№ 1978
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110213386 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № Р-10-170 от 04.09.2023 година заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, е
наложил на търговско дружество „***********” АД (ИП/ инвестиционен посредник) с ЕИК
******** имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл.116, ал.1, т.3
от ЗМИП за извършено нарушение на чл. 60, ал. 1, във вр., чл. 55, ал. 3 от ЗМИП.
Санкционираното лице в срочно подадена жалба атакува наказателното
постановление с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат съображения за
неправилно приложение на материалния закон, от страна на наказващия орган, като
неправилно е приел, че жалбоподателят не е извършил документиране на предприетите
действия по чл. 55 от ЗМИП, доколкото не е приложил към представените при проверката
на КФН документите от извършената проверка на валидността на лична карта и справка по
партидата на дружество в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел. Напротив излагат се съображения за извършено надлежно документирани
на предприетите действия по проверка действителния собственик и законен представител на
клиент юридическо лице, като са удостоверени датата и имената на служителя извършил
проверката, с което са изпълнени изискванията на чл.55, ал.3 ЗМИП, респективно не е
извършено нарушение.
Наред с това се сочи, че наказващия орган е пренебрегнал основни принципи на
правото и ЗНА, като от една страна е допуснал обосноваване на административно-
наказателна отговорност в нарушение на правилото на чл.46, ал.3 ЗНА, чрез тълкуване на
понятието "документиране", при това разширително такова, което е недопустимо. В
допълнение се излагат доводи за маловажност на случая и приложение на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
1
Й., която поддържа искането за отмяна по съображенията изложени в жалбата и
допълнително представени писмените бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.В правото си на реплика, процесуалният представител на жалбоподателя,
сочи, че действията по проверка на идентификацията са документирани, а прилаганeто на
разпечатка от уеб сайта на МВР и справка за актуално състояние в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като доказателство не е нормативно
изискване.
В съдебно заседание въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Герчева, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Излага доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 55, ал. 3 като не са документирани
действията по проверка на идентификацията, което документиране следва да включва
именно прилагане на доказателства, от които да се установи в какво се е изразила
проверката, спрямо кое лице е извършена и какъв е резултата от нея, и приложеният чек-
лист не удовлетворява тези изисквания, а приложения документ за резултати от проверката
касае юридическото, а не физическото лице и се отнася за друга дата. Наред с това се
твърди, че справката за извършени действия по идентификация не представлява официален
документ, като служителят, който го е съставил няма качеството на длъжностно лице. В
заключение се излагат аргументи в противовес на твърдението за маловажност. Претендира
присъждане на разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт, като прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В писмени бележки въззиваемата страна моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна, като се излагат доводи за процесуална законосъобразност на АУАН и НП,
които са издадени от компетентен орган, в съответните срокове по чл. 34 от ЗАНН и при
спазване изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. На
следващо място се аргументира приложението на материалния закон, в частност
нарушението на чл. 55, ал. 3 ЗМИП, предвид факта, че при документиране на резултата от
осъществената проверка на идентификация не са приложени доказателства за извършените
действия и по-конкретно не е приложена разпечатка от уеб сайта на МВР относно
валидността на личната карта на Д.Т. и справка за актуално състояние в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за действителния собственик
Д.Т., от която разпечатка да е виден резултата от проверката, като освен това изтъква, че не
са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя,
въззиваемата страна и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено следното:
Жалбоподателят „***********“ АД, ЕИК ********, е юридическо лице, регистрирано
на територията на Република България, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „******“, ул. „*****“ № 7, ет. 2, представлявано заедно от двама от изпълнителните
си директори. Дружеството упражнявало дейност като инвестиционен посредник, с лиценз
предоставен по силата на Решение № 104-ИП/08.02.2006 г. на КФН, вписано в регистъра по
чл.30, ал.1, т.2 от ЗКФН под партида № 03-0091, което го прави задължен субект по ч.4, т.8
ЗМИП.
На 10.01.2022 г. в гр. София между дружеството жалбоподател „***********“ АД и
търговско дружество „*******“ АД бил сключен „Договор за сделки с финансови
инструменти и предоставяне на регистрационни услуги“, по силата, на който са установени
делови взаимоотношения по смисъла на §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП.
Предвид на това за „***********” АД, възникнало задължение да прилага предвидените в
чл.10 от ЗМИП действия по комплексна проверка на насрещната страна – „*******“ АД, в
частност да идентифицира действителния собственик на клиента ЮЛ и в последствие да
2
провери идентифицираните данни, при спазване изискванията на чл. 55, ал. 3 от ЗМИП, а
именно да документира извършената проверка на идентификацията, като в документите
задължително да се съдържа и информация относно датата и часа на извършване на
предприетите действия за проверка на идентификацията, както и имената и длъжността на
лицето, което ги е извършило. За идентификацията на физическото лице действителен
собственик на клиента ЮЛ, от страна на служител на инвестиционния посредник – Н.М., на
28.01.2022г., била извършена проверка чрез справка в електронен страници и бази данни на
държавни органи, справки в публично достъпни регистри на държавни органи, в частно
били извършени справка в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на
клиента ЮЛ, като и била приложена лична карта на представителя на дружеството- Д.Т.,
копие, от която е представено на инвестиционния посредник още на 10.01.2022г. За
извършената проверка била попълнена предварително изготвена бланка тип „чек лист“,
озаглавена „Резултати от проверка на идентификацията и идентификационните данни“. В
посочения документ са изброени възможните действия, които могат да бъдат предприети в
тази насока, формулирани по общ и абстрактен начин. Удостоверяването на проверката
било извършено чрез отбелязване в две от квадратчетата на списъка, и попълване на
предварително изготвени графи за липса на пропуски или необходимост от прилагане на
допълнителни документи и извършване на други действия, без към посочената справка да се
приложат данни за извършените проверки било под формата на разпечатка от съответните
електронни страници и публични регистри, било чрез отразяване на вписванията в същите.
Със Заповед № З-237/30.08.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, била възложена проверка на дейността
на „***********“ АД за спазване на изискванията на ЗМИП, Правилник за прилагане на
ЗМИП (ППЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ).
Проверката обхващала периода 01.04.2021 г.- 31.05.2022 г. В рамките на същата, на база
представено от ИП обяснение, било установено, че при осъществяване на дейността си
инвестиционният посредник при идентификация на клиенти физически лица съставя
„Справка за извършени действия при идентифициране на физическо лице“, в която се
посочва, включително какви данни и документи са събрани. Събирането на данни за
имената; датата и мястото на раждане; ЕГН, респ. личен идентификационен номер;
гражданство се извършва на база представянето на оригинал на официален документ за
самоличност. В случай на упълномощаване, заедно с оригиналния официален документ за
самоличност на пълномощника и пълномощното, се представя и копие на официален
документ за самоличност на клиента- упълномощител. Впоследствие, се извършва и
проверка на събраните идентификационни данни, като съответните резултати от проверката
се документират по реда на чл. 55, ал. 3 от ЗМИП в документа „Резултати от проверка на
идентификацията и идентификационните данни“, които документ съдържа и заключение,
дали са констатирани пропуски, има ли липсващи документи, необходимо ли е
предприемане на допълнителни действия.
С Искане № 4, изготвено от проверяващия екип и връчено на „***********“ АД на
08.11.2022г. от инвестиционния посредник било изискано писмена декларация от
представляващите ИП „***********“ АД, с която същите да потвърдят, че са изпратени
всички документи, изискани и относими към прилагането на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ,
съответно, че инвестиционният посредник не разполага с допълнителни, относими
документи за прилагането на ЗМИП, ППЗМИП, ЗМФТ. В отговор инвестиционният
посредник на 11.11.2022 г. е представил декларация от представляващите посредника, с
която декларира, че са представени съответните документи и данни, изискани и относими
към проверката, както и, че предоставената конкретна информация е точна и актуална.
При това проверяващият екип установил, че по отношение на проверката на
действителния собственик на "*******" АД в документа „Резултати от проверка на
идентификацията и идентификационните данни“ се съдържа дата и час на извършените от
3
„***********“ АД действия, съдържат се име и подпис на лицето извършило, но не и
резултата от същата, като липсва справката за проверка на валидността на документа за
самоличност, извършена в уеб сайта на МВР и справката за актуално състояние в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, респективно не е
документиран резултата от проверката.
В тази връзка, и с оглед констатиран при проверката пропуск с АУАН Р-06-
88/24.03.2023 г. съставен от Й.С. – главен експерт в отдел „Специализиран надзор за
мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма“ в управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН, срещу „***********“ АД било повдигнато
административно-наказателно обвинение за това, че в качеството си на задължено лице по
смисъла на чл. 4, т. 8 от ЗМИП, не е изпълнило задължението си да документира
предприетите действия по проверка на идентификацията на Д.Т. Т., действителен
собственик на „*******“ АД, по реда на чл. 55, ал. 3 от ЗМИП.
Актът бил съставен в присъствието на Р.Л. – свидетел, присъствал при установяване
на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и Ю.К. – свидетел, присъстващ при съставяне на
АУАН по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и връчен на представители на инвестиционния посредник –
Н.М. – изпълнителен директор и Пламен Ганчев – прокурист.
Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № Р-10-170 от
04.09.2023 година от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което е наложил на търговско дружество „***********“ АД с
ЕИК ******** имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на осн. чл. 116, ал.
1, т. 3 от ЗМИП за извършено нарушение на чл. 60, ал. 1, във вр., чл. 55, ал. 3 от ЗМИП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН № Р-06-
88/24.03.2023 година, Възражение срещу АУАН (л. 9-10), Наказателно постановление (НП)
№ Р-10-170 от 04.09.2023 година, Заповед № 3-320/08.11.2022 г. на заместник- председателя
на КФН (л. 36-37), Заповед № 3-237/30.08.2022 г. (л. 35), Извлечение от Електронния
регистър на КФН (л. 8, л. 32-34), разменена между КФН и „***********“ АД
кореспонденция, включително Искания от страна на КФН (л. 11-31), отговори, писмени
бележки, писма и други, Заверено копие на лична карта на Д.Т. Т. от 10.01.2022 г. (л. 54),
Резултати от проверка на идентификацията и идентификационни данни на „*******“ АД (л.
55), Справка за извършени действия при идентифициране на юридическо лице, като клиент
на „***********“ АД (л. 56), Справка за валидност на български лични документи от
16.11.2023 г. (л. 57), Актуално състояние и справка за действителния собственик по
партидата на „*******“ АД от Търговския регистър воден от Агенцията по вписванията (л.
58-61), както и останалите приложени към административно-наказателната преписка
подробно описани в съпроводителното писмо документи, включително съдържащите се
върху приложения към преписката оптичен носител.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни едно на друго и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното
следствие.Следва да се изтъкне, че по делото не е налице спор по фактите, а единствено по
тяхната правна интерпретация, поради което и по аргумент за обратното от чл.305, ал.3,
изр.2 НПК не се налага обсъждане на всеки от доказателствените източници поотделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
4
Жалбата е подадена от легитимирано лице-адресат на обжалвания акт, в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед,
на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда да
извърши цялостна проверка на атакувания акт се явява неоснователна в искането за отмяна
на наказателното постановление по изложените по-долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № Р-06-
88/24.03.2023 година, който е съставен от компетентен орган – главен експерт в управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, в рамките на материалната компетентност на същия.
Съгласно чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗМИП „Актовете за установяване на нарушенията се съставят
от контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция
„Национална сигурност“, на Националната агенция за приходите, от определените
длъжностни лица на Българската народна банка, от определените от органите на Комисията
за финансов надзор длъжностни лица или от оправомощените от председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията служители“. В настоящия случай със Заповед № 3-
320/08.11.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ изрично е определен кръга на служителите от съответната
структура на Комисията, оправомощени да съставят актове за установяване на
административно нарушение по ЗМИП, като Й.С.- главен експерт фигурира под № 1.5.4 в
цитираната заповед. Наред с това със Заповед № 3-237/30.08.2022 г., изрично на
длъжностните лица, включени в проверяващия екип е дадено правомощия да съставят
АУАН във връзка с установеното в хода на проверката. Всички заповеди свързани с
компетентността на актосъставителя са издадени от заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, който се явява орган на КФН
с изрични правомощия за контрол по ЗМИП, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 6 и т.
7 от ЗКФН. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган – заместник-председател на КФН съгласно чл.123, ал.1, изр. 2 ЗМИП и цитираните по-
горе текстове от ЗКФН.
Спазени са процесуалните срокове по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, както и
специфичните изисквания за участие на нарушителя и свидетели при съставяне на АУАН,
като изрично е отбелязано качеството на същите, а на дружеството е предоставена
възможност да подаде възражения по акта в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, които са били
надлежно адресирани и обсъдени в наказателното постановление.
На следващо място нито при съставянето на АУАН, нито на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила свързани с тяхното съдържание и
реквизити. И в двата процесуални документа са посочени време и мястото на извършване на
нарушението, надлежно описано е деянието, осъществено в случая чрез бездействие –
пропуск да документира извършените действия за проверката по чл. 55, ал. 1 от ЗМИП
спрямо действителния собственик на клиента „*******“ АД. В този смисъл съдържанието
на НП отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и не ограничава правото на защита
на санкционирания субект. Следва изрично да се отбележи, че нарушената законова
разпоредба е посочена от наказващия орган, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а що се
отнася до вината, то доколкото деянието е извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна, то въпросът за вината не се поставя. Предвид на изложеното съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обуславят отмяна на
атакувания санкционен акт на това основание.
В хода на административно-наказателното производство на жалбоподателя- търговско
дружество „***********“ АД е било повдигнато административно-наказателно обвинение
5
за извършено нарушение на чл. чл. 60, ал. 1, във вр., чл. 55, ал. 3 от ЗМИП, а именно
неизпълнение на задължението да документира предприетия способ за проверката на
идентификационните данни по чл. 55, ал. 1 от ЗМИП.
Възприетата от актосъставителя фактическа обстановка, отразена и от наказващия
орган съответства на установеното от настоящия съдебен състав. Дружеството –
жалбоподател по дефиниция, предвид своя предмет на дейност е лице, което по занятие
извършва дейност като инвестиционен посредник, предвид на това, както и по силата на
сключения на 10.01.2022 г. с търговско дружество „*******“ АД „Договор за сделки с
финансови инструменти и предоставяне на регистрационни услуги“, дружеството-
жалбоподател съгласно чл. 4, т. 8 на ЗМИП попада в кръга на лицата, за които съществува
нормативно задължение, при осъществяване на своята дейност да прилагат мерките против
изпиране на пари, сред които съгласно чл. 3 ал. 1, т. 1 от ЗМИП се включва и изискването за
извършване на комплексна проверка на клиентите. Основание за приложение на посочените
мерки, чието съдържание е дефинирано в чл. 10 от ЗМИП, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от
ЗМИП е установяването на делови взаимоотншения. Съгласно легалната дефиниция на §1,
т.3 от ДР на ЗМИП това е „ стопанско, търговско или професионално взаимоотношение,
което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и
към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на
продължителност“. С оглед конкретиката на настоящия казус като такова следва да се
определи и отношението възникнало на 10.01.2022г. между дружеството- жалбоподател и
клиента по посочения договор.
При това в хода на деловите си взаимоотношения с клиента „*******“ АД,
дружеството-жалбоподател е следвало да прилага правилата и мерките срещу изпиране на
пари, в частност прилагане на правилата за комплексна проверка, включително
идентифициране на действителните собственици на клиент – юридическо лице и
последваща проверка на идентификационните данни, и документирането на проверката.
Идентифицирането на действителните собственици по правило се извършва в момента, в
който съответният клиент на инвестиционния посредник встъпи в делови взаимоотношения
с него, но в настоящия случай, същото е извършено едва на 28.01.2022г., съгласно
отбелязването върху „Резултати от проверка на идентификацията и идентификационните
данни“.
Съгласно чл. 60 от ЗМИП в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което
произтича от установяването на клиентските отношения, лицата по чл. 4 от ЗМИП
предприемат действия по реда на чл. 55 за проверка на идентификацията на физическите
лица, които са действителни собственици на клиент – юридическо лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от ЗМИП предприетите от лицето по чл. 4 от ЗМИП действия
по приложени на описаните в ал. 1 на чл. 55 способи, следва да се документират, като в
документите за извършената проверка на идентификацията, освен предприетите действия,
задължително се съдържа и информация относно датата и часа на извършване на
предприетите действия за проверка на идентификационните данни, както и имената и
длъжността на лицето, което ги е извършило. В настоящия случай, видно от съдържанието
на посочения формуляр, единствените отбелязвания в същия, представляват маркиране на
две от квадратчетата за извършени действия, описани по общ и типизиран начин, чрез
пресъздаване разпоредбата на по чл. 55, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМИП, лицето извършило
действията по проверка на идентификационните данни е Н.М. – представляващ
инвестиционния посредник, проверката е извършена в 11:05 часа на 28.01.2022 г., като от
същите по никакъв начин не може да се установи конкретно извършеното действие по
проверка, още по-малко неговия резултата. Предвид на това, съдът намира, че в
представения формуляр, действително отсъства надлежно документиране на конкретно
предприети действия по проверката на идентификацията на физическото лице, действителен
собственик на клиента ЮЛ- липсва данни кой е публичния регистър, в който са извършени
6
справките, респективно коя база данни, поддържана от кой държавен орган е използвана за
проверката, още по-малко пък са отразени конкретни резултати от същата. С оглед на това и
като изходи от ratio legis на разпоредбата на чл.55, ал.3 ЗМИП, която предполага от
извършеното документиране на действията по проверка да може да се установи реалното им
съдържание, а не просто факта на проверката, съдът намери, че дружеството жалбоподателя
"***********" АД, не е изпълнило надлежно това си задължение, с което е допуснало
нарушение.
С оглед на това правилно е ангажирана административната отговорност за извършено
нарушение на чл. 60, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 3 ЗМИП. Доколкото нарушението е извършено от
юридическо лице, не е необходимо обсъждане на субективната страна.
За нарушаване на редица изчерпателно изброени разпоредби свързани с мерките
против изпиране на пари, включително чл. 60 ЗМИП, съгласно изричния текст на чл.116,
ал.1 ЗМИП се налага имуществена санкция или глоба, като по отношение на лицата по чл.4,
т.8 ЗМИП, т.е. инвестиционните посредници, нормата на чл.116, ал.1, т.3 ЗМИП предвижда
размер на имуществената санкция от 5000 до 50 000 лева. Санкцията наложена на
дружеството- жалбоподател е в размер на 5000 /пет хиляди/лева т.е. равен на минималния,
като предвид правомощията на съда в настоящото производство и с оглед ограничението на
чл. 27, ал.5 ЗАНН същият не се нуждае от допълнително обсъждане.
Обстоятелството, че в хода на производството по съдебно оспорване на издаденото
наказателно постановление са представени справка от ТРРЮЛНЦ и копие на документа за
самоличност на Д.Т., които обстоятелства действително могат да бъдат проверени и към
настоящия момент, не дисквалифицира извършеното нарушение. Целта на ЗМИП и
въведените с него правила и процедури е още в момента на встъпване в делови отношения,
определена категория лица, да извършат надлежна и своевременна проверка на своите
клиенти, с цел да се превентира възможното пране на пари. В настоящия случай
дружеството не е санкционирано за това, че е встъпило в отношения с клиента, а за това, че
не е изпълнило надлежно процедурата по извършване на проверка във връзка с неговата
идентификация, като не е документирало същата, или иначе казано не може да се установи
приложената към момента на установяване на деловите взаимоотношения процедура.
Обстоятелството, че и към последващ момент проверка в официални регистри е
възможна(което обичайно е винаги така по отношение на ТРРЮЛНЦ и базата данни АИС-
БДС) не дисквалифицира пропуска на дружеството.
Най-сетне, съдът намира, че допуснатото нарушение не може да се определи като
маловажно такова по смисъла на §1, т.4 ЗАНН, като липсват особености, които да го
отличават от останалите случаи на нарушения от същия вид. Представянето на разпечатки
от публичнно достъпни регистри в хода на съдебното следствие по никакъв начин не
рефлектира върху обществената опасност на извършеното, която се явява типична за
нарушение от съответния вид. Нещо повече доколкото се касае за взаимоотношения с
относително голяма продължителност, между дружеството- жалбоподател и клиента ЮЛ, то
и липсват конкретни обстоятелства, които да снижават обществената опасност на установения
пропуск, респективно да го отличават от обичайните нарушения от този вид.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- заместник- председател на КФН е била представлявана от надлежно
7
упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведено едно съдебно заседание разпитани са двама свидетели, като делото не
се отличава с особена фактическа или правна сложност, доколкото касае едно деяние. Така
определеното възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на администрацията към
която се числи наказващия орган- КФН.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № Р-10-170 от 04.09.2023 година
заместник- председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, е наложил на търговско дружество „***********” АД (ИП/ инвестиционен
посредник) с ЕИК ******** имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на
осн. чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП за извършено нарушение на чл. 60, ал. 1, във вр., чл. 55, ал. 3
от ЗМИП.
ОСЪЖДА „***********” АД с ЕИК ******** да заплати на КФН сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8