Решение по дело №521/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от В. И. Г. от [населено място] против Заповед № 8121К-9084/29.05.2024г. на Г. секретар на МВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от девет месеца.

Жалбоподателят твърди, че до средата на 2023г. заемал длъжността „началник отдел Разследване“ в ОДМВР Стара Загора, след което бил принудително преместен на длъжността „разследващ полицай“ в сектор „Разследване“ при РУ К. въз основа на заповед на Министъра на вътрешните работи. Не бил подписал акта за встъпване и не сдал старата си служба, тъй като оспорвал горепосочената заповед, като спорът все още не бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Пледира основно за допуснати съществени процесуални нарушения на особеното дисциплинарно производство, довели до ограничаване правото на защита, за превратно упражняване на власт, граничещо с административен произвол.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в с.з., се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на заповедта.

Ответникът, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който пледира за неоснователност на жалбата и законосъобразност на заповедта.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 8121К-6615/13.07.2023г. на Министър на вътрешните работи /л.60/ В. Г. е преназначен от ръководна длъжност „Началник отдел разследване“ в ОДМВР Стара Загора на изпълнителска длъжност „ст. разследващ полицай в РУ в сектор „разследване – РУ Казанлък“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР Стара Загора. В изпълнение на министерската заповед е издадена нова служебна карта на служителя по чл.3, т.1 от Инструкция № 8131з-282/15.03.2018г. на дата 06.12.2023г. Заповедта на министъра е обжалвана от В. Г. на 15.12.2023г. пред Административен съд Стара Загора, където е образувано а.д. № 763/2023г., по което няма постановен влязъл в сила съдебен акт.

От докладни записки на л. 68 и л.69 от делото е установено, че на 05.12.2023г. В. Г., след приключване ползването на отпуск поради временна неработоспособност се явил в сградата на ОДМВР Стара Загора, като отказал да подпише акт за встъпване на новата длъжност, на която е преназначен със заповедта на Министъра на вътрешните работи. На 09.02.2024г. В. Г. в присъствието на Началник сектор КАПОЧР, началник сектор УССД и Директора на ОДМВР Стара Загора отказал да предаде служебната си карта, издадена на предходно заеманата ръководна длъжност. За това обстоятелство от Началник сектор КАПОЧР е подадена докладна записка до Директор ОДМВР Стара Загора /л.83/ с рег. № 349р-4907/09.02.2024г. От Директор на ОДМВР Стара Загора до Г. секретар на ОДМВР е подадено предложение рег. № 349л-5138/13.02.2024г. /л.81-82/ за образуване на дисциплинарно производство против В. Г. и за определяне на дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ в посочения състав.

Със Заповед № 8121К-1851/20.02.2024г. на Г. секретар на МВР /л.21/ е образувано на осн. чл.205, ал.1 от ЗМВР дисциплинарно производство против В. Г. за това, че на 08 и на 09.02.2024г. Г., като е отказал да върне служебна карта 411920 01 с отличителен знак две успоредни черти нарушил, не изпълнил разпоредбата на чл.16, ал.3, вр. с ал.1, т.5 от Инструкция 8121з-282/2018г. С тази заповед е определен състав на ДРО и същата е връчена за запознаване от пол. Г. на 26.02.2024г., което е удостоверено с неговия подпис, като за връчване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство до Г. е отправена и изрична писмена покана – л.38.

Със Заповед № 8121нт-160/06.03.2024г. на впд Директор на дир. „ЧР“ в МВР служебна карта № 411920 01 от 24.11.2017г. на В. Г. с отличителен знак две черти е обявена за невалидна. /л.64/. След подпис на издателя се обективира саморъчно изписан текст със съдържание „запознах се със заповедта, 12.03.2024г. и подпис“. На 12.03.2024г. В. Г. се явил в сградата на ОДМВР Стара Загора, където получил новата служебна карта за изпълнителска длъжност с № 411920 02 и предал предходната служебна карта за ръководителска длъжност с отличителен знак две черти /л.49/.

На 17.04.2024г. от определения ДРО е изготвена обобщена справка с рег. № 3494р-13089 /л.31-36/ във връзка с образуваното против В. Г. дисциплинарно производство. Чрез отправена покана за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарното производство /л.37/, подписана от ДРО, пол. Г. е поканен да се яви в сградата на ОДМВР Стара Загора на 18.04.2024г. в 15,50 часа, като поканата е връчена на същата дата в 15,45 часа. В. Г. е удостоверил с подпис, че на 18.04.2024г. в 16,30 часа се е запознал с обобщената справка. Наказващият орган – главен комисар на МВР е обективирал върху титулната страница на документа резолюция „запознат !, 10.05.24г. и подпис“. Под вх. рег. № 284р-13472 от 19.04.2024г. от В. Г. до Гл. комисар на МВР е подадено сведение – възражение /л.30/, в което липсват възражения по фактите, касаещи поведението на полицай Г. на дати 08 и 09.02.2024г., като основно са направени доказателствени искания. От същата дата – 19.04.2024г., от ДРО е изготвено друго становище /л.23-28/, с което ДРО дава отново заключение за ангажиране дисциплинарната отговорност на Г. за извършено от него нарушение на 08 и на 09.02.2024г. чл.16, ал.3, вр. с ал.1, т.5 от Инструкция №8121з-282/2018г. Това становище е резолирано от Гл. секретар на МВР на 10.05.2024г. с „запознат“, след като цялата дисциплинарна преписка му е изпратена със съпроводително писмо рег. № 349р-13853/23.04.2024г. /л. 19/ и резолирана от Гл. секретар на МВР на 25.04.2024г. със „за становище“.

С покана рег. № 8121р-9621 от 13.05.2024г. /л.16/ от Гл. секретар на МВР е дадена възможност на пол. Г. за депозиране на писмени възражения или обяснения относно резултата от проведеното ДРП. Тази покана е връчена на жалбоподателя на 14.05.2024г. в 13,45 часа, удостоверено с подписа му. На 15.05.2024г. до Гл. секретар на МВР от В. Г. е подадено сведение-възражение с ре. № 284р-15506 /л.17/, което по съдържанието си е идентично с това, налично на л. 30 и подадено против обобщената справка на ДРО, като отново липсват възражения по фактите, установени в хода на ДРП. На 29.05.2024г. под № 8121К-9084 от Гл. секретар на МВР е издадена процесната заповед, за това, че на 08 и на 09.2024г. в сградата на ОДМВР Стара Загора пол. В. Г. е отказал да получи новоиздадена му служебна карта №411920 02 и да предаде служебна карта № 411920 01 за предходно заеманата длъжност, което е определено като нарушение на чл.16, ал.3, вр. с ал.1, т.5 от Инструкция №8121з-282/2018г. и деяние съставляващо дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, предл. първо, т.2 от ЗМВР и наказуемо на осн. чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР. В заповедта е прието, че нарушението не е маловажно и не намира приложение чл.198 от ЗМВР. В изпълнение на императива на чл.206, ал.2 от ЗМВР ДНО приема, че нарушението не е тежко, че към момента на заповедта Г. е с наложени две дисциплинарни наказания от 2024г. и въз основа на тази преценка е определен срок на наказанието в средни граници на периода, посочен в закона – а именно девет месеца.

Заповедта е връчена на Г. на 31.05.2024г., а жалбата против нея е подадено до съда на 06.06.2024г. чрез органа.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

Оспорването е процесуално допустимо, като направено в преклузивния 14 дневен срок, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да правят оспорването процесуално недопустимо.

Относно валидността на акта – същият е издаден от Г. секретар на МВР, който по арг. на чл. 204, т.2 от ЗМВР е материално компетентния орган и съотв., заповедта като издадена от този орган е валиден административен акт. Същият е основан на валидно съществуващи към датата на постановяване на заповедта правни разпоредби, обективиран е в изискуемата се писмена форма и обективира подпис на издателя си, поради което не е налице друго основание за извод, че актът е нищожен административен акт, т.е., че страда от такъв тежък порок, който да препятства възможността да се породят целените с него правни последици.

Относно законосъобразността на акта, Съдът приема следните изводи:

Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че са нарушени особените процесуални норми, регламентиращи провеждането на особеното дисциплинарно производство, вкл. и че е нарушено правото на защита на служителя против когото е образувано това производство.

Налице е изричен акт по чл. 205, ал.1 от ЗМВР /л.21-22/, с който са очертани обективните и субективни предели на извършено нарушение на служебна дисциплина от служителя на МВР В. Г.. Данните еднопосочно сочат, че след образуването на производство, определеният ДРО е предприел действия по изясняване и доказване на фактите от дисциплинарното обвинение, които не се и оспорват от наказания служител, а именно, че на 08 и на 09.02.2024г. В. Г. категорично е отказал да върне служебна карта № 411920 01, издадена за предходно заемана от служителя ръководна длъжност. Не се споделят оплакванията на жалбоподателя, че е ограничено правото му на защита през време на провеждане на производството. Съшият е запознаван с всеки акт, издаден от ДРО, вкл. и с обобщената справка, давани са двукратни възможности същият да представи своите обяснения и възражения по фактите, но такива възражения липсват, а доказателствени искания, касаещи опровергаване на тези факти също не са правени от Г..

Спазено е императивното изискване на чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като са налични данни, че заповедта е издадена, след като В. Г. е поканен да се запознае с фактите по дисциплинарното производство и доказателствата, да даде своите писмени обяснения и възражения по тях, т.е. след цялостно изясняване от обективна и субективна страна на едно конкретно деяние, което е определено като дисциплинарно нарушение от ответника. Предвид на това Съдът приема, че няма и нарушение на чл.206, ал.4 от ЗМВР. Спазени са сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР – в случая следва да се приеме, че нарушението е открито /по см. на ЗМВР/ от наказващия орган на 10.05.2024г., когато е поставена от него резолюцията върху обобщената справка на ДРО и към датата 29.05.2024г., краткият двумесечен срок не е изтекъл, както и едногодишния от извършване на деянието.

Не се споделят доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на разпоредите от раздел II, глава Трета на Инструкция 8121з-877/2021г. и особено този относно определения срок за възражения, който е възприет за пределно кратък. В нормата на чл.50 от инструкцията, законодателят не установява в полза на служителя срок, в който той да има възможността да представи своите обяснения и/или възражения, поради което и така определения от ДРО не подлежи на съдебна преценка. Същественото е, че е дадена възможност да реализиране на правото на защита в определен срок. Обобщената справка е със съдържанието по чл.49 от Инструкцията и това способства изцяло възможността служителят да знае за какво деяние се търси ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност и кои доказателства, събрани в хода на производството удостоверяват същото, съотв. да прави възражения и представя насрещни доказателства, чрез които да опровергае фактите на обвинението. Самата заповед, с която е разпоредено налагане на конкретното дисциплинарно наказание е с подробно фактическо съдържание, което изпълва изискването на императива на чл.210, ал.1 от ЗМВР.

При преценка съответствие на заповедта с приложения материален закон, Съдът приема следното:

Индивидуалните административни актове са изпълняеми от момента на тяхното издаване, поради което с нормата на чл.166, ал.1 от АПК е предвидено, че обжалването им спира тяхното изпълнение до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Случаите, представляващи изключение от забраната за изпълнение на обжалван административен акт се предвиждат изрично в нормативния акт, за което е пример нормата на чл.165, ал. 6 от ЗМВР, допускаща предварително изпълнение на заповедта за временно преназначаване, мотивирана от служебна необходимост, предпоставяща превес на интереса на службата над личния.

Заповед № 8121к-6615/13.07.2023г. за преназначаване на жалбоподателя на друга длъжност е издадена на основание чл. 164, ал.1 от ЗМВР и за нея не се прилага изключението по чл.165, ал.6 от ЗМВР, поради което с подаване на жалбата до Административен съд Стара Загора на 15.12.2023г. с искане за нейната отмяна, е настъпил суспензивния ефект, предвиден в чл.166, ал.1 от АПК и следователно към 08.02.2024г. и към 09.02024г. не е възникнало за служителя задължението по чл.16 ал.3 от Инструкция № 8121з-282/2018г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебни карти в МВР за връщане на старата служебна карта и получаване на новата за длъжността, която той не е заел. Издаването на нова служебна карта на основание чл.16 от Инструкция е действие по изпълнение на Заповед № 8121к-6615, което следва встъпването в длъжност с подписване на съответния акт, но което действие е спряно до влизане в сила на окончателен съдебен акт по спора, породен от нейното обжалване. Оспорената Заповед №8121К-9084/29.05.2024г. с наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание за това, че на 08 и на 09.02.2024г. В. Г. е отказал да извърши действия, представляващи изпълнение на не влязлата в сила и оспорена пред съд министерска заповед за неговото назначаване на друга изпълнителска длъжност, поради което същата е постановена при липса на фактическо и правно основание и в противоречие с чл. 200, ал.1, т.15, вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Законосъобразността на административния акт се проверява към момента на неговото издаване, а когато се решава въпрос за отговорността на лицето правно значение има съществуването на фактите към посочената дата, час и място на извършване на деянието. В настоящия случай към 08-09.02.2024г. не е възникнало задължението за изпълнение на заповедта за преназначаване, поради което дори жалбата срещу нея да бе отхвърлена преди 29.05.2024г., този правен факт, като нямащ обратен ефект не би довел до възникване на фактическия състав на приложената дисциплинарна разпоредба. Решението за отхвърляне на жалбата против министерската заповед има действие занапред – актът влиза в сила от момента, в който той стане окончателен съдебен акт и занапред подлежи на изпълнение.

По тези съображения Съдът приема извод, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на закона и е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за нейната отмяна.

При извод за основателност на оспорването, основателно е искането на жалбоподателя за разноските, които се доказват в размер на 10,00 лева, заплатената държавна такса. От страна на пълномощника се прави своевременно искане за присъждане в негова полза на възнаграждение за един адвокат за осъществена адвокатска защита на осн. чл.28, ал.2 от Задв., което съдът намира за основателно за размер от 750 лева, определен на осн. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. Г., [ЕГН], Заповед № 8121К-9084/29.05.2024г. на Г. секретар на МВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от девет месеца.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – София, да заплати на В. И. Г., [ЕГН], сумата от 10 /десет/ лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи – София, да заплати на адвокат. Д. Д. Н. от АК – Ловеч, [ЕГН], сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.