Р Е Ш Е Н И Е
№ 1679
гр. Пловдив, 02
август 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №1000 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Д.Й.М., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат П.К.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001618003017-091-001 от 20.12.2018г., издаден
от С.П.П.- началник на сектор в Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила
ревизията; Д.Г.Д..- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител
на ревизията, изменен с Решение №145 от 11.03.2019г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление
(ЦУ) на НАП, в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) в общ размер от 13 610,00 лв. и са начислени законни лихви върху
тази сума в общ размер от 868,59 лв.
Претендира се отмяна
изцяло на оспорената част от акта поради незаконосъобразност и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът- директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив, при ЦУ на
НАП, представляван от юрисконсулт А.Р.-.Н.-
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен
интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001618003017-020-001
от 25.05.2018г. (листи 339-340) на С.П.П.- началник на
сектор в ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно
задължения за данък по ЗДДС за периода 01.02.2018г. – 30.04.2018г. За
ревизиращи органи са определени Д.Г.Д.- главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията), и Г.Г.Г.- старши инспектор по приходите.
Заповедта е получена от жалбоподателя по електронна поща на 28.05.2018г., според нарочно
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 341).
Със Заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001618003017-020-002 от 10.08.2018г. (листи
336-337) на С.П.П.- началник на сектор при ТД- Пловдив
на НАП, срокът на ревизията е продължен до 26.10.2018г., като ревизорите,
ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена от жалбоподателя
по електронна поща на 30.08.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС “Контрол” (лист 338). Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001618003017-092-001 (листи 103-111) е
изготвен на 09.11.2018г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен
от жалбоподателя по електронна поща на 13.11.2018г., според нарочно Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 112). Против изготвения
РД постъпва възражение с Вх.№К7-53 от 10.12.2018г. (листи 36-38), към което са
приложени множество писмени доказателства (листи 39-95).
Ревизионният акт (листи 29-32), част от който е
предмет на настоящето производство, е издаден на 20.12.2018г. и получен по електронна
поща от жалбоподателя на 20.12.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС “Контрол” (лист 33).
По делото са приети върху оптичен носител (CD,
лист 3), файлове от програмен продукт, удостоверяващи валидността на притежаваните
електронни подписи от Г.Г.Г., С.П.П.
и Д.Г.Д...
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения
на процесуалните правила.
Също така, на съда е служебно известно, че със Заповед
№РД-09-1 от 03.01.2017г. (неприложена по делото, въпреки изрично направеното
изявление от страна на процесуален представител на ответника, че по делото е
представена цялата преписка (лист 351)) на териториалния директор на ТД-
Пловдив на НАП, на С.П.П. и на заместващата я при
отсъствие Венета Петрова Ангелова (и обратно) е делегирано правомощието да
издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и
определяне на заместващ орган настоящият състав на съда намира за надлежно
направени, поради което процесният РА се явява издаден
от компетентни за целта органи, по отношение на което обстоятелство между страните
липсва формиран спор.
В тази връзка следва да се посочи, че според
Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия,
Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119,
ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата
по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за
Националната агенция за приходите), не е нищожен.
В рамките на ревизията е прието за установено, че
жалбоподателят е регистриран с код по БУЛСТАТ (ЕИК, ЕГН) ********** на
22.06.2015г., че притежава 423 броя пчелни семейства и е производител на пчелен
мед, пчелни майки и пчелни отводки. Жалбоподателят е
регистриран да целите на ЗДДС на 30.01.2018г. Жалбоподателят е регистриран
земеделски производител (ЗП), считано от 15.06.2015г., според приетото по
делото заверено копие на Регистрационна карта на земеделски производител (лист
147).
Предмет на спора е отказано право на приспадане на
данъчен кредит в общ размер от 13 610,00 по 3 броя данъчни фактури,
издадени от “Пчеларски Център – Южен” ЕООД, ЕИК *********, съответно с №13 от
30.03.2018г. (лист 194), с данъчна основа (ДО) в размер от 55 800,00 лв.,
ДДС в размер от 11 160,00 лв. и предмет на доставката- “30% АВАНСОВО
ПЛАЩАНЕ ОТ СТОЙНОСТТА НА ПОТОЧНА ЛИНИЯ ЗА ДОБИВ НА МЕД ПАРАДАЙС ХЪНЕЙ”; с
№201352 от 31.03.2018г. (лист 195, 322), с ДО в размер от 2 350,00 лв.,
ДДС в размер от 470,00 лв. и предмет на доставката- “ВОСЪКОТОПИЛКА- 40 РАМКИ”
(всъщност “восъкотопилка- 40-рамкова”); както и с
№201353 от 31.03.2018г. (лист 196, 326), с ДО в размер от 19 800,00 лв.,
ДДС в размер от 1 980,00 лв. и предмет на доставката- “ХАНЕМАНОВА РЕШЕТКА”
(500 броя х 19,80 лв.).
Според отразеното във фактурите, плащането е по
банков път. Според доказателствата по делото, посочени по-долу, е направено частично
плащане по фактура с №13 от 30.03.2018г. и по фактура с №201353 от 31.03.2018г.
По отношение на фактура с №201352 от 31.03.2018г. по делото няма доказателства,
нито пък дори твърдения от страните, че е извършвано каквото и да било плащане.
В отговор на Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001618003017-040-001 от
26.06.2018г. (листи 113-115), като приложение към придружително писмо с
Вх.№ВхР-3367 от 16.07.2018г. (листи 117-118) от страна на жалбоподателя са
представени множество документи (листи 119-238); като приложение към
придружително писмо с Вх.№ВхР-3367#1 от 23.07.2018г. (лист 254) е представено второ
множество документи (листи 255-275); а като приложение към придружително писмо
с Вх.№ВхР-3367#2 от 24.07.2018г. (лист 240) е представено трето множество документи (листи
241-252).
Представени са заверени копия на процесните 3 фактури, както и заверено копие на Договор за
покупко-продажба на пчеларско оборудване от 21.11.2016г. (листи 161-162,
318-319), сключен между “Пчеларски Център – Южен” ЕООД, от една страна като
ПРОДАВАЧ, и жалбоподателя, от друга страна като КУПУВАЧ. Видно от съдържанието
на посочения договор, част от движимите вещи, предмет на покупко-продажбата-
поточна линия за добив на мед, PARADISE HONEY- 76 РАМКОВА, с включени 2 матуратора и помпа с машина за разпечатване модел S2B star
– нов модел (1 брой), “Ханеманова решетка” (500 броя)
и “восъкотопилка- 40 рамкова” (1 брой), са идентични
с предмета на доставките по процесните 3 фактури. Според
чл.3.1 от договора, ПРОДАВАЧЪТ доставя на КУПУВАЧА стоките, предмет на договора
(ПД), в срок до 90 (деветдесет) работни дни от датата на превеждане на 30% от
сумата по чл.2.1 (ДО в общ размер от 224 120,00 лв. и ДДС в общ размер от
44 824,00 лв. или общо 268 944,00 лв.).
Според нарочни обяснения (лист 275), изпратени от
електронна поща tim35@abv.bg, по която електронна поща на жалбоподателя са
връчвани актове на органите на НАП в рамките на ревизията, респективно според
обяснения на жалбоподателя М. “По посочените от Вас три фактури (процесните) са извършени частични плащания само. Машините,
стоките и оборудването не са получени и са в склада на Пчеларски център Южен
ЕООД. Същите очакваме да бъдат финансирани по програма. Допуснати са счетоводни
грешки в отразяване на две от фактурите- за восъкотопилка
и Ханеманови решетки, които ще бъдат коригирани.
Според извлечение от разплащателна сметка на
жалбоподателя в “Българска банка за развитие” АД (лист 208а), на 16.04.2018г.
по банков път е преведена сумата от 1 980,00 лв. на “Пчеларски Център –
Южен” ЕООД, представляваща частично плащане по фактура с №201353 от
31.03.2018г.; както и сумата от 11 160,00 лв., представляваща частично
плащане по фактура с №30 от 30.03.2018г.
В отговор на Искане за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) с
№Р-16001618003017-041-002 от 27.06.2018г. (листи 295-296), като приложение към
писмени обяснения с Вх.№4237 от 18.09.2018г. (листи 304-305, 306-308) от Тодор
Славов Иванов- управител на “Пчеларски Център – Южен” ЕООД, са представени
множество документи (листи 309-333). Според извлечение от разплащателната
сметка на доставчика в “УниКредит Булбанк” АД (листи
323-324) на 16.04.2018г., на 16.04.2018г. същият получава междубанков превод в
размер от 11 160,00 лв.- частично плащане по фактура с №30 от 30.03.2018г.
и превод в размер от 1 980,00 лв.- частично плащане по фактура с №201353
от 31.03.2018г.
Според писмените обяснения на Тодор Славов, “7. Уговорените
машини се намират в склада на Пчеларски Център – Южен ЕООД поради частично
плащане на всяка една от общо посочени 5 фактури (между които и трите процесни фактури) за период 03-04.2018г... 10. Представяме
банкови извлечения за получени частични плащания по посочените фактури.
Основите по сделките ще бъдат изплатени след получаване на кредит от купувача.
Тогава ще бъде извършено приемо-предаването на договорените
машини”.
Според приетото по делото заверено копие на покана
по чл.103 от ДОПК с №П-16002418136063-177-002 от 11.09.2018г. (листи 316-317),
на “Пчеларски Център – Южен” ЕООД се дава възможност да отстрани констатирани
несъответствия в дневника за продажбите и справката-декларация (СД) за месец
03.2018г., тъй като не е включена фактура с №13 от 30.03.2018г. за получен
аванс, с ДО в размер 55 800,00 лв. и ДДС в размер от 11 160,00 лв.
Извършена е служебна проверка в информационните
масиви на НАП, за резултатите от която е съставен Протокол с
№Р-16001618003017-П73-001 от 25.10.2018г. (листи 334-335). Според посочения
протокол, от страна прекия доставчик “Пчеларски Център – Южен” ЕООД за периода
месец 03.2018г. е подадена СД с Вх.№20002008645 от 11.04.2018г. и впоследствие
е анулирана с подаване за месец февруари 2018г. нова СД с Вх.№240020068691 от
17.09.2018г. (лист 360). Корекцията представлява включване в дневника за
продажбите на фактура с №16 от 30.03.2018г. (всъщност с №13, според дневника за
продажбите (лист 361а)), издадена на Д.Й.М., с ДО в размер от 55 800,00
лв. и ДДС в размер от 11 160,00 лв. за получен аванс (всъщност “аванс за
поточна линия”, според дневника за продажбите (лист 361а)).
При така описаната фактическа обстановка, от
страна на ревизорите е прието за установено, че трите процесни
фактури са издадени в нарушение на изискването на чл.113, ал.4 от ЗДДС, според
която норма, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на
възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово
плащане- не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Прието е за установено, че фактурираните доставки
на 500 броя “Ханеманова решетка” и “восъкотопилка- 40 рамки” нямат за предмет реално извършени
доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, тъй като не са ангажирани
доказателства за направено приемане и предаване на вещите, предмет на
фактурите, а съгласно установеното от нормата на чл.24, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собствеността
върху вещи, определени по своя род (в случая “Ханеманова
решетка”, восъкотопилка) собствеността се прехвърля,
щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова,
когато бъдат предадени. Също така, по преписката (както и по делото) липсват
доказателства, че е направено заплащане на фактурираните стоки.
Прието е за установено, че платената сума от
11 160,00 лв. по фактура с №13 от 30.03.2018г. не представлява авансово
плащане, тъй като до датата на изготвяне на РД (09.11.2018г.) няма извършена
доставка на “поточна линия” и не е направено плащане на остатъка от
55 800,00 лв.
Съответно, не са налице предпоставките по смисъла
на чл.чл.68 и 69 от ЗДДС, поради което на жалбоподателя се отказва правото на
приспадане на данъчен кредит по трите процесни
фактури в общ размер от 13 610,00 лв. Тъй като жалбоподателят декларира
данък за внасяне за периода 03.2018г. в размер от 64,42 лв., а на жалбоподателя
е прихваната сума в размер от 1 167,72 лв., то за периода месец 03.2018г.
в процесния РА е записано, че е дължима сума в размер
от 12 506,70 лв. (13 610,00 лв. + 64,42 лв. – 1 167,72 лв.),
върху която сума за периода 15.04.2018г. – 20.12.2018г. е начислена законна
лихва в размер от 868,59 лв., съгласно лихвен лист (лист 34). От своя страна, в
Решение №145 от 11.03.2019г. (листи 15-20) ответникът потвърждава процесния РА в обжалвана му част за непризнат данъчен
кредит в размер на 13 610,00 лв., с прилежащи лихви 868,59 лв.
Според чл.118, ал.1, т.1 от ДОПК, с РА се
установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни
осигурителни вноски (ЗОВ).
По отношение на жалбоподателя е установено
(отказано му е право на приспадане на данъчен кредит) задължение по ЗДДС в общ
размер от 13 610,00 лв., което обстоятелство е правилно отразено в Решение
№145 от 11.03.2019г. на ответника и същото не представлява увеличение на дължимата
за внасяне по РА сума в размер от 12 506,70 лв., противно на направеното
от жалбоподателя възражение в тази връзка.
На следващо място, признаването на получател по
облагаема доставка на материалното право на приспадане на данъчен кредит по
чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията, посочени в чл.71
от ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване правото на данъчен
кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по
смисъла на чл.6, ал.1 и/или на чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва след това се проверява
изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
Между страните не е спорно, а това се потвърждава
и от доказателствата по делото, че е изпълнено условието по чл.71, т.1 от ЗДДС,
свързано с притежаването на данъчен документ /фактури/ от страна на получателя
по доставките, издадени му от неговия пряк доставчик, които са отразени в
дневниците за покупките и дневниците за продажбите. Спорът е концентриран върху
обстоятелството, дали фактурираните покупко-продажби имат за предмет реално
изпълнени доставки и дали именно издателят на фактурите е изпълнител на
доставките.
Според установеното с разпоредбата на чл.6, ал.1
от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката. Произходът на стоката не е
елемент от фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. А както
се посочи по-горе, чл.24, ал.2 от ЗЗД установява, че при договори за
прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се
прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на
такова, когато бъдат предадени.
Според разпоредбите на чл.25 от ЗДДС, 1) данъчно
събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване (ВОП), както и вносът на стоки по чл.16; 2) Данъчното събитие възниква
на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена; 6) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4: 1.
данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква
задължение за регистрираното лице да го начисли, или 2. възниква основание за
освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с
място на изпълнение извън територията на страната; 7) Когато, преди да е възникнало
данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово
плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера
на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка (ВОД). В тези случаи се приема, че
данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
По идентичен начин с разпоредбите на Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), се определя, че
“доставка на стоки” означава прехвърлянето на правото за разпореждане с
материална вещ като собственик (чл.14, §1 от директивата; данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато
стоките или услугите са доставени (чл.63 от директивата); когато трябва да се извърши плащане по сметка преди
стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на
плащането и върху получената сума (чл.65 от директивата).
Според становищата, застъпени в практиката на Съда
на Европейската общност (СЕО), както и на Съда на Европейския съюз (СЕС), израз
на която е Решение на СЕО от 21.02.2006г. по дело С-419/2002, според което
решение, разпоредбата на чл.65 от Директива 2006/112/ЕО (идентична с нормата на
чл.25, ал.7 от ЗДДС) представлява отклонение от правилото на чл.63 от
директивата и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т.48 от
посоченото решение на СЕО се уточнява, че когато е извършено предварително
плащане ДДС става изискуем без да е осъществена все още доставката. За да стане
данъкът изискуем в такава ситуация, цялата релевантна информация, засягаща
данъчното събитие, а именно бъдещата доставка или изпълнение следва да са известни
и затова, когато е извършено предварително плащане, стоките и услугите следва
да бъдат точно идентифицирани. В т.50 от същото решение се посочва, че “...плащания
за доставка на стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат
да бъдат предмет на ДДС”.
Според Решение на Съда (първи състав) от 16
декември 2010 година по дело C-270/09, т.31 “... За да бъде ДДС изискуем, е
необходимо да са известни всички релевантни елементи на данъчното събитие, т.е.
бъдещата доставка на стоки или услуги, и следователно в частност стоките и
услугите да са точно определени. Ето защо предварителните плащания за все още
неопределени точно доставки на стоки и услуги не могат да подлежат на облагане
с ДДС”.
Според Решение на Съда (трети състав) от 3 май
2012 година по дело С-520/10, т.26 “... При авансови плащания ДДС може да стане
изискуем още преди да е извършена доставката на стоките или услугите, при
условие че вече са известни всички релевантни данни за данъчното събитие, т.е. за
бъдещата доставка на стоките или услугите”.
За нуждите на съдебното производство по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице П.Д.Т. и със задачи, подробно
формулирани в жалбата (лист 12).
Според заключението на вещото лице Т. (листи
376-387), прието с изрично направената от страна на процесуалния представител
на ответника забележка (лист 390), и което съдът намира за компетентно и
безпристрастно изготвено, въз основа на приетите по делото доказателства и
извършени проверки в счетоводствата на жалбоподателя, 1) На основание взетите
счетоводни операции, както и от представените систематизирани счетоводни данни
може да се направи извод, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно
по отношение на взетите стопански операции в обхвата на направената проверка и
съгласно изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), ЗДДС и приложимите
счетоводни стандарти.
2) Сумите- главница и лихва за установените данъчни
задължения по ЗДДС по обжалвания РА с №Р-16001618003017-091-001 от 20.12.2018г.
и Решение №145 от 11.03.2019г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП,
са правилно изчислени (Таблица 1 и таблица 2 (лист 378)).
3) Фактурите са осчетоводени по счетоводна сметка
4531 “ДДС на покупките“. За данъчен период от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. от
ЗП Д.М. е включил процесните фактури издадени от “Пчеларски
център южен“ ЕООД в дневниците за покупки и в справка-декларация с вх. №
16003591425 от 13.04.2018г. в срок по чл.100, ал.3 от ЗДДС в която сумите по процесните фактури са отразени като ДДС с право на пълен данъчен
кредит. ЗП (земеделски производител) Д.М., като регистрирано по ЗДДС лице, е
имал правото да осчетоводи процесните фактури, издадени
от “Пчеларски център южен“ ЕООД по счетоводна сметка 4531 “Начислен ДДС на покупките“,
да ги отрази в дневниците за покупки и в справка-декларация за съответния данъчен
период.
4) Доставчикът “Пчеларски
център южен“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Ст. Загора е осчетоводил фактури,
издадени на ЗП Д.Й.М. по счетоводна сметка 4532 “ДДС по продажбите“ /начислил е
дължимия ДДС/, включил ги е в дневника за продажбите и в Справка-декларация за
периода 03.2018г. с което ги е разчел с бюджета за дължимия ДДС по процесните фактури.
5) Закупените по процесните фактури машини и оборудване са осчетоводени
както следва: Поточна линия за добив на мед “Парадайс
хъней“ - счетоводна сметка 402 “Доставчици по аванси“
на 16.04.2018г.; Восъкотопилка с 40 броя рамки - счетоводна
сметка 204 „Машини, съоръжения и оборудване“ на 31.03.2018г.; Ханеманова решетка“ 500 броя - счетоводна сметка 302 “Материали“
на 16.04.2018г.
6) След извършване на плащането на цената на стоките по издадените на жалбоподателя
от “Пчеларски център южен“ ЕООД, ЕИК ********* фактури за периода 03.2018г. и
получаването на същите, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за
начисления по фактурите ДДС. Същият ще възлиза на сума в размер на 13 610,00
лева. 11 160,00 лева + 470,00 лева + 1 980,00 лева = 13 610,00 лева.
7) Данъчните задължения по
РА с №Р-16001618003017-091-001 от 20.12.2018г. по образуваното за целта
публично изпълнително дело е платено изцяло. Държавен фонд “Земеделие“ е
наредил за плащане сума в размер на 18 252,31 лева по сметката на ТД на
НАП, гр. Пловдив на 23.01.2019 година. На 23.01.2019г. е извършеното плащането
е в размер 18 252,31 лева.
В обобщение на експертното заключение следва да се
приеме, че процесните фактури са правилно
осчетоводени, както от жалбоподателя, така и от прекия му доставчик.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда приема
за установено от правна страна следното:
І. По отношение на фактура с №201352 от
31.03.2018г. по делото няма ангажирани доказателства, нито пък дори твърдения,
че е направено каквото и да било плащане (пълно или частично) на посочените във
фактурата ДО в размер от 2 350,00 лв. и ДДС в размер от 470,00 лв. Също
така, по делото няма ангажирани доказателства, че е направено предаване на “восъкотопилка- 40 рамки” между страните по сделката, за да
се приеме за установено, че собствеността върху стоката е придобита от жалбоподателя.
Следователно, разглежданата фактура няма за предмет реално изпълнена доставка
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС; данъкът по фактурата е неправомерно начислен
и за жалбоподателя не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по тази
фактура. Респективно, разглеждана част от оспорения по делото РА е правилна и законосъобразна,
а жалбата е неоснователна в тази си част и не следва да бъде уважена.
ІІ. По отношение на фактура с №201353 от
31.03.2018г. доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че
фактурираните 500 броя “Ханеманова решетка” са
предадени от прекия доставчик (“Пчеларски Център – Южен” ЕООД) на жалбоподателя,
за да се приеме за установено, че собствеността върху фактурираните стоки е
прехвърлена на жалбоподателя, съобразно правилото на чл.24, ал.2 от ЗЗД. Съответно,
фактурата няма за предмет реално изпълнена доставка на стока по смисъла на
чл.6, ал.1 от ЗДДС; данъкът по фактурата е неправомерно начислен и за жалбоподателя
не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Следователно,
разглеждана част от оспорения по делото РА също е правилна и законосъобразна, а
жалбата е неоснователна и в тази си част и не следва да бъде уважена.
Дори хипотетично да се приеме, че фактура с
№201353 от 31.03.2018г. има за предмет авансово плащане на 500 броя “Ханеманова решетка”, доколкото все пак има направено
частично плащане по фактурата в размер от 1 980,00 лв., то, съобразно посочената
по-горе съдебна практика относно третирането на авансови плащания по доставки и
с оглед на обстоятелството, че стоката (стоките) по фактурата не са еднозначно
и категорично определени (идентифицирани), както и с оглед на обстоятелството,
че плащането на част от сумата (1 980,00 лв.) по фактурата е направено на
16.04.2018г. или извън срока по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС, предпоставят
извод, че начисляването на данъка по тази фактура е неправомерно направено и за
жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит.
ІІІ. По отношение на фактура с №13 от 30.03.2018г.
доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че фактурираното
“авансово плащане” е направено в съответствие с изискванията на закона, тъй
като частичното плащане по фактурата е направено на 16.04.2018г. или извън
рамките на установения срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС. Също така, предметът на
доставката, посочен във фактурата е “30% АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ ОТ СТОЙНОСТТА НА ПОТОЧНА
ЛИНИЯ ЗА ДОБИВ НА МЕД ПАРАДАЙС ХЪНЕЙ”, което обстоятелство не позволява точно
идентифициране на предмета на доставката, съобразно посочената по-горе съдебна
практика за облагането с ДДС при направено авансово плащане.
Вярно е, че от страна на прекия доставчик в
рамките на ревизията е представено заверено копие на оферта от 08.11.2016г.
(лист 320), адресирана до жалбоподателя, според която оферта “поточна линия за
добив на мед, PARADISE HONEY- 76 РАМКОВА, с включени 2 матуратора
и помпа с машина за разпечатване модел S2B star – нов модел” е на стойност от
170 000,00 лв. без ДДС (или 204 000,00 лв. с включен ДДС), която офертна стойност е различна от стойността на поточната
линия по договора за покупко-продажба на пчеларско оборудване от 21.11.2016г. Представена
е техническа спецификация към оферта от 08.11.2016г. (листи 320а-321), както и оферта
(лист 321а) от “Paradise honey” ltd., Финландия, адресирана до Тодор Иванов-
управител на “Пчеларски Център – Южен” ЕООД. Посочените обстоятелства обаче, не
опровергават извода на ревизорите за направеното неправомерно начисляване на данъка
по разглежданата фактура и съответно за липсата на право на приспадане на данъчен
кредит по фактурата.
Дори хипотетично да се допусне, че издаването на
фактурата за сумата от общо 66 960,00 лв. и направеното частично плащане
по същата в размер от 11 160,00 лв. са в съответствие с нормите на ЗДДС,
уреждащи авансови плащания, то за жалбоподателя би възникнало право на
приспадане на данъчен кредит в размер от 1 860,00 лв., тъй като сумата от
общо 11 160,00 лв., платена по разглежданата фактура, представлява ДО в
размер от 9 300,00 лв. и ДДС в размер от 1 860,00 лв., съобразно
нормата на чл.25, ал.7, пр.2 от ЗДДС, според която при направено авансово
плащане се приема, че данъкът е включен в размера на направеното плащане.
Изложеното до тук не се опровергава и от
обстоятелството, че е направено плащане по банков път на 55 800,00 лв. по
фактура с №13 от 30.03.2018г., за което по делото е прието заверено копие на
преводно нареждане от 08.05.2019г. (лист 372), тъй като това плащане е извън рамките
на 12-месечния период, в който жалбоподателят би могъл д упражни правото си на
приспадане на данъчен кредит, съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС.
Ето защо, настоящият състав на съда намира, че последно
разгледаната част от оспорената част от РА също е правилна и законосъобразна, а
жалбата е неоснователна и в тази си част и не следва да бъде уважена.
Най-сетне, за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че според нормата на чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко
лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея, като за признаването на правото на приспадане на данъчен
кредит е нужно да бъдат спазени всички изисквания на закона. В тази връзка,
твърденията на жалбоподателя, че издаването на процесните
фактури е повлияно от неизпълнението на договорни отношения на жалбоподателя с
трети лица, за което по делото е представено заверено копие на Договор
№16/04/1/0/01978 от 28.07.2017г. за отпускане на бъзвъзмедна
финансова помощ по подмярка 4.1 “Инвестиции в
земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от
Програмата за развитието на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (листи 39-71), по силата на който договор Държавен фонд
“Земеделие” предоставя на жалбоподателя М. безвъзмездна финансова помощ в
първоначален одобрен размер от 280 327,04 лв.; представено е също така
заверено копие на Договор за банков кредит №925 от 07.12.2017г. (листи 73-93)
между “Българска банка за развитие” АД, в качеството и на “банка”,
жалбоподателя, в качеството му на “кредитополучател” или “наредител”,
на Е.Й.М., в качеството и на “солидарен длъжник”, на М.Г.М., в качеството и на
“солидарен длъжник”, както и на С.Р.С., в качеството му на “солидарен длъжник”,
по силата на който договор банката предоставя на кредитополучателя кредитен
лимит в размер от 366 801,08 лв., са обстоятелства неотносими
към разглеждания по делото спор.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да
бъде уважено.
В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (14 478,59 лв.), в
минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.).
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.М., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт с №Р-16001618003017-091-001 от
20.12.2018г., издаден от С.П.П.- началник на сектор в
ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; Д.Г.Д.- главен инспектор по приходите
в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №145 от
11.03.2019г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта му, с която на жалбоподателя
е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от
13 610,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от
868,59 лв.
ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 964,36 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/