РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Пловдив, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора К.Папаризов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод постъпило
искане от осъдения, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване
на делото. В искането се сочи, че в хода на същото са били допуснати
съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се
релевират съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 НПК –
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна
несправедливост на наложеното наказание. В искането се съдържат и данни в
подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за
възобновяване на делото и изменение на постановения съдебен акт.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените
доводи от страна на защитника на осъдения адв. З.П.. В съдебните прения
защитата моли искането на осъдения да бъде уважено, тъй като намира, че е
налице съществено нарушение на закона, което налага изменение на влезлия в
сила съдебен акт по реда на възобновяването. Акцентира върху доводите си за
1
явна несправедливост на наложеното наказание, като намира, че предвид
констатациите на втората инстанция за настъпване на реабилитация по право
по отношение на предходните осъждания на И., няма пречка на същия да бъде
наложено условно наказание, съобразено с всички обстоятелства, които
релевира.
Осъденият поддържа заявеното от своя защитник.
Прокурорът намира изложените в искането доводи за неоснователни и
дава заключение за оставянето му без уважение.
В последната си дума И. сочи, че следва да се намали наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия
на цитираните съдебни актове /решение на ОС-Димитровград и присъда на
РС-Хасково/ чрез отмяната им по реда на възобновяването, е процесуално
допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по
смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на
възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, в
шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като
претендираните нарушения на касационните основания не се съдържат в
самото дело, чието възобновяване се търси чрез прилагането на извънредния
способ за съдебен контрол.
С присъда № 2 от 28.01.2022 г. по НОХД № 628/2021 г. на РС–
Димитровград подсъдимият Ц.Р.И. е бил признат за ВИНОВЕН за това, че в
периода от 11.04.2021 г. до 21.05.2021 г. включително в гр. Д., обл. Х., при
условията на продължавано престъпление, в немаловажен случай, след
предварителен сговор с П.Ч.Б. и С.Б.К., чрез използване на МПС - лек
автомобил марка "П.“, модел „*“ с рег.№ ** и техническо средствоверига за
рязане- тръборез, отнел чужди движими вещи, както следва:
- за времето от 20,00 ч. на 11.04.2021 г. до 19,00 ч. на 18.04.2021 г. от
лек автомобил марка „В.“, модел “*“ с рег.№ **, паркиран на бул. „Г. С. Р.“
пред блок № *, вх. * е отнел чужда движима вещ - катализатора на
горепосочения автомобил на стойност 328,17 лв. от владението на Б.Г.Б. от Д.
без негово съгласие с намерението противозаконно да я присвои;
2
- за времето от 14.04.2021 г. до 09.00 ч. на 15.04.2021 г. от лек
автомобил марка "Ф.“, модел „П." с рег № **, паркиран на ул. „Е.С.“ до бл. №
* е отнел чужда движима вещ - катализатора на горепосочения автомобил на
стойност 211,05 лв. от владението на Й.Д.С. без нейно съгласие и с
намерението противозаконно да я присвои;
- за времето от 20,30 ч. на 14.05.2021 г. до 07,00 ч. на 15.05.2021 г. от
лек автомобил марка „М.“, модел „К.“ с рег. № **, паркиран на бул. „ Х.Б.“
между бл. * и бл. № * е отнел чужда движима вещ -катализатора на
горепосочения автомобил, на стойност 436,37лв. от владението на И.Д.Д.,
собственост на М.М.И. от Д. без тяхно съгласие и с намерението
противозаконно да я присвои;
- за времето от 18.05.2021 г. до 08,10 часа на 21.05.2021 г. от лек
автомобил марка „М.“ модел „К." с рег. № **, паркиран между ул. „А.Б." и ул.
„В." № * е отнел чужда движима вещ - катализатора на горепосочения
автомобил на стойност 469,94 лв. от владението на К.М.Г. без негово
съгласие и с намерението противозаконно да я присвои;
- за времето от около 17,00 часа на 20.05.2021 г. до около 04,00 часа на
21.05.2021 г. от лек автомобил „М." с рег. № **, паркиран на бул. „ Г. С. Р."
№ * е отнел чужда движима вещ - катализатора на горепосочения автомобил
на стойност 371,07 лв. от владението на П.Т.Я. от Д., без негово съгласие и с
намерението противозаконно да я присвои;
- за времето от около 20,00 часа на 20.05.2021 г. до около 06,00 часа на
21.05.2021 г. от лек автомобил „М.“ модел „К." с рег. № **, паркиран на ул.
„Ц." пред магазин „Ч.“ е отнел чужда движима вещ - катализатор на
горепосочения автомобил на стойност 348,02 от владението на С.М.Г., без
нейно съгласие и с намерението противозаконно да я присвои, като всички
вещи са на обща стойност 2164,62 лв. /две хиляди сто шестдесет и четири
лева и шестдесет и две стотинки/, отнети от владението на собствениците им,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е
НАМАЛИЛ с 1/3, като му е определил наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ
3
СВОБОДА” в окончателен размер от две години, което да изтърпи при
първоначален „строг” режим.
Присъдта е била обжалвана пред Окръжен съд – Хасково, който с
решене № 65 от 23.05.2022 г. по ВНОХД № 177/2022 г. е изменил съдебния
акт на първата инстанция в санкционно-оисъдителната му част по отношение
на режима на изтърпяване на наказанието, като е наложил на подсъдимия
първоначален общ режим.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения, изразени в
подадената до съда по възобновяване молба, че присъдата на първия съд е
била постановена в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата,
необосновани с оглед на събраните доказателства, както и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката
на доказателствата, които произтичат от некоректното посочване от страна на
държавното обвинение на статута на И. като осъждано лице, докато той е бил
реабилитиран по право за предходните си осъждания, което рефлектирало и
върху решението на въззивния съд.
Доводите във връзка с искането за възобновяване са неоснователни.
На първо място следва да бъдат разгледани тези, свързани с допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с превратно
тълкуване на доказателствата по делото. Тъй като доводите не са
конкретизирани във връзка с тях следва да се каже, че първият съд е направил
суверенна преценка на депозираните показания, във връзка с което е изложил
съображения в мотивите си. На свой ред, въззивният съд изцяло е споделил
доказателствената дейност на предходната инстанция, като във връзка с
доводите на защитата, в пренията пред този съд, е изложил собствени
подробни съображения. Извършено е било съвкупно обсъждане на
доказателствата чрез подробен анализ на смисъла и значението на всяко едно
от тях по отделно и в логическа връзка помежду им. Оплакванията за
съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане
на събраните доказателства не намират подкрепа в данните по делото, тъй
като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14
и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като са се ръководили изцяло от закона. Първоинстанционният съд е
4
направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства /показания на
всички свидетели, включително и тези на пострадалия, анализирал е и
обясненията подсъдимия/. Всички доводи на защитата са били обект на
внимание и обсъждане и в решенето на ОС. Последният е преценил
особеностите на цялостното поведение на подсъдимия. В крайна сметка
втората инстанция е изложила подробни мотиви защо приема, че
подсъдимият е бил реабилитиран по право съгласно разпоредбите на чл. 88а,
ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 82, ал. 1, т. 4 и 5 НК, поради което има статут на
неосъждано лице /л. 112 и б- 112 гръб от делото на ОС/. Не може да бъде
споделено твърдението, че в съдебните актове – присъда на районния съд и
решението на въззивния съд не е било обсъдено правното П.жение на
осъдения и неговият съдебен статус. Видно от материалите по делото
съдилищата са изпълнили всички свои задължения, произтичащи от
разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са изложили
подробни мотиви. Даден е бил и отговор на всеки един от изтъкнатите
доводи. Подробно РС и ОС, респективно в мотивите към присъдата и
решението, са коментирали наведените възражения за събраните данни в тази
насока и тяхната преценка по отношение на оспорения статут на осъдения.
Въззивната инстанция е извършила преценка на дейността на първата
инстанция, като е отговорила подробно на доводите на защитата, като в
посочения смисъл аргументирано и в съответствие със закона е достигнала до
извод, че И. има статут на неосъждано лице при все предходните си
осъждания. В съответствие с материалите в кориците на делото е било
посочено, че при все Ц.И. да е бил осъждан многократно и неговите
наказания в условията на съвкупност да са били групирани, нито едно от тях
не надхвърля една година лишаване от свобода, за да е необходимо
изтичането на 10 години от изтърпяването му съгласно чл. 88а, ал. 2 НК.
Поради това е прието, че реабилитацията на този подсъдим е настъпила по
реда на чл. 88а, ал. 4 НК с изтичане на съответните срокове. Като се има
предвид, че същият е изтърпял наказание лишаване от свобода за последен
път през 2014 г., като през същата година е приключило и изпълнението на
наказанието му пробация, за него за изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1
съответно по т. 4 и т. 5 НК към датата на процесното деяние.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че наличието на
формалните предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1
5
НК само по себе си налага прилагането на този законов институт. Това не
намира опора в закона и в съдебната практика. Не е било допуснато
нарушение на материалния закон в претендирания от защитата аспект, тъй
като условното осъждане може да се приложи при две задължителни
предпоставки – наказанието лишаване от свобода да е до три години и лицето
да не е осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. В процесния случай, въззивният съд коректно е приел, че е налице
реабилитация и в принципен план може да намери приложение институтът на
условното осъждане. Решаващият критерий за отлагане на изтърпяването на
наказанието, обаче, се обуславя от това дали се явява обществено оправдано и
целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия той действително
да изтърпи наложеното му наказание за постигане на целите на наказанието.
В посочения от окръжния съд смисъл условното наказание се прилага само,
когато ще се постигнат целите на тази санкция. Видно от решение № 37 от
1983 г. на ОСНК „при решаването на въпроса за отлагане на изпълнението на
наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има предвид не
само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност
на престъплението и дали с отлагане на наказанието биха се постигнали
целите, посочени в чл. 36 НК. На базата на възприетите от контролираните
инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е била приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, поради което не може да бъде уважена
трактовката на защитата за задължителното й прилагане при наличието на
посочените по-горе условия, произтичащи от размера на наложеното
наказание и статутът на дееца като неосъждан.
Що се касае до претендираната явна несправедливост на наказанието,
са били взети предвид всички обстоятелства от значение за неговото
определяне при условията на предвидената законова санкция, като същото е
било наложено между минималната санкционна рамка и средния размер на
предвиденото наказание, при съобразяване с конкретните смекчаващи и
отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства. Установените
индивидуализиращи обстоятелства за личността на осъдения и за
извършеното деяние, не са нито многобройни, нито изключителни, поради
което законосъобразното определяне на наказанието лишаване от свобода на
или под законоустановения специален минимум от една година е
неоснователно. Във връзка с индивидуализация на наказанието окръжният
6
съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
без да надценява тежестта и значението на някое от тях за сметка на
останалите /л. 11 гръб – л. 112 от делото на ОС/. Нито съвкупно, нито само по
себе си някое от отчетените обстоятелства не покрива изискването на чл. 55
от НК за изключителност и извънредност, доколкото не надхвърля типичните
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък по делото са били
събрани доказателства за наличието на многобройни такива. Не са налице
обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната действителна
тежест и значение за обществената опасност на деянието и дееца, като никое
от тях не е ценено във вреда на подсъдимия. Няма и очевидно несъответствие
между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага да се
проявява по-голяма снизходителност, особено при обстоятелството че се
касае за интензивна престъпна дейност при условията на продължавано
престъпление, което включва множество отделни деяния, квалификация на
кражбата с две квалифициращи обстоятелства, всяко едно от които и
самостоятелно може да обуслови наказуемостта в предвидената от закона
санкционна рамка със законоустановен специален минимум на наказанието
лишаване от свобода и висок максимум, както и отчетената от инстанциите
водеща роля на осъдения при осъществяване на процесното деяние, което се
явява каузално утежнено и с обстоятелството, че се явява извършено в
съучастие с друго лице.
Предвид изложеното, липсват нарушения от поддържаните в искането
за отмяна на въззивното решение и присъда по реда на възобновяването,
поради което същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц.Р.И. за
възобновяване на ВНОХД № 177/2022 г. на Окръжен съд – Хасково и НОХД
№ 628/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8