РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Перник, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500139 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1311 от 15. 12. 2023г., постановено по гр. д. № 01520 /
2023г. по описа на Пернишкия районен съд, е :
Признато за установено по отношение на Ц. Л. М., с ЕГН **********, с
адрес ***, в качеството й на поръчител по Договор за поръчителство от *** и
обезпечаващо вземането по Договор за кредит за текущо потребление от ***
сключен между Банката и И.С.Р., с ЕГН **********, че дължи на “БАНКА
ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София ул. „Московска“ № 19, изпълнение на
парично задължение, за което са издадени Заповед за изпълнение №3241 от
28.10.2022г. и изпълнителен лист №2847 от 28.10.2022г., за сумите : 9619,63
лева, представляваща неизплатена главница с падежи от 07.05.2018г. до
16.05.2023г., неплатена договорна лихва в размер на 2951,43 лева за периода
от 07.05.2018г. до 26.10.2022г., лихва за забава в размер на 1518,44 лева за
периода от 06.12.2017г. до 26.10.2022г., изчислена върху неплатена част от
главница по падежирали вноски, ведно със законната лихва върху главницата
1
от 9619.635лв. считано от датата на подаване на заявлението в съда -
28.10.2022г. до окончателното изплащане на главницата, като за разликата до
пълния предявен размер от 9 827.75лв. - главница по Договор за
поръчителство от ***; 5186,24лв. - дължима договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 08.4.2013г. до 26.10.2022г.; 1571.15лв. - размер на
обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от
08.4.2018г. до 26.10.2022г., исковете са отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Осъдена Ц. Л. М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Московска“, №19,
направените по делото разноски и разноските по гр.дело №05594/2022г. по
описа на ПРС, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в
общ размер на 876,45 лева.
Осъдена “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София,
ул.“Московска“ № 19, да заплати на Ц. Л. М., с ЕГН **********, с адрес ***,
направените по делото разноски и разноските по гр.дело №05594/2022г. по
описа на ПРС, изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции
в общ размер на 360,03 лева.
Недоволна от решението е останал Ц. Л. М., която чрез адвокат А.С., го
е обжалвала в срок, в частта, с която са уважени исковите претенции срещу
нея. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част като
неправилно и незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви и
исковите претенции за уважените суми, да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Основният довод, който се развива във въззивната жалба е за
незаконосъобразност на изводите на Пернишкия районен съд, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, а другият основен довод е, че за
ответницата е изтекъл преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД. Счита, че
неправилно са присъдени лихви за забава, тъй като клаузата за договорна
/възнаградителна/ лихва нарушава добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1,
предложение 3 от ЗЗД, поради което е нищожна. Моли да й бъдат присъдени
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Поддържа
въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез адвокат Я. С..
Насрещната страна „БАНКА ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Г.К., в срок е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба. С него оспорва въззивната
2
жалба /двете идентични въззивни жалби/ като неоснователна и моли
решението, в обжалваните му части да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да й бъдат присъдени направените в настоящето
производство разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа писмения отговор и в с. з., чрез юрисконсулт Р.Д.. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
По отношение допустимостта на обжалваното решение /обжалвано
частично/, съдът следи служебно, с оглед на което Пернишкият окръжен съд
намира следното :
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване - за процесните суми е водено
заповедно производство по ч. гр. дело № 05594 / 2022 г. по описа на
Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет на настоящото исково
производство. Заповедта за изпълнение на парично задължение /без незабавно
изпълнение, в която част е била отменена от Пернишкия окръжен съд по възз.
ч. гр. д. № 1721 / 2023г./ е била връчена на длъжника с покана за доброволно
изпълнение на 16. 02. 2023г., а възражението е подадено на следващия ден 17.
02. 2023г., поради което то се явява подадено в срок. Разпореждане № 2250 от
3
23. 02. 2023г. на Пернишкия районен съд до банката, че е получено
възражение и в едномесечен срок може да предяви установителен иск, е
получено от банката на 06. 03. 2023г., като заявителят в срок – на 04. 04.
2023г. е предявил установителния си иск, поради което същият иск е
допустим. Съдът се е произнесъл именно по предявения установителен иск,
но не и за конкретния исков период. Исковият период за главницата е от 05.
05. 2018г. до 07. 10. 2022г. включително, а съдът се е произнесъл и за периода
от 7. 10. 2022г. до 16. 05. 2023г., т.с. свръхпетитум. Следователно решението
в частта, с която съдът се е признесъл за периода от 07. 10. 2022г. до 16. 05.
2023г. следва да бъде обезсилено. В останалите части обжалваното решение е
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Пернишкият окръжен съд преценявайки доводите във
въззивната жалба, тези в писмения отговор на насрещната страна и събраните
по делото доказателства, намира следното :
На първо място, за яснота, Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи, че и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение /т.14/ и в
исковата молба, се претендират процесните суми, произтичащи от 54бр.
вноски с настъпил падеж, за периода от 05. 05. 2018г. до 07. 10. 2022г.
включително, които са подробно описани по дати и размери. Никъде не се
твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а мотивите на
Пернишкия районен съд, развити в тази насока, са несъотносими към
предмета на делото, поради което не следва да се обсъждат от въззивната
инстанция. Същото се отнася и до цитираната от страна на Пернишкия
районен съд съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от
ГПК. Следователно несъотносими към предмета на делото са и оплакванията
във въззивната жалба за неправилност на мотивите на Пернишкия районен
съд в тази им част, включително и цитираното решение на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК.
На *** в *** между „Банка ДСК” АД и И.С.Р., с ЕГН **********, от
***, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит. По
силата на този Договор, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит за
текущо потребление в размер на 15 000лв. Между страните е уговорено, че
4
срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване/първо усвояване по кредита. Съгласно постигнатите договорки
кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 11,45% годишно или 0,03% на ден,
при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори, подборно
описани в Приложение №2 към договора. Годишният процент на разходите
по кредита е 12,97%.
На основание чл.4 от договора, погасяването на кредита става чрез
разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя И.С.Р., чрез заплащане
на месечни вноски по главница и лихва, съгласно изготвения погасителен
план /Приложение №1/ с падежна дата за издължаването им - 7-мо число от
месеца, като отчитането-погасяването на кредита се извършва по специално
открита за целта заемна сметка с №***
Съгласно чл.10 от цитираният договор за кредит за текущо
потребление, кредитът се обезпечава с поръчителство, като за целта между
Банка ДСК АД и Ц. Л. М. с ЕГН ********** от *** е сключен Договор за
поръчителство, представляващ неразделна част от договора за кредит.
Във въззивната жалба, макар и на съвсем друго неотносимо към
предмета на делото основание /обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/, е направено оплакване, че искът се явява неоснователен, тъй като
преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл и искът следва да се отхвърли
изцяло.
Както беше отбелязано по – горе, исковите суми се претендират като
произтичащи от 54бр. вноски с настъпил падеж, за периода от 05. 05. 2018г.
до 07. 10. 2022г. включително, които са подробно описани по дати и размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21. 01. 2022г. на ВКС по тълк. Дело
№ 5/2019г., ОСГТК – При уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесеченият срок по чл.
147, ал.1 от ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия
дълг. С оглед цитираното тълкувателно решение и след като последната
погасителна вноска е с дата 07. 10. 2022г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 28. 10. 2022г., то 6 месечния
преклузивен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД не е изтекъл, а направеното
оплакване във въззивната жалба в противната насока, се явява
5
неоснователно.
В производството пред Пернишкия районен съд, ответницата е
направила възражение, че договорът за кредит е нищожен, а евентуално, че са
нищожни отделни негови клаузи, като уговорената договорна лихва, които
противоречат на закона и добрите нрави, като това евентуално твърдение
изрично е посочено във въззивната жалба, като оплакване за
незаконосъобразност на мотивите на Пернишкия районен съд, които са
обратната насока. Следователно този довод – за нищожност на договорната
/възнаградителна/ лихва, поради противоречие с добрите нрави подлежи на
обсъждане от въззивния съд, който и служебно следи за наличие на
неравноправни клаузи в кадоговор, сключен с потребител. В тази връзка
Пернишкият окръжен съд намира следното:
Съгласно чл.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е
11,45% годишно или 0,03% на ден, при изпълнение на Условията по програма
ДСК Партньори, подборно описани в Приложение №2 към договора. При
нарушаване на условията Кредитополучцателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, съгласно условията. Максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, който към датата на сключване на договора е ….% годишно или
…..% на ден.
Съгласно чл.9 от договора - годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита е 12,97. ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени
в общите условия.
Съгласно чл. 19, ал.1 и ал.2 от Общите условия, е предвидена
възможност за едностранно допълнително олихвяване на кредита.
По отношение на тези цитирани клаузи е налице частична нищожност,
тъй като има уговорен първоначален размер на лихвите на забава и на ГПР, но
е уговорена и възможност за едностранно увеличаване на лихвения процент
от страна на банката, както и за допълнително олихвяване, като именно в тази
част клаузите са частично нищожни. В този смисъл е Решение № 50245 / от
12. 01. 2023г. на ВКС по гр. д. № 3355, III г.о., ГК, постановено по реда на
6
чл.290 ГПК. Следователно тези клаузи не са породили правно действие, а
лихвеният процент е този, която е бил първоначално уговорен между
страните и такъв е останал през цялото време. Видно от заключението на
съдебно -счетоводната експертиза на вещото лице Я. А., прието в
производството пред Пернишкия окръжен съд, неоспорено от страните, което
съдът изцяло възприема, като обективно и компетентно дадено, след като
лихвите по вноските се изчислят при първоначално уговорения лихвен
процент и след като се приспаднат извършените плащания по кредита, то
дължимите суми по кредита са :
9 744,69лв. главница, в т.ч 8 449,51 с настъпил падеж до 28. 10. 2022г. и
1 295,18 лева с ненастъпил падеж;
3 136,69лв. договорна лихва до 28. 10. 2022г.;
1 610,11лв. лихва за забава на главницата от датата след датата на падеж
до 27. 10. 2022г. включително.
Тъй като предмет на делото са 54бр. вноски с настъпил падеж, за
периода от 05. 05. 2018г. до 07. 10. 2022г. включително, в размера на
дължимата главница не следва да се сумата 1 295,18 лева за вноска с
ненастъпил падеж, поради което съдът приема, че дължимите суми по
кредита са :
- 8 449,51лв. главница с настъпил падеж до 28. 10. 2022г.;
- 3 136,69лв. договорна лихва до 28. 10. 2022г.;
- 1 610,11лв. лихва за забава на главницата от датата след датата на
падеж до 27. 10. 2022г. включително.
Видно от заключението на вещото лице В.В., по изслушаната по делото
съдебно счетоводна експертиза, банката е изпълнила задължението си по
договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 15
000лева. На *** сумата от кредита е усвоена, по посочената в чл.4 от
договора разплащателната сметка, с титуляр И.С.
Съгласно чл.138, ал.1 предл.2 от ЗЗД, поръчителството е формален
договор - писмената форма е условие за неговата действителност. С
полагането на подписа си върху договора за поръчителство, ответницата се е
задължила да отговаря пред банката - кредитор за задълженията,
произтичащи от договора за кредит с кредитополучателя И.С.Р., сключен на
7
*** за сумата от 15 000лв., като носи солидарна отговорност с последния за
всички последици от неизпълнението.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката за изтекла
погасителна давност. Последното плащане е било сторено на 16.09.2019г.,
като следващата вноска е следвало да бъде внесена на 07.10.2019г.,
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
27.10.2022г., тоест по - малко от 5 години.
Следователно въззивната жалба се явява частично основателна.
Решението на Пернишкия районен съд следва да бъде отменено, само в
частта, с която е уважен предявения установителен иск, за горницата над 8
449,51лв. до 9619,63лв. главница /т.с. за сумата 1 295,18 лева/ и в тази част
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В останалите части: за сумата 3 136,69лв. договорна лихва до 28. 10.
2022г., както и за сумата 1 610,11лв. лихва за забава на главницата от датата
след датата на падежа, решението не е обжалвано от страна на „Банка ДСК“
АД, поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало, то следва да
бъде потвърдено в тази му част.
С оглед уважената част от иска и след преизчисляване на дължимите
разноски, решението на Пернишкия районен съд следва да бъде отменено и в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати на банката горницата над
788,17лв. до 876,45лв. общо разноски в исковото производство и в
заповедното производство – пред Пернишкия районен съд.
Ответницата е направила разноски в размер на 2600лв. за адвокатско
възнаграждение в производството пред Пернишкия районен съд. С оглед
уважената част от иска на нея й се дължи сумата 239лв., за направените от
нея разноски в производството пред Пернишкия районен съд.
Жалбоподателкята е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на
2600лв. в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Процесуалният представител на банката е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката, което е
в размер на 2600лв. При обжалваем интерес в размер на 14089,5лв., и с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ, то минималното възнаграждение
би следвало да е поне 1708,90лв. Следователно адвокатското възнаграждение
8
от 2600лв. не е прекомерно с оглед цената на обжалваемия интерес,
фактическата и правната сложност на делото.
Жалбоподателката е направила разноски по делото общо в размер на
3331,90лв., от които : 2600лв. адвокатско възнаграждение, 331,90лв. държавна
такса и 400лв. възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода по делото пред Пернишкия окръжен съд, банката дължи
на Ц. М., сумата 306,28лв., представляваща направените от нея разноски пред
Пернишкия окръжен съд, съразмерно на уважената част от въззивната жалба.
На основание чл.78, ал.8, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, Ц. М. дължи на банката 450лв.
юрисконсултско възнаграждение.
От страна на процесуалния представител на банката е направено искане
ако се присъждат разноски и на двете страни /какъвто е и процесния случай/,
то разноските да се присъдят по компенсация. При положение, че банката
дължи на Ц. М. общо сумата 545,28лв., от която - 239лв., за направените от
нея разноски в производството пред Пернишкия районен съд и 306,28лв. за
направените от нея разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд,
а Ц. М. дължи на банката 450лв. юрисконсултско възнаграждение, то след
компенсация, банката следва да бъде осъдена да й заплати сумата 95,28лв. –
разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 1311 от 15. 12. 2023г., постановено по гр. д. №
01520 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която
съдът се е произнесъл за дължимостта на главницата, само за периода на
дължимост на същата от 08. 10. 2022г. до 16.05.2023г.
Отменява решение № 1311 от 15. 12. 2023г., постановено по гр. д. №
01520 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е
признато за установено по отношение на Ц. Л. М., с ЕГН **********, с адрес
***, в качеството й на поръчител по Договор за поръчителство от *** и
обезпечаващо вземането по Договор за кредит за текущо потребление от ***
сключен между Банката и И.С.Р., с ЕГН **********, че дължи на “БАНКА
9
ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София ул. „Московска“ № 19, изпълнение на
парично задължение, за което са издадени Заповед за изпълнение №3241 от
28.10.2022г. и изпълнителен лист №2847 от 28.10.2022г., за горницата 8
449,51лв. до 9619,63лв. /т.с. за сумата 1 295,18 лева/, представляваща
неизплатена главница с падежи от 07.05.2018г. до 07. 10. 2022г., както и в
частта му, с която с която ответницата Ц. Л. М. е осъдена да заплати на
БАНКА ДСК” АД горницата над 788,17лв. до 876,45лв. общо разноски в
исковото производство и в заповедното производство – пред Пернишкия
районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля иска на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София ул.
„Московска“ № 19, с който моли да бъде признато за установено по
отношение на Ц. Л. М., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на
поръчител по Договор за поръчителство от *** и обезпечаващо вземането по
Договор за кредит за текущо потребление от *** сключен между Банката и
И.С.Р., с ЕГН **********, че дължи на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********,
гр.София ул. „Московска“ № 19, изпълнение на парично задължение, за което
са издадени Заповед за изпълнение №3241 от 28.10.2022г. и изпълнителен
лист №2847 от 28.10.2022г., за горницата над 8 449,51лв. до 9619,63лв.
главница /т.с. за сумата 1 295,18 лева/ , представляваща неизплатена
главница с падежи от 07.05.2018г. до 07. 10. 2022г. включително, като
неоснователен.
Потвърждава решение № 1311 от 15. 12. 2023г., постановено по гр. д.
№ 01520 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, в останалите му
обжалвани части.
Осъжда “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София ул. „Московска“
№ 19, да заплати на Ц. Л. М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 95,28
лева, представляваща направените от нея разноски в производството пред
Пернишкия окръжен съд, изчислени по компенсация.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от датата на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11