген",
модел "Венто", с рег.№ ******, нарушил
правилата за движение на Закона за движение по пътищата: чл.5,ал.2,.1 от ЗДвП
чл.20,ал.2 от ЗДвП ,чл.21 ,ал.1 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на водача
на велосипед с марка "Спринт",
Н.Д.Я., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост,закрито
което му причинило трайно затрудняване на движението на крайник,а именно
движението на лявата му ръка – престъпление по чл.343,ал.1,б“б", предл.2, вр чл.342,ал.1,вр. чл.78а от НК,като го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Видно от приетите по делото доказателства ищецът е предявил по реда на чл. 380 от КЗ
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение с вх.№ 99-5193/10.10.2018 г. за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000лв. По делото няма данни на ищеца
да е изплатено застрахователно обезщетение.На 10.10.2018г.,ответникът - застраховател
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД е получил писменото искане на ищеца, представляван от
законния си представител Р.Т.Т., с вх.№ 99-5193/10.10.2018 г. за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на
100 000 лв.
Видно от приетото по делото писмено доказателство - експертно
решение № 0969 от зас.
№ 039/26.05.2020 г. на ТЕЛК към
"МБАЛ Свиленград" ЕООД, оценката на работоспособността на ищеца Н.Д.Я. с ЕГН **********, на 14 години
е 50% вид и степен на увреждане, без
чужда помощ, като срокът на определения процент е за 1 година.
С назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, с вещо инж. Т.М.,чието заключение съдът приема за обективно и компетентно се установяват механизма на настъпване на ПТП, причините за настъпването му , пътната характеристика, скоростта на движение на автомобила и скоростта на движение на велосипеда и причините за настъпване на удара и за реализиране на ПТП.
Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/, от техническа гледна точка, причините за
настъпването на удара са движение на лекия автомобил преди ПТП със скорост
58,85 км/ч., която е по-висока от максимално
разрешената скорост за участъка – 50 км/ч, закъснялата реакция на водача на лекия автомобил – на 3,5
м./0,21 сек. след МВО, и не спиране на
велосипедиста Н.Я. на знак Б2 „ Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ преди излизането му на ул.
"Хан Аспарух“ ,която е улица с предимство.
Съгласно
експертното заключение, скоростта на движение на л.а.марка „Фолксваген ",
модел "Венто“, преди удара е била 58,85,
приблизително 59 км/ч,а по време на удара е била 26,68, приблизително 27
км/ч, а скоростта на движение на велосипеда на ищеца преди удара е била 5,56 м/с = 20 км/ч,а по
време на удара приблизително 2 м/сек =
7,2 км/ч, при максимално разрешена
скорост за ППС категория В – 50 км/ч
според чл.21,ал.1 от ЗДвП при липса на пътни знаци в населено място.Според
протокола за оглед на ПТП по досъдебното
производство в района на
местопроизшествието няма пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС.
Водачът на автомобила според експертизата е
имал техническа възможност да предотврати
пътно-транспортното произшествие /ПТП/ при движение на лекия автомобил с
максимално разрешената скорост 50 км/ч и реакция на водача в МВО, като удара с
велосипедиста е нямало да настъпи,тъй като разстоянието на видимост е по-голямо
от опасната зона при скорост 50 км/ч.
В представеното по делото писмено
заключение вещото лице описва
най-вероятния механизъм на ПТП, което е било реализирано на 03.09.2018
г. около 21,00 ч., в тъмната част на денонощието.
Водачът
Х.А.А. управлявал
лекия автомобил марка „Фолксваген ", модел "Венто“ с ДК№ ******,
със скорост 59 км/ч, в посока изток-запад по ул."Хан Аспарух" в
Свиленград, която е улица с предимство.В зоната на кръстовището с ул.“Г.Пирдопски" пътната настилка е хоризонтална асфалтова, суха, запазена, без
видима хоризонтална маркировка и без улично осветление.Видимостта за водача на лекия автомобил е в рамките на
осветената зона от фаровете на къси светлини.
В същия момент по ул."Г.Пирдопски", един след друг, със скорост около 20 км/ч, с велосипедите си се гонят А.К.
на 13 години,след него Н.Я. на 13 години и още по назад Г.Б. на 13 години. Приближавайки кръстовището
с ул.“ Хан Аспарух" ,първият велосипедист А.К. намалява скоростта и без да
спре на намиращия се вдясно знак Б2 се оглежда наляво,вижда идващия отляво лек
автомобил, решава,че е далеч и предприема успешен ляв завой по южното платно на
ул."Хан Аспарух" в посока изток. Водачът на лекия автомобил е
изненадан, но се разминава без удар с първия велосипедист. Веднага след А.К.,вторият
велосипедист Н.Я. приближава кръстовището и в момента в който велосипедистът Н.Я. е на 6,00 метра преди излизането на
главната улица "Хан Аспарух" предната броня на лекия автомобил е на
39,90 м., преди място на удара, светлинният сноп от десния фар започва
да осветява велосипедиста,той вече е видим и за водача това е моментът на възникване на опасността /МВО/. Н.Я.
също намалява скоростта и без да спре на знак Б2 Стоп предприема десен завой с излизане на ул.
"Хан Аспарух" като навлиза в
южната лента в посока запад. Водачът Х.А. е изненадан от неочакваната
поява на втория велосипедист,при което натиска аварийно спирачки с известно
закъснение и въпреки употребата на спирачки при скорост около 59 км/ч лекият автомобил с предната си лява част удря велосипеда в
задното му колело.Мястото на удара е с координати на първия контакт приблизително 4 метра южно от десния бордюр
БЛ и приблизително на 18,50 м. западно
от ориентира МЛ.След удара тялото на велосипедиста Я. пада върху предния
капак,удря се в лявата страна на панорамното стъкло и го счупва,тялото му се носи и се отхвърля
след мястото на удара/МУ/ на приблизително 15,50 м. напред и наляво в
затревения банкет,а велосипедът след
оставяне на следата от задиране,се установява на 43,20 м. западно от ориентира
МЛ и в левия затревен банкет. В резултат на удара Н.Я. получава счупване на долния
край на лявата раменна кост в зоната на лакътната става, без опасност за живота.С пристигналия на
място медицински екип пострадалия велосипедист е придвижен до болница с последващо
продължително лечение. Лекият автомобил
и велосипедът са с незначителни
деформации ,като местопрозшествието не е запазено.
Неразделна част от заключението на САТЕ е изготвената въз основа на данните по делото мащабна скица на ПТП.
При
изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК вещото лице поддържа заключението и допълва,
че констатациите в заключението били
направени и въз основа на материалите по
досъдебното производство.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза /СМЕ/, с вещо лице д-р М.С.,
основното телесно увреждане на
ищеца Н.Я. е счупването на долния край на лявата раменна кост в зоната
на лакътната
става. Според експерта тези счупвания са
трудни за лечение, предвид силно изразения болков
синдром,податливата зона към отоци, необходимостта от имобилизация
и бавното рехабилитационно напредване ,като в този
смисъл счупването, което е средна телесна повреда силно затормозява движението и функцията на левия горен крайник,
за период 4-6 месеца, а до постигане на максимум възможни движение - 6 месеца. Счупването в областта на лакътната става е свързано с висока интензивност на болковия синдром, което продължава в острия период и през периода
на първите 2-3 ди ,дори при условията на временна имобилизация. В
конкретният случай, още на следващия ден
е предприето оперативно лечение за открито наместване на фрагмените
и фрактурата и фиксирането им с метални остеосинтезни средства,като тази оперативна интервенция се извършва и е
извършена под обща анестезия и приключва
с налагане на гипсова лонгета, но независимо от това
следващите 3-4 дни са силно болезнени.В последващия период болката
постепенно намалява,но след премахване на шината в края на първия следоперативен месец отново се засилва, което
било свързано с изпълняване на първите рехабилитационни процедури и болките се купират с аналгетици.При последващите оперативни интервенции свързани с
частично премахване на остеосинтезни средства или само за извършване на редресман под анестезия също болката се засилва през първите
2-3 дни след тази манипулации. При втората и третата операция в Еврохоспитал
- Пловдив освен,че се изваждат част от металните импланти
се извършва и артролиза ,т.е освобождаване на ставната капсула на лакътната
става от препастванията и към околните меки тъкани,като това е било
необходимо за да се премахне механичния фактор прездизвикващ
контрактура. При последната четвърта операция през
м.април 2019 г. в СБАЛО - Горна баня са
извадени последните 2 киршнерови игли и
също е направена артролиза,
като тази последна интервенция е дала
възможност за провеждане на рехабилитация и пълно възстановяване на максимум възможни движения.
Проучвайки последователността на оперативните интервенции,редувани от рехабилитационни мероприятия, вещото лице посочва,че максималното двигателно възстановяване на лакътната става е постигнато към 8 следтравмен месец.Предвид факта,че последната оперативна интервенция е извършена през м.април 2019 година и веднага след това е проведено рехабилитационно лечение, според вещото лице може да се предположи,че към средата на м.май 2019г. ищецът е с максимално възстановени движения.
При извършен преглед на ищеца, на 22.02.2020 г., вещото лице е установило следните движения в лявата лакътна става,като обиколката на брахиума на еднаква височина над лакътната става е 27 см. в ляво, 27,8 см в дясно. Предмишичната обиколка в мускулната зона е 25 см. в ляво и 25,4 см в дясно,което според вещото лице говори за умерена степен на хипотрофия на брахиалната и предмишничната мускулатура.В лявата лакътна става флексията е възможна до 120 градуса/ норма- 145 гр.,дефицит в екстензията от 20 градуса./норма 0 гр/Пронацията и супинацията са чувствително ограничени –общият им обем е около 90-100 градуса. При норма 180 градуса.При разговор с ищеца вещото лице е констатирало,че при опит за повдигане на тежест повече от 5 -6 кг. получава бодежни болки в лакътната става,а през студените зимни дни и такива с повишена влажност болката в лявата лакътна става се засилва, мощността на китката и дланта отслабва, като в перспектива не са очаква влошаване на състоянието ,нито засилване на функционалната недостатъчност.
Видно от експертизата разходите във връзка с лечението на получената травма от ПТП за заплащане на ортопедични импланти медикаменти, ортеза, консултации КАТ, прегледи и изследвания са на обща стойност 1481 лв.През м.септември 2018 г. след първата оперативна интервенция по време на престоя на ищеца в Турция гр.Бодрум за стерилни превръзки на оперативната рана били заплатени 224 турски лири, а на 12.09. 2018 г. за извършен преглед в лазарета на летището АДЖЪБАДЕМ –Мобил били заплатени 300 турски лири за доказване,че няма пречка да пътува със самолет, поради наличните импланти.
Според експерта след анализ на всички оперативни интервенции, манипулации и рехабилитационни мероприятия може да се направи извод,че диагнозата поставената на ищеца още при първичиния преглед на ищеца в ЦСМП-Свиленград диагноза - супракондилна фрактура на левия хумерус на ищеца е напълно коректна и точно поставена,а лечението е напълно адекватно спрямо тежестта на фрактурата,възрастта на ищеца и перспективното възстановяване на лакътните движения. Направени му са били рентгенови снимки, поставена е била имобилизация на лявата ръка и е насочен към УМБАЛ –Еврохоспитал- Пловдив,където отново е била потвърдена диагнозата супракондилна фрактура на левия хумерус след което е била направена предоперативна подготовка включваща параклинични изследвания, консултативни прегледи от педиатър, рентгенолог, анестезиолог.Включена била и адекватна терапевтична схема и било предприето оперативно лечение за открито репониране на фрагментите и металната им фиксация с остеосинтезни импланти. Поставена му е била и имобилизираща шина за около 30 дни,но при започване на раздвижването срокът се е увеличил ,зоната станала по-топла ,което наложило втората хоситализация с извършване на редрисация на лявата лакътна става. След проведената физиотерапия и ЛФК поради разхлабване на някои винтове се е наложило хоспитализиране и изваждане на част от металните импланти. Впоследствие още веднъж била правена редресация, а през март 2019 г. в УСБАЛО –Горна баня били извадени последните две метални тела, направена е артролиза и с последваща рехабилитация бил постигнат крайния максимален ефект на възстановяване. Ищецът Н.Я. придружаван от родителите си според експерта е спазвал препоръките давани във всяка епикриза при всяка дехоспитализация,явявал се е на контролни прегледи, а превръзките през 3-4 дни са извършвани в медицински кабинети в гр.Свиленград.
На 26.03.2019 г. / ИЗ № 577/ ищецът е бил хоспитализиран в УСБАЛО - Клиника по детска ортопедия и хирургия на горен крайник София, с диагноза Контрактура артикулацио хубити синистре. Статус пост операционем,за продължаване на оперативното лечение,като под анестезия – аксиларен блок на ищеца е било извършено друго възстановяване на лакътната става. Извършена била частична остектомия на наличните травмиращи костни издатини,блокиращи ексензията като били премахнати меки тъкани запълващи фосата. Проверени били движенията на ставата и било установено увеличена екстензия до около 20 градуса дефицит и била направена некролиза При подобрено общо и локално състояние на 29.03.2020 г. ищецът бил дехоспитализиран с препоръки да се снемат конците от оперативната рана след 12 дни и бил насочен за провеждане на следоперативна рехабилитация в болнични условия.Предпочитаното лечение в УСБАЛО било свързано,с такса избор на екип извършващ оперативната интервенция в размер на 400 лева.
При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, д-р С. поддържа представеното заключение и предвид поставените му от страните въпроси допълва,че обемът на мускулатурата ще се компенсира на сто процента ,но движенията в лакътната става най -вероятно ще останат в лек дефицит около 10 градуса ,като няма да има пълна екстенцзия. Флексията няма да стигне до 145 градуса,както е нормалният обем и както съответно е лакътят на другата му ръка / дясна/ ,а ще я свива с около 5-10 градуса по-малко.
На вещото лице д-р М.К.С. се предяви издаденото на Н.Я. експертно решение № 0969 от зас № 039/26.05.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД .След запознаване с ЕР вещото лице заяви,че посоченият процент - 50% вид и степен на увреждане, без чужда помощ е коректно и точно отбелязан. Становището на експерта е,че вероятно с напредване на възрастта и завършването на костно ставния растеж на детето ,за мъж това са 21-22 година този процент ще бъде намален,тъй като обемът на движението в лакътната става и въртеливите движения ще се увеличат спрямо днешния статус ,но пак няма да достигнат до пълния му обем.Бодежните болки ще изчезнат при движение в тази става,но ще останат при опит да разшири амплитудата на екстензия или пък на флексия ,ще има болка. Вероятно ще настъпи и изтъняване и по-бърдо износване на ставния хрущял в междураменната става и лакътната кост.
По делото е назначена и съдебно-психологичска експертиза, видно от заключението на която настъпилото на 03.09.2028 г. ПТП се е отразило негативно върху психическото състояние на ищеца и е довело до посттравматичен стрес, дължащ се и на това,че по време на РТП приятелите му са избягали ,без да му помогнат,което според вещото лице психолог е довело и до ограничаване на социалните му контакти сама с други двама приятели.. Продължителното лечение е формирало невроза е нестабилен тип личност ,която е предразположена към реактивна депресия. От друга страна невъзможността медицината да му помогне да се възстанови напълно ,както и това,че изходът от проведеното лечение не е дал очаквания резултат утежнявали още повече психичното състояние на Н.Д.Я. .Мнението на лекарите ,че лакътната става няма да се възстанови, т.е увреждането е трайно и ищеца ще остане „ лице с увреждане“ формирали у личността на Н. комплекси, които от своя страна според психолога стопирали и възможностите му за развитие като спортист и ще попречат на неговата социална реализация ,независимо каква професия ще избере в бъдеще.
В с.з.вещото лице-психолог поддържа представеното заключение и предвид поставените му от страните въпроси допълва,че от психологическа гледна точка били нанесени големи щети на психиката на ищеца , като ако не се работи с детето ситуацията ще бъде екстремна за него и няма да може да я преодолее ,а това означава отпечатък в съзнанието му и тъй като преминава на подсъзнателно ниво не се знае кога ще се отключи,а детето няма достатъчно социален опит ,за да може да се справи.
Свид. Б. А.Т., баба на ищеца по майчина линия разбрала за инцидента с внука си от майка му рано сутринта на следващия ден. Дъщеря й и казала,че Ники го е блъснала кола и че са му направили операция в гр.Пловдив. Свид. Т. видяла за първи път внука си след като го изписали от болницата, след като били минали 3-4 дни от инцидента. Бил много зле- целият охлузен, с бинтована ръка и моментът в който я видял очите му се напълнили със сълзи. Бил потиснат и не искал да говори.Казал й,че изпитва много силни болки.Месеци наред , много месеци лявата му ръка била обездвижена с шина, като през всичките тези месеци имал нужда от помощта на родителите си при къпане,събличане и обличане,тъй като през този период от време му били направени много операции.По време на периода на лечение се оплаквал от непрекъснати болки и казвал,че след операцията го боли много повече отколкото при самата катастрофа.Начинът по който изглеждала ръката му след катастрофата бил неприятен за гледане, направо грозен. Имало много белези от операцията и костите по целия лакът били неестествено изпъкнали.Бил сглобяван като пъзел.Като всеки тийнейджър се страхувал да не останат белези по лицето му за постоянно. Към настоящия момент Ники не можел да си отваря / разгъва / ръката нормално в лакътя. Свид. Т. била виждала Н. да плаче от болка след катастрофата .Преди катастрофата бил весел и общителен, а сега се бил затворил в себе си и не искал да говори.
Свид. Д. Н. Я., баща на ищеца описва болките, които сина му изпитвал по време на процедурите и рентгеновите снимки. При най-малкото движение започвал да пищи,тъй като много го боляло.След първата операция в продължение на три дни бил с него. През това време не ставал от леглото, тъй като и двата му крака били натъртени и целите в синини. Операцията в Пловдив била с пълна упойка. От упойката излязъл много трудно,с почти двучасови писъци,с викове и с адски болки.Постоянно плачел викал и повтарял,че го боли ръката,дори му задавал въпрос-къде ми е ръката. След изписването му от болницата вкъщи, Н. бил с обездвижена ръка и стоял с шина в продължение на около 2 месеца, като и през това време отново му правили операция. Ръката му била фиксирана с шина за около 2 месеца. На 04.10.2019 г. постъпил в „Еврохоспитал“ гр.Пловдив, за да му извадят част от железата, които били в ръката му.От удара при инцидента ръката му била уголемена и в момента в който почнала да спада, вследствие на медикаментите ,част от железата започнали да излизат, което наложило да му бъде извършена нова операция, за не се получи разкъсване отвътре навън.Тази операция му причинила много болки. Според лекарите трябвало да започне да мърда пръстите си, но всяко движение му причинявало непоносима болка и го извършвал с плач.След сваляне на шината на ръката през месеците декември и март му била правена рехабилитация, на която свидетелят присъствал и при която Н. изпитвал болка при всяко движение и всяко движение на ръката наляво или надясно било съпроводено със сълзи.Въпреки, че го окуражавал като му казвал,че трябва да бъде герой, ръката му не се раздвижила и ще му останат ограничения в лявата ръка и то много големи. Не можел да си стигне рамото,не можел да си разгъне ръката нацяло. Най-трайните белези по тялото на сина му останали по ръката му, защото имал 4 основни операции, свързани с четири рязания. Притеснявал се от тези белези и се срамувал,защото не можел да движи ръката си нормално,движенията му били доста ограничени и това било много видимо.Преди инцидента бил футболист, много добър футболист. Играел като защитник и имал бъдеще. Наблюдаван бил от представители на ФК"Берое" и ФК" Локомотив Пловдив". Треньорът му много държал на него ,тъй като бил защитник и дори на шега му казвал „ нашият Т. И.“. След инцидента Н. рязко се затворил в себе си и се срамувал от дефицита ,който имал в ръката си.Не се чувствал комфортно.Преди имал много приятели, а сега само двама-трима. Страхувал се да кара колело.Велосипедът, който Н. управлявал в деня на инцидента фабрично бил снабден със светлоотразители на педалите,както и с бели стопове отпред и червени под седалката. Свид. Я. закупил и допълнителни светлоотразители за спиците, както и мигащи бели светлини като малки фарове,които били поставени отпред и отзад на колелото. Към момента на катастрофата колелото било оборудвано и спирачната система била изрядна.Фактурата за колелото представил по досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
За да уважи предявения
осъдителен иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка
„ГО“, по делото следва да са установени
предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличие на валиден договор за застраховка с
ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и
всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението
съгласно чл.52 ЗЗД. Съобразно решение № 147/22.10.2019 г. на РС-Свиленград по АНД 658/2019 г., влязло в сила на 07.11.2019 г.
и по арг. от чл.300 от ГПК, настоящият съд е обвързан
от установените в наказателното производство обстоятелства относно извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, т.е. обхващат се всички
елементи от състава на деликтната отговорност относно
деликвента.
С решението по АНД №658/2019 г. по
описа на РС –Свиленград Х.А.А. е признат за виновен
в това, че на 03.09.2018г. в гр.Свиленград около 21,00 часа, на
ул."Хан Аспарух", в района на дом № 31, при управление на МПС – лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Венто", с
рег.№ ******, нарушил правилата за движение на Закона за движение по пътищата:
чл.5,ал.2,.1 от ЗДвП чл.20,ал.2 от ЗДвП ,чл.21 ,ал.1 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на водача
на велосипед с марка "Спринт",
Н.Д.Я., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на лявата раменна
кост,закрито, което му причинило трайно затрудняване на движението на крайник,
а именно движението на лявата му ръка – престъпление по чл.343,ал.1,б“б", предл.2,вр чл.342,ал.1,вр. чл.78а от НК ,като
го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на
1000 лева.
Ответникът не
оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение
с деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, към 03.09.2028 г. - на която дата е било реализирано ПТП. Не се оспорва и
настъпването на застрахователното събитие.
Вредите по вид,интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на назначените по делото съдебни експертизи.Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващите обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.В тежест на ищеца, в настоящото производство е да докаже, че е налице фактическият състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
По делото е безспорно установено,че на 03.09.2018
г.,водачът на лек автомобил "Фолксваген Венто", с рег.№ ****** Х.А.А. е осъществил противоправно
деяние, нарушавайки правилата за движение по пътищата Закона за движение по пътищата: чл.5,ал.2,.1 от ЗДвП
чл.20,ал.2 от ЗДвП ,чл.21 ,ал.1 от ЗДвП и чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача
на велосипед с марка "Спринт",
Н.Д.Я., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на лявата раменна
кост,закрито които му причинило трайно затрудняване на движението на крайник, а
именно движението на лявата му ръка – престъпление по чл.343,ал.1,б“б", предл.2, вр чл.342,ал.1 от НК.
Извършеното противоправно деяние от страна на водача Х.А. е причинило болки и страдания на велосипедиста Н. Д.Я.,като е причинило трайно затруднение в движението на лявата раменна кост,закрито, и което е причинило трайно затрудняване на движението на крайника, а именно движението на лявата му ръка което предвид медико-биологичните характеристики покрива съдържанието на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, съобразно задължителните указания на Пленума на ВС, изложени в т. 10 на Постановление № 3 от 27.11.1979г. на ВС. Видно от заключението на СМЕ описаните увреждания могат да се получат при автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в делото.Неудобствата, търпени от ищеца поради счупването, се установяват от показанията на св. Б. А.Т. и свид. Д. Н. Я. Показанията на свидетелите се преценят през призмата на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелите от крайния изход на спора, са изградени въз основа на лични и непосредствени техни впечатления от състоянието на техния внук и син на втория свидетел, поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви помежду си и еднопосочни, и в съответствие с останалите събрани доказателства. Липсват основания съда да се усъмни в тяхната истинност и достоверност, тъй като свидетелите са от най-близкия кръг на ищеца. Свид. Д. Я. в продължение на всички тези месеци след инцидента и досега неотлъчно е до сина си и продължава да се грижи за него, да му помага ,за да се справи с физическата болка и с емоционалните преживявания от инцидента на 03.09.2018 г. Свид. Я. е човекът, който с най-голяма точност може да пресъздаде болките и страданията,които е претърпял ищец,във връзка с извършените му операции и тези които е изпитвал след операциите и по време на провежданата му рехабилитация и възстановителен период.
Въз основа на
доказателствата по делото и предвид заключението на вещото лице причинените на ищеца увреждания и
търпените от него болки и неудобства са
в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП, като не са налице и липсват доказателства, които да оборват
извода на съда. Показанията на свидетелите, писмените доказателства, а в
най-силна степен експертното заключение на д-р С. сочат, че Н.Я. е получено при процесното
ПТП и вследствие на действието на съприкосновението на автомобила с тялото на
пострадалия. Доказателствата по делото не могат да обусловят различен от
приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и
търпените от ищеца неимуществени вреди. Ответникът не ангажира доказателства по
отношение на бланкетния си довод, че такава липсвала.
Отговорността на застрахователя
за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като произтича от
сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", с който е застрахована деликтната
отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Въз
основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от
застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от
наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав.
Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически факт
препятства реализирането на тези правни последици. При така изложените дотук
съображения, съдът намира предявения иск
за доказан по своето основаниe,
тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на
елементите на състава, обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен, акт, поради
което и ответното застрахователно
дружество ще следва да обезщети претърпените от ищеца вреди в резултат на ПТП
на 03.09.2018 г., които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразен с икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.
В конкретният случай следва да се имат предвид и следните конкретни обстоятелства, които са посочени и изследвани от вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ. Вещото лице д-р С. заявява в с.з.,че обемът на мускулатурата на ищеца ще се компенсира на сто процента ,но движенията в лакътната става най -вероятно ще останат в лек дефицит - около 10 градуса ,като няма да има пълна екстенцзия. Флексията няма да стигне до 145 градуса,както е нормалният обем и както съответно е лакътят на другата му ръка / дясна/ ,а ще я свива с около 5-10 градуса по-малко.
Основателно е релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения ищец, макар и не в посочения обем ,а именно,че ищецът има изключителна вина за настъпилото ПТП. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира за доказан по несъмнен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя и деликтната отговорност на водача на лекия автомобил.
Видно от приетата и неоспорена от страните САТЕ ,ударът с велосипеда е нямало да настъпи при движение на лекия автомобил с максимално разрешената скорост - 50 км/ч, като движението на лекия автомобил преди ПТП със скорост, която е по-висока от максимално разрешената за участъка и закъснялата реакция на водача на лекия автомобил са причините посочени от експертизата за настъпването на удара от техническа гледна точка, наред с неспирането на велосипедиста Н.Д.Я. на знак Б2 Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство",което нарушение от страна на велосипедиста е посочено от експерта на трето място.
При баланс на всички установени по делото конкретни обстоятелства ,в т.ч вида и степента на причиненото увреждане - счупване на лявата раменна кост,закрито което е причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник на ищеца в областта на лакътната става, възрастта на ищеца на 14 години и продължителността на претърпените болки и страдания и техния интензитет ,във връзка с извършените му операции и болките, които ищецът е изпитвал след операциите и по време на провежданата му рехабилитация и възстановителен период, психическото състояние в което е изпаднал след претърпените операции и с оглед икономическата конюнктура и практиката на съдилищата по подобни дела, настоящият състав на съда счита, че парично обезщетение в размер на 60 000 лв., съответства на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и ще компенсира в достатъчна степен претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на получената травма от ПТП.
На основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, следва да се редуцира до размер на сумата от 45 000 лв, предвид установеното по делото съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в неспазване на ЗДвП - ищецът не е спрял на знак Б2 Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство". Искът до пълния предявен размер от 120 000 лв, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 45
000 лева се дължи ведно с законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД,считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя- 10.10.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
чрез законния си представител е предявил писмено застрахователната си претенция
до ответника на 10.10.2018 г., поради което при липса на
други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна, следва да
се приеме, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за
претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл.429,ал.2,т.2,вр. с ал.3 от КЗ. Разпоредбата
на чл.498 от КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същия не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ срещу
застрахователя.
По изложените съображения лихвата за забава
върху горепосоченото обезщетение се дължи от 10.10.2018г. до окончателното
плащане на сумата.
Основателна
е и претенцията за имуществени вреди, за което по делото са налице и писмени
доказателства,поради което следва ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца ,действащ чрез законния си представител сумата в
размер на 1481 лева и 524 турски лири, обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
прегледи и лечение, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба - 15.05.2019 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът дължи 4% държавна такса върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди и върху обезщетението за имуществени вреди, в размер на 1909,24 лв. която сума следва да се внесе по сметката на ОС-Хасково.
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от ищеца разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция.
Ищецът Н.Я. е освободен от заплащане на такси в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 1909,24 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 1909,24 лв.
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв ,както и деловодни разноски в размер на 960 лева - възнаграждения за вещи лица.В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита.
С оглед изложените по-горе обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Р.М., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 45 000 лв. за неимуществени вреди, поради което в полза на адв.Р.М. следва да се присъди адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ в размер на 1928,97 лв.
В полза на ищеца Н. Д.Я., действащ чрез законния си представител Р.Т.Т. следва да се присъдят разноски в размер на 368,05 лв. / съобразно уважената част на исковете.
Ищецът Н.Д.Я. е освободен от заплащане на такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 1909,24 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 1909,24 лв.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да
заплати на Н.Д.Я., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своя законен
представител и майка Р.Т.Т., с ЕГН **********,***,чрез
пълномощник адв. Р.М. от САК, сумата в размер на 45 000 лева (четиридесет
и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение по ГО на автомобилистите за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически болки, страдания и неудобства, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2018 г.,в
гр.Свиленград, по вина на Х. ***,
водач на лек автомобил марка
и модел „Фолксваген Венто“, с рег. № ******, с
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД, с полица № ВG/23/118002106937,
валидна от 23.07.2018 г. до 22.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяването на
застрахователното дружество за настъпването на застрахователното събитие – 10.10.2018г.,
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния
предявен размер от 120 000 лв. искът
за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да
заплати на Н.Д.Я., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своя законен представител
и майка Р.Т.Т., с ЕГН **********,***,чрез пълномощник
адв. Р.М. от САК сумата в размер на 1481 лева и 524
турски лири, обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
прегледи и лечение, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба - 15.05.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на Н.Д.Я., с ЕГН **********,
действащ със съгласието на своя законен представител и майка Р.Т.Т., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 368,05 лева – разноски по делото,съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на адв.Р.М.,адвокат при Адвокатска колегия - София, с личен № ********** от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността – гр.София,ул."Цар Асен“ № 1,ет.4 сумата в размер на 1 928,97 лв. /хиляда деветстотин двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/– адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.Д.Я., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своя законен представител и майка Р.Т.Т., с ЕГН **********,***,на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1092,87 лева / хиляда деветдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/– за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 1909,24 лв. /хиляда деветстотин и девет
лева и двадесет и четири стотинки/ – държавна
такса, съобразно уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: